Решение по дело №1484/2020 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ________

 

Варна, ______________

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Галина Владимирова		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 1484/2020г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Община-Варна против Решение № 645/03.04.2020г. на ВРС, 45-ти състав, постановено по НАХД № 5607/2019г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 0103/23.05.2019г. на зам.кмета на Община-Варна, с което на „И.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна за нарушение на чл.53, т.3 от Наредбата за управление на отпадъците на Община-Варна и на основание чл.86, ал.1, т.1 от същата наредба, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1400лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Твърди, че неправилно ВРС е приел, че в наказателното постановление липсва описание на нарушението и не са посочени обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази връзка сочи, че както в АУАН, така и в НП е посочено, че биоразградимият отпадък е от хранителен произход и се смесва на местата за образуване на общ битов отпадък. От дефинициите в Наредбата на различните видове отпадъци може да направи извод за пълно и ясно описание на изложената фактическа обстановка.  Част от административната преписка е Констативен протокол № 12-842/26.11.2018г., в който е налично подробно описание на извършеното нарушение. Неправилно ВРС е приел, че не е посочено наличието на въведена система за разделно събиране на биоотпадъци, т.к. е ноторно известен факта - Заповед № 2069/05.07.2017г. на кмета на Община-Варна, публикувана на страницата на общинската администрация, за създаването на система за разделно събиране на отпадъци, отнасяща се до всички заведения за обществено хранене, търговски обекти, училища, хотели и др. на територията на общината, при дейността на които се образуват хранителни и кухненски биоотпадъци. Моли касационната инстанция да съобрази, че наказателното постановление е издадено в условията на чл.53, ал.2 ЗАНН,  с която разпоредба е предоставена възможност на АНО да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност на акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Твърди и че ВРС не е съобразил факта, че установените смесени битови отпадъци, вече са били събрани на мястото на тяхното образуване, като във времето на извършване на проверката и до момента на постановяване на съдебното решение, не е представен договор за извозване на отпадъци с фирма, имаща компетенции за това. По изложените съображения моли за отмяна на решението и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - „И.Д.“ ЕООД, оспорва жалбата по съображения в писмени възражения С.д. № 43099/03.07.2020г. Сочи, че ВРС правилно е констатирал допуснато нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1 ,т.5 ЗАНН, т.к. в АУАН и НП липсва пълно описание на нарушението, не са посочени обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Нещо повече, в НП въобще не е посочено какъв е видът на биоразградимия отпадък, не е посочено наличието на въведена система за разделно събиране на биоотпадъци, наличието на която да обосновава извод, че процесните отпадъци са изхвърлени на неразрешено за това място. Моли съдът да съобрази и че не е доказана материалната компетентност на зам.кмета на Община-Варна по заповед от 23.11.2015г., предхождаща по време Наредбата, както и конфликтът на последната с нормативен акт от
по-висока степен - Закона за управление на отпадъците, който съдържа конкретните състави на административни нарушения, поради което същите не може да се дублират в общинската наредба и не може да има контролни органи, различни от предвидените в закона. По изложените съображения моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. 

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира за неправилни изводите на ВРС и моли за отмяна на решението и за потвърждаване на наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че при извършена проверка, обективирана в КП № 12-842/26.11.2018г., на 26.11.2018г. в 13,20 часа, на обект, стопанисван от „И.Д.“ ЕООД - снек бар „Кестрич“, находящ се в кв.Виница, ул.Цар Борис ІІІ № 50, служители на Община-Варна констатирали, че се смесват биоразградими отпадъци от хранителен произход на местата на образуването им в хранителния блок, с общите битови отпадъци, като ги изхвърля на местата за събиране и извозване на смесени битови отпадъци.  Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.53, т.3, вр.чл.86, ал.1, т.1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община - Варна, за което срещу дружеството е съставен АУАН № 10218/26.11.2018г., а въз основа на него е издадено
НП № 0103/23.05.2019г., с което е наложена имуществена санкция в размер на 1400лв.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, т.к. липсва пълно описание на нарушението и не са посочени обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В случая в НП въобще не е посочено, какъв е видът на биоразградимия отпадък, както и наличието на въведена система за разделно събиране на биоотпадъци, която по арг.чл.53, ал.5 от Наредбата се въвежда със заповед на кмета на общината и наличието на която да обосновава извод, че процесните отпадъци са изхвърлени на неразрешено за това място. В АУАН и НП липсва обосноваване на обстоятелството, че става въпрос за изхвърляне на отпадъци в неразрешени места. По изложените съображения ВРС е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Отговорността на „И.Д.“ ЕООД е ангажирана за това, че на 26.11.2018г. около 13,20часа в гр.Варна, снек бар „Кестрич“, „….смесва биоразградимите отпадъци от хранителен произход на местата на образуването им в хранителния блок с общите битови отпадъци, като ги изхвърлят в местата за събиране и извозване на смесени битови отпадъци“, като деянието е квалифицирано като нарушение на чл.53, т.3 от Наредбата за управление на отпадъците.

От една страна дадената правна квалификация на деянието е некоректна, т.к. такава разпоредба - чл.53, т.3 от Наредбата, липсва. От друга, описанието на нарушението не позволява да се извърши коректна преценка за какво конкретно неправомерно поведение е санкционирано дружеството. При това положение и предвид непрецизната правна квалификация на деянието, не става ясно за какво нарушение е санкционирано дружеството - за нарушение по чл.53, ал.2 от Наредбата или за нарушение по чл.53, ал.3 от Наредбата. Правилно в тази връзка ВРС е съобразил и че в противоречие на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в АУАН и НП не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, от които същото се установява. Липсва посочване на наличието на въведена система по чл.53, ал.1 от Наредбата, както и за това кога и с какъв акт е въведена същата, и какъв е нейният обхват - арг. от чл.51 и чл.53, ал.6 от Наредбата. Посочването на тези обстоятелства е необходимо за извършването на преценка дали е възникнало задължение за дружеството за разделно събиране на биоразградими отпадъци.

Обстоятелството, че на страницата на общината била публикувана заповед на кмета за въвеждането на такава система, е ирелевантно, доколкото разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН императивно изисква в НП да се посочат всички обстоятелства, при които е извършено нарушението.

Основателно ответната страна сочи, че разпоредбите в НУО предвиждащи състави на административни нарушения и предвидените за тях санкции противоречат на разпоредби на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и по правилото на чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ не следва да се прилагат.

По арг. от чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА, общинските съвети могат да приемат наредби само по въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Съгласно чл.22, ал.1 от ЗУО общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси.  С наредбата по ал.1 се уреждат и изискванията към площадките за предаване на отпадъци от хартия и картон, пластмаси и стъкло, в т.ч. условията за регистрация на площадките, както и условията за предаване на отпадъци на площадките по чл.19, ал.3, т.11 - ал.2.

На посоченото основание е издадена и Наредбата на ОбС-Варна за управление на отпадъците на територията на Община-Варна, като делегираните по закон правомощия не включват такива по определяне на наказания за неизпълнение на задължения във връзка с управление на отпадъците. Правоотношенията, свързани с налагане на наказания за извършени нарушения във връзка с управлението на отпадъците, като материя са вече уредени изчерпателно и ясно в ЗУО, поради което приемайки санкционните разпоредби в наредбата общинският съвет е излязъл извън делегираната му по чл.22, ал.1 от ЗУО компетентност. В този смисъл е и Решение на Върховния административен съд № 15898/19.12.2018г. по адм.д. № 5466/2018г., с което по идентични съображения е прогласена частично нищожността на разпоредбата на чл.83 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община-Варна.

Основателно е и възражението, че кметът на Община-Варна и оправомощени от него длъжностни лица не са компетентни да санкционират нарушения, изразяващи се в нарушения на забрана за смесване на биоотпадъци с общите битови отпадъци. От разпоредбите на чл.157, ал.1 и ал.4 ЗУО следва, че кметът на общината или оправомощени от него длъжностни лица имат право да издават наказателни постановления само за нарушенията по чл.157, ал.1 ЗУО - тези по чл.133, ал.1, т.4, 6 и 7, чл.134, ал.1 и ал.2 и чл.146 от ЗУО, като за останалите, предвидени в ЗУО нарушения е налице противоречие между разпоредбите на чл.86 на Наредбата и текста на чл.157 от ЗУО - в този смисъл цитираното по-горе решение на ВАС по адм.д. № 5466/2018г. В конкретния случай санкционираното деяние не осъществява от субективна страна състав на нито едно от нарушенията по чл.133, ал.1 и ал.2 от ЗУО, т.к. субект на извършване на всички нарушения по чл.133 от ЗУО могат да бъдат само физически лица. Разпоредбите на чл.134, ал.1 и ал.2 от ЗУО регламентират състави на нарушения, извършени от еднолични търговци и юридически лица, но нито една от хипотезите не се отнася до смесване на биоотпадъци с общите битови отпадъци. В чл.134, ал.1 от ЗУО /в редакцията към 06.11.2018г./ е регламентирано изхвърлянето на неопасни отпадъци на неразрешени за това места /т.1/, съответно нерегламентирано изгаряне или друга форма на третиране на неопасни отпадъци /т.2/; в чл.134, ал.2 от ЗУО са предвидени наказуеми хипотези на изхвърляне и нерегламентирано третиране на опасни отпадъци. Разпоредбата на чл.146 от ЗУО урежда състави на нарушения свързани с строителни отпадъци при извършване на СМР.

Изхвърлянето на биоотпадъци в контейнерите за събиране на смесени битови отпадъци при осигурени системи за разделно събиране, е нарушение на забраната по чл.4, т.4 от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци, което се санкционира по реда на чл.136, ал.1, т.1, респ. т.2 от ЗУО, за което по арг. от чл.157, ал.4 от ЗУО кметът на общината не разполага с компетентност да издава наказателни постановления.

По изложените съображения и като е стигнал до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на ответното дружество следва да се присъдят сторените пред касационната инстанция разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК - 300лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.07.2020г, изплатено изцяло в брой към датата на сключване на договора. Неоснователно ответната страна претендира пред касационната инстанция разноски и за производството пред ВРС. Искане за присъждане на такива е направено от адв.З. в с.з. на 03.02.2020г., но ВРС не се е произнесъл по него, поради което приложим е редът по чл.248 ГПК - за изменение на решението в частта за разноските.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл.221, ал.2 от АПК

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 645/03.04.2020г. на ВРС, 45-ти състав, постановено по НАХД № 5607/2019г.

 

ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на „И.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.В., представлявано от управителя И.П.Д. разноски за касационната инстанция в размер на 300 (триста) лева.

 

Решението е окончателно.

Председател:                                              

 

Членове:       1.                               

 

2.