№ 1374
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110215077 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИВ. С. Г. срещу електронен фиш /ЕФ/ серия К
№ 5217759 на СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 400 лева.
Жалбоподателят твърди, че никога не е управлявал посоченото МПС, не
е бил негов собственик. Макар да е бил упълномощен да го управлява, това не
се е случило и не е давал документите си на никой. По изложените
съображения възразява срещу ЕФ.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание,
поддържа жалбата и твърди, че не е давал декларация, нито пък копие от
личната си карата и шофьорската си книжка на трети лица. Въззиваемата
страна не изпраща представител.
Депозирани са писмени бележки от юрк. Иванова, която изразява
становище за неоснователност на жалбата и иска същата да бъде оставена без
уважение, а ЕФ да бъде потвърден, тъй като нарушението, нарушителят и
неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин и при издаването
му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
1
и гласни доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 20.05.2020 г. в 00:13 ч. в гр. София, лек автомобил „Мерцедес МЛ 320
ЦДИ 4 Матик“ с рег. № ****** се движил по бул. „П. Яворов” с посока на
движение от бул. Телевизионната кула към посолството на Румъния, като
срещу плувен център „М. Луиза“ е била измерена скорост на движение на
автомобила 86 км/ч, като след приспаднат толеранс от 3 км/ч, е приета
скорост от 83 км/ч, при максимално разрешена скорост 50 км/ч, валидна за
населено място. Скоростта била измерена със стационарна видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип
„SITRAFFIC.ERS 400” с № 003059047ВАЗ, заснемаща и записваща скорост,
дата, точен час, рег. номер на МПС и място на позициониране.
Техническото средство - стационарна видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIC.ERS 400” с
№ 003059047ВАЗ е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, със срок на валидност на
одобряването 06.10.2019 г. Следва да се отбележи, че съобразно чл. 30, ал. 5
от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Периодичността на последващите
проверки на тези системи е една година. От приложения по делото протокол
на БИМ, дирекция „ИСИУС”, отдел „Изпитване на средства за измерване” е
видно, че стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения, тип „SITRAFFIC.ERS 400” с № 003059047ВАЗ отговаря
на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване
на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч. Датата на
последващата проверка е 08.08.2019 г., т. е. не е изтекъл едногодишния срок.
Видно от представената справка за собствеността на лек автомобил
„Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № ******, същият е собственост на
М.С.Д.. Поради това за описаното нарушение първоначално бил издаден ЕФ
серия К № 3647942 срещу собственика Д.. Същата се явила на неизвестна
дата в ОПП – СДВР и предоставила писмено пълномощно без дата, с което е
упълномощила три лица да управляват процесния лек автомобил нейна
собственост. Въпреки, че не представила декларация от никой от тях, че е
управлявал автомобила на посочената дата и час, както и не представила
копие от СУМПС на никой от тях, издадения срещу нея ЕФ бил анулиран и
бил издаден процесния ЕФ срещу жалб. Г., като видно от информацията,
предоставена от ОПП – СДВР, същият е бил съставен на 29.08.2021 г., и му
бил връчен на 19.10.2021 г., и на същата дата била входирана жалбата срещу
втория ЕФ.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
2
по делото писмени и веществени доказателства - свален на хартиен носител
снимков материал за описаното нарушение; протокол на БИМ, дирекция
„ИСИУС”, отдел „Изпитване на средства за измерване”, справка за
собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед №
8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно
утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на
електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
пълномощно от М.С.Д.. Съдът кредитира изцяло гореописаната
доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и в своята
съвкупност напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа
обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е подадена от легитимно лице, срещу подлежащ на оспорване
административен акт, в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП (доколкото АНО не
може да посочи дата на връчване на ЕФ), поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на
това основание.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Същевременно обаче, съдът констатира, че процесният ЕФ е съставен на
29.08.2021 г., което е повече от една година от извършване на твърдяното
нарушение – на 20.05.2020 г., поради което е налице нарушение на чл. 34, ал.
1 от ЗАНН – забраната за образуване на административнонаказателно
производство, доколкото нарушението не е сред посочените в тази разпоредба
изключения.
Отделно от изложеното, съдът констатира, че не е спазено изискването на
чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП: „В 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
3
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.“. В
конкретния случай собственикът Д. не е представила декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, нито е предоставила копие от неговото
СУМПС, а единствено пълномощно, което е без дата, и с което са
упълномощени три лица да управляват собствения й лек автомобил. Не са
налице доказателства, че автомобилът реално е бил предоставен за
управление на някое от трите лица. Не става ясно защо именно на жалб. Г. е
издаден ЕФ след анулирането на първоначалния, а не на някое от другите две
лица, например. Ето защо атакувания ЕФ е незаконосъобразен, тъй като е
издаден без да е изпълнена процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и съответно
не са налице основания отговорността да бъде вменена именно на жалб. Г..
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция констатира основания
за неговата отмяна – поради нарушение на чл. 34 от ЗАНН и поради
нарушение на процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП при определяне на
лицето, подлежащо на санкция. Ето защо същият следва да бъде отменен, а
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, с оглед изхода на
делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 и чл. 63д от
ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
5217759 на СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, на ИВ. С. Г. е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 400 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София - град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4