О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Д., 05.02.2018
г.
Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, деветнадесети състав,
в закрито заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от районния
съдия гр. дело №2865 по описа на ДРС за 2017
г., намира следното:
Производството е образувано е по
искова молба, подадена от Д.М.Д. с ЕГН ********** и Я.Г.Д. с ЕГН **********,***,
чрез адв. Н. А. (надлежно упълномощена), с която
срещу С.Т.С. с ЕГН ********** и Г.А.С. с ЕГН **********,***, е предявен иск за
делба на следния недвижим имот, находящ се в гр. Д., ул. „**Д.” №**,
представляващ едноетажна жилищна сграда с идентификатор №**по КККР на гр. Д.,
одобрени със Заповед № **/12.05.2005Г. на ИД на АГКК със застроена площ от **
кв.м., находящ се в ПИ с идентификатор №**, ведно със съответните идеални части
от посочения поземлен имот.
При служебна проверка на исковата
молба съдът е приел, че същата е нередовна. Иска се извършването на съдебна
делба на имот, като ищците не сочат основанието, от което произтича
съсобствеността. Наред с това в началото на обстоятелствената част на исковата
молба е посочено, че заявеният за делба имот е съсобствен, а впоследствие
подробно са изложени твърдения, че същият се състои от две самостоятелни жилища,
съставляващи
дялове в реална собственост за всяка една от страните, т.е. изложени са
противоречиви твърдения дали между страните е налице съсобственост.
Непосредствена цел на първата фаза
на делбеното производство е установяване съществуването на съсобственост, като
в исковата молба също следва да са изложени твърдения за наличието на такава.
Искът за делба по своята същност е конститутивен, тъй като с него се цели
прекратяване на имуществената общност и създаване на нейно място на реални
дялове. Ако по дело за делба се установи липса на съсобственост между страните
върху заявения имот, предявеният иск подлежи на отхвърляне. За да е редовна
обаче исковата молба, на първо място ищците следва да посочат основанието, от
което произтича съсобствеността /правна сделка, съдебно решение, наследяване,
давност или др./.
В настоящия случая в исковата молба
не са изложени твърдения за основанието, от което произтича съсобствеността
върху заявения за делба имот. Нещо повече, ищците твърдят, че са изключителни
собственици на самостоятелно обособено жилище, състоящо се от две стаи, салон,
входно антре, коридор, санитарен възел /баня – тоалетна/, складово помещение,
гараж, намиращи се в югозападната част на жилищната сграда с идентификатор №**.*,
заедно с ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор №**, в който е изградена
жилищната сграда, на основание съдебна спогодба по гр.д. №2148/2005г. по описа
на ДРС, влязла в сила на 09.07.20107г., и нотариален акт за покупко-продажба на
имот срещу задължение за гледане и издръжка т. **, дело №**г., което жилище
желаят да получат в дял. Посочено е още, че ответниците притежават
собствеността върху самостоятелно обособено жилище, състоящо се от две стаи,
кухня, коридор, санитарен възел /баня – тоалетна/, складово помещение /котелно/
с външна баня – тоалетна, намиращо се в източната част на жилищната сграда с
идентификатор №**.*, заедно с ** кв.м. в идеални части от ПИ с идентификатор №**,
в който е изградена жилищната сграда, на основание договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт №**, т. **, н.д. **г. Пояснено е,
че двете описани жилища се намират под общо покривно пространство и че същите
фактически са обособени като самостоятелни обекти. От една страна са изложени твърдения, че двете жилища
съставляват дялове в реална собственост за всяка една от страните, като всяка
от тях разполага и с титул за собственост, а от друга се иска съдът да допусне
до делба сграда с идентификатор №**.*, състояща се от двете жилища, т.е. ищците
искат да се допусне извършването на съдебна делба на имот, като излагат
противоречиви твърдения дали между страните е налице съсобственост. Обстоятелството,
че фактически описаните жилища се намират под общо подпокривно пространство, не
обуславя наличието на съсобственост между страните.
С разпореждане от 05.12.2017г. съдът
е оставил исковата молба без движение с указания до ищците, изрично да посочат
основанието, от което произтича съсобствеността /между тях и ответниците/ върху
заявения за делба имот, както и при какви квоти /в идеални части/ следва да се
извърши делбата.
Съобщение, съдържащо указания за
последиците от неизпълнението, е връчено на 11.12.2017г. на упълномощения от
ищците процесуален представител – адв. Н. А.. В предоставения от съда срок,
ищците не са изправили нередовностите на исковата молба.
С разпореждане от 09.01.2018г. съдът
е предоставил повторна възможност на ищците да отстранят констатираните
нередовности на исковата молба, като им е указал: 1/ да конкретизират дали
твърдят сграда с идентификатор №**по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед № **/12.05.2005Г.
на ИД на АГКК със застроена площ от ** кв.м., находяща се в ПИ с идентификатор
№**, да е съсобствена
между тях и ответниците, ако да - да посочат основанието, от което произтича
съсобствеността и при какви квоти /в идеални части/ следва да се извърши делбата
и 2/ искат ли да се извърши съдебна делба на ПИ с идентификатор №** по КККР на
гр. Д., одобрени със Заповед № **/12.05.2005Г. на ИД на АГКК, при какви квоти,
като изложат твърдения дали същият е
съсобствен между тях и ответниците и на
какво основание.
Съобщение, съдържащо указания за
последиците от неизпълнението, ведно с препис от разпореждането на съда от
09.01.2018г., е връчено на процесуалния представител на ищците – адв. Н. А. на
18.01.2018г. Определеният от съда едноседмичен срок е изтекъл на 25.01.2018 г.
/присъствен ден/. В течение на този срок и до постановяване на настоящото
определение ищците не са отстранили недостатъците на исковата молба.
С оглед гореизложеното са
налице предпоставки за връщане на исковата молба и прекратяване
на производството по делото - ищците не са изложили твърдения за основанието,
от което произтича съсобствеността.
Доколкото ищците твърдят, че са
изключителни собственици на гореописаното самостоятелно обособено жилище, при
оспорване на правото им на собственост от страна на ответниците, същите
разполагат с възможност да предявят установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 129, ал.
3 от ГПК, Районният съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА
исковата молба, подадена от Д.М.Д. с ЕГН ********** и Я.Г.Д. с ЕГН **********,***,
чрез упълномощения адвокат Н. А., с която против С.Т.С. с ЕГН ********** и Г.А.С.
с ЕГН **********,***, е предявен иск за делба на следния недвижим имот, находящ
се в гр. Д., ул. „**Д.” №**, представляващ едноетажна жилищна сграда с
идентификатор №**по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед № **/12.05.2005Г. на
ИД на АГКК със застроена площ от ** кв.м., находящ се в ПИ с идентификатор №**,
ведно със съответните идеални части от посочения поземлен имот.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №2865
по описа за 2017 г. на Д. районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от
ищците с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Д. окръжен съд.
Препис от определението да се връчи
на ищците на основание чл. 7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: