Определение по дело №36/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 3 и 4 от ЗАНН. Образувано е по частна жалба на главен юрисконсулт Н. Ш. на РУ-М. при ОД на МВР - [област] срещу Определение № 12/02.03.2023 г. по н.а.х.д. № 143/2022 г. на РС - [община].

С обжалваното определение, от въззивният съд е оставено без уважение искането за допълване на Решение № 7 по н.а.х.д. № 143/2022г. на МРС в частта за разноските. Прието е, че искането на жалбоподателя за отмяна на издаденото и оспорено НП не е уважено изцяло, но доколкото съдът е изменил НП и след като е преквалифицирал нарушението е отменил по тежкото наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 м., ответникът не е имал право на разноски.

Съдът, като съобрази доводите в частната жалба с данните по делото прие следното:

С Решение № 7 по н.а.х.д. № 143/2022 г. на МРС, съдът е изменил издаденото срещу Н. А. Х. наказателно постановление и след като е преквалифицирал нарушението по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП в такова по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, според която разпоредба се предвижда глоба в минимален размер от 250 лв. Предвид изложеното е отменил НП в частта, с която е наложено второто наказание - лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 м., като не се е произнесъл по своевременно направено искане за присъждане на разноски на ответника.

С оспореното определение, съдът е отказал да допълни постановеното решение, като се е позовал на чл.143, ал.3 от АПК и обстоятелството, че поведението на ответника е станало причина за завеждане на делото, при което не са налице предпоставките за присъждане на разноски, още повече, че е отменено по-тежкото наказание.

Определението е неправилно, като при формиране на обективирания с обжалваното определение краен правен резултат, решаващия състав на МРС не е приложил принципа за съразмерност на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 144 от АПК – пропорционално на уважената/отхвърлената част на жалбата.

При определяне размера на разноските в производството по ЗАНН няма изрична разпоредба, която да определя начина на присъждане на разноски при частична основателност на жалбата, като по този повод се сочи за приложим АПК. От своя страна в чл. 143, ал.3 от АПК също не се сочи начина на присъждане на разноски при частична основателност на оспорването, при което е налице основание за субсидиарно прилагане на ГПК, в който нормативен акт се съдържа начина за определяне на разноски при частична основателност на иска.

Предвид изложеното в случая, настоящият състав счита, че следва да се определи юрисконсултско възнаграждение според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно с уважената част от жалбата, а именно да се присъди половината от минимално определения в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ минимум от 80 лв., като се има предвид, че това е справедливият според настоящия състав на съда размер, след като е изменено НП и отменено за едно от двете наказания. Това, че е отменено едно от двете предвидени с оспореното НП наказания, е отправния критерий в конкретния случай при формиране на юрисконсултското възнаграждение, при което крайният му размер при пропорционално изчисление съставлява 50% от този минимум, или 40 лв.

Такива разноски ответникът има право да получи и следва да му бъдат присъдени в размер, определен при съобразяване с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, при което постановеното определение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното, Административен съд [област]

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 12/02.03.2023г. по н.а.х.д. № 143/2022 г. на РС-М. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА Решение № 7 по н.а.х.д. № 143/2022 г. на МРС със следния диспозитив:

ОСЪЖДА Н. А. Х. да заплати на РУ-М. при ОД на МВР-[област], сумата от 40 лева, представляваща съдебни разноски пред МРС по н.а.х.д. № 143/2022 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

Особено мнение.

 

Разпоредбата на чл. 64д ал.4 и ал.5 ЗАНН препраща към ЗПП относно размера на разноските, които се присъждат в полза на учреждението или организацията, издали акта по чл. 58д. Законът за правната помощ, в чл. 37 препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, която в чл. 27е определя минимален и максимален размер на възнагражденията по ЗАНН, а именно от 80 до 120лв.

Въпросът с разноските е съдопроизводствен въпрос и зависи от изхода на делото, тоест от резултата относно материалното право. В случая, деянието е преквалифицирано, а преквалификацията е въпрос на материално право. С преквалификацията не се отхвърля частично жалбата, не се уважава частично жалбата. Деецът остава наказан и за присъждането на разноските е без значение вида и размера на наказанието. В процесния случай, на О. М.-[област] се следват разноските, които съдът следва да присъди в границите, посочени в чл. 27е от Наредбата.

На първо място, разноските зависят от материалния въпрос, тоест от изхода на делото. Това, че е налице преквалификация в по – леко наказание, означава, че лицето е остава наказано. На второ място, разноските зависят от процесуалният въпрос, който е свързан с това, че загубилата страна поема отговорността за тях. При изменение на НП чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо деяние, нарушителят е наказан, макар и за по-лекото деянието.

Препратката към ГПК относно принципа за съразмерност се явява необоснована. Това е така, защото преквалификацията не води до частично уважаване на жалбата на лицето, не води и до частичното и отхвърляне. Прилагането на закон за по –леко наказание, както се посочи по-горе, е въпрос на материално право и изходът от прилагането му е, че лицето остава наказано, респективно то требва да поеме отговорността за разноски.

По отношение на размера на разноските следва да се посочи, че по аргумент на ал.63д ал.5 ЗАНН, съдът не може да слиза под законоустановения минимум, тоест под 80 лв. В закона не е предвидена такава възможност за съда, а позоваването на справедливостта и препратката към ГПК по въпроса за съразмерността считам, че не почиват на закона.

Като резултат от горното считам, че в полза на О. М. - [област] следва да се присъдят разноски в размер на 80 лв.