О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260581
21.12.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
районен съд, Наказателна колегия, X наказателен състав, в закрито заседание на 21.12.2020 г., в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
след като се запозна с
материалите по ЧНД 7028/2020 г. по описа
на съда, намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
Образувано е по жалба,
подадена от името на А.К.К., чрез повереника му адв. Д.Д., срещу Постановление
на Районна прокуратура Пловдив от 07.10.2020 г., с което наказателното производство
по ДП № 47/2020г. по описа на Сектор „Разследване на престъпленията по
транспорта“ при ОДМВР- Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
е било прекратено. В жалбата се сочат аргументи за необоснованост и
незаконосъобразност на обжалвания акт и се моли същият да бъде отменен.
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок и
изхожда от легитимирано лице – пострадало от престъплението, за което е
водено досъдебно производство.
По
основателността на жалбата:
В рамките на производството по чл. 243 от НПК, съдът следва да прецени
обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, като държи сметка и за
конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже
наказателно преследване срещу определено лице.
При проверка дали едно постановление за прекратяване е обосновано, трябва
да се изследва въпросът дали фактическите положения, установени по делото,
обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен
материал. В случая, фактическите констатации на прокурора, са подкрепени от
събраните по делото гласни доказателства и представените писмени документи,
както и от назначените по делото експертизи. Изводите на прокурора почиват на
верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване
на смисъла им или превратно тълкуване. Разследването е било проведено
обективно, всестранно и пълно.
От фактическа
страна прокурорът приел, че на 20.04.2020г., около 12,30ч., в гр. Пловдив, св. Ж.
управлявал личния си автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, бял цвят, с
рег. № ****, като се движел по ул. „Петко Д. Петков“. При пристигането на
кръстовището с ул. „Капитан Райчо“, св. Ж. спрял на червен светофар. След като
светнал зелен сигнал, св. Ж. потеглил направо, навлязъл в кръстовището, като се
движел с 24,52 км/ч.
В същото време,
св. К. управлявал велосипед със скорост от 15 км/ч. Той навлязъл на платното за
движение на пешеходната пътека на червен за пешеходците сигнал, като в този
момент л.а. „Фолксваген Тигуан“ се намирал на около 13,80-14м. от мястото на
удара, а велосипедистът – на 9,84 м. В момента, в който лекият автомобил бил на
около 7,40м.-7,50м. от мястото на удара, свид. Ж. реагирал и задействал
спирачната система, но въпреки това 1,1 секунда по-късно последвал удар с
велосипедиста, който удар бил неизбежен.
Вследствие на
удара, на св. К. било причинено: контузия на главата с мозъчно сътресение, с
охлузване и кръвонасядане в дясно тилно; контузия на гръдния кош със счупване
на едно ребро в ляво и малък излив на въздух в гръдната кухина в съседство;
контузия на тазовата област в дясно със счупване на ямката на тазобедрена кост,
счупване на горното и долното рамо на дясната срамна кост, на седалищната кост
и на крилото на хълбочната кост, като счупванията в областта на таза в дясно
причинили трайно затрудняване на движението на долния десен крайник за около 12
месеца, а останалите увреждания причинили разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НПК.
В обжалваното
постановление прокурорът е коментирал и изготвената по делото авто-техническа
експертиза, като е посочил, че съгласно нейното заключение, от момента в който
велосипедистът е навлязъл на платното за движение по пешеходната пътека пред
лекия автомобил, мястото на удара е попадало извън опасната зона на спиране на
лекия автомобил при движение със скорост около 24,52 км/ч, откъдето следва
извод, че св. Ж. е имал техническа възможност чрез безопасно екстрено
задействане на спирачната система да установи автомобила в състояние на покой
преди мястото на ПТП и да предотврати съприкосновението с велосипедиста.
Същевременно е посочено, че в момента, в който водачът на лекия автомобил е
реагирал и е задействал екстрено спирачната система, е нямал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП, като в момента на навлизане на
велосипедиста в западната лента, полагаща се за движение на автомобила, св. Ж.
е нямал техническа възможност да установи автомобила в състояние на покой преди
мястото на удара. Акцентирал е, че навлизането на велосипедиста К. на платното
за движение е било на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, без да се съобрази с приближаващия лек автомобил.
Така приетата от
прокурора фактическа обстановка кореспондира със събрания по делото доказателствен
материал. Обстоятелствата, свързани с механизма на настъпване на процесното
ПТП, са изяснени от показанията на свидетелите Ж., Я., Е.-Х., А., Т., В., К. и Ж.а,
както и от протокола за оглед на МП и най-вече от назначената в производството
авто-техническа експертиза. По отношение на настъпилите за пострадалия К. травматични
увреждания и причинно-следствената връзка между тях и настъпилото ПТП, правилно
е била изследвана приложената по делото писмена документация и е билo взетo предвид заключението на назначената
по делото съдебно-медицинска експертиза.
При правилно
приета фактическа обстановка, представителят на РП-Пловдив е достигнал до
неправилни правни изводи.
За да прекрати
наказателното производство, прокурорът е приел, че по делото са налице
предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК, тъй като от събраните
доказателства не може да се направи извод, че деянието представлява
престъпление. Посочил е, че в случая са налице и предпоставките за прекратяване
на производството по чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК, но доколкото не е налице
престъпление, прекратителното основание следва да е по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
За да се достигне
до извод, че деянието не представлява престъпление, в обжалвания прокурорски
акт е посочено, че в случая е налице случайно деяние – чл. 15 от НК, тъй като
деецът Ж. не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Мотивирано е, че в конкретния случай св. Ж. не се
е поставил сам в положение на невъзможност да предотврати удара с пресичащ
пътното платно велосипедист, тъй като е изпълнил нормативно вменените му
задължения за движение по пътищата – движел се е с разрешена за населеното
място скорост, съобразена с всички фактори и обстоятелства, влияещи на избора
ѝ, като възникването на опасността е станало внезапно, неочаквано и
изненадващо, обезсмисляйки адекватната му и навременна реакция.
За да е налице
случайно деяние, съгласно чл. 15 от НК следва да е налице поне една от двете
алтернативно посочени предпоставки в разпоредбата:
-
деецът да не е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици или
-
деецът да не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици.
Първата от двете
предпоставки би била налице, при отсъствие на правно задължение за предвиждане
на настъпване на общественоопасните последици. В случая е налице нормативно
закрепено в чл. 20, ал. 2, изр. посл. от ЗДвП задължение за водачите на МПС да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Целта на тази норма е да не се достига до нежелани последици
като пътнотранспортни произшествия. От изложеното следва, че в случая, първата
предпоставка не е налична, тъй като за водачът на лекия автомобил е било налице
нормативно задължение за спиране в случай на констатирана опасност.
По отношение на
втората предпоставка, наличие на същата би могла да се изведе от обективните
обстоятелства, при които е извършено деянието или от личността на дееца, когато
например са необходими специални познания, които той не притежава, но и не е
бил длъжен да има. В случая, от значение е кой е моментът, в който водачът на
МПС е могъл да предвиди опасността. Това е правен въпрос, по който решаващият
орган е длъжен да даде отговор във всеки отделен случай въз основа на приетото
от фактическа страна. В конкретния
случай деянието не може да се третира като случайно, защото опасността, не е
възникнала внезапно в опасната зона на спиране на св. Ж., когато ударът би бил
технически непредотвратим. Видно от заключението на експерта, мястото на удара
е попадало извън опасната зона на спиране на лекия автомобил. Експертът е
изчислил опасната зона на автомобила от момента, в който св. К. е навлязъл на
платното за движение, който именно е и релевантният момент, от който възниква
опасността за движението. Въпросът за това от кой момент велосипедистът е започнал да представлява
опасност за движението и е могъл да бъде възприет обективно от водача на автомобила,
така че да съобрази поведението си с действията му и предписанията на закона за
безопасно движение и избягване настъпването на ПТП, е разяснен в Р.13-77-ОСНК и
Р.248-77-I. Съгласно
същите, моментът на възникване на опасността за движение пред водача на МПС,
респективно началният момент, в който е необходима негова адекватна реакция на
създадена опасност, с цел осигуряване на безопасност на движението на
останалите участници /чрез намаляване на скоростта или спиране/ е обвързана с
възприемането на пътното платно или в близост до него на появилото се пътно
препятствие. Съотнесено към конкретния казус, това предполага насрещно
задължение на водача на автомобила за предприемане на действия по намаляване на
скоростта на движение, като реакция на поведението на пострадалия – велосипедист в момента, в който
последният е предприел действия за навлизането в платното за движение, тъй като
до този момент за водача на МПС, като ползващ се с предимство при преминаване
през кръстовището, не възниква задължение за предприемане на мерки за избягване
на произшествие по отношение на движението на участник без предимство.
Следва да се
отбележи също и че съгласно горепосочените решения, водачът с предимство за
преминаване през кръстовище е длъжен да предприеме необходимите мерки за
избягване настъпването на ПТП, когато участник в движение по път без предимство
премине стоп-линията, без очевидно намерение да зачете предимството, както и
когато макар и да не е преминал стоп линията, от скоростта му е очевидно, че
няма намерение да зачете предимството и дори при желание да спре, не е в
състояние от техническа гледна точка да стори това преди да навлезе в
кръстовището. В конкретния случай, от приетото в обжалваното наказателно
постановление е видно, че пострадалият велосипедист се е движил със скорост 15
км/ч, без намерение да спре при навлизането си в кръстовището. В тази връзка
следва да се отбележи, че са правилни разсъжденията в обжалваното
постановление, че св. К. е пресичал като велосипедист а не като пешеходец, като
същите са съобразени с чл. 107, т. 2 от ЗДвП. При всички положения обаче, велосипедистът
се явява участник в движението. С оглед на изложеното, от така приетата
фактическа обстановка следва, че водачът на МПС е бил длъжен и е могъл да
възприеме възникналата опасност за движението в момента на навлизане на
велосипедиста на платното за движение, в който момент велосипедистът се е
намирал извън опасната зона на лекия автомобил. По делото няма данни и за
налични други обективни обстоятелства, които да попречат на водача на МПС да
възприеме опасността, каквито биха били например обекти, които да препятстват
видимостта на св. Ж.. Поради изложеното, втората предпоставка на чл. 15 от НК
също не е налице в настоящия случай.
Съобразявайки
горното, настоящият състав намира за незаконосъобразен, като постановен при
противоречие с материалния закон, изводът на прокурора при така приетата от
него фактическа обстановка, за наличие на случайно деяние, а оттам и за липса
на престъпление.
В обжалваното
постановление е посочено, че в случая са налице предпоставките за прекратяване
на производството и по чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК. Този извод на прокурора е правилен.
Действително, видно от разпита на св. К. на л. 17 от ДП, пострадалият заявява в
присъствието на своя повереник, че не желае да се води досъдебно производство
срещу водача, който го е блъснал и желае делото да бъде прекратено. Също така,
съгласно справката от л. 85 от ДП няма данни по отношение на лицето Тодор
Ангелов Ж. да са били прекратени наказателни производства пълно или частично на
основание чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК, включително за последните 5 години. Така
всички предпоставки на чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК вр. чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК са налице и е следвало именно на това основание наказателното производство
да бъде прекратено.
С оглед на
изложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 2, пр. 1 НПК следва обжалваното
наказателно постановление да бъде изменено относно основанието за
прекратяването на наказателното производство от такова по чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК – деянието не съставлява престъпление, в такова по чл. 24, ал. 1, т. 9
от НПК вр. чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК. Следва да се посочи, че в жалбата не е
направено искане за изменение на постановлението, но с оглед принципа на
ревизионното начало в производството пред съда по чл. 243 от НПК, съдът
проверява законосъобразността и обосноваността на прекратяването, независимо от
основанията и исканията, направени в жалбата. Възможността да бъде изменено
основанието за прекратяване е налице за съда в настоящия случай, доколкото
прокурорът в обжалваното постановление се е аргументирал защо намира, че са
налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК, но е прекратил
наказателното производство на по-реабилитиращо основание, което настоящият състав
намира, че не е налице при така приетата от прокурора фактическа обстановка. С
оглед това налично обсъждане в обжалвания акт, в конкретния случай, съдът, чрез
извършваното изменение, не изземва функциите на прокурора, а се произнася единствено
по направените в обжалваното постановление изводи.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура Пловдив от 07.10.2020
г., с което наказателното производство по ДП № 47/2020г. по описа на Сектор
„Разследване на престъпленията по транспорта“ при ОДМВР- Пловдив, образувано и
водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, е било прекратено В ЧАСТТА относно посоченото основание за прекратяване на
наказателното производство от такова по чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1,
т. 1 от НПК в такова по чл. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК.
ПОТВЪРЖДАВА постановлението в останалата му част.
Препис от определението
да се изпрати на Районна прокуратура- Пловдив, както и на жалбоподателя.
Определението
подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Окръжен съд-Пловдив.
След влизане в
сила на определението, досъдебното производство да се върне на РП Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.