Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав,
в публичното заседание на 18.02.2020 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 19464/2019год. по
описа на Районен съд гр.
Варна, ХLIX състав, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** aп. 11, чрез адв. Д.А.- ВАК, против СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „****“, ЕИК****, с адрес на управление: гр. Варна, ул. „****“ № 39, представлявано от председателя ****, с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.128, т.2 КТ, чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 от КТ, както и по чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено в отношенията между страните, че СДРУЖЕНИЕ „****", ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна ул. „****" № 39, представлявано от ****ДЪЛЖИ НА А.К.- К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер на 6228 лева /шест хиляди двеста двадесет и осем лева/, представляваща сбор от: 5400 лева трудови възнаграждения за периода от 11.10.2016г. до 10.10.2017г.; 368 лева обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск 20 дни и 460 лева обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда 31.10.2018год. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед № 8209/02.11.2018 г. по ч.гр.д. № 16468/2018 г. на ВРС.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск. В исковата молба ищецът твърди, че вземането произтича от Заповед №001/10.10.2017г., с ксоято ответникът прекратява трудовото правоотношение с ищеца по трудов договор № 003/11.10.2016г., на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище за оспорване на исковете единствено по размер. Прави възражение за прихващане на претендираните от ищеца размери на дължимо брутно трудово възнаграждение с изплатените от ответника данъчни и осигурителни задължения за периода на исковата претенция, доколкото приема, че същите са част от исковата претенция. Прави възражение за прихващане на претендираните суми за трудови възнаграждения, с други суми, за които твърди, че са изплащани на ищеца във връзка с трудовото му правоотношение, но за което липсват конкретни писмени доказателства за получаването им в брой от ищеца. Същевременно се заявява, че страните се намират в процес на преговори за постигане на споразумение.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител отправя искане за изменение на предявения иск по размер, чрез неговото намаляване на осн.чл.214, ал.1 ГПК от предявения размер 5400 лв., на 4121.94 лв., като за разликата от 4121.94 лв. до 5400 лв., оттегля иска. Изменя исковата претенция по отношение на претендираното обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ, което след изменението да се счита предявена вместо първоначалния размер от 460 лв., на 414 лв. Изменя исковата претенция на претендираното възнаграждение на основани чл.224, ал.1 от КТ се изменя посредством увеличаване размер на исковата сума, която след изменението да се счита предявен за сумата от 435,79 лв., вместо първоначално предявения размер от 368 лв. Съдът допусна направеното изменение на ИМ.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли да бъдат отхвърлени частично исковите претенции, като бъде извършено прихващане с изплатени на ищеца и в полза на ищеца суми. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Като доказателства по делото бяха представите и приети: Трудов договор № 003/11.10.2016год.; Заповед № 001/10.10.2017год., изд. от Сдружение „****“ и Трудова книжка, Разчетно - платежна ведомост за месец октомви 2016 г.;Разчетно - платежна ведомост за месец ноември 2016 г.; Разчетно - платежна ведомост за месец декември 2016 г.; Разчетно - платежна ведомост за месец януари 2017 г; Разчетно - платежна ведомост за месец февруари 2017 г.; Разчетно - платежна ведомост за месец март 2017 г.; Разчетно - платежна ведомост за месец април 2017 г.; Разчетно - платежна ведомост за месец май 2017 г.; Разчетно - платежна ведомост за месец юни 2017 г.; Разчетно - платежна ведомост за месец юли 2017 г.; Разчетно - платежна ведомост за месец август 2017 г.; Разчетно - платежна ведомост за месец септември 2017 г.; Разчетно - платежна ведомост за месец октомври 2017 г.; Аналитичен регистър от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.
Между страните
не се спори, а и видно от приложеният по делото трудов договор №
003/11.10.2016г. ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответника, като изпълнявал длъжността „Домакин клуб“ с код по
НКПД 51693001 в предприятието на ответника, при 8 часов работен ден и основно
месечно възнаграждение в размер на 420.00 лева и
допълнително месечно възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 0,06
процента за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер
работа, длъжност или професия.
Със Заповед № 001/10.10.2017год. трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, без предизвестие, считано от дата 10.10.2017г., поради забяването изплащането на трудови възнаграждения. Със Заповедта се разпорежда на ищеца да бъде изплатено обезщетение по чл. 221. ал. 1 от КТ в размер на 460 лв. и обезщетение по чл. 224. ал. 1 от КТ - (за неизползвания платен годишен отпуск), за 20 работни дни. В заповедта е отразено, че е връчена на 10.10.2017г., като трудовата книжка е получена от ищеца.
От заключението на проведената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, поддържано в съдебно заседание от вещото лице Д.П. се установи, че ответникът е изчислил и начислил на ищеца общ размер на начисленото на ищеца трудово възнаграждение за периода на трудово правоотношение в нетен размер 4121.94 лв. и в брутен размер от 5295.93 лв. Вещото лице установява, че са налице доказателства за изплатени на ищеца трудови възнаграждения както следва: нетна сума за м. 10.2016 г. в размер на 235.17 лв. и нетна сума за м.11.2016 г. в размер на 329.24 лв, или в общ размер от 564.41 лв. Доказателства за реално изплащане в брой, или по банков път на останалите начислени от ответника трудови възнаграждения липсват. Вещото лице приема, че за периода от 11.10.2016 г. до 10.10.2017 г. непогасения остатък на трудови възнаграждения е в брутен размер от 4575.93 лв. и нетен размер от 3557.53 лв. Вещото лице изчислява, че дължимото обезщетение по чл.224 ал. 1 от КТ е начислено във ведомост м.10.2017 г. в брутен размер на 484.21 лв. и нетен размер от 435.79 лв. Вещото лице приема, че дължимото и начислено във ведомост м.10.2017 г обезщетение по чл.221 ал. 1 от КТ е в брутен размер от 460 лв. и нетен размер от 414лв.
Вещото лице установява, че дължимите вноски за данъци и осигуровки от работодателя в полза на ищеца и целия персонал за периода от 11.10.2016 г до 10.10.2017 г. са окончателно внесени на 19.04.2018 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените от ищеца искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ за осъждане на ответника - работодател да заплати дължимо трудово възнаграждение за престиран от работника труд поставят в тежест на работника да установи при условията на пълно и главно доказване, че е бил в трудово правоотношение с ответника за посочения период от време, че е полагал труд, както и че размерът на дължимото трудово възнаграждение е в претендирания размер. В случай на оспорване на иска, в тежест на работодателя е да установи, че е изпълнил задължението си по трудовия договор и по закон и е заплатил на работника дължимото трудово възнаграждение.
От приложените по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин, че страните са били в трудово правоотношение, по което ищецът е полагал труд при ответника, вследствие на което му се дължи договореното трудово възнаграждение.
Съгласно заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено и на това основание го поставя в основата на правните си изводи се установява, че на ищеца се следват като дължими и незаплатени трудови възнаграждения за м.12.2016г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 329.24 лв., с падеж на 01.02.2017г., за м.01.2017г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 260.20 лв., с падеж на 01.03.2017г., за м.02.2017г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 358.78лв., с падеж на 01.04.2017г., за м.03.2017г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 358.78лв., с падеж на 01.05.2017г., за м.04.2017г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 358.78лв., с падеж на 01.06.2017г., за м.05.2017г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 358.78лв., с падеж на 01.07.2017г., за м.07.2017г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 358.78лв., с падеж на 01.09.2017г., за м.08.2017г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 358.78лв., с падеж на 01.10.2017г., за м.09.2017г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 358.78лв., с падеж на 01.11.2017г., за м.10.2017г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 97.85лв., с падеж на 01.12.2017г., като по тях не е налице плащане.
По делото не бяха събрани доказателства за заплащане на посочените суми за трудово възнаграждение от ответника, поради което съдът намира предявените искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ за основателни.
Съдът намира исковата претенция за присъждане на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за основателна за претендираната сума от 414 лв., чийто размер и дължимост се установява от заключението на проведената по делото съдебно счетоводна експертиза. Обезщетението се следва на работника, в случай, че трудовото му правоотношение е прекратено без предизвестие на основание чл.327, т.2 от КТ, каквато е посочената хипотеза в заповедта на работодателя за прекратяване на ТПО. Не се установи сумата на претендираното обезщетение да е заплатена, поради което е дължима и искът за заплащането й е основателен.
Следва да бъде уважен и иска с правно основание чл.224 от КТ, като се присъди на ищеца сумата от 435.79лв., предвид липсата на представени доказателства от ответника за изплащане на посочената сума.
Поради това, че работодателят не е изплатил на ищеца дължимите трудови възнаграждения и претендираните обезщетения своевременно, същият е изпаднал в забава и дължи лихва върху тях, считано от датата на депозиране на заявление във ВРС по чл.410 ГПК – 31.10.2018г., до окончателното им изплащане.
При определяне размера на дължимите трудови възнаграждения съдът съобрази обстоятелството, че всички дължими от ответника данъчни и осигурителни вноски в полза на ищеца са били надлежно изплатени, поради което на ищеца се следва присъждане на нетния размер на дължимите възнаграждения.
Възражението на ответника за извършване на съдебно прихващане със сумата от 2929.89 лева изплатена в повече на ищеца по време на работата му като трудово възнаграждение съдът намира, че такова прихващане в случая е неприложимо предвид разпоредбата на чл. 271 КТ сочеща, че изплатеното на работника или служителя в повече се смята за добросъвестно получено и работникът не е длъжен да връща сумите по трудово правоотношение, които е получил добросъвестно и отговорността за него се носи от виновните длъжностни лица наредили или допуснали изплащането.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца се следват сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. В частта, в която производството по исковете е прекратено, обаче разноските се дължат не на ищеца, а на ответника, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Срещу разноските, заплатени от ищеца за адв. възнаграждение ответникът е предявил възражение за прекомерност. Съдът намира, че предвид общия размер на исковете преди изменението /6228лева/, заплатеното възнаграждение в размер на 1000 лева не се явява прекомерно, на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК. Производството не се характеризира с фактическа и правна сложност, но същевременно ищцовата страна е осъществила защита и срещу възражението за прихващане. В същото време възнаграждението следва да бъде определено съобразно уважения размер на исковете, поради което съдът намира, че на ищеца се дължи репариране на адвокатско възнаграждение в размер от 460 лева.
На ответника също се следват разноски, но
предвид липсата на подобно искане и доказателства за такива, съдът не дължи
произнасяне в тази част.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС държавна такса върху уважените част от исковете в размер
на 242,34 лв./двеста четиридесет и два
лева и 34 стотинки/, както и 180 лева - заплатен от бюджета на съда депозит
за вещо лице.
Мотивиран от изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК в отношенията между страните, че ответника СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „****“, ЕИК****, с адрес на управление: гр. Варна, ул. „****“ № 39, представлявано от председателя ****, ДЪЛЖИ НА А.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** aп. 11, сума в общ размер от 3557.53 лв., представляваща начислено, но незаплатено брутно трудово възнаграждение както следва: м.12.2016г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 329.24 лв., с падеж на 01.02.2017г., за м.01.2017г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 260.20 лв., с падеж на 01.03.2017г., за м.02.2017г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 358.78лв., с падеж на 01.04.2017г., за м.03.2017г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 358.78лв., с падеж на 01.05.2017г., за м.04.2017г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 358.78лв., с падеж на 01.06.2017г., за м.05.2017г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 358.78лв., с падеж на 01.07.2017г., за м.06.2017г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 358.78лв., с падеж на 01.08.2017г., за м.07.2017г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 358.78лв., с падеж на 01.09.2017г., за м.08.2017г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 358.78лв., с падеж на 01.10.2017г., за м.09.2017г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 358.78лв., с падеж на 01.11.2017г., за м.10.2017г. НТВ/нетно трудово възнаграждение/ в размер на 97.85лв., с падеж на 01.12.2017г.; сумата от 414,00 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ; сумата от 435.79 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползуван платен годишен отпуск за период от 20 дни; както и законната лихва върху тези суми, начислена от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК пред ВРС - 31.10.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията, които суми са присъдени с издадена заповед по ч.гр.д. № 1342/2016г. по описа на ВРС, ХVI-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „****“, ЕИК****, с адрес на управление: гр. Варна, ул. „****“ № 39, представлявано от председателя ****, ДА ЗАПЛАТИ на А.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** aп. 11, сумата от 460,00лв./четиристотин и шестдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно деловодни разноски за заплатен адв.хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „****“, ЕИК****, с адрес на управление: гр. Варна, ул. „****“ № 39, представлявано от председателя ****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата от 242,34 лв./двеста четиридесет и два лева и 34 стотинки/, представляваща дължима държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, както и сумата от 180,00лв./сто и осемдесет лева/, депозит за вещо лице, заплатен за сметка на бюджета на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: