РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 578
гр.
Пловдив, 08.04.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІ състав, в открито
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря
Р. П. и участието на
прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като
разгледа докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно адм. дело № 1543 по описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова
молба, предявена от К.С.К., ЕГН **********, към момента в Затвора гр. Пловдив,
чрез адв.Г.М., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”. Ищецът иска
ответника да бъде осъден да му заплати на обезщетение в общ размер на 5 000 лв.
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, чувство на малоценност и
принуда да търпи и върши неща противни на волята, в резултат на поставянето му
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по
периоди, както следва:
- за престоя му в
Арест-Пловдив за периода от 27.08.2020г. до 27.10.2020г. - обезщетение в размер
на 2 000 лева;
- за престоя му в
Затвора-Пловдив за периода от 27.10.2020г. до 11.06.2021 /датата на предявяване
на исковата молба в съда/ - обезщетение в размер на 3 000 лева
В исковата молба
е посочено, че неимуществените вреди се изразяват в:
2.1. По време на престоя на
ищеца в Арест-Пловдив - липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на
килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); в килите има гризачи и
насекоми, и мухъл; прозорецът в килията не осигурявал слънчева светлина; липсват
достатъчно мебели.
2.2. По време на престоя на
ищеца в Затвор – Пловдив - липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на
килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); във всички килии, които
е обитавал е липсвала вентилация; липса на свеж въздух, което води до задух и
кашлица; санитарните възли са с неработещи казанчета, липсват работещи чешми и
умивалници; тоалетната не е шумоизолирана и липсва уединение; килиите са без
достатъчен достъп на естествена светлина, поради малкия размер на прозореца,
както и факта, че прозореца е покрит с решетки; спалното и
постелъчно бельо се сменя рядко, поради което се развъждали дървеници и бълхи, поради
което ищецът постоянно има обриви и рани; дезинфекцирането е недостатъчно и
нередовно; с ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа, не му е
давана възможност да участва в програми за въздействие, което е довело до
поведенческа и личностна криза.
Ищецът твърди, че
с горното са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита
на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител
адв. Г.М., съгласно чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на предявения
иск и счита, че същият следва да бъде уважен.
ІІ. За фактите:
5. По делото, е постъпила
справка СА-897/28.06.2021 от Арест-Пловдив. Посочено е, че К.С.К. е пребивавал
на територията на Арест-Пловдив в периода от 28.08.2020г. до 26.10.2020г.,
когато е изпратен в Затвора-Пловдив. За посочения период ищецът е бил настанен
в открития през месец юни 2009г. нов Арест-Пловдив, находящ се на територията
на Затвора-Пловдив, който отговаря на изискванията за минимум 4 кв.м. жилищна
площ на задържано лице. През исковия период К. е бил настанен в килия №216 на
ет.2, с квадратура 18.5 кв.м. заедно с още три задържани лица. Килията е
оборудвана с четири легла, маса за хранене, три броя кръгли табуретки. Във
всяка килия има обособен санитарен възел с размери 125/112 см. и мивка с
постоянно течаща студена вода, а топлата вода се подава всеки ден сутрин и
вечер, съобразно обема на бойлерите, които са по един за двата етажа на
Арест-Пловдив. Извеждането до банята става по утвърден график, най-малко два
пъти седмично. Коридорите и всички общи помещения се почистват и дезинфекцират
ежедневно. Поддържането на чистотата в арестните помещения се поддържа от
задържаните в тях лица. В сградата е изградена система за диференцирано дневно
и нощно осветление. На всички задържани под стража ежедневно се осигурява време
за престой на открито съгласно ЗИНЗС. Достъпа на дневна светлина е осигурен
чрез отваряем прозорец с размери 150/150 см., който има отваряемо крило за
по-добър приток на свеж въздух. Арест-Пловдив е оборудван с водни климатични
конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се ползва за отопление на
ареста през зимния сезон и охлаждане през летния. По сключен договор, в
Арест-Пловдив по график, както и при допълнителна нужда се изпълняват обработки
за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, за което по делото са приложени съответните
протоколи.
6. По делото е представено
становище от ИСДВР в ГДИН затвор Пловдив (лист 38-40), според което в затвора а
и в системата на ГДИН единствения меродавен документ, от който може да се
направи справка за броя на л.св. по спални помещения е „Сведение за
разпределение и движение на л.св.“, което по утвърдената „Номенклатура на
делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните й поделения“ се
съхранява за срок от три години.
В становището се
посочва, че К.К. е търпял наказание лишаване от свобода в Затвора-Пловдив в периода
от 26.10.2020г. до 09.04.2022г., когато е освободен от затвора по изтърпяване.
Отразено е, че
наличната информация за настаняването на л.св. К. е както следва:
- от 10.11.2020г.
до 23.11.2020г. е настанен на VI пост, в спално помещение № 9; квадратура без санитарен възел 27,99 кв.м.; квадратура
на санитарен възел 2,40 кв.м.; брой прозорци в спалното помещение – 2, с
размери на прозорците 0,90х0,55 и 0,90х0,55; размери на прозорците в санитарния
възел 0,85х0,55;
- от 24.11.2020г.
до 09.04.2021г. е настанен на VI пост, в спално помещение № 12; квадратура без
санитарен възел 41,65 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,56 кв.м.; брой
прозорци в спалното помещение – 3, с размери на прозорците 1,50х1,10, 1,00х1,10
и 1,00х1,00; размери на прозорците в санитарния възел 0,30х1,10.
В становището се
посочва, че по време на изтърпяване на наказанието, К. не е изявявал желание за
включване в специализирана програма за групова работа и не е включван в такава.
Със Заповед №455/16.02.2021г. е назначен на работа, на длъжност ръчник в “Обособено
производство“, за срок от един месец доброволен труд, с цел обучение.
На всички лишени
от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно графика за
разпределение на времето, а работещите имат достъп всеки ден.
7. По делото е приложена
справка (л.42-43) от В.Т.– мл.експерт в
Затвора – Пловдив, в която е посочено, че във всяка стая в затвора гр.Пловдив
има достъп до денонощно течаща вода, а случаи в които няма такъв е единствено
при отстраняване на ВиК повреди. Посочено е още, че времето за достъп до топла
вода е посочено в утвърден от Началника на затвора гр.Пловдив, график за
разпределение на времето на л.св. При постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от
свобода се осигурява спално бельо и завивки, при желание от страна на лишените от свобода домакинът им осигурява
допълнително колкото са необходими. Лишените от свобода имат право да ползват и
лично спално бельо. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на
пералня е по усмотрение на лишения от свобода. При изхабяване на
бельото, по преценка на лиш.св., същият има право бельото му да бъде заменено,
като подаде нарочна молба до началник на Затвора-Пловдив.
За поддържане на
хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект, на който е назначен
лишен от свобода. При извършени проверки е установено, че хигиената в банята е
задоволителна, предвид спецификата на обекта.
8. Според приложено по
делото (л.44-45) становище от техник строителство и архитектура в затвора
гр.Пловдив, в периода от 01.01.2020г. до 09.04.2021г. в затвора Пловдив не са
правени основни ремонти на всички килии на лишените от свобода, но се извършва
своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни
тела, и счупени прозорци се подменят своевременно. Няма течове и мухъл.
Изложено е, че през 2017г. е извършено боядисване на общите помещения на
лишените от свобода, дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в
общите умивални, а на пети пост е извършено боядисване на килиите на лишените
от свобода. Според становището, банята е обща, пода е с мозайка, а стените са с
фаянсови плочи, като всеки ден по график има баня за лишените от свобода.
Осигурена е топла вода от котел, който работи на въглища и е на територията на
затвора (закупен през януари 2017г.), а въглищата се осигуряват редовно от
централна доставка от ГДИН. Възможна е появата на мухъл, тъй като лишените от
свобода сушат дрехите си в спалните помещения, поради което се получава
конденз.
9. Допълнително, в хода на
съдебното производство, от
Затвора-Пловдив са представени договори от 2018г. и 2021г. за дезинсекция и
дератизация на сградите на ГДИН.
10. По делото чрез
видеконферентна връзка са разпитани като свидетели М.В.М. и Г.Д.И..
10.1. Свидетелят М. заявява,
че познава К., били заедно в 12 килия, която била в окаян вид - няма балатум,
има дървеници, хлебарки, на вратата на тоалетната имало една дупка, която запушили
с кърпа, да не се вижда вътре. В стаята има един прозорец, с мрежа и вътре не
влиза светлина. Килията е 22-23кв., а вътре били настанени около 8-9 души. Килията
е преходна и така стават по 12 човека. В 12 килия имало само един стол. Банята
е два пъти в понеделник и петък, работят 4 душа, а се къпят 30 човека само със студена вода. К. не е
участвал в курсове, но е подавал молби за работа. Психолог и инспектор
„социална дейност“ няма. В 12 килия има хлебарки, дървеници, има мишки и голи
охлюви. Пръска се един път на месец, но няма полза.
10.2. Свидетелят И. заявява,
че познава К., тъй като били в една килия на
6-ти пост, 12 стая. Условията били ужасни. Имало пренаселване. Прозорци
в тази стая имало, но са много малко и не влизала нито светлина, нито въздух.
Стаята е преходна. В преходното помещение живеят трима души. За вентилация
трябва да се отвори външната врата, за да стане леко течение. Мебели в стаята
няма освен железни шкафове, които никой не ползва, а си държат дрехите под
леглото в найлонови торби. Има хлебарки и дървеници. На вратата на тоалетната
няма панти, откача се и се закача на два пирона. На баня ходят два пъти в седмицата и визат по
20-25 човека при налични осем душа. От които два, три не работят. Прозорците в
килията се отварят, но само лятото, зимата е
много студено. Течаща вода има само студена. Пръска се за насекоми, но няма
полза. Препарати за почистване на килията дават един път в месеца по 200 г.
прах и по един сапун на човек. Не знае К. да е участвал в обществени програми.
ІІІ. За правото:
11. Ищецът претендира
обезщетение за понесени неимуществени вреди в общ размер на 5 000 лв. по
периоди, както следва:
- за престоя му в
Арест-Пловдив за периода от 27.08.2020г. до 27.10.2020г. - обезщетение в размер
на 2 000 лева;
- за престоя му в
Затвора-Пловдив за периода от 27.10.2020г. до 11.06.2021 /датата на предявяване
на исковата молба в съда/ - обезщетение в размер на 3 000 лева
С оглед
представените от ответника доказателства съдът констатира, че ищецът е
пребивавал в Арест-Пловдив от 28.08.2020г. до 26.10.2020г. /справка л.21/,
поради което исковата претенция по отношение Арест-Пловдив, която е за период за
27.08.2020г. следва да бъде
отхвърлена, доколкото не се установява в така посочения период лицето да е било
на територията на Арест-Пловдив.
Същото се отнася и
по отношение периода от 10.04.2021г. до
11.06.2021г. /датата на предявяване на иска/, доколкото от приетите по
делото становище и справка относно правното положение на л.св. К.К. се
установява, че в така посочения период лицето не е било на територията на
Затвор-Пловдив, тъй като на 09.04.2021г. е освободен по изтърпяване.
В тази връзка и
съдът ще се произнесе конкретно по същество
по основателността на оплакванията на ищеца, наведени в исковата му
молба единствено по отношение на периодите на престоя на ищеца в Арест-Пловдив
от 28.08.2020г. до 26.10.2020г. и за Затвора-Пловдив в периода от 27.10.2020г.
до 09.04.2021г., като ще обсъди конкретно всяко от оплакванията на ищеца,
формулирани в исковата молба и с оглед установеното по отношение наличието или
липсата на всяко от тях, ще осъществи и преценката си за кумулативното
въздействие върху ищеца на условията, в които се е изтърпявало задържането под
стража, съответно наказанието лишаване от свобода, като вземе предвид и
продължителността на престоя му в място за лишаване от свобода, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, което пък е
предвидено в чл.284, ал.2 от ЗИНЗС.
12. На първо място следва
да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284
ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на
което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия
на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“
и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото
лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за
процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да
отговаря по предявения иск.
13. На следващо място е
необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не
въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за
обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени
като противоправни с административен или съдебен акт.
За да бъде приета
основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът от
неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека
/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на
исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване
релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане
и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези
условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по
правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
14. Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г./ осъдените не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В
ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко
отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или бездействие, което
причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този
закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно чл.3
ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./ осъдените
и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че
за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
15. Разпоредбите на чл.3 и
чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези
разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка
във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание
доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на
конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока
следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.
м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
16. Относима към спора е и
материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през
1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от
вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от
Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.
По казуси като
процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища/решение №10166 от
11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на
ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д.
№5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г.,
решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема,
че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел,
достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата
за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото
лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода.
При разрешаване
на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество
решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от
български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от
Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода
/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България,, решение от 27 януари
2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/.
17. По отношение
оплакването относно пренаселеността на местата, в които е бил настаняван, претенцията
на К. е отчасти доказана.
17.1. По делото, от страна на
ответника, чиято е доказателствената тежест да установи конкретните условия на изтърпяване
на наказание лишаване от свобода на ищеца и тя му е била надлежно указана, не
са представени конкретни доказателства за част от периода по настаняване на
ищеца, а именно времето от 26.10.2020г.
до 09.11.2020г. за Затвора-Пловдив, като не са посочени данни за помещенията, в които е бил настанен и за броя
настанени лица в тях.
С оглед горното,
са налице условията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС за приемане за доказан твърденият
факт на пренаселеност на помещенията на изтърпяване на наказание лишаване от
свобода на ищеца за тези периоди. Съдът намира за доказано твърдението на ищеца
за пренаселеност в спалните помещения, в които е бил настанен в посочените
по-горе периоди, в подкрепа на което са и показанията на разпитания свидетел.
17.2. Оплакването относно
пренаселеността на местата, в които е бил настаняван, претенцията на К. е
основателна и по отношение на престоя му в Затвора Пловдив, на 24.11.2020г. и за периода от 02.04.2021г.
до 07.04.2021г. За посочените периоди, ищецът е пребивавал в помещения, в
които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м.,
В останалите
периоди от 25.11.2020г. до 01.04.2021г.
и от 08.04.2021г. до 09.04.2021 г., в Затвора-Пловдив, ищецът е пребивавал
в помещения, в които жизненото му пространство изцяло е отговаряло на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м.
17.3. Неоснователни са, наведените
в исковата молба, оплакванията на ищеца по отношение на престоя му в Арест-Пловдив, който се установи,
че е от 28.08.2020г. до 26.10.2020г.
От събраните и описани по-горе доказателства се установява, че ищецът е
пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство изцяло е отговаряло
на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата
на човека, които са в размер на 4 кв.м. На всички задържани под стража
ежедневно е осигурявано време за престой на открито съгласно ЗИНЗС. По сключен
договор, в Арест-Пловдив по график, както и при допълнителна нужда се
изпълняват обработки за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, за което по
делото са приложени съответните протоколи.
18. Оплакването на ищеца,
че прозорецът в килията в Арест-Пловдив не му е осигурявал достатъчно светлина
е неоснователно. Видно от приложената справка /л.21/, прозорецът в помещението,
в които е пребивавал К. е бил достатъчно голям, като няма данни същият да е бил
покрит с мрежа или решетки. Тук е мястото да се посочи, че решетките, поставени
на прозорците, се отразяват в минимална степен на количеството светлина в
помещението, а от друга страна, са поставени поради спецификата на сградата.
19. Неоснователно е и
оплакването за липса на достатъчно мебели. Видно от посочената по-горе справка,
килията е оборудвана с четири легла, маса за хранене, три броя кръгли
табуретки.
20. Съдът не приема
оплакванията на ищеца в частта относно липсата на вентилация и на свеж въздух,
в помещенията, които К. ***. През исковия период не се установява нарушение на
чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко едно спално помещение е осигурен пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Оплакването
на ищеца, относно малките размери на прозорците, които не осигуряват достатъчно
светлина и през които не влиза достатъчно свеж въздух, е неоснователно. Видно
от приложените докладни, прозорците в помещенията, в които е пребивавал К. с
били по два за всяко помещение, достатъчно големи за да осигурят достатъчно
количеството въздух и светлина в помещението.
21. Неоснователни и недоказани
са и твърденията в исковата молба за неработещи казанчета в санитарните възли
на обитаваните от К. ***, за липса на прегради и липса на работещи чешми и
умивалници. Видно от приложената по делото докладна записка, всяка тоалетна в
Затвора - гр. Пловдив има врата и водата тече постоянно. Неосигуряването на
шумоизолация в тоалетната не може да се тълкува като нечовешко и унизително
отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е над средното ниво на битови
условия. Не на последно място, недоказани останаха твърденията, че ищецът е бил
лишен от уединение, доколкото от разпита на свидетелите се установи, че
тоалетната е разполагала с преграда, като по този начин на л.св. е било
осигурено и уединение.
22. Оплакването на ищеца, че
спалните помещения в затвора в гр.Пловдив, имат само един прозорец, който не
осигурява достатъчно светлина и е с решетки, през които не влиза достатъчно
свеж въздух е неоснователно. Видно от приложените докладни, прозорците в
помещенията, в които е пребивавал К. са били по два за всяко помещение.
Решетките, поставени на прозорците, по никакъв начин не се отразяват на
количеството въздух, което може да влезе в помещението, а в минимална степен се
отразява на количеството светлина в него. От друга страна, решетките са
поставени поради спецификата на сградата, която е за изтърпяване на наложено
наказание „лишаване от свобода“. По делото няма нито данни, нито са представени
доказателства ищецът да е страдал от твърдяните задух, кашлица и респираторни заболявания.
23. Недоказани останаха и
твърденията, по отношение спалното и постелъчното бельо, което се сменя
изключително рядко. От страна на ответника се представиха доказателства, че при
постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и
завивки, при желание от страна на
лишените от свобода домакинът им осигурява допълнително колкото са
необходими. Лишените от свобода имат право да ползват и лично спално бельо.
Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по
усмотрение на лишения от свобода. При изхабяване на бельото, по преценка на
лиш.св., същият има право бельото му да бъде заменено, като подаде нарочна
молба до началник на Затвора-Пловдив. В тази връзка, следва да се посочи, че от
страна на ищеца не се представиха доказателства, да е подавал молби касаещи
спалното и постелъчното бельо до затворническата администрация и същите да не
са били уважени.
24. Основателни са
оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки в Затвора –Пловдив през
разглеждания тук исков период. Това е така, защото от страна на ответника са
изложени твърдения за извършени ДДД обработки. По делото се представиха единствено
доказателства, че такива дейности са били договорени, но не се представиха
доказателства за тяхното изпълнение. В подкрепа на изложеното са и показанията
на свидетелите М. и И..
25. Съдът счита за
неоснователни и твърденията досежно липсата на индивидуална и корекционна
работа с ищеца. Това е така, защото съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС, социалната
дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на
лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на
осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на
живот в обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност и възпитателната работа
в местата за лишаване от свобода включват: 1.диагностична и индивидуална
корекционна дейност; 2.програми за въздействие, за намаляване на риска от
рецидив и риска от вреди; 3.образование, обучение и квалификация на лишените от
свобода; 4.творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. Според
ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се осъществява групова и
индивидуална социална дейност и възпитателна работа. Видно от становището на
листи 38-40 по делото, ищецът не е изявявал желание за включване в групови
занимания. Отделно от това по време на престоя му в Затвора-Пловдив, със
заповед е бил устроен на работа като ръчник в „Обособено производство“ с цел
обучение. Поради посоченото не може да се приеме, че ищецът е бил лишен от
социални дейности и в този смисъл от възможности за ресоциализация и личностна
промяна.
26. Предвид всичко изложено
съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото, а именно:
- относно
пренаселеността на помещенията в Затвора гр.Пловдив за периода от 26.10.2020г.
до 09.11.2020г., на 24.11.2020г. и за периода от 02.04.2021г. до 07.04.2021г.;
- относно наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в Затвора в Пловдив.
Горното, води до
извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС само по отношение на конкретно установените факти
по делото, които водят до извода, че битовите условия в Затвора в Пловдив създават
предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода,
създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради
липса на осъществени елементарни стандарти за живот.
В случая
безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие
от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да
осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с
присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в
посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото
му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните
помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично
съществуване и липсата на дървеници, хлебарки и гризачи, които да не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за
нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ. Недостатъчното жизнено
пространство поради пренаселеността в спалните помещения, в което е бил
настанен ищецът и наличито на дървеници, хлебарки и гризачи са предизвикали
такова ниво на страдание за К.К., което надвишава това, присъщо на лишаването
от свобода. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не
трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят
по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.
При това
положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се
приеме, че К. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се
в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Конкретните
размери на следващите се обезщетения за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, възлизащи в горепосочените размери, са определени от съда при
съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството
по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната
разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е
морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида,
изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на
засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице.
С оглед характера
на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив, според настоящия състав,
обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на
1 328 /хиляда триста двадесет и осем/ лева, тоест 8 лв. на ден, при
съобразяване на съдебната практика по идентични дела. Според този съд, именно
посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически
увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка,
направена от състава на база установените по делото факти и съобразно
обществения критерий за справедливост.
В останалата част
за разликата над 1 328 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева, в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ в Арест-Пловдив и Затвор-Пловдив, искът следва да бъде
отхвърлен.
IV. За разноските.
27. С оглед изхода на
спора, на основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 85,77 лв., съразмерно
на уважената част от иска.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2
от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10
ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на
ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на К.С.К., ЕГН **********, обезщетение в размер на 1 328 лв., за
претърпени от него неимуществени вреди в периода от 26.10.2020г. до 09.04.2021 г.,
в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 5000 лв.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати в полза на Г.Г.М., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес
гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 43, сумата от 85,77 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 1543
по описа за 2021 г. на Административен съд Пловдив, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок
от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно
чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: