Определение по дело №109/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №69

 

гр. Пазарджик,     14.02 .2020 г.

 

 

Пазарджишкият   окръжен   съд,   гражданска  колегия,  в  закрито заседание на  четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в  състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТРЪНДЖИЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЦИСЛАВ МАРАТИЛОВ

                                                                   ДИМИТЪР БОЗАДЖИЕВ

 

 

като разгледа докладваното от съдия Трънджиева  В ч.гр. дело № 109  по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.247 и следващите във връзка с чл.248  от Граждански процесуален кодекс.

С определение на Районен съд Пазарджик от 20.12.2019 година е оставена без уважение молбата на ответницата Й.М.И., инкорпорирана във въззивната й жалба с вх.№18806/29.07.2019г., с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК – с искане за изменение на Решение №1024 от 11.07.2019г., постановено по гр. дело №3781/2017г. по описа на Районен съд-Пазарджик в частта му за разноските.

В срок така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от Й.М..

Оплакванията са за  неправилност и незаконосъобразност.

Присъдени били разноски в размер на 800 лева.Касаело се за делбено производство , за което минималния хонорар бил 300 лева.

Съществувало противоречие, относно твърдяното в отговора по жалбата, че това е адвокатски хонорар за предявени претенции по сметки, докато в съдебна зала било заявено от пълномощника на ищците, че тази сума е съгласно Наредбата за явяване повече от два пъти по делото.

Счита,че ако следва да заплаща разноски ,то те следва да са в по-малък размер,тъй като заплатените са прекомерни.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответниците считат,че частната жалба е неоснователна и размера на присъдения адвокатски хонорар не е прекомерен.Позовават се на разпоредбата на чл.7 ал.2,ал.4 и ал.8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът намира частната жалба за допустима ,но неоснователна.

С решението по първоинстанционното гражданско дело е извършена съдебна делба ,като съдът се е произнесъл и по претенция по сметки на ответниците по частната жалба срещу частната жалбоподателка ,като тези претенции са уважени.

С решението си съдът се е  произнесъл по разноските,присъждайки в тежест на частната жалбоподателка сторените разноски в размер на 800 лева.

Становището на частната жалбоподатека при приключване на делото пред първата инстанция е ,че не следва да се присъждат разноски.Същественото е ,че в това заседание , въпреки направеното искане и представени доказателства ,възражение за прекомерност не е направено.

Недоволство от решението в тази част е изразено във въззивната жалба.

Съдът се е произнесъл по съществото на спора,като е посочил ,че по поставения въпрос за разноските ,следва да се произнесе първоинстанционния съд.

Той е сторил това с обжалваното определение.

Безспорно,че претенциите по сметки представляват отделни искове и съобразно нормата на чл.355 от ГПК по присъединените искове разноските се присъждат по правилата на чл.78 от ГПК.

Така именно е сторил и съдът , отчитайки изхода на спора по тези искове и съобразявайки надлежно представените доказателства.

Безспорно разноски се дължат ,единствения въпрос който би могъл да се постави на обсъждане е дали е налице прекомерност на заплатения и претендиран като разноски адвокатски хонорар.

На първо място съдът намира ,че този въпрос изобщо не следва да се обсъжда в производството по чл.248 от ГПК.

В определение № 364 от 08.08.2012 г. по т.д. 865/12 г., ВКС, ІV ГО и определение № 372 от 16.5.2012 г. по гр.д. 223/12 г., ВКС , ІV ГО, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК  Върховният касационен съд е отговорил на въпроса – до кой момент страната може да направи възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Отговорът на така поставения процесуалноправен въпрос в тези определения е, че искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания по делото в съответната инстанция.

Следователно надлежно направено в срок възражение за прекомерност няма ,поради което и съдът не следва изобщо да обсъжда този въпрос.

Първоинстанционният съд е изложил доводи ,че не е налице прекомерност , съобразявайки относимите подзаконови разпоредби и развитието на производството и въззивната инстанция принципно ги споделя.Намира обаче ,че няма основание за обсъждане на този въпрос.

По изложените съображения ,съдът намира ,че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

 

 

 

 

                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд Пазарджик от 20.12.2019 година,с което  е оставена без уважение молбата на ответницата Й.М.И., инкорпорирана във въззивната й жалба с вх.№18806/29.07.2019г., с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК – с искане за изменение на Решение №1024 от 11.07.2019г., постановено по гр. дело №3781/2017г. по описа на Районен съд-Пазарджик в частта му за разноските.

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.