Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С решение № /20.10.2010г. по АНД № /2010г.на ВТРС привлечените К. И. Х. и Р. И. П. са признати за невинни и за това, че в качеството си длъжностно лице в кръга на службата си в съучастие като съизвършители съставили официален документ-Удостоверение УП-2 на И.Й.Ч., в който удостоверили неверни обстоятелства с цел да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства и случая е маловажен-престъпление по чл.311 ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 НК. Подаден е протест от Районна прокуратура гр.В. Наведено е оплакване за неправилност на атакуваното решение. Изложени са подробни съображения. Представителят на ВТРП моли да се отмени решението като се постанови друго такова, като привлечените да бъдат признати за виновни по обвинението за извършено престъпление. В съдебно заседание представителят на В. поддържа протеста. Заема становище да се отмени атакуваното решение и се постанови друго такова, с което привлечените да бъдат признати за виновни по обвинението за извършено престъпление. Въззиваемият К. Х. заема становище да се потвърди решението на ВТРС. Въззиваемата Р. П. заема становище да се потвърди решението на ВТРС. В правото си на последна дума въззиваемият К. Х. моли да се потвърди решението на ВТРС. В правото си на последна дума въззиваемата Р. П. моли да се потвърди решението на ВТРС. Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция като обсъди направените в протеста оплаквания, становището на страните, събраните доказателства, както и извърши цялостна служебна проверка на правилността на присъдата по реда на чл.314 ал.1 от НПК, прие за установено: Подаденият протест е неоснователен. При извършената проверка въззивния съд констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Видно от същото е, че въззиваемите са обвинение в това, че в качеството си на длъжностни лица в кръга на службата си, като съизвършители съставили официален документ-Удостоверение УП-2 на И. Й. Ч., в който удостоверили неверни обстоятелства с цел да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства и случая е маловажен. Престъплението е квалифицирано, като такова по чл.311 ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 НК. В постановлението е посочено, че за периода от 1.10.2005г. до 31.03.2009г. св.И.Й.Ч. е работила като бобиньор в „Х.” ЕООД със седалище и адрес в гр.В. Трудовото й правоотношение било прекратено. Св.Ч. поискала да й се издаде УП-2. На 6.07.2009г. въззиваемата П. изготвила удостоверение образец УП-2. В същото било вписано, че св.Ч. е работила в предприятието и за посоченото време е получила брутно трудово възнаграждение или доход, който да послужи при определяне размера на пенсията й. Св.Ч. получила удостоверението от Р. П. в нейната кантора. След извършена справка в ТД на НП св.Ч. установила, че посочените данни в удостоверението не отговарят на истината. Същата подала жалба във ВТРП. Св.Ч. заявила, че не са й изплатени трудови възнаграждение от дружеството-работодател. Това се потвърждава и от приложения препис от протокол по гр.д.№ /2010г. на ВТРС. Видно от приложените справки от ТД на НАП е, че декларираният осигурителен доход от 1.01.2008г. до 31.12.2008г. и от 1.01.2009г. до 31.03.2009г. е в по-голям размер от попълнения такъв в УП-2. За 2008г. съгласно попълненото удостоверение същият е в размер 2933.12лв., а съгласно приложената справка от ТД на НАП е 3456.44лв. За 2009г. съгласно попълненото удостоверение същият е в размер на 836.64лв., а съгласно приложената справка от ТД на НАП е в размер 1140лв. От справките на ТД на НАП се установява, че за периода от 1.10.2005г. до 31.03.2009г. дружеството има невнесени осигурителни вноски. Налице е обща формулировка на обвинението, че въззиваемите в качеството си на длъжностни лица и като съизвършители съставили документ УП-2, в който удостоверили неверни обстоятелства. Не са посочени какви са тези обстоятелства. Липсва заключителна част на постановлението, в която да е вписан диспозитива на обвинението и правната му квалификация. В обстоятелствената част липсва яснота кои са неверните обстоятелства. Видно от инкриминирания документ, който е бланка по образец, следва в него да се посочи лицето, на което се издава, времето, през което е работило в предприятието, както и полученото брутно трудово възнаграждение или доход, който да послужи за определяне размера на пенсията. Въззиваемата П. е попълнила бланката, като е отразила начисленото и получено брутно трудово възнаграждение. В представените справки от ТД на НАП се сочи като несъответствие констатирано такова между данните, посочени в инкриминирания документ и персоналния регистър, като вписан по –нисък деклариран осигурителен доход. Липсва яснота в какво се изразява неверността на посочените данни. Въззиваемата е посочила размер на брутно трудово възнаграждение, а не осигурителен доход. В справките от ТД на НАП се сочат данни от персоналния регистър на осигурените лица и деклариран осигурителен доход. На следващо място се приема за неверни обстоятелства и това, че в УП-2 е посочено, че трудовите възнаграждения на Чонева освен начислени са и изплатени. Това според прокурора не отговаря на истината. Липсва яснота кои са неверните обстоятелства. В постановлението не се сочат конкретно кои са тези факти. Начисляване и изплащане на трудово възнаграждение са различни понятия. Не е посочен какъв е инкриминираният период. Съвпада ли същият с посочения по- горе такъв на несъответствие между осигурителен доход и брутно трудово възнаграждение. За целия или за част от него не са начислени и/или изплатени трудовите възнаграждения на лицето. От обстоятелствената част на постановлението е видно, че според представителя на ВТРП от една страна удостоверените неверни обстоятелства се явяват разликата между вписаното брутно трудово възнаграждение и декларираният осигурителен доход, като същевременно такива са и начислените и изплатени трудовите възнаграждения. Въззивният съд счита, че обвинението в тази част противоречи на правилата на житейската и формална логика. На следващо място е необходимо да се посочи, че престъплението по чл.311 НК се извършва при пряк умисъл, като се преследва определена цел. Действията, които са извършени по съставянето на документа се обхващат от умисъла на извършителя. Освен това е прието, че е налице съучастие при извършване на деянието. Въззиваемите в съучастие като съизвършители са съставили документа.Това предполага общност на умисъла. Въззиваемата П. е съставила документа, а Х. го е подписал. Първата следва да е съзнавала, че вписва неверни обстоятелства. Вторият е подписал документа, като следва да е съзнавал, че в него се съдържат такива данни или се е разпоредил да се издаде, като се впишат такива. В тази насока не са изложени никакви факти и обстоятелства, както и правни аргументи Въззивният съд счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Същото е довело до ограничаване на пълноценното и ефективно упражняване на правото на защита на въззиваемите. Постановлението на прокурора определя основната рамка на предмета на доказване по отношение извършеното деяние и участието на обвиняемите лица в него. В същото задължително следва да бъдат посочени всички факт, които обуславят както обективните, така и субективните признаци на престъпния състав, за осъществяването на който се ангажира наказателната отговорност на лицата. По този начин се гарантира правото им на защита, а именно да разберат в какво точно се обвиняват, доколкото както обективните така и субективните признаци са включена в предмета на доказване по чл. 102 НПК. В постановлението е възприета схематична и неясна фактическа обстановка. От обстоятелствената част на същото не се установяват съставомерните елементи от фактическия състав на престъплението, за което се ангажира наказателната отговорност на обвиняемите лица. Липсва и заключителна част, където да е формулиран диспозитива на обвинението и правната му квалификация. Посочените нарушения при изготвяне на постановлението на прокурора са съществени по своя характер. Същите са довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите лица, а именно да узнаят предмета на обвинение в неговата цялост и пълн¯та. По тези съображения атакуваното решение следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане на прокурора. Водим от гореизложените мотиви, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № /20.10.2010г. по АНД № /2010г. на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. ВРЪЩА делото за РАЙОННА ПРОКУРАТУРА гр.В. за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |