№ 235
гр. София, 13.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно
гражданско дело № 20231800500142 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.
Обжалва се определение № 18 от 08.01.2023 г. по гр. д № 1130/2022 г. по описа на РС –
Ихтиман, с което е върната исковата молба на Й. С. Я. срещу Й.ка Н. Д. и А. Н. Д. и е
прекратено производството по делото.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението
и се иска неговата отмяна.
Настоящият въззивен състав след запознаване с делото и преценка на доводите на
жалбоподателя намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.
Съображенията на съда са следните:
РС – Ихтиман е бил сезиран с искова молба от Й. С. Я. срещу Й.ка Н. Д. и А. Н. Д., в която
са изложени фактически твърдения /без да е напълно спазена логическата и хронологическа
последователност на правно-релевантните факти и при наличие на известни непълноти и
неясноти относно някои от фактическите твърдения/, че ищецът заедно с майка си и брат си
притежава право на собственост върху два съседни /оградени с обща ограда/ урегулирани
поземлени имота /описани в исковата молба/, находящи се в гр. Д.Б., а ответниците са
собственици на два съдени урегулирани поземлени имота. Между имотите на ищеца и тези
на ответниците имало трайна материализирана граница, която обаче ответниците нарушили,
като извършили действия, с които пречели на упражняването на правото на собственост от
ищеца - препречили достъпа до имота на ищеца с купчини пръст, разрушили оградата между
имотите, ползвали имота на ищеца за строителна площадка, изкоренили дръвчета в него,
започнали да строят ограда, попадаща изцяло в имота на ищеца и др. Изложени са и
1
фактически твърдения за висяща административна процедура за изменение на ПУП чрез
разделяне на по-големия от двата имота на ищеца след извършено уреждане на сметки по
регулация с общината, както и твърдения, че при цифровизацията на съществуващия
кадастрален план сумарната площ на имотите на ищеца била намалена с 13 кв. м., т. е. била
налице грешка в кадастралната карта, а строената от ответниците ограда навлизала дори в
по-голяма от тази площ. Формулираният петитум е на искове с правно основание чл. 109а
ЗС /като се има предвид формулировката на самото искане, а не дадената от ищеца правна
квалификация, определянето на която не е негово задължение/.
Първоинстанционният съд е приел, че така предявените искове са недопустими поради
липса на правен интерес /изложени са съображения относно липсата на правен интерес от
предявяване на искове с правно основание чл. 109а ЗС по отношение на урегулирани
поземлени имоти/, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по
делото.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от
предявяване на исковете по чл. 109а ЗС досежно имотите на ищеца. Същевременно въпреки
формулираният петитум на искове по чл. 109а ЗС от изложените фактически твърдения в
исковата молба е видно, че ищецът търси защита на правото си на собственост срещу
описаните неоснователни /според ищеца/ действия, извършвани от ответниците /вкл.
завземане на част от имота му/, които му пречат да упражнява правото си на собственост в
пълен обем, при наведени твърдения и за висяща административна процедура за изменение
на действащия ПУП, както и за грешка в кадастралната карта.
Съдът е длъжен да тълкува действителната воля на страните и при неяснота на тази
воля да ги напътва, като им дава указания за нейното изясняване /при неясно формулирана
воля исковата молба е и нередовна, а само при редовна искова молба може да се направи
правилна преценка дали предявената претенция е допустима или не/. Съобразно
горепосоченото задължение в случая първоинстанционният съд е следвало преди да направи
извод за недопустимост на исковете да даде указания на ищеца, че тъй като изложените в
исковата молба фактически твърдения, от които ищецът извежда правото си, не
съответстват на вида на поисканата от него защита /съобразно формулираното искане/,
следва да се отстрани това несъответствие /с оглед диспозитивното начало в процеса,
съобразно което съдът е длъжен да се произнесе по направеното искане и не може служебно
да формулира надлежен петитум; последното обаче съдът излага само за яснота на ищеца с
оглед наведените в частната жалба доводи относно задължението на съда да даде правна
квалификация на иска, доколкото очевидно ищецът не прави разлика между правната
квалификация като посочване на конкретен текст от закона, под който се подвежда неговата
претенция, което наистина е задължение на съда, и формулирането на словесно изразено
конкретно искане за защита, отправено към съда, което вече е задължение на ищеца и
спрямо което се преценява редовността на исковата молба и допустимостта на иска/. По-
конкретно ищецът следва да уточни дали волята му е да бъдат осъдени ответниците да
преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си
2
на собственост върху имотите в пълен обем /в който случай следва да конкретизира
изрично, точно и изчерпателно тези действия/ или /с оглед наведените твърдения за грешка
в кадастралната карта/ волята му е с оглед наличния спор за материално право с ответниците
да се установи грешка в кадастралната карта /в който случай следва надлежно да уточни в
какво се изразява грешката, т. е. в какъв обем и граници е нарушено неговото право на
собственост при заснемането/ или волята му е да бъде признато за установено по отношение
на ответниците правото му на собственост върху спорната част и ответниците да бъдат
осъдени да му предадат владението върху нея /при което съдът ще изследва и налице ли е
грешка в кадастралната карта/. В такава насока следва да бъдат дадени указания на ищеца
от първоинстанционния съд. Едва след това и в зависимост от изпълнението или
неизпълнението на указанията следва да се направи преценката от първоинстанционния съд
какви да бъдат по-нататъшните съдопроизводствени действия от гледна точка на
редовността на исковата молба и допустимостта на исковете.
Съобразно гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и
делото следва да се върне на РС – Ихтиман за продължаване на съдопроизводствените
действия с изпълнение на дадените указания.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 18 от 08.01.2023 г. по гр. д № 1130/2022 г. по описа на РС –
Ихтиман, с което е върната исковата молба на Й. С. Я. срещу Й.ка Н. Д. и А. Н. Д. и е
прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на РС – Ихтиман за продължаване на съдопроизводствените действия с
изпълнение на дадените в обстоятелствената част на настоящото определение указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3