№ 370
гр. ***, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20234110102621 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК, вр. с чл. 34 от
ЗС и чл. 537,ал.2 от ГПК
Ищцата Ш. А. Е. твърди, че приживе А. А. А.ев и *** Ю.а А.ева са
притежавА. недвижим имот в с.*** представляващ УПИ IX-597 в кв. 79 по
плана на с.*** с площ от 2220 кв.м. , ведно с построените в него жилищна
сграда от 59 кв.м.; жилищна сграда от 9 кв.м.; мазе 15 кв.м. , второстепенна
постройка с площ от 36 кв.м., второстепенна постройка с площ от 18 кв.м.,
второстепенна постройка с площ от 64 кв.м. и второстепенна постройка с
площ от 51 кв.м. , находящ се в с.*** ул."**** при граници на дворното място
: улица, УПИ III-596, УПИ II-595, УПИ X-603, УПИ IV-598. Посочва, че след
смъртта на наследодателите А. А. А.ев, настъпила на 7.07.2007 г. и *** Ю.а
А.ева, починала на 11.11.2004 г. техни законни наследници са били тя и
нейният брат *** А.ев А., който след смъртта си на 4.01.2022 г. е наследен от
съпругата си Х. К. А. и сина си А. Ю. А.. Изтъква, че за имота не е
извършвана делба, както и че е платила данъци за 2022 г. Заявява, че на
16.02.2023 г. първият ответник се снабдил с нотариален акт за собственост на
целия имот по давностно владение и наследство. Оспорва ответникът да е
владял целия имот в продължение на десет години като свой, поради което
моли съда да допусне до делба посочения имот при следните квоти: 1/2
ид.част за ищцата и по 1/4 ид.ч. за двамата ответници. В съдебно заседание
1
поддържа иска чрез пълномощника си адв. П. от ВТАК.
Ответниците А. Ю. А. и Х. К. А., чрез пълномощника си адв.М. оспорват
исковата молба, като неоснователна. Оспорват общият им предшественик А.
А. А.ев да е бил собственик на процесния имот, поради което считат, че той
не е бил в състава на наследствената маса. Твърдят, че собственик на това
УПИ е А. Ю. ***, а не А. А. А.ев и че първият ответник се е снабдил с КНА за
собственост на този имот при спазване на всички законови изисквания. С
оглед горното считат иска за недопустим, а ако същият бъде разгледан- за
неоснователен. В съдебно заседание адв.М. поддържа изложеното становище
и моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
С Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка № 198,т.2, рег.№ 1392, д.№ 79 от 16.02.2023 г. на
нотариус рег.№ 582 в НК с район на действие ВТРС, А. Ю. А. е признат за
собственик на основание наследство и давностно владение върху следния
недвижим имот, находящ се в с. *** Община ***, ул." ****, именно УПИ IX-
597 в кв. 79 по плана на с.*** с площ от 2220 кв.м., с уредени регулационни
отношения и приложена улична регулация, при граници: улица, УПИ III-596,
УПИ II-595, УПИ X-603, УПИ IV-598 с построените в него жилищна сграда
от 59 кв.м.; жилищна сграда от 9 кв.м.; мазе 15 кв.м. , второстепенна
постройка с площ от 36 кв.м., второстепенна постройка с площ от 18 кв.м.,
второстепенна постройка с площ от 64 кв.м. и второстепенна постройка с
площ от 51 кв.м. Приета е извадка от разписен лист , в който срещу номер на
имот 597, представляващ двор, в кв.79, парцел - IX като собственик е записан
А. Ю. *** На 6.01.2023 г. е издадена скица за имота, в която е посочено, че
имотът по разписен лист е записан на А. Ю. *** От удостоверение за
наследници изх.№ 17/22.02.2023 г. на кметство с.Н*** е видно, че *** Ю.а
А.ева е починала на 11.11.2004 г. и е оставила законни наследници -съпруг А.
А. А.ев и деца- Ш. А. Е. и *** А.ев А.. А. А. А.ев е починал на 7.07.2007 г. и
негови законни наследници са дъщеря му Ш. А. Е. и синът му *** А.ев А..
След смъртта на *** А.ев А. на 4.01.2022 г. негови законни наследници са
съпругата му Х. К. А. и синът му А. Ю. А.. На 19.08.2015 г. *** А.ев А. е
подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък на недвижимите
2
имоти, в която като собственици по наследство на имот в с.*** ул."****,
представляващ земя и сграда с пл. № 579, ПИ 9, кв.79 са посочени
деклараторът и Ш. А. Е. при равни права / по 1/2 ид.ч./. На 31.01.2022 г. А.
Ю. А. е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък на
недвижимите имоти , в която е посочил себе си и Х. К. А. като собственици
по наследство при права- по 1/4 ид.част на недвижимия имот в с.*** ул."
****- земя и сгради. По делото са събрани и гласни доказателства. Св. Е. е
син на ищцата. Той заявява, че баба му *** и дядо му А. са имА. имот в с.***
в който той е ходил по време на летните ваканции, когато е бил 9-10
годишен. Описва, че първоначално в имота е имало черна кухня, малка
постройка, като впоследствие били направени и други постройки. Твърди, че
баба му и дядо му през зимата живеели в града, а през другото време - на
село, където работели градината, имА. и домашни животни. Когато дядо му
остарял бащата на ответника *** се настанил в къщата на село, за да го гледа.
След смъртта на дядо си той подканил майка си да говори с ***, за да
оправят къщите, но това не станало. Заявява, че той и майка му нямат достъп
до къщата от времето, когато е бил на около 35-36 години, но всяка година са
плащА. данъци за този имот, тъй като той е наследствен между майка му и
вуйчо му. Посочва, че има спор с имената на дядо му. Св. *** заявява, че като
малък е ходил на къщата в с.*** където живеели възрастни хора-бабата и
дядото на св.Е.. Св.*** е кмет на с.Н*** и познава ответника А. Ю. А..
Твърди, че А. и родителите му живеят в къщата от преди 20 години. Заявява,
че А. се грижил за баща си, който имал проблеми с очите и двамата се
грижели за възрастните хора / бабата и дядото на А./. Сочи, че не е виждал
други хора в имота, а за сестрата на *** разбрал едва когато се наложило да
се издават документи от кметството. Св.Г*** е съсед на ответника А. А. в
с.Н***. Той излага, че когато *** се пенсионирал, той и жена му Х. заживели
в къщата заедно с бабата и дядото на А.. Когато *** остарял, А. пътувал от
града всяка събота и неделя да му помага. Сочи, че Х. живее в къщата от
около 10 години, а А. живее във ***, но си ходи на село да помага на майка си
и да стопанисва двора. Твърди, че ищцата е живяла в къщата до седми клас ,
след което е отишла да учи и той повече не я е виждал.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
В първата фаза на делбата съдът разрешава въпросите между кои лица и за
3
кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.
Ищцата твърди, че процесният недвижим имот е бил собственост на
наследодателите *** и А. А.еви, като след смъртта им по силата на
наследственото правоприемство тя и нейният брат са наследили имота при
равни права, а след смъртта на брат и, имотът следва да се подели между нея
и неговите наследници- ответниците в производството. От своя страна
ответниците се противопоставят на искането за делба с твърдението, че
имотът никога не е бил собственост на общите наследодатели А. и *** А.еви,
а е бил собственост на трето лице- А. Ю. ***и че ответникът А. Ю. А. е
индивидуален собственик на имота по силата на наследство и давностно
владение, което е установено и отразено в съставения нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка. Изхождайки от горните
фактически твърдения съдът е разпределил доказателствената тежест за всяка
от страните, като на първо място следва да се разреши въпросът дА. *** и А.
А.еви са били собственици на процесния имот. По делото няма приложен
документ в изискваната от закона форма, който да установява правото на
собственост на починА.те наследодатели върху процесния имот и никоя от
страните не заявява да има такъв, но събраните гласни доказателства
категорично установяват, че именно те са били негови собственици. Както
страните, така и свидетелите не отричат, че *** и А. А.еви са живели в имота
дълги години и до смъртта си, като св.Г*** дори заяви, че двамата са го
строили и са си живели в него. Не се спори, че *** и А. А.еви са имА. две
деца- Ш. и *** и пак от свидетелските показания на св.Г*** става ясно, че Ш.
е живяла в имота до седми клас, след което не я е виждал, а *** е заживял при
родителите си, заедно със съпругата си, когато е бил на около 40 години. От
показанията на св.Е. става ясно, че споровете за имота са започнА. след
смъртта на дядо му А., както и това, че той и майка му от 17-18 години нямат
достъп до имота, тъй като патроните били сменени. С показанията на св.***
се установява, че възрастните хора / *** и А. А.еви/ са живели в имота и че
освен тях, този свидетел е виждал в имота само ответника А. и неговият баща.
Изводът, който се налага при съвкупния анА.з на гласните и писмените
доказателства- показанията на свидетелите и приложените документи -
удостоверения за наследници и данъчни декларации е, че имотът е бил
собственост на *** и А. А.еви. Обстоятелството, че в приложения разписен
лист и издадената въз основа на него скица процесният имот е записан на
4
името А. Ю. ***не опровергава този извод, тъй като нито разписния лист,
нито скицата могат да удостоверяват право на собственост. От друга страна
следва да се има предвид и това, че когато ответникът се е снабдил с
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, същият е
признат за собственик на процесния имот на основание наследство и
давностно владение. Тъй като А. Ю. А. е син на *** А.ев А., който от своя
страна е син на А. А. А.ев, очевидно е, че няма как имотът да е придобит по
наследство от посоченото в разписния лист лице А. Ю. *** освен, ако А. Ю.
***и А. А. А.ев не са имена на едно и също лице. Не се твърди от
ответника и не се представят доказателства за каквато и да било връзка
между лицето А. Ю. ***и *** А.ев А., нито между А. Ю. ***и А. Ю. А. и
доколкото самият ответник заявява, че не баща му, а той е владял имота,
респективно го е придобил по давностно владение, отново се достига до
единствения възможен и логичен извод, че наследяването идва от общия
наследодател - А. А. А.ев. Тезата на ответника, че имотът не е бил
собственост на общите наследодатели не може да бъде споделена, тъй като не
кореспондира със събрания доказателствен материал. При този извод на съда
от приложените удостоверения за наследници е видно, че законни
наследници на процесния имот са дъщерята и синът на починА.те *** и А.
А.еви, които наследяват на основание чл. 5,ал.1 от ЗН при равни права- по 1/2
ид.част, а след смъртта на *** А. неговата 1/2 ид.част съгласно чл.5,ал.1 и
чл.9,ал.1 от ЗН се разпределя поравно между сина му и съпругата му -
ответници по делото. Тъй като единият от съделителите - ответникът А. А.
представя нотариален акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка, с която е признат за собственик на целия имот, при
оспорване на този нотариален акт от друг съделител, в случая от ищцата
възниква спор за материално право по смисъла на чл.537 ал.2 ГПК. При
разрешаването му, ако съдът приеме, че нотариалният акт удостоверява
повече права, отколкото титулярът притежава, той е длъжен да го отмени за
съответната част. / В този смисъл са Решение № 29 по гр. д. № 517/2012 г. по
описа на първо г.о. на ВКС и Решение № 232/04.11.2011г. по гр.д.№
1354/2010г. на ВКС, второ г.о. , постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
Съгласно чл. 79,ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на
десет години. Освен изтичане на определения от закона срок е необходимо да
5
се установи фактическия състав на владението по чл. 68, ал.1 от ЗС, който
включва обективен и субективен елемент - упражняване на фактическа власт
и намерение вещта да се държи като своя. Съобразно задължителните
постановки на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС в хипотезата на наследяване
ответникът А. Ю. А. следваше да докаже т.нар. "преобръщане" на владението
от негова страна /interversio possessionis/, при което съсобственикът
съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Тъй като се позовава на
придобивна давност при възникнА.я между него и ищцата спор за
собственост той следваше да докаже, че е извършил действия, с които е
престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като е довел до
знанието на другите собственици тези свои действия. Според мотивите на
тълкувателното решение, завладяването частите на останА.те и промяната
трябва да бъде манифестирана пред останА.те съсобственици и да се
осъществява чрез действия, отблъскващи владението им и показващи своене.
В конкретния случай съдът намира, че ответникът не проведе подобно
доказване. Както баща му през 2015 г., така и ответникът А. на 31.01.2022 г.
признават неизгодните за тях факти, че са съсобственици на процесния имот
заедно с ищцата- първо бащата на ответника *** А. декларира, че притежава
имота заедно със сестра си при равни права, а на 31.01.2022 г., една година
преди да се снабди с КНА, подавайки декларация по чл.14 от ЗМДТ
ответникът признава, че той и неговата майка Х. А. са собственици на по 1/4
ид.част от имота, придобити по наследство от баща му. От това
волеизявление на ответника направено пред компетентни държавни органи
под страх от носене на наказателна отговорност за невярно декларирани
данни е очевидно, че дори и да е упражнявал фактическа власт върху имота,
към датата на подаване на декларацията той не е имал субективно намерение
да го владее като свой, като държи идеалните части на другите сънаследници
като свои и довежда това до знанието им с недвусмислени действия,
отричащи техните права. Напротив, той признава правата на другите
съсобственици- неговата майка Х., притежаваща също 1/4 ид.част и неговата
леля -ищца по делото, притежаваща по наследство 1/2 ид.част от имота. Ако
се приеме, че ответникът има подобно намерение, то като начало на давността
следва да се счита датата на издаване на КНА - 16.02.2023 г., считано от която
обаче не е изтекъл предвиденият в чл.79 от ЗС срок. При тези изводи на съда
6
издаденият нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка № 198, т.2, рег.№ 1392, д.79 от 16.02.2023 г. следва
да се отмени до 3/4 ид. части, тъй като ответникът е собственик по наследство
от починА.я си баща на 1/4 ид.част от недвижимия имот. Делбата на
процесния имот следва да се допусне между законните наследници - ищцата,
притежаваща 1/2 ид.част и двамата ответници, които имат по 1/4 ид.част от
имота.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на чл. 537,ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 198, т.2, рег.№ 1392,
д.79 от 16.02.2023 г. на нотариус рег.№ 582 в НК с район на действие ВТРС, с
който А. Ю. А. с ЕГН ********** е признат е за собственик на основание
наследство и давностно владение върху следния недвижим имот, находящ се
в с. *** Община ***, ул." ****, именно УПИ IX-597 в кв. 79 по плана на с.***
с площ от 2220 кв.м., с уредени регулационни отношения и приложена
улична регулация, при граници: улица, УПИ III-596, УПИ II-595, УПИ X-603,
УПИ IV-598 с построените в него жилищна сграда от 59 кв.м.; жилищна
сграда от 9 кв.м.; мазе 15 кв.м. , второстепенна постройка с площ от 36 кв.м.,
второстепенна постройка с площ от 18 кв.м., второстепенна постройка с площ
от 64 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 51 кв.м., до 3/4 ид.части.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Ш. А. Е. с ЕГН
********** от гр.***, ул. "***" № 20; А. Ю. А. с ЕГН ********** от гр.В.***
ул." ***" № 20 и Х. К. А. с ЕГН ********** от с.*** ул." **** на следния
недвижим имоти, находящи се в с.*** Община *** , ул." **** :
- УПИ IX-597 в кв. 79 по плана на с.*** с площ от 2220 кв.м., с
уредени регулационни отношения и приложена улична регулация, при
граници: улица, УПИ III-596, УПИ II-595, УПИ X-603, УПИ IV-598 с
построените в него жилищна сграда от 59 кв.м.; жилищна сграда от 9 кв.м.;
мазе 15 кв.м. , второстепенна постройка с площ от 36 кв.м., второстепенна
постройка с площ от 18 кв.м., второстепенна постройка с площ от 64 кв.м. и
7
второстепенна постройка с площ от 51 кв.м., при следните квоти: -1/2
ид.част за Ш. А. Е. и по 1/4 ид.ч. за А. Ю. А. и Х. К. А..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните пред ВТОС.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8