Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................................................2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание
на тринадесети март
2019г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело
№ 2823/2018г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Ви Комерс – А“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.“,
представлявано от В.П.-И. и П. П. – заедно и поотделно,
против Ревизионен акт
№ Р-03000317008763-091-001/29.06.2018г. на орган по приходите, потвърден с
Решение № 218/17.09.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП,
с който на дружеството са определени данъчни задължение: 1.ДДС по ЗДДС за
данъчни периоди м.12.2013г. и м.12.2014г., общо в размер на 21 943.24 лв.
и лихви за просрочие – 8 418.75 лв.; и 2. Корпоративен данък по ЗКПО за
данъчни периоди 2013г. и 2014г., общо в размер на 6 859.05 лв. и лихви –
2 505 лв.
Жалбоподателят твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен, поради
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Конкретно сочи, че установените в хода на ревизионното
производство факти са интерпретирани неправилно от органа по приходите, като
приетите такива за доказани, противоречат на събраните доказателства. От
мотивите на РД и РА не става ясно как органите по приходите са установили
действителния собственик на получените стоки и съответното им реализиране.
Оспорва изводите на ревизиращите, че са налице основанията по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, тъй като не са налице доказателства за наличието на укрити приходи.
Счита, че неправилно, позовавайки се на справка от ЕКОНТ органите по приходите
идентифицират получателя на стоката със собственик на същата. Сочи като
безспорно обстоятелството, че дружеството е получател на стоки от „Еконт
експрес“ ООД, за които същото е извършило плащане на услугата, като няма спор,
че издадените за това фактури са отразени правилно в счетоводството. Счита
обаче, че липсват събрани доказателства за извършване на разходи от дружеството
по транспортиране и съхранение на стоката, както и че именно „Ви Комерс-А“ ООД
се е разпоредило със същата. Сочи, че не са събрани никакви доказателства, че
констатираната според органите по приходите разлика между незаприходените
стоково-материални запаси и тези по счетоводни данни , представлява извършени
от лицето облагаеми доставки. Липсват данни за предварителни проверки или
извършени инвентаризации от приходната администрация. В обобщение счита, че
изводите на проверяващите се базират само на предположения без да има каквито и
данни за реализация на тази стока и укриване на приходи от същата. Позовава се на практика на Съда на ЕС. Твърди, че не са налице и основания по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК, тъй като
този извод не се основава на реални доказателства и е в противоречие с
констатациите в самия РД, доколкото именно данните от счетоводството на
дружеството са ползвани при определяне на данъчната основа за облагане с пряк и
косвен данък. Оспорва
размера на определената с РА данъчна основа, в т.ч.
приетия от органите по приходите процент на надценка. На изложените основания моли отмяна на РА.
В изпълнение на съдебно разпореждане, с молба от 19.11.2018г. /л.24/ и в
първото по делото с.з. /л.28/ прави уточнение, че част от стоките описани в
справките на “Еконт” са получавани от управителя на дружеството В.К.П. Същият
обаче е бил собственик и на ЕТ “П – В. Констатнтинов”, и в това си качество е
развивал същата дейност, като е продавал дрехи и в други търговски обекти.
Притежавал е и други такива с марка “БАДУ”. Твърди, че “Ви Комерс – А” ООД е
получател само на стоките по товарителници, за които има издадени фактури,
удостоверяващи собствеността на дружеството. Останалите стоки, предмет на
справката, не са получени и продадени от дружеството. Като косвено
доказателство за това сочи, че след смъртта на физическото лице В.П,
получаването на пратките е преустановено. Заявява, че оспорва справкта от
“Еконт Експрес” ООД, тъй като същата не е годно доказателствено средство да
удостовери сама по себе си продажба на стоките, респ. получаване на приходи.
В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си –адв.В.,
поддържа жалбата на изложените основания и моли съда да я уважи. Счита, че
твърденията в нея се установяват от събраните в хода на съдебното производство
доказателства, в т.ч. гласни такива и заключение на ССЕ. Допълнително навежда
възражение, че незаконосъобразно с РА е прието, че стоките са реализирани
именно в последния месец на 2013г. и 2014г.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът – Директор на Дирекция “ОДОП” -
Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – гл.ю.к.В.И, оспорва
жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна, по съображенията
изложени в потвърждаващото решение. Счита за недоказано възражението в жалбата,
че процесните стоки са били собственост на починалия съдружник. Сочи, че
доколкото са били налице данни обуславящи обстоятелства по чл.122 от ДОПК,
правилно ревизията е извършена по този ред. Претендира присъждане на ю.к.
възнаграждение.
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата срещу РА, потвърден с решение на Директора на Д-я „ОДОП”-Варна, е подадена пред надлежния съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.156 ал.1 от ДОПК
срок, отговаря на изискванията на чл.145 и
чл.149 от ДОПК,
като е налице и правен интерес от обжалването, поради което е допустима за разглеждане.
По основателността:
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, Административният съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството
по издаване на обжалвания РА е започнало въз основа ЗВР
№ Р-0300**********-020-001/13.12.2017г.
издадена от мима Александрова Вутова – Началник
сектор „Ревизии“ Дирекция
„Контрол” при ТД на НАП-Варна, упълномощен със
Заповед № Д-153/29.01.2015г.
на Директора на ТД на НАП-Варна. Срокът за извършване на ревизията е 3
месеца от връчване на ЗВР /21.12.17г./.
Същата е с определен обхват - установяване на задължения на “Ви Комерс – А” ООД – 1.по ЗКПО – корпоративен данък; и 2.По ЗДДС – ДДС; за периода
01.01.2013г.-31.12.2014г. Първоначалната заповед е изменена досежно срока за приключване на ревизията със ЗИЗВР
№ Р-0300**********-020-002/21.03.2018г.
За резултатите от ревизията, в срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е изготвен РД №
Р-0300**********-092-001/04.06.2017г.,
съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя.
В срока по чл.119 ал.3 ДОПК и от органите по ал.2 е издаден обжалвания РА, с който на дружеството са определени задължения по ЗКПО и ЗДДС /главница и лихви/ за
процесните данъчни периоди общо в размер на 49 806.39 лв., като след приспадане
на декларираната и начислена от ревизираното лице /РЛ/ сума от общо 10 079.49
лв. са установени задължения за внасяне 39 726.90 лв.
След оспорване на РА по
административен ред, Директорът на Дирекция „ОДОП“ е потвърдил същия с Решение
№ 218/17.09.2018г.
В хода на ревизионното производство
са направени следните относими към предмета на делото фактически констатации:
Ревизираното лице „Ви Комерс – А“ ООД е регистрирано лице по ЗДДС. считано от 17.02.2012г. През процесните периоди
дружеството е извършвало търговия
на дребно на дрехи и сувенири в магазин “Будоар“,
находят се в гр.Варна, Гранд МОЛ Варна и
сезонен обект - магазин Будоар, находящ се в к.к.“Златни
пясъци“, фоайе на хотел „Адмирал“.
В хода на ревизията, при преглед на представените счетоводни
регистри е констатирано, че получените стоки по фактури, издадени
през 2013г. и 2014г., са осчетоводявани само
стойностно , без да
се прилагат методите
посочени в СС № 2 „Отчитане на стоково - материалните запаси“. При реализацията им, същите са изписвани само стойностно въз основа на посочените
приходи от продажби.
Предвид тези констатации от органите по приходите е направен извод, че формата на осчетоводяване не осигурява
синхронизирано аналитично и синтетично счетоводно отчитане в частта при
изписване на материалните запаси /стоки/ и не
отразява вярно и честно количествата и стойностите на потребените стоки, с което е нарушена разпоредбата на чл.16 от ЗСч. /отм./, съгласно която
материалните запаси при тяхното потребление се оценяват в съответствие с
приложимите счетоводни стандарти.
При проверката са установени
включени в дневника за покупките множество
фактури с предмет на доставката „куриерски
услуги“, издадени от „Еконт Експрес“ ООД. Тази връзка на доставчика са
връчени ИПДПОТЛ /л.17 и 13 от преписката/. В отговор са
получени: 1.Два диска /л.22 от делото/ и на хартиен носител /л.176-118/ със справки с информация за предоставени
куриерски и/или пощенски услуги на територията на страната през периода 01.01.2013г.- 31.12.2014г., с
податели и получатели: „Ви Комерс-А” ООД, В.К.П.
В.К.П. – И. и
Полина Венкова П., с номер на товарителницата, получател на пратката,
сума на наложения платеж, пощенски паричен превод и/или пощенски запис по всяка товарителница, начин на плащане на сумата по всяка пратка, лице получило сумата по наложения платеж, № и дата на издадената от
„Еконт Експрес“ ООД фактура; и 2.Писмени обяснения /л.15 и л.10/ с подробна
указания за начина на задаване и търсене на исканата информация; описание и
съдържание на таблиците по справките, както и история на използваните в същите
съкращения.
След като е елиминирал част от дублираната
информация, органът по приходите е изготвил обобщена справка за предоставени куриерски услуги за получени пратки с
дрехи, със стойност на наложения платеж /цена на
доставената стока
/л.184-177/.
След извършена съпоставка между
осчетоводените и включени в дневниците за покупките за 2013г. и 2014г. фактури
за закупени от ревизираното лице стоки с информацията за получени и платени
пратки с дрехи за същия период с наложен платеж са констатирани извършени
продажби на стоки на ревизираното лице, платени от същото, за които няма
издадени фактури от доставчиците. Органите
по приходите са констатирали, че получените чрез куриерски услуги стоки не са
намерили отражение в счетоводството на дружеството, т.е. не са отчетени приходи от продажби на стоки и не са
отчетени разходи, представляващи отчетна стойност на продадените стоки. Поради
липса на представени инвентаризационни описи не е установено дали стоките са
заведени в счетоводството на дружеството като налични към 31.12.2013г. и към
31.12.2014г., поради което в хода на ревизията е прието, че процесните стоки са реализирани, без да са отчетени приходи
от продажба и съответно не е начислен дължимия ДДС. Като косвено доказателство в подкрепа на този извод, ревизиращите са приели и
констатираното обстоятелство,
че през процесните
периоди – 2013г. и 2014г. дейността
на дружеството документално
е финансирана многократно чрез
направени вноски в брой в касата на предприятието от съдружниците.
Въз основа на горното,
ревизиращите са приели, че са налице обстоятелства по чл.122. ал.1. т.2 и т.4 от ДОПК - налице са данни за
укрити приходи или доходи и липсва или не е представена счетоводна отчетност
съгласно ЗС или воденото счетоводство не дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за
определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по
установения ред. Във връзка с това на РЛ е връчено Уведомление
по чл.124 ал.1 от ДОПК /л.8/, с което същото е уведомено, че основата за
облагане с корпоративен данък за периода 01.01.2013г.-31.12.2014г. и ДДС за периода, ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК., като е дадена възможност за
становище и представяне на допълнителни доказателства в 14-дневен срок от получаването му.
В хода на ревизията на
дружеството са връчени две ИПДПОРЛ /л.99 и л.23/. С първото са изискани
подробно описани в същото документи и информация, в т.ч. счетоводни документи,
фактури инвентаризационни описи и др., а с второто –Декларации по чл.124 ал.3
от ДОПК.
В изпълнение на първото искане от
жалбоподателя са представени счетоводни документи, справки и др. Депозирана е
Декларция /л.96/, съгласно която през процесните периоди основната дейност на
дружеството е покупко-продажба на дребно на дрехи и сувенири, в два магазина с
наименование „Будоар“, находящи се в гр.Варна и к.к.“Златни пясъци“. Дейността
е организирана и ръководена изцяло от В.К.П. до 08.10.2014г., като след смъртта
му дейността е поета от В. В.ова П. – И.. Посочено е, че стоката се завежда
стойностно съгласно получените документи и в края на годината се изписва по същия
начин, след справка каква е наличността в обектите. Декларирано е, че основен
източник на финансиране са оборотните средства от дейността, като през
процесните периоди собствениците са правили допълнителни вноски за да я
подпомогнат, но към 01.01.2015г. същите са възстановени и отписани. Посочено е,
че отчетените разходи към „Еконт Експрес“ ООД са за куриерски услуги, във
връзка с получаване на стока. В изпълнение на второто искане са представени
Декларации по чл.124 ал.3 от ДОПК.
Органите по приходите са
констатирали, че във връзка с първото искане от дружеството не са представени
инвентаризационни описи към края на всяка година, а с декларациите по чл.124 от ДОПК не са наведени нови факти и обстоятелства, нито са представени
допълнителни доказателства.
На база данните от годишната оборотна
ведомост и Отчета за приходите и разходите, органът по приходите е установил
декларирана от дружеството средна търговска надценка за 2013 г. в размер на
211.25 %, а за
2014г. - 250 %.
Въз основа на получената информация от “Еконт Експрес” ООД е установено, че получените от
ревизираното лице стоки с наложен платеж, които не са намерили отражение в
счетоводните регистри през 2013г.,
са в размер на 13 685 лв., в т.ч. данъчна основа в размер на 11 404.17лв. и ДДС в размер на 2 280.83 лв.
За определяне на данъчната основа на
извършените от „Ви Комерс-А”
ООД последващи облагаеми доставки е взета отчетната стойност на получените и
продадени стоки в размер на 11 404.17 лв„ увеличена с търговска надценка за 2014г. в размер на 211,25 %, в резултат на което са установени неотчетени
продажби за 2013г. в размер на 35 495.76 лв., като с тази сума с оспорения РА е извършено увеличение на декларираните приходи, а разходите - със
сумата 11 404.17 лв., представляваща отчетна
стойност на продадените стоки, в резултат на което са определени, както следва: общо приходи в размер на 176 501.25 лв.; общо разходи в размер на 150 181.23 лв.; основа за облагане с корпоративен данък в
размер на 26 320.02 лв.; корпоративен данък в размер на 2 632 лв.; внесен такъв в размер на 222.84 лв.; и в резултат дължим корпоративен данък за
2013г. в размер на 2 409.16 лв.
Въз основа на получената от „Еконт Експрес“ ООД
информация е установено, че получените от дружеството с наложен платеж стоки -
дрехи, които не са намерили отражение в счетоводните регистри през 2014г., са в размер на 25 447 лв. в
т.ч. данъчна основа в размер на 21 205.83 лв. и ДДС в размер на 4 241.17 лв.
За определяне на данъчната основа на
извършените от „Ви Комерс-А“ ООД последващи облагаеми доставки е взета отчетната
стойност на продадените стоки 21205.83 лв., увеличена с търговска надценка в
размер на 250 %, в резултат на което са
установени неотчетени продажби за 2014г. в размер на 74 220.45 лв. В обжалвания РА на основание чл.122. ал.1 и
ал.2 от ДОПК е извършено увеличение на декларираните приходи за 2014г. със сумата от 74 220.45 лв., представляваща неотчетени приходи от
продажба на стоки получени по куриер за които доставчиците не са издали фактури
и на разходите със сумата от 21 205.83 лв.,
представляваща отчедаи стойност на продадените стоки, в резултат на което са
определени, както следва: общо приходи в размер на 167 092.40 лв.; общо разходи - 122 593.48 лв.; основа
за облагане с корпоративен данък - 44 498.92 лв.; корпоративен данък за внасяне - 4 449.89 лв.
Въз основа на установения приход от
продажби на незаприходените стоки, представляващ извършени облагаеми доставки
по см. на ЗДДС. органът по приходите е приел,
че на основание чл.86. ал.1 и ал.2 от ЗДДС дружеството дължи ДДС върху определената данъчна основа
по реда на чл.122 от ДОПК, както следва: за данъчен период м.12/2013г.
в размер на 35 495.76 лв. х 20 % - ДДС - 7 099.15 лв. и за данъчен
период м.12/2014г. данъчна основа в размер на 74 220.45 лв. х 20% - ДДС -
14 844.09 лв.
Жалбоподателят оспорва горните изводи като
неправилни и незаконосъобразни по съображенията подробно описани в обстоятелствената част на настоящото
решение. За установяване на наведените в жалбата възражения от същия е поискано
и по делото е допуснат разпит на свидетел – А.С.К., без родство с представители
на страните, управител на счетоводната кантора обслужваща
дружеството-жалбоподател. Допуснати са първоначална и повторна ССЕ.
От разпита на свидетеля се
установява, че дейността на РЛ се е
осъществявала основно от В. П. Както той, така и семейството му са получавали
пратки от „ЕКОНТ“, като разходите за товарителниците са отчитани в
счетоводството на „Ви Комерс-А“ ООД. Стоките обаче предмет на същите не са били
изцяло предназначени за дейността на дружеството. П е бил собственик на ЕТ,
който е осъществявал дейност основно летния сезон, като е търгувал предимно с
детски дрехи. Същите са отразени в справката от „ЕКОНТ“, но не са било
собственост на РЛ и същото не е търгувало с тях, респ. не е реализирало
приходи. Свидетелят твърди, че при разговор с П относно многото разходи за
куриерските услуги, същият му е каза, че това е стока за ЕТ, но да ги отчита като
такива на дружеството. Заявява, че е обслужвал в известна степен и ЕТ. Същият е
осъществявал дейност сезонно - започвал е работа през м.май, назначаван е
персонал, подавани са съответните справки и са изготвяни ведомостите и др., а
след края на сезона П му е давал всички документи и тъй като не е имал
задължение да прави някакво текущо месечно осчетоводяване, е правил счетоводно
приключване в края на годината. Свидетелят излага, че за разлика от ЕТ, на „Ви
Комерс – А“ ООД е правено месечно отчитане. За тази цел всеки месец са му
давани съответните документи – фактури, договори и др., в т.ч. и фактури от
„ЕКОНТ“, от които са осчетоводявани само транспортните услуги, а от
товарителниците – само тези за дрехите, с които е търгувало дружеството.
Даденото от в.л.Й.С. заключение
по първоначалната ССЕ, съдът не кредитира, първо - поради подробно мотивираната
от жалбоподателя молба-становище относно начина на провеждане на експертизата, потвърден от в.л. в с.з. на
30.01.2019г.; второ - поради наличието на значителни грешки и корекции нанасяни
допълнително с химикал от в.л., но на друг екземпляр, приложен към корицата на
делото; и трето – поради обстоятелството, че същото съдържа правни изводи.
Съгласно заключението по
повторната ССЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено се установява, че стоките посочени в справката на „Еконт
Експрес“ ООД като получени от „Ви Комерс-А“ ООД не са заприходени в
счетоводството на дружеството. Заприходените фактури за доставки на стоки
/описани подробно в табличен вид в обстоятелствената част по т.1 от
експертизата/ през 2013г. са на стойност 57 369.54 лв., а през 2014г – 25
962.56 лв. Стоките посочени в селектираната при ревизията справка от „Еконт
Експрес“ ООД
Като получени от „Ви Комерс-А“ ООД на стойност 13 685 лв.
/11 404.17 + 2 280.83 ДДС/ от 2013г. и 25 447 лв. /21 205.83 + 4 241.17 ДДС/ от
2014г. не са заприходени в счетоводството на дружеството. При уважаване
възраженията на жалбоподателя, задълженията на „Ви Комерс-А“ ООД ще са както
следва: Корпоративен данък за 2013г. – 222.84 лв., внесен в посочения размер,
т.е. данък за внасяне – 0.00 лв.
Корпоративен данък за 2014г. – липса на задължение, тъй като годината е
приключила със счетоводен финансов резултат – 8 515.70 лв. загуба. Данък по
ЗДДС – за м.12.2013г. – 147.82 лв. за възстановяване; за м.12.2014г. – ДДС за
внасяне в размер на 700.83 лв., който е внесен в срок. Съгласно изявление на
в.л. в с.з. на 13.03.2019г., при посещение в счетоводството на жалбоподателя е
получил обяснения от счетоводителя, че стоките предмет на справката на „Еконт
Експрес“ ООД не са намерили отражение в счетоводството на „Ви Комерс-А“ ООД,
тъй като са били предназначени за един от съдружниците, който е имал и други
фирми.
Предвид гореустановената
фактическа обстановка, за да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:
По валидността на акта.
При дължимата пълна служебна проверка на
валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че процесния РА е валиден
административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно
оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от
компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.
Подписан е и от двамата ОП с квалифициран електронен
подпис, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния
подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР, ЗИЗВР и РД е
отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2от ДР на ДОПК. Същите са
предоставени и на електронни носители, неоспорени от жалбоподателя.
По процесуалната законосъобразност на акта.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати в
хода на ревизионното производство нарушения на процесуалните норми, които да
послужат като основание за отмяна на оспорения акт. От приобщените по делото
доказателства се установява, че органите по приходите надлежно са уведомили
жалбоподателя, че основата за облагане ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК; извършили са анализ на събрани в хода на ревизията доказателства, както и
анализ на преценените от тях относими обстоятелства по чл.122 ал.2 от ДОПК. РЛ
надлежно е упражнило правото си на защита при административното, респ. при
съдебното обжалване на РА. По аргумент на последното, не се явява съществено
нарушение невръчването му на изготвената в хода на проверката СОЕ.
Доколкото в хода на ревизионното
производство, при подробен анализ на събраните доказателства и относимите
обстоятелства, органът е достигнал до извода за наличието на неосчетоводени и
недекларирани приходи, съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че ревизията не е следвало да се проведе по реда на чл.122 от ДОПК. Дали данъчният орган в случая правилно е приложил материалния закон, е
отделен въпрос и зависи от това доколко жалбоподателят успешно е провел
доказване на възраженията си, с оглед законоустановената презумпция по чл.124
ал.2 от ДОПК, за което изрично са дадени указания от съда.
Предвид горното и при отчитане на
обстоятелството, че в хода на ревизията са извършени редица проверки и справки,
изготвени по предвидения в закона ред и съобразени от органа по приходите при
изготвяне на РД и РА, съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
нарушения. Такива не се установиха и при извършената служебна проверка.
По материалноправната законосъобразност на оспорения акт:
Не се спори, че задълженията за ДДС на ревизираното лице, са определени по
реда на чл.122 от ДОПК. Съгласно чл.124 ал.2 от ДОПК в производството по
обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 от ДОПК е подкрепено от
събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима, но доказателствена тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно в
производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в
тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на
ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред
за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и
насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. За да преминат към облагане
по особения ред в случая, органите по приходите са приели, че са налице
обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи; както и по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК – липсва или не е представена счетоводна отчетност
съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване
основа за облагане.
Съдът намира, че с оглед
наведените възражения при произнасянето си следва да даде отговор на въпросите
налице ли са обстоятелства за прилагане на особения ред и правилно ли е
определена основата за облагане с данъци, като за по-голяма прецизност, основанията по чл.122 от ДОПК следва да се обсъдят отделно.
1.Настоящият
състав намира, че основанието по чл.122
ал.1 т.2 от ДОПК е безспорно доказано в ревизионното производство по
следните съображения:
Между страните не се спори и се
установява от събраните в хода на ревизионното производство доказателства, че
„Ви Комерс-А“ ООД, чрез неговите съдружници и представляващ е получател на
множество куриерски услуги, /подробно описани в справка предоставена от „Еконт
Експрес“ ООД/, които са осчетоводени като разход в счетоводството на
дружеството. Няма спор, че предмет на тези услуги са получени пратки със стоки
/дрехи/ с наложен платеж, като в същото време в счетоводството на дружеството
за голяма част от тях няма счетоводно отразени фактури, нито в дневника за
покупки, нито в дневника за продажби.
Спорен е въпросът дали тези стоки
са реализирани от РЛ или са били използвани в търговската дейност на тогавашния
управител и представляващ В. П, каквито твърдения се поддържат от
жалбоподателя. Съдът намира, че това възражение от страна на дружеството,
остана недоказано и се опровергава от събраните по делото доказателства.
Безспорно събраните по делото такива, установяват констатациите в РА: Предмет
на пратките са множество стоки – дрехи, каквато е дейността на дружеството.
Получател на същите е дружеството, като реално са получени от представляващ или
съдружник с наложен платеж. Стойността на всички тези куриерски услуги е
отчетена като разход в счетоводството на дружеството. В хода на ревизионното
производство във връзка с връченото ИПДПОРЛ е депозирана Декларация, в която по
отношение на пратките е посочено, че отчетените разходи към „Еконт Експрес“ ООД
са за куриерски услуги, във връзка с получаване на стока. Т.е. в случая са
налице безспорни данни за получени от дружеството стоки, предмет на търговската
му дейност, респ. за реализирани от него приходи, които не са декларирани.
Наличието на данни е достатъчно основание за провеждане на ревизията по
особения ред на чл.122 от ДОПК, при обстоятелства по т.2 на ал.1 от цитираната
разпоредба.
От друга страна, твърденията на
жалбоподателя останаха изцяло недоказани и съдът приема същите само като
защитна теза: В хода на ревизионното производство РЛ не е навело такива
твърдения. Напротив, както беше посочено по-горе в депозираната декларация,
имаща характера на обяснения, представляващата дружеството твърди, че
отчетените към транспортната фирма разходи са за куриерски услуги, във връзка с
получаване на стока. Обясненията са дадени с оглед връчено ИПДПО, с което са
изискани доказателства и информация за РЛ и в тях не се съдържат твърдения, че
част от стоката предмет на тези доставки не е била предназначена за дейността
на същото. Такива липсват и във възражението срещу РД, респ. оспорването на РА
по административен ред. Наведените са едва в съдебното производство.
Както в хода на ревизията, така и
в съдебното производство не са представени доказателства, че стоките предмет на
процесните услуги, описани в справката на „Еконт Експрес“ ООД са получени от П
с цел да бъдат използвани и са използвани за търговската дейност на друг субект
– негов ЕТ или друго дружество. Още повече, част от пратките са получавани от
другия съдружник на „Ви Комерс-А“ ООД –В.К.. И в този случай няма логика същата
последващо да ги е пренасочвала към друго търговско предприятие на П, нито пък
има каквито и доказателства за това, в т.ч. и изобщо за развивана търговска
дейност от такова предприятие и в частност продажба на същия вид стоки при
осъществяване на търговската му дейност.
Твърденията на жалбоподателя не
се подкрепят и от депозираните в хода на съдебното производство свидетелски
показания. Това е така, тъй като свид. К няма преки и непосредствени
впечатления. Същият само препредава проведен с П разговор, а доколкото твърди,
че дейността на ЕТ притежаван от физическото лице счетоводно е водена само
стойностно и той е правил само годишно счетоводно приключване, явно не е
запознат с първични документи и няма реално знание по въпроса каква стока е
била продавана респ. дали същата е била предмет именно на отчетените при РЛ
куриерски услуги.
Заключението на в.л. също не
установява тезата на жалбоподателя. Напротив – подкрепя констатациите от РА,
доколкото при проверката в счетоводството вещото лице е установило отчетени
куриерски услуги, но не и продажба на стоките предмет на същите.
Предвид гореизложеното, правилно
ревизиращите органи са приели, че именно „Ви Комерс-А“ ООД е получател на
стоките по товарителниците, предмет на куриерските услуги. И доколкото въпреки
изричното искане от страна на органа по приходите, от РЛ не са представени инвентаризационни описи, в които да е
установен излишък на стоки, т.е. установена налична стока, която не е заведена
по сч. сметка 304 „Стоки“, то правилно в РА е изведен извод, че получените стоки чрез куриерски услуги
на „Еконт Експрес“
ООД, за които няма издадени фактури от доставчиците, са реализирани и
дружеството не е отчело приход от продажби, съответно не е начислило дължимия
ДДС. Възражението на
жалбоподателя, че именно ревизиращите органи е следвало да извършат
инвентаризация и така да докажат реализацията на стоките е неоснователно,
доколкото с оглед провеждането на ревизията при значителна времева отдалеченост
от процесните периоди, същата би била безпредметна.
В този смисъл е и практиката на
СЕС. Според разпоредбите на директива 2006/112/ЕО, и в частност - член
2, параграф 1, буква а), член 9, параграф 1, член 14, параграф 1 и членове 73 и
273 от Директивата, както и принципът на данъчен неутралитет допускат
национална правна уредба, по силата на която, когато в склада на
данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с
тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото
лице, данъчната администрация може да презюмира, че данъчнозадълженото лице
впоследствие е продало посочените стоки на трети лица, и да определи данъчната
основа за продажбите на посочените стоки на базата на фактите, които са й
известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в посочената директива, /вж. решение на СЕС от 5 октомври 2016, постановено по
дело С-576/15/
За да преминат към извършване на
ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че по отношение на
дружеството е налице и предпоставката по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК. Настоящият
състав намира, че след като основата за облагане с данъци за всеки един от
отчетните периоди – 2013г. и 2014г., е определена на база счетоводните
записвания при жалбоподателя, въпросното основание – че воденето счетоводство
не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, се явява
недоказано. Действително, в хода на ревизията е безспорно установено, че при
воденето на счетоводна отчетност от страна на лицето са допускани нередности и
не са спазвани основни принципи, като по чл.16 от ЗСч /отм/. Само по себе си
обаче, наличието на нередовна отчетност не е самостоятелно основание за
извършване на ревизия по чл.122 от ДОПК. За да се приравни нередовното
счетоводство на липса на такова за целите на облагането по особения ред,
нередовността трябва да е такава, че да не позволява изобщо да бъде определена
основата за облагане с данъци. Въпреки сочените нередовности – неспазване методите
по СС № 2, органите по приходите са определили основата за облагане с данъци за
всяка една от ревизираните години, именно на база на същите тези счетоводни
записвания.
Въпреки липсата на предпоставката по т.4 на
чл.122 ал.1 от ДОПК, съдът с оглед мотивите по т.1 намира, че по отношение на
жалбоподателя е било налице основанието по т.2 на същия член. Законът не изисква наличието на
основанията по чл.122 от ДОПК при условията на кумулативност. Наличието и само на едно от
обстоятелствата по чл.122 ал.1 от ДОПК е достатъчно основание, ревизиращият
орган да определи основата за облагане по особения ред.
При извършената служебна
проверка и с оглед доказателствата по делото, съдът намира, че данъчната
основа, респ. размерът на данъчните задължения на РЛ по ЗКПО и по ЗДДС, са
правилно определени. При определяне задълженията за корпоративен данък са взети
предвид общо приходи, общо разходи, деклариран и внесен данък от РЛ, както и
отчетната стойност на установените при ревизията получени и продадени стоки,
съответно в размер на 11 404.17 лв. за 2013г. и в размер на 21 205.83
лв., увеличени със съответната търговска надценка. Жалбоподателят оспорва размера на търговската надценка
използвана от органите по приходите при определяне на неотчетения приход от
продажба – за 2013г. – 211.25 % и за 2014г. – 250 %. Възражението съдът намира
за неоснователно. От една страна, с оглед начина на отчитане на стоките в
счетоводството – само стойностно, ревизиращите са приели този размер въз основа
данните от годишната оборотна ведомост и Отчета за приходи и разходи. От друга
– въпреки направеното възражение жалбоподателят не е ангажирал доказателства за
различен размер на търговската надценка. Поради това, съдът кредитира тази
определена с РД и РА, с оглед на което приема за правилно установен размера на
данъчната основа, респ. на изчисления по реда на чл.20 от ЗКПО корпоративен
данък за всеки един от процесните периоди.
Съдът
намира за правилно изчислен и размера на данъчните задължения по ЗДДС, като върху определената данъчна основа е начислен ДДС към м.12.2013г. и
м.12.2014г. Жалбоподателят счита, че незаконосъобразно
с РА е прието, че стоките са реализирани именно в последния месец на 2013г. и
2014г. Така наведеното възражение, съдът намира за неоснователно. На
основание чл.25 ал.6, т.1 ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие, което
по смисъла на ал.2 относно стоките е на датата, на
която собстевността върху същите е прехвърлена,
данъкът по този закон става
изискуем за облагаемите доставки на стоки и
възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Съгласно чл.86 ал.1 ЗДДС това
включва издаването от регистрираното лице на данъчен документ /фактура/, в
който данъкът да се посочи на отделен ред; включването на размера на данъка при
определянето на резултата за съответния данъчен период в справката декларация
по чл.125 за този данъчен период и посочването на данъчния документ в дневника
за продажбите за съответния данъчен период. Анализът на цитираните разпоредби
сочи, че за жалбоподателя като регистрирано по ЗДДС лице е било налице
задължение да начисли ДДС върху стойността на продадените
стоки, към съответните данъчни периоди, в които са извършвани продажбите. След
като не е сторил това и по делото няма точни данни, кога е било данъчното
събитие,
правилно органа поприходите е начислил дължимия ДДС към
възможно най-късния момент, в който данъкът е станал изискуем, при спазване
разпоредбата на чл.86 ал.2 пр.2 от ЗДДС. Следва да се посочи, че това е
по-благоприятния вариант и за самото РЛ от гледна точка акцесорното задължение
за лихви.
Предвид гореизложеното, съдът
приема, че констатациите на
проверяващите, като резултат от законосъобразно проведена по реда на чл.122 от ДОПК ревизия, не са опровергани при условията на пълно насрещно доказване от
страна на жалбоподателя, въпреки дадените на същия указания от съда и посоченото разпределение на доказателствената тежест. Оспореният РА, с който на „Ви
Комерс-А“ ООД за данъчни периоди 2013г. и 2014г. са определени задължения за КД и за ДДС, общо в размер на 28 802.29
лв. – главница и съответни лихви в общо в размер на 10 924.61 лв. се явява
законосъобразен. Жалбата против същия, като неоснователна, следва да се
отхвърли.
Съобразно изхода на спора, основателна се явява направеното от ответника искане за присъждане на
сторените по делото разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
ю.к.възнаграждение, определено
съобразно обжалвания материален интерес /39 726.90 лв./ и разпоредбата на чл.8 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на 1 721.81 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „Ви Комерс – А“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Сливница“ № 54 А, представлявано от В.П.-И. и Полина П. –
заедно и поотделно, против Ревизионен
акт № Р-03000317008763-091-001/29.06.2018г. на орган по приходите,
потвърден с Решение № 218/17.09.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Варна
при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени данъчни задължение: 1.ДДС
по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2013г. и м.12.2014г., общо в размер на
21 943.24 лв. и лихви за просрочие – 8 418.75 лв.; и 2. Корпоративен
данък по ЗКПО за данъчни периоди 2013г. и 2014г., общо в размер на
6 859.05 лв. и лихви – 2 505 лв.
ОСЪЖДА „Ви Комерс – А“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна,
бул.“Сливница“ № 54 А, представлявано от В.П.-И. и П.П. – заедно и
поотделно, да заплати на Дирекция
„ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, сумата от 1 721.81 лв. /хиляда седемстотин двадесет и един лев и 81 ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: