Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1268
гр.Пловдив,
06. 11. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V гр.с., в публичното заседание на шести ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
като разгледа Докладваното от съдия
Радостина Стефанова
гр.д.№ 2482/2019г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.435 във вр. с чл.528 ал.4 и ал.5 от ГПК и чл.23 от Закона за закрила на детето
/ЗЗДет./
Постъпила е жалба от П.Б.Б., ЕГН – **********,***, чрез адв.М.
Т., против Постановление от 11.09.2019г.
на Б. К. – Помощник – частен съдебен изпълнител при ЧСИ З. Д., рег. № 829, с което в качеството на длъжник по изп.д.№ 20198290400083 й е наложена на глоба в размер на 200 лв. на осн. чл.528 ал.5 от ГПК. Моли да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна Н.Д.И., ЕГН – **********,***,
в качеството на взискател, чрез адв.Ю.
С., депозира възражение, че жалбата е неоснователна.
От ЧСИ З. Д., рег. №
829, са депозирани мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК, че жалбата е неоснователна.
ПдОС намира, че жалбата е
процесуално допустима, подадена е в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.
Изп. дело №
83/2019 г. по описа на ЧСИ
З. Д. е образувано на 10.05.2019 г. въз
основа на Протокол вх.№ 5532/10.05.2019 г. и Съобщение изх.№ 14862/29.03.2019
г. за предаване на осн.§3 оп
ПЗР на ЗЧСИ на висящо изп.д.№ 338/2017 г. по описа на
ДСИ при РС-Пловдив, за продължаване на изпълнителните действия и въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 29.08.2017 г. по гр.д.№ 219/2017 г. по описа на
РС-Кърджали, съгласно който се постановява режим на лични отношения на бащата Н.Д.И.
с децата Д. Н. И., роден на *** г. и Б. Н. И., роден на *** г.
Със Съобщение изх.№ 7845/23.08.2019
г. / на л.66 по преписката/ длъжникът П.Б.Б. е
поканена да изпълни доброволно задължението си за предаване на детето на
неговия баща на 09.09.2019 г. в 18.00 ч. на посочения
адрес /адресът на майката/, връчено чрез пълномощника адв.
М. Т. В изпълнение на задължението си по чл.528, ал.2 ГПК длъжникът е подал
Молба - Становище вх.№ 9244/26.08.2019 г. /на л.67/ до ЧСИ, в което е Б. е
заявила готовност да предаде детето Б. на посоченото в съобщението място и
време. В предходно Становище с вх.№ 7462/08.07.2019г./ на л.31/, длъжникът Б. е
информирала съдебния изпълнител за затруднения за реализирането на предаването,
тъй като от м.август, 2017г. отношенията дете – баща са се променили и това е
станало, след като бащата насила отвел Б. с колата и предприел други действия,
които впоследствие от Районен съд – Пловдив са охарактеризирани като причина за
издаване на заповед за незабавна защита. Посочва, че след този инцидент е
потърсила помощ в „Отдел закрила на детето“ – **** и през цялото време на
ползване на социалната услуга с детето са работили социални работници и
психолог. След изтичане на договора работата с психолог продължавала и до
настоящия момент – с насока преодоляване на стреса, причинен от взискателя
Н.И. и на страха на детето от него и възможността за осъществяване на
пълноценен контакт между двамата. В тази връзка майката е отправила искане към
ЧСИ да упражни възможността за оказване на съдействие от ДСП- гр.**** и
предприемане на подходящи мерки по ЗЗДет. при
осъществяване на личните контакти на бащата с детето поради многократните
откази на Б.да последва баща си. Заявява, че детето все още не е готово за срещи с баща си, реагира бурно и с
нежелание, отказва срещи и въпреки, че му е обяснена необходимостта не желае да
се вижда с баща си.
От Протокол от 09.09.2019 г., изготвен от Б. К., Помощник - ЧСИ при ЧСИ З. Д., на местоизпълнението са се явили взискателят,
длъжникът и детето Б. Осигурено е присъствието на служител на МВР. До предаване
не се е стигнало поради отказ на детето да тръгне с баща си.
С обжалваното Постановление от 11.09.2019 г. на Помощник на ЧСИ, на майката
П.Б. е наложена глоба на осн.чл.528, ал.5 ГПК в
размер на 200 лв. предвид неизпълнението от нейна страна на задължението за
предаване на детето поради отказ на последното да тръгне с бащата.
ПдОС, в настоящия съдебен състав, с оглед на изградената
фактическа обстановка, намира, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно.
Изпълнението на
задължението за предаване на дете
е регламентирано в чл. 528 ГПК, като
съгласно ал. 5 на
посочената разпоредба /в действащата й редакция/, ако длъжникът не
изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му
налага глоба по чл. 527,
ал. 3 за
всяко неизпълнение. Не е налице виновно неизпълнение
на горното задължение от страна на майката на насроченото за 09.09.2019 г. предаване на детето Б., тъй като същата е
осигурила присъствието му и не е създала каквито и да било пречки за
осъществяване на предаването. Както се посочи, то не е реализирано единствено
поради отказа на дванадесетгодишния Б.да тръгне с баща си. При отказ от страна на
детето и при положение, че майката
е осигурила
присъствието му, т. е. е съдействала за изпълнението на съдебното решение, са налице обективно
възникнали пречки за осъществяване режима на лични
отношения, за което майката не
следва да носи отговорност, респ. да
бъде санкционирана. В тази връзка следва да се обърне
внимание на данните, съдържащи се в изпълнителното дело, според които е налице
психологически проблем в отношенията между бащата и детето Б.
Съдът
констатира, че с Решение № 4148/28.11.2017г. на ПдРС
по гр.д.№ 13316/2017 г., влязло в сила на 20.12.2017г., на бащата са наложени мерки по реда на Закона
за защита от домашно насилие за извършено от него на 26.07.2017 г. домашно
насилие- психическо и физическо, спрямо малолетното дете Б.Н. И., ЕГН - **********,
като същото е било принудено чрез дърпане и влачене да се качи в колата на баща
си и е бил отведен от него, а след връщането му вечерта детето треперило и
заеквало. Последното се установява от приложеното по изпълнителто
дело препис от съдебното решение по горното дело /на л.74, том 1 по описа на
СИС при ПдРС/. Ето защо, налага се извод, че причините за неуспешното предаване на детето
на взискателя на 09.09.2019г.
не се дължат на пречки, създадени от майката-длъжник, а изключително на
нежеланието на детето, причината за което твърде вероятно е поведението на
бащата на 26.07.2017 г. При подобни обстоятелства законодателят е предвидил правомощия на съдебния изпълнител
/чл.528, ал.4 ГПК/ – да поиска от
Дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за
своевременно изпълнение на задължението и предприемане
на подходящи
мерки по чл. 23 от Закона
за закрила на детето /ЗЗДет./ т.1 – т.11, т. е., намесата чрез този
изпълнителен способ /предаване на дете/
в строго лични отношения предполага преди това полагане
на усилия от страна на
частния съдебен изпълнител за осъществяване
на доброволно предаване на детето,
при съобразяване на принципа за
"най-добрия интерес на детето", установен в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., както и в редица международни актове – Конвенция ООН за правата на детето,
Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., Хагската
конвенция за защита
на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване и др.,
което несъмнено не е възможно да се постигне чрез санкциониране на длъжника при
всеки отказ на детето да последва взискателя.
По
мотивите, Пловдивският окръжен съд- V възз.гр.с.
Отменя Постановление от 11.09.2019г. на Б. К. – Помощник – частен
съдебен изпълнител при ЧСИ З. Д., рег. № 829,
с което на П.Б.Б., ЕГН – **********,***, в
качеството на длъжник по изп.д.№ 20198290400083, й е наложена глоба в размер на 200
лв. на осн. чл.528 ал.5 от ГПК .