Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262316 08.10.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9100 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 410 ал. 1, точки 2 и 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, представлявано от **** *****Д.Д. и Ж.Д., чрез пълномощник адв. Д.Х., против Община Пловдив, ЕИК: *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от **** З.Д., иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 6215/ 2020 г. на ПРС, IX гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2785/ 09.06.2020 г., суми, както следва: сумата от 458, 39 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско” за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Пежо 208”, рег. № *****, в резултат на настъпило ПТП на ******г. в ******посока център, преди кръстовището с ул. „*******“, при преминаването му през необозначена и необезопасена дупка, ликвидационни разходи от 15 лева и лихва за забавено плащане в размер на 78, 97 лева за периода 01.08.2018 г.- 23.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 04.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство в общ размер на 385 лева.
В исковата молба е посочено, че с полица № ***********/ 30.10.2017 г. ищецът сключил застраховка „Каско” за лек автомобил „Пежо 208”, рег. № *****, със срок на действие 16.11.2017 г.- 15.11.2018 г. На ******г. настъпило ПТП с автомобила по времена движението му в ******посока център, преди кръстовището с ул. „*******“, поради преминаването му през необозначена и необезопасена дупка. Пред ищеца било подадено искане за оценка на щети от водача на автомобила, като се завела преписка по щета и се извършил опис. Стойността на необходимите части и материали, както и труда за възстановяване на автомобила възлизали на сумата от 458, 39 лева, ведно с ликвидационни разходи в размер на 15 лева, които били преведени на сервиза по банков път на 12.06.2018 г. Ответникът отговарял за поддържането и изправността на пътния участък, но не бил изпълнил това си задължение. С изплащане на обезщетението, застрахователят встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, в която връзка сумата се търсела от общината. Била изпратена покана за доброволно изпълнение, но въпреки получаването й сумата не била възстановена. За събирането й се образувало частно гр. дело № 6215/ 2020 г. на ПРС, IX гр. с-в, срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът писмено възразил и това обуславяло интереса от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноските по делото. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа отговора. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че липсвали доказателства за възникнало валидно застрахователно правоотношение, защото общите условия към полицата не били подписани от страните. На следващо място, нямало и протокол за ПТП, удостоверяващ инцидента, а такъв следвало задължително да бъде представен пред застрахователя, за да се прецени има ли настъпило събитие. Оспорва се механизмът на ПТП, а също- вида и размера на щетите. Отделно от това, не ставало ясно дали водачът няма вина и дали той също не е допринесъл за настъпване на щетите, в която връзка се прави възражение за съпричиняване. Прави се и възражение за прекомерност на разноските на другата страна. В с.з. страната чрез пълномощника си поддържа отговора. Също представя писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От издадено на 09.05.2018 г. от Първо РУ при ОД на МВР- Пловдив удостоверение се установява, че водачът С.П.Д., ЕГН: **********, е заявила писмено в РУ със заявление за възникнал на ******г. в 13 часа пътен инцидент в ******* посока център, преди кръстовището с ул. „*******“, с МПС „Пежо 208”, рег. № *****, на което била нанесена щета по ходовата част.
Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица № ***********/ 30.10.2017 г. на пострадалия автомобил, със срок на действие 16.11.2017 г.- 15.11.2018 г., ведно с ОУ на застраховка „Каско“, както и платежни нареждания за плащанията по полицата.
Приети са още снимки, искане за оценка на вреди, опис- заключение по щетата, фактура за ремонта, рекапитулация, ликвидационен акт и преводно нареждане за плащане на обезщетението от 458, 39 лева на 12.06.2018 г., талони на водача и на автомобила.
Приети са и изпратена от ищеца регресна покана до ответника, получена от него на 01.08.2018 г., по която не е постъпил писмен отговор.
По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, по която вещото лице е посочило механизма на ПТП, установило е причинно- следствена връзка между повредите и механизма на ПТП, като е определило и стойността на вредите.
При така установената обстановка, от правна страна съдът намира следното:
На първо място, по делото няма спор по обстоятелството, че е налице съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
На второ място, действително в случая не е бил съставен протокол за ПТП и мястото не е било посетено от дежурен екип на КАТ, като за инцидента е било издадено само удостоверение от МВР, което е послужило и пред застрахователя. Липсата на протокол за ПТП не води до недоказаност на ПТП- то, защото не за всяко такова се изисква съставяне на нарочен протокол. Изрично в чл. 6 т. 4 от Наредба № Iз- 41/ 12.01.2009 г. е предвидено, че органите на КАТ „Пътна полиция“ не посещават мястото на ПТП и не съставят документ за него, когато щетите по повредения автомобил не са причинени от друго МПС. Доколкото и в конкретния случай повредата на гумата е настъпила от преминаване през неравност, намираща се на пътното платно, а не от сблъсък на автомобили, то тук дори липсва законово основание да се съставя специален протокол за инцидента. Отделно от това, дори и такъв да имаше, той принципно няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него и това е така, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. В този смисъл доказването на събитието следва да се извърши в процеса с всички допустими средства- писмени и експертиза, които са събрани и еднопосочни в насока причината и начина на настъпване на вредите.
Първо- вещото лице, базирайки се на опис- заключението по щета и на приложените снимки, взема становище за наличие на пряка причинно- следствена връзка от техническа страна между повредите по автомобила и механизма на ПТП, който при преминаването си през пътната неравност удря гумата и я уврежда. Второ- самият водач в уведомлението за щета е декларирал точно такъв механизъм на събитието- увреждане на предното окачване на МПС поради наличие на неравност на пътя. Направеното от ответника оспорване за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.
На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, за да е налице някакво съпричиняване. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било попадането на МПС- то в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Вещото лице пък посочва, че такива повреди винаги биха настъпили, дори и при много ниска скорост от 10 км/ч., за да настъпи контакт между края на бронята и асфалта. Не се правят изводи, че повредите са настъпили в следствие на амортизиране или скрит дефект, нито пък се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.
Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото тя не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не се установява да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника. От друга страна, в ЗДв.П не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил.
Размерът на щетите се установява от САТЕ, която ги определя в размер от 462, 24 лева, при претендиран такъв от 458, 39 лева, като вещото лице изрично отбелязва и в устния си доклад, че на тази стойност възлиза ремонтът на увредените части, описани във фактурата на сервиза, извършил услугата по възстановяване. Искът е основателен и в частта за сумата от 15 лева- ликвидационни разходи, доколкото принципно обичаният размер за определяне на стойността на щетата възлиза около тази сума, поради което и тя следва да се върне на застрахователя във връзка с изплатеното обезщетение.
Налице са били всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка. С изплащане на застрахователното обезщетение, възлизащо в размер на установената от САТЕ необходима сума за възстановяване на МПС- то, чрез превеждането й на сервиза за ремонта на автомобила на пострадалия собственик, ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 04.06.2020 г. до окончателното изплащане.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от момента на изплащане на обезщетението, но, за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване на поканата. По делото ищецът ангажира писмени доказателства за получена от ответника регресна покана на 01.08.2018 г. Доколкото на длъжника е бил даден 7- дневен срок за доброволно изпълнение, то същият е изпаднал в забава, считано от 13.11.2020 г.- денят, следващ срока за доброволно изпълнение. В тази връзка задължението за забава се дължи за периода от 09.08.2018 г.- 23.03.2020 г. и възлиза в размер на 77, 98 лева, който съдът намира за доказан на основание чл. 162 от ГПК, като изчислен посредством електронен калкулатор и до който искът следва да се уважи.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение.
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване- внесена държавна такса в размер на 75 лева (лист 4 от делото), депозити за вещо лице в общ размер на 200 лева (л. 99 и л. 144) и адвокатско възнаграждение на пълномощника в размер на 120 лева (л. 7-8).
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2785/ 09.06.2020 г., издадена по частно гр. дело № 6215/ 2020 г. на ПРС, IX гр. с-в, Община Пловдив, ЕИК: *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от **** З.Д., ДЪЛЖИ на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, представлявано от **** *****Д.Д. и Ж.Д., сумата от 458, 39 (четиристотин петдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки) лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско” за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Пежо 208”, рег. № *****, в резултат на настъпило ПТП на ******г. в ******посока център, преди кръстовището с ул. „*******“, при преминаването му през необозначена и необезопасена дупка, ликвидационни разходи от 15 (петнадесет) лева и лихва за забавено плащане в размер на 77, 98 (седемдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки) лева за периода 09.08.2018 г.- 23.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 04.06.2020 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от **** З.Д., да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, представлявано от **** *****Д.Д. и Ж.Д., разноските в заповедното производство в размер на 25 (двадесет и пет) лева- за държавна такса и на 360 (триста и шестдесет) лева- за адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело: сумата в размер на 75 (седемдесет и пет) лева- за държавна такса, сумата от 200 (двеста) лева- за вещо лице и сумата от 120 (сто и двадесет) лева- за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно
с оригинала.
АД