РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. В**, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АН* М. П*
Членове:В* Й. М*
Н* Д. Н*
при участието на секретаря А*АНГ. Т*
като разгледа докладваното от АН* М. П* Въззивно гражданско дело №
20221300500043 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №486 от 22.10.2021 г. , постановено по гр.д. № 1910 по описа за 2020 г. са
отхвърлени предявените от В. ЕМ. М. от гр.В*,ж.к. „Г* М*“ бл.23,вх.А,ап.17, с ЕГН **********
против „ОТП Ф* Б*“ЕАД , ЕИК 2**** за установяване в отношенията между страните , че не са
налице облигационни отношения, възникнали по Споразумение от 21.03.2016г. и погасителен план
към него, поради неподписването на споразумението и погасителния план към него от страна на В.
ЕМ. М., като споразумението от 21.03.2016г. и погасителния план към него са НИЩОЖНИ,
поради липса на съгласие от негова страна и неподписването на споразумението и погасителния
план към него на датата 21.03.201бг., както и че вземането по изпълнителен лист от 24.04.2013 г.
по ч.гр.д. № 770/2013 г. по описа на ВРс в производство по чл.417 от ГПК за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК е погасено по давност , с
оглед разпоредбата на чл.111,б.“в“ от ЗЗД. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноските по
производството.
Решението е обжалвано от ищеца В. ЕМ. М.. В жалбата поддържа , че не е доволен от
решението, същото е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон. Излага , че за да постанови решението си съдът се позовава единствено на
обяснението на вещото лице, дадено в осз. и на заключението на допълнителната съдебно-
графологическа експертиза.
Във въззивната жалба са релевирани доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения- съдът не бил направил задължителния доклад, не бил разпределил доказателствената
тежест и не бил указал за кои от твърдените факти страните не сочат доказателства. Направеният
от съда доклад бил формален, буквален препис на исковата молба и не съдържал белезите на
доклад по смисъла на чл.146 от ГПК. Тези нарушения били съществени и следвало да се коригират
от въззивната инстанция. Съдът не бил указал, че ищцовата страна не сочи доказателства относно
1
твърдяното липса на съгласие в процесните Споразумение от 21.03.2016г. и погасителен план към
него, поради неподписването им от В.М., както и че вземането по изпълнителен лист от 24.04.2013.
по ч.гр.д.№770/2013г. по описа на В** районен съд в производство по чл.417 от ГПК за
изпълнение на парично задължение, е погасено по давност, с оглед разпоредбата на чл.111, б."в" от
ЗЗД.
На следващо място напълно необосновано съда бил ценил само част от доказателствата
по делото, като другата част от тях касаещи установяването на нищожност на Споразумение от
21.03.2016г. и погасителен план към него, поради липса на съгласие от страна на ищеца и
неподписването им на посочената дата, изобщо не били посочени, нито обсъдени в решението на
съда, напълно игнорирани в мотивите на съда, при оценка на доказателствата.
Твърди се във въззивната жалба , че абсолютно неоснователно съдът не е кредитирал
приложените и приети по делото, неоспорени от ответника писмени доказателства: трудов
договор от 15.03.2016г., служебна бележка от работодателя на ищеца изх.№20-505/28.09.2020г. и
удостоверение на ОД МВР-В* изх.№368000-10143/29,09.2020г.. от които било видно, че към
датата на сключване на спразумението- 21.03.2016г., ищеца не се е намирал на територията на
Република Б* и не е имал никаква физическа или друга възможност да подпише лично и да
положи подписа си върху споразумение от 21.03.2016г. и погасителен план към него от същата
дата, представени от ответника „ОТП Ф* Б*" ЕАД, офис Плевен пред съда, въз основа на които е
издаден процесният изпълнителен лист от 24.04.2013г.
Представеното по делото удостоверение на ОД МВР-В* изх.|Ц9368000-10143/29.09.2020г.,
било официален докумет, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
съставлявало официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в
него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО,
решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. N9 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/
22.06.2012г. по т.д. N9 423/ 2011г. на ВКС, I ТО/. Доколкото удостоверението било изготвено от
органите на полицията, същият се ползвало с обвързваща материална доказателствена сила
относно удостоверените от длъжностното лице факти, въз основа на справка от ИИС на МВР, от
която е видно, че са налични данни за броя на излизанията извън страната на М. за периода
16.03.2016г-10.04.2016г., като към датата 21.03.2016г. ищеца не се е намирал на територията на
страната и нямало как да е подписал Споразумение от 21.03.2016г. и погасителен план към него от
същата дата. Избага се , че съдът изобщо не бил правил анализ на тези доказателства по делото,
като изцяло е игнорирал същите в мотивите на решението си. В случая съдът не е ценил всички
налични по делото доказателства, при което е достигнал до неправилни и незаконосъобразни
изводи в решението си, които не съответстват на фактическата обстановка по случая.
На следващо място се поддържа , че неправилно съдът в решението си се позовавал
единствено на заключението на допълнителната съдебно-графологическа експертиза и на
обясненията на експерта в осз., при положение, че допълнителната експертиза е оспорена и е
единственото доказателство, което не кореспондира с останалите доказтелства, събрани в хода на
производството: 2.1/ основна графологическа експертиза- Протокол №Г-139/1910-20 от
14.06.2021г., неоспорена от ответника, от заключението на която било видно, че подписите,
положени под текста в долния ляв край на листите в реквизита „Поръчител" върху Споразумение
от 21.03.2016г. в гр.П*, както и подписите, положени под текста в долния ляв край в реквизита
„Длъжник" към Погасителен план от 21.03.2016г., не били изпълнени от ищеца, т.е. положените
подписи били подправени и фалшифицирани, в случая използвани пред ЧСИ С* Н*, за да се
увредят права и законни интереси на ищеца във връзка с издаденият изпълнителен лист от
24.04.2013г. на Районен съд В*.; 2.2/ приложени и приети от ищеца писмени доказателства,
необсъдени в мотивите на съда.
По отношение на твърденията за нарушение на материалния закон се излага , че в случая
бил предявен пряк иск срещу „ОТП Ф* Б*" ЕАД на основание чл.124, ал.1 от ГПК, врс.чл.26, ал.2,
пр.2 от ЗЗД, поради това, че ишеца не бил подписвал Споразумение от 21.03.2016г., на датата
2
21.03.201бг. в гр.П*, сключено между „ОТП Ф* Б*" ЕАД и Е* М. Й*, в качеството му на
„Кредитополучател"-починал и В. ЕМ. М., в качеството му на „Поръчител", нито погасителния
план към споразумението. Предвид на това, че не бил полагал подпис в Споразумението от
21.03.2016г. и погасителния план към него, по отношение на него Споразумението от 21.03.2016г.
и погасителен план към него се явявали НИЩОЖНИ поради липса на съгласие от негова страна и
неподписване на споразумението и погасителния план- основание за нищожност по смисъла на
чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД.
Поддържа се в жалбата, че видно от събраните в хода на делото доказателства, категорично
се установявало, че срещу В.М. е издаден Изпълнителен лист от 24.04.2013г. по ч.гр.д.№770/2013г.
по описа на В* районен съд в производство по чл.417 от ГПК за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК.
Изпълнителният лист обективирал солидарната отговорност на ищеца заедно с Е*М. Й*,
ЕГН: **********-негов баща, който е починал на 03.06.2015г., към кредитора „Б* Д*"ЕАД с ЕИК:
**, за което същите били осъдени да заплатят на посочената банка сумите от 5061.50 лева-
главница, 60 лева- такса изискуемост, 469.29 лева- договорна лихва за периода 23.08.2012г. до
18.04.2013г., 134.64 лева- наказателна лихва за периода 23.09.2012г. до 18.04.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2013г. до изплащане на сумата, както и сумата
от 114.51 лева-разноски за платена държавна такса, като се твърди в листа, че вземането произтича
от извлечение от счетоводните книги на „Б*Д**ЕАД. Към датата на подаване на исковата молба,
задължението по издаденият изпълнителен лист възлиза на сумата от 4 349.11 лева, като по
документи въззивникът носел отговорност за цялата сума като солидарен длъжник след смъртта на
баща му.
За събиране на вземането по изпълнителния лист било образувано изпълнително дело
№20208980400761 на ЧСИ С* Н*, с район на действие ОС-В*, за което въззивникът узнал след
като е получил съобщение за образуване на изпълнително дело с изх.№12653/17.08.2020г.,
изпратено до него в качеството му на солидарен длъжник по изпълнителен лист, издаден на
24.04.2013г. от Районен съд В* на основание Заповед за незабавно изпълнение, на основание
извлечение от счетоводните книги по ч.гр.д.№770/2013г. на РС-В*.
След депозирането на възражение пред ЧСИ С* Н* за недължимост на задължението по
процесният изпълнителен лист от 24.04.2013г. на РС-В* и получено вследствие на него
Постановление на ЧСИ С* Н* с изх.№1414/17.09.2020г., ведно със становище на „ОТП Ф* Б*"
ЕАД, офис П* изх.№2708/15.09.2020г., ищеца се е запознал със споразумение от 21.03.2016г. и
погасителен план към него.
На второ място се поддържа, че по делото били ангажирани и приети от съда категорични
писмени доказателства, неоспорени от ответника- трудов договор от 15.03.2016г., служебна
бележка от работодателя му изх.№20-505/28.09.2020г. и удостоверение на ОД МВР-В* изх.
№368000-10143/29.09.2020г./ издадено от надлежен орган/, от които се установявало, че към датата
на подписване на спразумението-21.03.201бг., ищеца не е бил на територията на страната и не е
имал никаква физическа или друга възможност да подпише лично и да положи подписа си върху.
споразумение от 21.03.2016г. и погасителен план към него, представени от ответника „ОТП Ф*Г
Б*" ЕАД, офис Плевен пред съда, въз основа на които е издаден процесният изпълнителен лист от
24.04.2013г.
В подкрепа на горните доказателства била и изготвената по делото основна графологическа
експертиза- Протокол №Г-139/1910-20 от 14.06.2021г., неоспорена от ответника, от заключението
на която било видно, че подписите, положени под текста в долния ляв край на листите в реквизита
„Поръчител" върху Споразумение от 21.03.2016г. в гр.Плевен, както и подписите, положени под
текста в долния ляв край в реквизита „Длъжник" към Погасителен план от 21.03.2016г„ не са
изпълнени от ищеца, т.е. положените подписи били подправени и фалшифицирани, в случая
използвани пред ЧСИ С* Н*за да се увредят права и законни интереси на ищеца във връзка с
издаденият изпълнителен лист от 24.04.2013г. на Районен съд В*.
Предвид обстоятелството, че допълнителната графологическа експертиза от 22.07.2021г.,
била оспорена и същата не кореспондирала с останалите, събрани по делото доказателства,
3
същата е следвало да бъде изключена от съда при постановяване на решението му.
С оглед наличната нелогичност на дадените от експерта обяснения и разяснения относно
експертизите в осз.на 23.09.2021г., въззивната страна счита, че в случая е налице предубеденост на
експерта по смисъла на чл.22 от ГПК, поради което съдът е следвало да не кредитира поясненията
му в случая, нито да се имат в предвид при постановяването на съдебния акт. Вместо да
констатира това, съдът в мотивите на решението си се бил позовал изцяло на противоречиви и
оспорени доказателства, които не кореспондирали с останалите, събрани в хода на производството
доказателства, респ. постановен е неправилен съдебен акт.
Предвид на факта, че ищеца не бил полагал подписи в Споразумението от 21.03.2016г. и
погасителния план към него към датата 23.03.2016г., когато се е намирал в чужбина, по отношение
на него Споразумението от 21.03.2016г. и погасителен план към него се явявали НИЩОЖНИ
поради липса на съгласие от негова страна и неподписване на споразумението и погасителния
план-основание за нищожност по смисъла на чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД.
Иска се да бъде отменено решението и бъде уважен иска, като се приеме за установено, че
между ищеца и ответника „О* Ф* Б*" ЕАД не са налице облигационни отношения, възникнали по
Споразумение от 21.03.2016г. и погасителен план към него, поради неподписването на
споразумението и погасителния план към него от страна на ищеца, като приеме, че
споразумението от 21.03.2016г. и погасителния план към него са НИЩОЖНИ, поради липса на
съгласие от негова страна и неподписването на споразумението и погасителния план към него на
датата 21.03.2016г.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който
излага съображения за нейната неоснователност. Поддържа , че постановеното решение е
правилно и законосъобразно и моли да се потвърди.
В* окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка
на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на
закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл.
272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Не е спорно обстоятелството, че срещу ищеца в качеството му на солидарен длъжник е
издаден изпълнителен лист от 24.04.2013г. по ч.гр.д. № 770/2013 г. по описа на В* районен съд в
производство по чл. 417 от ГПК, което се установява и от приложения изпълнителен лист, който е
издаден срещу Е* М. Й*, ЕГН: ********** и солидарния длъжник В. ЕМ. М. , които са осъдени да
заплатят солидарно на кредитора „БАНКА ДСК" ЕАД с ЕИК: *********, сумите от 5061.50 лева -
главница, 60.00 лева - такса изискуемост, 469.29 лева - договорна лихва за периода 23.08.2012г. до
18.04.2013г., 134.64 лева -наказателна лихва за периода 23.09.2012г. до 18.04.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2013 г. до изплащане на сумата, както и
сумата от 114.51 лева - разноски за платена държавна такса.
Не е спорно и обстоятелството, че Е* М. Й* е починал на 03.06.2015г. и е баща на ищеца.
От изпълнително дело №1134/2013 г.по описа на СИС при ВдРС е видно, че същото е
образувано по молба на „Б* ДСК" ЕАД от 18.07.2013 г. във връзка с издадения изпълнителен лист
по гр.д.№770/2013 г. срещу Е* М. Й* и В. ЕМ. М.. С молбата е направено искане от страна на
банката за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника В. ЕМ. М., което е
4
осъществено като са се удържали суми до 08.01.2016 г.
Установено е, че на 25.07.2013г. на длъжника В. ЕМ. М. е връчена Покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № 1134/2013г. по описа на ДСИ В*, ведно със заповедта за
изпълнение по ч. гр. дело № 770/2013 г. по описа на РС В*, като не е подадено възражение по чл.
414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в законоустановения срок и в тази връзка същата е
влязла в сила спрямо него.
Между „Б* ДСК" ЕАД и „ОТП Ф* Б*" ЕАД, на 07.11.2013 г., е сключен договор за цесия,
като вземането срещу ищеца е прехвърлено на „ОТП Ф* Б*" ЕАД, което е придобило вземането
срещу Е* М. Й* и В. ЕМ. М., видно и от извлечение от приемо-предавателен протокол към
Договора за цесия от 07.11.2013 г., съдържащо процесното вземане.
Договора за цесия е породил последиците си, което се установява и от приложеното копие
на потвърждение от „Б* Д*" ЕАД до „ОТП Ф* Б*" ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно
Договор за цесия от 07.11.2013 г.
Цедентът „Б* ДСК" ЕАД е упълномощила цесионера ОТП Ф* Б*" ЕАД да уведоми
длъжниците за прехвърляне на вземанията по силата на Договора за цесия от 07.11.2013 г., което в
случая е осъществено, както с изпращане на уведомление на посочения адрес, така и с връчването
на писмения отговор.
По делото е приложено споразумение от 21.03.2016 г.между ищеца и ответника и
погасителен план към него за разсрочване на задължението, като в една от клаузите е посочено, че
при неизпълнение от страна на длъжника, включително забава в плащанията на която и да е от
погасителните вноски, кредиторът има право незабавно да възобнови принудителното изпълнение,
както и друга такава, в която е отразено, че кредиторът се задължава в седем дневен срок от
сключването на споразумението да депозира молба по чл. 432, т.2 от ГПК за спиране на
изпълнителното дело, включително и да не се предприемат принудителни действия по същото, при
условие че длъжникът изпълнява задълженията си по споразумението за доброволно ежемесечно
плащане на дълга.
Образуваното изп.д.№ 770/2013 г. е прекратено с постановление на ДСИ при РС В* от
15.08.2018 г.на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В последствие ответника, въз основа на вече
издадения изпълнителния лист, образува друго изпълнително дело № 20208980400761 по описа на
ЧСИ С* Н* per. № 898, като видно от депозираната от взискателя молба вх. 09556/23.07.2020 г. е,
че се претендира единствено дължимата и непогасена главница, ведно със законната лихва от
датата на молбата, както и че е поискано извършването на изпълнителни действия спрямо В. ЕМ.
М.-запор на банковите сметки в „Б* ДСК" ЕАД, които действия са извършени от ЧСИ.
Във връзка с оспорването от страна на ищеца на споразумението от 21.03.2016 г. и
погасителния план към него е назначена съдебно-графическа експертиза .
ВРС е приел като обективно и компетентно изготвено и е дал вяра на допълнителното
заключение и на обясненията на експерта в с.з., при което за изследване на авторството на
подписите положени в реквизита “поръчител“на споразумението от 21.03.2016 г.и този в
погасителния план към него са взети като сравнителен материал 15 бр.свободни образци на
подписи, положени от ищеца в различни документи, приложени към заявления за издаване на
документ за самоличност на български гражданин, заведени с вх.номера в МВР- КО
1127/30.03.2015 г.,ОЛК 1077 от 27.03.2018 г. и ОП 7153/30.06.2021г. От заключението е видно, че
спорните подписи в посочените по-горе документи са изпълнени от В. ЕМ. М..
С оглед изложеното ВРС е приел, че спорните подписи в споразумението от 21.03.2016 г. и
този в погасителния план към него са изпълнени от ищеца.
ВОС намира този извод на първоинстанционния съд за правилен и обоснован. Решаващият
съд е изложил подробни съображения и доводи зако е дал вяра на допълнителното заключение, а
не на първото такова. Експерта е обосновал направените от него изводи в първото заключение с
това, че подписите , които е използвал за сравнителен материал били положени от ищеца пред
него, това е вариант на подписа на лицето към настоящия момент, докато споразумението в което
се изследва подписа е сключено през 2016 г. Във допълнителното заключение вещото лице, за да
даде отговор на въприсет по заключението е ползвало за сравнителен материал заявленията ,
подадени от ищеца за издаване на документи за самоличност и въз основа на тях е направил извод
за идентичност на подписа в споразумението и тези заявления.
5
При това положение правилно е направен извод за неоснователност на твърдението му за
липса на съгласие при сключването на споразумението-такова безспорно е налице, с оглед
положения подпис от ищеца върху документите, като са налице валидни облигационни отношения
обвързващи страните със съответните права и задължения.
Неоснователно в тази насока е възражението , че на датата на подписване на
споразумението ищеца не е бил в България и не е могъл да го подпише. Издаденото
удостоверение от ОДМВР В* удостоверява , че за процесния период 16.03.2016 г. до 10.04.2016 г.
са регистрирани общо излизане и влизане в страната , но е добавено, че от 01.07.2007 г. съгласно
Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на съвета на 29.04.2009 г. относно правото на
граждани на съюза и на членовете на техните семейства да се придвижват свободно българските
граждани се проверяват на ГКПП по метода „А* на р*“, в резултата на което данните са непълни
след посочената дата.
Тук следва да се посочи също , че на 30.03.2016 г. ищецът лично е направил вноска на каса
в Б*“Д*“ в размер на 200 лева по кредита , което се установява от представената по делвото от
страна на ответника операционна бележка. Тези действия на страната са последващи на
споразумението.
В тази връзка предявения иск за нищожност на договора, поради липса на съгласие се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вноските/ в частта на
главницата/ е неоснователно. Процесното вземане , за претендираната главница по договора за
кредит, не е периодично плащане, тъй като касае договорно задължение за кредит /заем/, които се
погасяват с изтичането на общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД. Това, че в договора и
погасителния план към него е уговорено главницата да се заплаща на равни месечни вноски с
определен падеж, не прави тези вземания периодични плащания, в който смисъл е и трайната
съдебна практика.
Останалите възражения, направени в производството касаят непредявени задължения за
лихви, и не следва да бъдат разглеждани.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело районния
съд до неправилен извод, че иска е неоснователен, е необосновано, поради което в това отношение
не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и
преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал
до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано
и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемият има право на разноски , но не са претендирани
такива и не са представени доказателства за направени разноски, поради което не сладва да се
присдъждат.
С оглед изхода на делото въззиваемата страна има право на разноски и следва да й се
присъдят такива в размер на 360 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, Видинският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 486/ 22.10. 2021 г. по гр. д. № 1910/ 20г. по описа на РС В*.
ОСЪЖДА В. ЕМ. М. от гр.Видин, ж.к.“Г.Милев“, бл.23, вх.А, ап.17, ЕГН ********** да
заплати на „ОТП Ф* Б*“ЕАД , ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С* , р-н О*,
бул.“К* А*Д*“ № 19 , ет.2 сумата от 360 лева, представляваща разноски в производството за
6
въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7