Р
Е Ш Е Н И Е № 121
гр. Разград, 27.12.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на тринадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Мутафова и прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ, като разгледа адм. дело № 169 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от Е. С. П., Г.
Г. Г. и П. Г. Г., които твърдят, че техният наследодател Г. Г. П. е подал в Поземлена
комисия – Самуил заявление вх. № 29/20.11.1991 г. за възстановяване на
собствеността му върху 62,5 дка земеделска земя, която се намирала в землището
на с. Борци, общ. Венец. С Протокол № 13/02.09.1992 г. ПК – Самуил е признала
правото му да възстанови собствеността си с план за земеразделяне върху 28,4
дка земеделски земи в землището на с. Кара Михал, а с Решение № 274/22.10.1996
г. на ОСЗГ - Самуил на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ и влезлия в сила план за
земеразделяне собствеността е била реално възстановена. С Решение № 173/09.05.2016 г.,
постановено по гр. дело № 797/2015 г., Исперихският районен съд прогласил
нищожността на Протокол № 13/02.09.1992 г. и на Решение № 274/22.10.1996 г.,
издадени от ОСЗ - Самуил, поради това, че ОСЗ – Самуил не е териториално
компетентния орган да се произнесе по подаденото от Г. П. заявление, тъй като
земеделските земи се намират в землището на с. Борци, Община – Венец. С Протокол
№ 01-1/17.07.2018 г. ОСЗ – с. Венец е признала правото на наследниците на Г. Г.
П. да възстановят собствеността си върху 62,5 дка земеделски земи в землището
на с. Борци. Ищците считат, че в резултат от
нищожните административни актове на ПК – Самуил и от бездействието на същата да
изпрати административната преписка на териториално компетентния орган са
претърпели имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от
нереализирани приходи от аренда за 34,1 дка земеделски земи в
размер на 19 914,40 лева.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди Областна дирекция „Земеделие“
– Разград да им заплати обезщетение за имуществени вреди в размер по 6638,13
лева за всеки един от тях и да им присъди разноските по делото.
Ответникът Областна дирекция „Земеделие“
– гр. Разград оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени поради недоказаност
на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Сочи, че двете решения на ОСЗ – Самуил
са били позитивни и от тях не са произтекли вреди, а твърдяното бездействие на
комисията е част от процедура по издаване на индивидуален административен акт и
не представлява фактическо бездействие. Алтернативно прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че исковете за основателни.
Разградският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление до Поземлена комисия – с.
Самуил, обл. Разград, вх.№ 29/20.11.1991 г. Г. Г. П. от с. К. М., общ. С., е
поискал да му бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в землището
на с. Кара Михал в общ размер на 62,5 дка. В заявлението са описани 14 ниви,
като е отбелязано, че се намират в с. Борци. Към заявлението са приложени
нотариални актове, от които е видно, че заявителят е закупил ниви, находящи се
в землището на с. Борци, Шуменско.
По горното заявление Общинска служба по
земеделие и гори – Самуил се е произнесла с две решения от една и съща дата – Протокол
№ 13/02.09.1992 г., но в различен състав на комисията и с различно съдържание.
С едното решение е признала правото на Г. Г. П. да възстанови собствеността си
с план за земеразделяне върху 62,500 дка земеделски земи в землището на с. Кара
Михал, а с другото е признала правото му да възстанови собствеността си с план
за земеразделяне върху 28,400 дка в същото землище.
Впоследствие с Решение № 274/22.10.1996 г.
на ОСЗГ - Самуил на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ и влезлия в сила план за
земеразделяне на Г. Г. П. е била възстановена реално собствеността върху 28,400
дка земеделски земи в землището на с. Кара Михал. Въз основа на това решение
той се снабдил с нотариален акт за собственост № 81, т. І,
дело № 151/1997 г. на РС – Исперих, съставен на 25.02.1997 г.
С Протокол за въвод № 314/10.05.1997 г.
Г. П. бил въведен във владение на имотите, описани в Решение № 274/22.10.1996
г.
Г. Г. П. починал на 16.03.1999 г. и
оставил наследници по закон съпругата си П. Н. П., починала на 31.05.2004 г. и
сина си Г. Г. П., починал на 10.11.2009 г. Последният е наследодател на ищците
Е. С. П., Г. Г. Г. и П. Г. Г., съответно негова съпруга и синове.
По жалба на ищцата Е. С. П. против
мълчалив отказ на ОСЗ - Самуил (сега ОСЗ-Исперих) да възстанови правото на
собственост на наследниците на Г. Г. П. върху земеделски земи в размер на
34,100 дка, находящи се в землището на с. Кара Михал, е било образувано гр. д.
№ 736/2012 г. по описа на РС – Исперих. С Определение № 194/25.01.2013 г., влязло
в сила на 11.06.2013 г., производството по делото е било прекратено като
недопустимо поради липсата на годен административен акт (изричен или мълчалив
отказ), който може да бъде предмет на самостоятелен съдебен контрол.
Впоследствие тримата ищци са подали
искане до ОСЗ-Исперих с вх.№ ПО-04.296/29.05.2013 г. да възстанови
собствеността им върху остатъка от 34,100 дка от призната земеделска земя, останала
в наследство от Г. П. Предвид липсата на произнасяне от службата с решение или
изричен отказ по чл. 27 ППЗСПЗЗ заявителите са счели, че е налице мълчалив
отказ и са го обжалвали пред Исперихския районен съд, във връзка с което е било
образувано гр.д. № 353/2013 г. по описа на ИРС. С Определение № 380/20.09.2013
г., постановено по гр.д. № 353/2013 г. на Исперихския районен съд, влязло в
сила на 11.11.2013 г., производството е прекратено като недопустимо поради
липсата на годен административен акт (изричен или мълчалив отказ), който може
да бъде предмет на самостоятелен съдебен контрол.
В ново производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ ищците
поискали да бъдат обявени за нищожни Протокол № 13/02.09.1992 г. и Решение №
274/22.10.1996 г., издадени от ОСЗ – Самуил. С Решение № 173/09.05.2016 г.,
постановено по гр. дело № 797/2015 г., Исперихският районен съд прогласил
нищожността на двата акта поради това, че са издадени от ОСЗГ – Самуил, която не
е териториално компетентния орган да се произнесе по възстановяване на
собствеността върху земеделските земи, находящи се в землището на с. Борци,
Община – Венец.
С Протокол № 01-1/17.07.2018 г. Общинска служба по
земеделие – с. Венец е признала
правото на наследниците на Г. Г. П. да възстановят собствеността си с план за
земеразделяне върху 62,500 дка земеделски земи в землището на с. Борци.
С Решение № 449 по Протокол № 33 от
03.12.2018 г. Общински съвет – с. Венец
дал съгласие за обезщетяване на наследниците на Г. П. с четири ниви в землището
на с. Борци с обща площ 62,498 дка.
Безспорно е по делото, че от 1996 г. до настоящия момент
Г. Г. П., а след неговата смърт – неговите наследници са владели 28,400 дка земеделски
земи в землището на с. Кара Михал, които са отдавали под аренда и са получавали
съответните арендни плащания.
Назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е
дала заключение, че арендното възнаграждение за 34,1 дка земеделска земя в
землището на с. Борци, общ. Венец, за периода от 1996 г. до 2018 г. възлиза
общо на 19 914,40 лева. Заключението на експертизата като компетентно и
обосновано се възприема от съда изцяло.
По искане на ищците е разпитан св. А. С. Д. – техен
съсед, който дава показания, че на два пъти преди около 9-10 години е превозвал
Е. П. и П. Г. до с. Кара Михал. От разговорите с тях разбрал, че става въпрос
за някакви ниви, които не успели да вземат, а от поземлената комисия им казали,
че трябва да чакат.
По делото са представени удостоверения от НОИ, ТП – Варна
за размера на получаваните от ищците Е. П. и П. Г. пенсии, които доказателства
са неотносими към предмета на доказване, тъй като имущественото състояние на
ищците е без правно значение за изхода на спора.
Въз основа на
изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен
съд намира следното:
Предявени са три субективно съединени
иска, с които ищците претендират обезщетения за имуществени вреди в
резултат от нищожни административни актове и от фактическо бездействие на
административен орган – Поземлена комисия – Самуил, която не е изпратила преписка
вх. № 29/20.11.1991 г. на териториално компетентната Поземлена комисия – Венец
и това е довело до забавяне възстановяването на собствеността върху 34,1 дка
земеделска земя с 27 години, като по този начин ищците са пропуснали да реализират
доходи от рента от 1996 г. до настоящия момент.
Исковете са неоснователни и недоказани.
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Възникването на
тази отговорност е обусловено от наличието на следните условия: незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; и причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Доказано е по делото, че ПК – Самуил е приела и
разгледала заявление за възстановяване на земеделски земи, които се намират в
землището на с. Борци, община Венец. Съгласно чл. 15, ал. 1 ППЗСПЗЗ заявлението
се подава пред общинската поземлена комисия по местонахождението на подлежащите
за възстановяване земеделски земи. Ако заявлението е подадено до друга
поземлена комисия, то се изпраща служебно до съответната поземлена комисия,
като за това се уведомява заявителят. Безспорно ПК – Самуил не е изпратила
заявлението на Г. Г. П. на ПК – Венец, но това не представлява фактическо
бездействие. По смисъла на чл. 257, ал. 1 АПК бездействието на административния
орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, съставлява
неосъществяване на административно правомощие, което не може да бъде
неизвършване на правно действие /вж. Решение № 2362 от 22.02.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 5366/2017 г., III о./. В чл. 15, ал. 1,
пр. 2 ППЗСПЗЗ е установено задължение за извършване на правно действие, което
обаче само по себе си не може да предизвика желаните от ищците правни
последици. То е етап от процедура по издаване на крайния индивидуален
административен акт – решението на поземлената комисия, с което се признава
правото на възстановяване на собствеността или се отказва признаване на това
право.
Фактическият състав по чл. 1, ал. 1 във
вр. с чл. 4 ЗОДОВ изисква да е налице бездействие на административен орган, което
самостоятелно, пряко и непосредствено да причинява вредите. Както е указано в Решение
№ 5751 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14251/2016 г., III о., бездействията,
осъществени в хода на административното производство, които нямат самостоятелно
значение, сами по себе си обективно не могат да предизвикат промяна в правната
сфера на ищците, поради което не могат да са в пряка, непосредствена и
единствено възможна причинно-следствена връзка с твърдяните вреди. В случая изпращането
на преписката на териториално компетентната ПК – Венец не води автоматично до
признаване на собствеността върху 62,5 дка земеделска земя в землището на с.
Борци, до възстановяването й в реални граници, до отдаването й под аренда и до
получаване на арендно възнаграждение. За
да се достигне до пропускане на ползи, следва да се извърши поредица от правни
действия, които разкъсват причинната връзка, а това изключва и третата
предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Нищожните решения на ПК – Самуил също не
са вредоносни. Те представляват позитивни административни актове, на основание
на които наследодателят на ищците е възстановил собствеността си върху 28,4 дка
земеделска земя, т. е. те не са причинили намаляване на имуществото му.
Предвид горните основания за отхвърляне на
исковете съдът не следва да обсъжда направеното възражение за погасителна
давност.
С оглед изхода на делото претенцията на
ищците за разноски е неоснователна.
По изложените съображения
Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени
на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от Е. С. П., Г. Г. Г. и П. Г. Г. против
Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Разград за заплащане на обезщетения за
имуществени вреди, причинени от нищожни административни актове и от фактическо
бездействие на ПК – Самуил, в размер по 6638,13 лева за всеки един от тях, като
неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.