№ 207
гр. Перник, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христина Хр. Ангелова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Христина Хр. Ангелова Административно
наказателно дело № 20211720201811 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН .
Образувано е по жалба на СД „ДИК-ЙОРДАНОВ С-ИЕ”
,представлявано от К.С.С. срещу наказателно постановление № НП-286 от
19.10.2021г. издадено от заместник- председател на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор гр. София, с което на основание чл.58 ал.2
от Закона за техническите изисквания към продуктите е наложена
имуществена санкция в размер на 500.00 лв. (петстотин лева) за нарушение на
§ 12, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПР) към
Постановление № 62 на Министерския съвет (ПМС) от 17.03.2014г. за
изменение и допълнение на Наредбата за безопасната експлоатация и
технически надзор на асансьори вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА, на основание чл.
55, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП).
Жалбоподателят, редовно призовано не се явява, вместо него се явява
адв. С от ПАК, с пълномощно ,приложено по делото. В хода на съдебните
прения моли съда да постанови съдебно решение, с което процесното
наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Като доводи изтъква, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на чл. 34, ал.1, т.“в“, предл. 1 от ЗАНН, доколкото
застъпва теза, че същото не е следвало да бъде издавано, тъй като вмененото
административно нарушение е открито след изтичането на повече от една
година от извършване на нарушението. Сочи, че от представените по делото
доказателства се установява,че аларменото устройство е следвало да бъде
1
монтирано на асансьора до 31.12.2016 г.,а като дата на извършване на
вмененото административно нарушение в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателно постановление е посочена
19.05.2021 г., който срок е доста по-дълъг от посочения от законодателя
едногодишен срок. По тези съображения адв. С счита, че именно 01.01.2017г.
следва да се приеме за дата на извършване на описаното в двата акта
административно нарушение, а от 19.05.2021 г. следва да текат сроковете за
административнонаказващия орган за издаване на АУАН и съответно на
Наказателно постановление. Акцентира, че липсва идентичност в акта и
наказателното постановление на сочената законова разпоредба. Също така
твърди, че има съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на
наказателното постановление, изразяващо се в това, че
административнонаказващият орган ,посочвайки виновно нарушената норма
на разпоредбата не е посочил срока от изброените в ал. 1, парагр. 12 от
Наредбата. Счита, че е нарушено правото на защита, доколкото дружеството-
жалбоподател не могло да разбере в пълнота в какво се изразява
административното нарушение. На следващо място излага доводи, че в
наказателното постановление има описани две административни нарушения,
а именно: липсата на монтирано аварийно алармено устройство, както и че
дружеството- жалбоподател не е уведомил съответния регионален отдел на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Адв. С твърди, че
видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел
дружеството не е имало задължение да монтира такова устройство, а
единствено да спре асансьора от движение с оглед на което счита, че
вмененото административно нарушение не отговаря на действително
извършеното. Счита, че не са изложени мотиви за размера на определената
санкция, като алтернативно пледира за нейното изменение в минимално
предвидения размер. Претендира за направени по делото разноски, за което
представя списък.
Въззиваемата страна- ДАМТН, гр. София ,редовно призована не е
изпратила своя процесуален представител за съдебното заседание.В
съпроводителното писмо към административно наказателната преписка е
изразено становище,че същото е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде изцяло потвърдено.
Пернишкият районен съд,като взе предвид,събраните по делото
писмени и гласни доказателства,доводите на страните по реда на чл. 14 и
чл.18 от НПК намира за установено следното :
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от
ЗАНН от активно процесуално легитимирано лице с правен интерес.
Допустима е. Разгледана по същество се явява частично основателна.
От фактическа страна:
2
В Държавна агенция за метрологичен и технически надзор постъпили
множество сигнали за неизправни асансьори в сгради, намиращи се на
територията на гр. Перник, във връзка с които директорът на Главна дирекция
„Инспекция за държавен технически надзор” със Заповед № 2080-16 от
13.05.2021г. възложил извършване на проверка от служители на Регионален
отдел „Инспекция за държавен технически надзор” - Западна Централна
България в срок от 19.05.2021г. до 21.05.2021г..
В изпълнение на посочена заповед св. П. М. ДЖ. - инспектор в РД
„ИДТН”-ЗЦБ, на 19.05.2021 г. извършил проверка (внезапен технически
преглед) на асансьор с регистрационен № 700АС13817, монтиран в жилищен
блок в гр. Перник, ******, който се поддържал от „ДИК-ЙОРДАНОВ С-ИЕ”,
***** съгласно договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на
асансьор от 15.10.2015г. В присъствието на К.С.- представител на СД „ДИК-
ЙОРДАНОВ С-ИЕ”, контролните органи констатирали, че асансьорът е в
експлоатация без монтирано аварийно алармено устройство, което да
позволява провеждане на двустранна разговорна връзка между кабината на
асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора
съгласно нормата на чл. 9, ал.1, т.5 от НБЕТНА.
По време на извършената проверка, контролните органи, установили,
че е извършен преглед на асансьора на 02.03.2020г. от надзорна фирма - „НБ
Лифконтрол”ООД, като лизензиран орган с лицензия за технически надзор на
асансьори в жилищни сгради, от която било установено, че липсва,
регламентираното алармено устройство. Това било надлежно обективирано в
съставения в резултат на извършения преглед ревизионен акт № 4 от
02.03.2020г., неразделна част от ревизионната книга на асансьора.
Във връзка с констатираното по време на проверката това св. Д. спрял
асансьора от експлоатация с Ревизионен акт № 5/19.05.21г.
За така констатираното нарушение св. П. М. ДЖ., в присъствието на
свидетеля по акта Г.И.П. на длъжност РО ИДТН „Западна Централна
България“, съставил на СД „ДИК-ЙОРДАНОВ С-ИЕ” ,представлявано от
К.С.С. акт за установяване на административно нарушение № АУАН-210 от
14.06.2021г. в обстоятелствената част на който описал текстово и цифрово
нарушение на § 12, ал.2 от ПР към НБЕТНА, вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на представляващия юридическото лице .Същият е подписан от
съставителя по акта и свидетелят по акта.Предявен е и връчен на
представляващия СД „ДИК-ЙОРДАНОВ С-ИЕ”на датата на неговото
съставяне.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН било депозирано възражение по акта
3
пред административно наказващия орган в което банкетно са изложени
доводи, че многократно дружеството е уведомявало живущите в сградата
както устно, така и писмено още преди изтичане на срока, но същите са
отказали да съдействат за монтиране на аварийно алармено устройство, което
да позволява провеждане на двустранна разговорна връзка между кабината на
асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора, както
и че липсата на същото, пряко не застрашава сигурността на пътниците.
Изложени са съображения и че спирането на асансьора от поддържащото го
лице ще доведе до нереализиране приходи от абонаментни такси.
Въз основа на съставения акт от заместник-председател на ДАМТН
било издадено НП № НП-286 от 19.10.2021г. , с което на основание чл.55
ал.2 от ЗТИП за осъществен състав на административно нарушение на § 12,
ал.2 от ПР към ПМС № 62 от 17.03.2014г. за изменение и допълнение на
НБЕТНА, вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА на СД „ДИК-ЙОРДАНОВ С- ИЕ” на
основание е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин
лева).
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка, съдът възприе като безспорно
доказана въз основа на анализа на доказателствения материал по делото. В
тази връзка следва да се посочат следните писмени доказателства: договор за
абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьор от 15.10.2015г. /л.20-
22 от с.д/; ревизионен акт № 4 от 02.03.2020г. за извършен преглед на този
асансьор от надзорна фирма - „НБ Лифконтрол”ООД, като лизензиран орган с
лицензия за технически надзор на асансьори в жилищни сгради /л.22-23 от
с.д/; ревизионен акт № 5 от 19.05.2021г. за извършен преглед на този
асансьор, удостоверяващ посочените в акта и НП обстоятелства,
констатирани при проверката; АУАН № АУАН-210 от 14.06.2021г. /л.13-14-
от с.д/; обяснение с вх. № 83-00-7774/18.06.2021г. /л.18 от с.д./; заповед № А-
2080-16 от 13.05.2021г. /л.15 от с.д./; заповед № А-405 от 19.07.2021г. на
председателя на ДАМТН /л. 25 от с.д/, както и гласните такива, показанията
на свидетеля актосъставител, възпроизведени в съдебно заседание от
10.01.2022г. /л.34 от с.д./.
От правна страна:
На първо място, с оглед извършена служебна проверка /ex officio/
касаеща изискуемото съдържание, съобразно императивните разпоредби на
ЗАНН /чл. 42 и чл. 57 от с.з/, съдът счита, че от съдържателна страна и АУАН
и НП отговарят на законовите изисквания. От прегледа на същите съдът не
констатира нарушения, от категорията на съществените нарушения, които да
обосноват извод за отмяна на НП. Следва да се отбележи, че и в двата акта са
посочени нужните императивно визирани в закона реквизити, а именно-
датата, мястото, лицето, което осъществява проверката, пълно, точно и ясно
описание на констатираното нарушение както и съответната му правна
квалификация. По тези съображения настоящият състав не възприема
4
изложените доводи на защитата, че е налице нарушаване правото на защита
на жалбоподателя. На следващо място от съдържанието на НП е видно, че
административно наказващия орган детайлно е обсъдил възраженията на
жалбоподателя, визирани в депозираното от него възражение наименувано
„обяснение“. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са изцяло съставени от органи с материална
компетентност, доколкото това е видно от заповед № А-2080-16 от
13.05.2021г. /л.15 от с.д./; заповед № А-405 от 19.07.2021г. на председателя на
ДАМТН /л. 25 от с.д/.Не са налице процесуални основания за отмяна на
наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от ЗТИП асансьорите са съоръжения с
повишена опасност по смисъла на този закон и попадат в обхвата на
НБЕТНА, приета на основание чл.31, ал.1 от ЗТИП. Разпоредбата на чл. 39,
ал.2 от НБЕТНА гласи, че ползвателите на асансьори, които нямат аварийно
алармено устройство, трябва да осигурят асансьорът да има аварийно
алармено устройство съгласно т. 5.14.3 от БДС EN 81-80: 2003, което да
позволява двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и
лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора съгласно чл.9,
ал.1, т.5. В нормата на § 12, ал.2 от ПР към ПМС № 62 от 17.03.2014г. за
изменение и допълнение на НБЕТНА е предвидено, че при неизпълнение на
мерките по глава пета от НБЕТНА след изтичане на посочените в ал.1 срокове
ползвателят и лицето, което поддържа асансьора, са длъжни да спрат
неговата експлоатация и да уведомят съответния РО на ГД „ИДТН”. От своя
страна разпоредбата на ал.1, т.3 от посочения § 12 регламентира, че с цел
подобряване на безопасността на съществуващи асансьори ползвателите на
асансьори трябва да осигурят реализирането на мерките по глава пета от
НБЕТНА в срок до 31.12.2016г.
Безспорно е установено по делото и по този въпрос не се спори между
страните, че при проверката, извършена на 19.05.2021г. контролните органи
на РД „ИДТН”-ЗЦБ са констатирали, че асансьор с регистрационен №
700АС13817, монтиран в жилищен блок в гр. Перник, ******, който се
поддържал от „ДИК-ЙОРДАНОВ С-ИЕ”, ***** съгласно договор за
абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьор от 15.10.2015г. Към
датата на извършването на проверката на 19.05.2021г. по категоричен и
несъмнен начин е установено, че в проверения асансьор не е имало аварийно
алармено устройство по чл. 39, ал.2 от НБЕТНА. Следва да се отбележи, че
същото е задължителна мярка по глава пета от НБЕТНА, като за него не е
спазен срока за поставянето му.Въпреки това обстоятелство асансьорът е бил
в експлоатация и не е бил спрян от такава по силата на § 12, ал.2 от ПР към
ПМС № 62 от 17.03.2014г., с оглед обезпечаване на техническата му
безопасност, като съответно не е и уведомен РО „ИДТН”-ЗЦБ. Поставянето
на такова алармено устройство в горепосочения срок, както и пускането и
спирането от експлоатация на процесния асансьор, несъмнено е задължение
именно на дружеството- жалбоподател. Този въпрос не е спорен по делото,
5
доколкото жалбоподателят не твърди, че е поставил алармено устройство,
видно от съдържанието на писмените му обяснения, депозирани до АНО с с
вх. № 83-00-7774/18.06.2021г. /л.18 от с.д./Там сочи само причините за
неизпълнение на вмененото му нарушение. В тази връзка настоящият състав
намира за неоснователно наведеното от страна на защитата твърдение в
писменото „обяснение” от дружеството-жалбоподател, че живущите в
сградата са отказали да съдействат за монтиране на аварийно алармено
устройство, което да позволява провеждане на двустранна разговорна връзка
между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване,
тъй като каква е позицията на собствениците на имотите относно поставянето
на устройството е ирелевантно обстоятелство, предвид императивно
въведеното задължение за лицето, което извършва аварийно обслужване на
асансьора да осигури аварийно алармено устройство, като при липса на
такова да спре асансьора и да уведоми съответния РО на ГД „ИДТН”. В този
смисъл е и нормата на чл. 9, ал. 1, т.5 от НБЕТНА.
Изложените обстоятелства категорично доказват, че именно
дружеството-жалбоподател е годен субект на задължението на § 12, ал.2 от
ПР към ПМС № 62 от 17.03.2014г. за изменение и допълнение на НБЕТНА,
вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА.
Изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез
бездействие - дружеството-жалбоподател е допуснало в експлоатация
асансьор, който е без монтирано аварийно алармено устройство, позволяващо
двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което
извършва аварийно обслужване на асансьора, като не е спряло същия и не
уведомило съответния РО на ГД „ИДТН”, като всички елементи от вмененото
нарушение са описани ясно и точно. Касае се за едно нарушение, което
правилно е било квалифицирано както в АУАН, така и в издаденото НП.
Фактическият състав на същото се реализира чрез бездействие от
санкционираното лице, което е непрекъснато, във всеки момент от изтичане
на крайния срок за извършване на вмененото задължение за действие до
неговото изпълнение. От своя страна именно бездействието определя
нарушението като продължено, тъй като то трае продължителен период от
време до момента, в който деецът предприеме предвиденото в закона
правомерно поведение или същото бъде констатирано, т.е. срокът по чл. 34 от
ЗАНН в конкретния случай следва да се брои от 19.05.2021г., когато
контролните органи са констатирали експлоатацията на асансьора, който е
бил без монитрано устройство.
Съдът не счита, че е налице основание за извод, че посочената за
нарушена законова норма не е точна и пълна що се отнася до липсата на
привръзка с ал.1, т. 3 на § 12 от ПР към ПМС № 62 от 17.03.2014г. за
изменение и допълнение на НБЕТНА, тъй като това не е съществен порок при
квалифицирането на нарушението, предвид изричното отразяване както в
АУАН, така и в НП, че се касае за неизпълнение на мерките по глава пета от
същата Наредба в посочения в §12, ал.1 срок, който изрично е вписан - до
6
31.12.2016г., след изтичане на който ползвателя и лицето, което поддържа
асансьора са длъжни да спрат неговата експлоатация и да уведомят
съответния РО на ГД „ИДТН” за това. Нещо повече начина на извършване на
нарушението е детайлно описан както в АУАН, така и в НП и в тази връзка
следва да се посочи, че е налице пълен идентитет между вмененото словом
обвинение и цифровото му формулиране.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая нарушението, вменено
във вина на дружеството-жалбоподател е конкретизирано в степен,
позволяваща да се разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава,
поради което и по никакъв начин не е било ограничено правото му на защита.
Неоснователно е възражението на защитника на жалбоподателя, че са
описани две административни нарушения. Самото противоправно
бездействие се състои в спиране от експлоатацията на асансьора, тъй като в
същия липсва устройство за двустранна връзка, и уведомяване на съответния
РО на ГД „ИДТН”, което е едно нарушение. За същото са изложени точно и
изчерпателно всички релевантни факти при детайлното описаната фактическа
обстановка в АУАН и в издаденото НП. Съдът споделя съображенията,
изложени от АНО в обжалвания акт, че допуснатото функциониране на
асансьорното съоръжение, което е такова с повишена опасност, вместо да
бъде спряно от експлоатация, тъй като не е обезпечено с монтирането на
процесното аварийно алармено устройство, е довело до необезпечена
техническа безопасност при ползването му и до опасност от възникване на
злополуки от неговите ползватели, поради което и нарушението не може да
се прецени като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По вида и размера на наказанието:
НБЕТНА е приета на основание чл.31, ал.1, чл.41 и чл. 42, ал.2 от
ЗТИП, поради което и е приложима санкционната разпоредба на чл. 55, ал.2
от ЗТИП, определяща размера на имуществената санкция в границите от 100
до 2000 лв. В конкретния случай АНО е наложил такава в размер на 500 лв.,
който съдът приема, че е завишен. Не са налице доказателства за извършени
от дружеството-жалбоподател други нарушения на ЗТИП и на НБЕТНА, тъй
като посочените в НП в приложената по делото справка от АНО не могат да
бъдат ценени като отекчаващи обстоятелства, защото към датата на
установяване на нарушението не са били влезли в сила. Предвид този факт се
налага категоричния извод, че до настоящия момент спрямо нарушителят не е
било упражнявано поправително и предупредително въздействие за
извършени нарушения от този вид. Същевременно не са налице и данни за
финансовото състояние на санкционираното дружеството, което да е било
взето предвид при определяне на санкцията .
Съобразявайки изложеното съдът намира, че за извършеното
нарушение следва да бъде определена санкция в минимално предвидения в
закона размер от 100 лв. (сто лева), като счита, че същият в достатъчна степен
би изпълнил целите на чл.12 от ЗАНН, в какъвто смисъл следва да бъде
7
изменено процесното НП,в който смисъл следва да бъде изменено
наказателното постатановление.
По разноските:
При този изход на спора, при който се прие, че деянието е
осъществено,като е намален само размерът на „Имуществена санкция“, съдът
дължи произнасяне съгласно чл.144 от АПК вр. чл.78 ал.1 и ал.2 от ГПК по
направеното искане от защитника и на дружеството-жалбоподател за
присъждане в негова полза на сторени по делото разноски, по отношение на
които намира за установено следното:
От дружеството-жалбоподател е доказано извършването на разноски в
размер на 300лева с оглед приложения на л.32 Договор за правна защита и
съдействие, установяващ, че санкционираното юридическо лице е възложило
на адвокат Я.С.-ПАК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи
се в процесуално представителство и защита пред Районен съд Перник по
повод обжалване на процесното НП, тъй като договореното адвокатско
възнаграждение е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът
е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело
№ 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Съгласно чл.80 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 от
АПК вр. чл.63 ал.3 от ЗАНН процесуалния представител на жалбоподателя е
представил на съда списък на разноските в който изрично е вписал, че
претендира за присъждане на такива в размер на 300лв. конкретизирайки,като
основание за тях представения договор за правна защита и съдействие.
При това положение поисканите 300лева, следва да бъдат намалени
пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция
с 1/5 /наказанието е редуцирано пет пъти/, поради което и АНО/Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор с адрес: гр.София *****/,
следва да заплати на СД „ДИК-ЙОРДАНОВ С-ИЕ” сумата от 240лева за
адвокатско възнаграждение на един адвокат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2 и ал.2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НП- 286 от 19.10.2021г.
(НП), издадено от заместник-председател на Държавна агенция за
8
метрологичен и технически надзор, гр. София, с което на СД „ДИК-
ЙОРДАНОВ С-ИЕ”, *****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
******* е наложена на основание чл. 55, ал.2 от Закона за техническите
изисквания към продуктите имуществена санкция в размер на 500 лв.
(петстотин лева) за нарушение на § 12, ал.2 от Преходните разпоредби към
Постановление № 62 на Министерския съвет от 17.03.2014г. за изменение и
допълнение на Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор
на асансьори, вр. чл. 39, ал.2 от същата наредба, като НАМАЛЯВА размера
на имуществената санкция до размер на 100 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/ с адрес: гр. София ******** да заплати СД „ДИК-
ЙОРДАНОВ С-ИЕ”, *****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
******* сумата от 240 лв. (двеста и четиридесет лева),представляваща
направени по делото разноски - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9