Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 77
гр.Габрово, 22.04.2015
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на тридесет и първи
март през две хиляди и
петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. Пенкова
ЧЛЕНОВЕ:
при участието на секретаря Б.Б., сложи за разглеждане докладваното от съдията Пенкова
гр.д. №118 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от държавата, чрез процесуалния субституент главен публичен
изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово и като процесуален представител
старши публичен изпълнител, обективно съединени искове срещу ответниците „П.” ЕООД - гр. Габрово и „П.Т” ЕООД
- гр.Стара Загора за обявяване за недействителен по отношение на държавата
договорът за покупко-продажба, сключен на 29.08.2013 г. с нотариален акт №34, том
ІІІ, дело №361 от 29.08.2013 г., на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК - като
сключен с намерение да се увреди публичния взискател, а при условията на
евентуалност на основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК - даденото по сделката значително
надхвърля по стойност полученото. Предявен е и иск по чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК
срещу ответниците „П.Т” ЕООД *** и „П.М” ЕООД - гр. Стара Загора за обявяване
за недействителна спрямо държавата сделката за покупко–продажба, сключена на
02.10.2013 г. с нотариален акт №101,том ІІІ, дело №421/2013 г. - като извършена
във вреда на публичния взискател, по която страните са свързани лица.
Твърденята, на които се основава исковата претенция са, че ответното
дружество „П.” ЕООД - гр.Габрово е с установени и изискуеми публични задължения
общо в размер на 149 634,46 лв., формирани от непогасени главници и лихви,
дължими по ДРА, ДД, НП, ИЛ, разпореждане на НОИ, всяко от които е
индивидуализирано по основани и размер в табличен вид в обстоятелствената част
на исковата молба. За тези вземания има образувано изпълнително дело №6929/2003
г., по което са били предприети съответните действия по събиране на вземанията,
но към настоящия момент процесната сума остава дължима. С договор за
покупко-продажба, сключен на 29.08.2013 г. с нотариален акт №34, том. ІІІ, дело
№361, дружеството-длъжник “П.” ЕООД е прехвърлило на ответника „П.Т” ЕООД правото на
собственост върху описаните в акта недвижими имоти, за сумата от 450 000 лв.,
платима от купувача изцяло в периода 01.11.2018-31.12.2018 г. Имуществото, с
което се е разпоредил продавачът, е могло да послужи като обезпечение на публичните
задължения на дружеството, като сделката е извършена когато публичните
задължения са били установени по съответния ред. При изповядване на сделката е
подписана и представена декларация по чл.264, ал.1 ДОПК, с която управителят на
дружеството-продавач е декларирал, че същото няма непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и осигурителни вноски. По
случая РП-Габрово е образувала ДП за престъпление по чл.313 НК. Сключването на
процесната сделка след установяване на данъчните задължения сочи, че продавачът
„П. „ЕООД е имал намерение да увреди държавата като публичен взискател, което
осъществява хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК. Този извод се налага и от
обстоятелството, че владението на имота е предадено веднага, без продавачът да
е получил продажната цена по сделката, която престация е отложена във времето. Намерението
с тази сделка да се увредят интересите на публичния взискател се потвърждава и
от факта, че сделката е сключена независимо, че върху имотите, предмета на
договора за продажба, са наложени възбрани по искане на АДВ - Бургас и ТДД - Габрово.
С отлагане на плащането на договорената продажна цена се цели съществуващите към датата на сключване на
сделката задължения да бъдат погасени по давност и да няма основание сумата
получена от продажбата да послужи за тяхното погасяване. Това обосновава
наличието на хипотезата на чл.216, ал.1, т.2 ДОПК – даденото да е значително
по-малко от полученото. Последващата прехвърлителна сделка, сключена за същите
недвижими имоти на 02.10.2013 г. с
нотариален акт №101, том ІІІ, дело №421/2013 г., между ответниците „П.Т”
ЕООД и „П.М” ЕООД, представлявани от едно и също лице като управител, е
осъществена само за да се прикрият пороците на първата. Тя е между свързани
лица и по отношение на нея се твърдят основанието на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК.
Ищецът
претендира да бъде постановено решение, с което се уважи предявеният срещу
ответниците „П.” ЕООД и „П.Т” ЕООД иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, като се обяви
за недействителен по отношение на държавата договорът за покупко-продажба, сключен
на 29.08.2013 г. с нотариален акт №34, том ІІІ, дело №361 от 29.08.2013 г., като
сключен с намерение да се увреди публичният взискател. Ако този иск бъде
отхвърлен, при условията на евентуалност да се уважи предявеният иск по чл.216,
ал.1, т.2 ДОПК като сделката, сключена с нотариален акт №34, том ІІІ, дело №361
от 29.08.2013 г. бъде обявена за недействителна спрямо държавата предвид на това, че даденото по нея
значително надхвърля по стойност полученото. Претендира се по отношение на
ответниците „П.Т” ЕООД *** и „П.М” ЕООД - гр.Стара Загора да бъде обявена на основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК за
недействителна спрямо държавата сделката за покупко–продажба, сключена на 02.10.2013 г.с нотариален акт №101,том
ІІІ, дело №421/2013 г.
И тримата
ответници са оспорили предявените искове като неоснователни и недоказани.
Твърдят, че вземанията, на които се позовава ищецът, са погасени по давност
съгласно чл.171 и чл.172 ДОПК.
Изпълнителното дело срещу „П.”ЕООД е
образувано през 2003 г., като на 22.11.2004 г. са извършени действия от
публичния изпълнител по налагане на
запор, опис и възбрани върху имущество
на длъжника. Към 2004 г. стойността на обезпеченото имущество напълно покрива
задълженията към АДВ. Ответниците са посочили конкретно наложените възбрани
върху имуществото на „П.” ЕООД за периода 2002-2014 г. в полза на ТДД, АДВ и
НАП - Габрово съгласно данните от извършената справка в АВ – Габрово. Твърди
се, че след 23.11.2004 г. не са извършвани никакви действия по изпълнителното
дело, като единствено на 28.10.2008 г. е било извършено от публичния изпълнител
частично заличаване на наложена възбрана върху имущество на длъжника поради частично погасяване на задължението,
което действие не представлява такова на принудително изпълнение по смисъла на
ГПК и ДОПК. Предвид на това към 23.11.2009 г. е изтекъл 5 годишният давностен
срок, тъй като по изп. дело. №6929/2003 г. през периода 2004 -2014 г. не е
извършвано действие по принудително изпълнение, което да прекъсва давността,
касаеща публичните задължения. По отношение на лихвите ответниците се позовават
на давността по чл.110 ЗЗД и
разпоредбата на чл.119 ЗЗД за погасяване на тези задължения. Освен това
за тях, както и за всички останали задължения, посочени в исковата молба, твърдят,
че е изтекла петгодишната погасителна давност по чл.171, ал.1 ДОПК. Поради това
е инициирано и производство по чл.173 ДОПК от длъжника „П.” ЕООД с подадена на
10.12.2014 г. молба до ТД на НАП В.Търново Оспорват се твърденията на ищеца, че
сделката между „П.” ЕООД и „П.Т” ЕООД е сключена с намерение да се увреди публичният
изпълнител. Представляващият „П. „ЕООД е знаел, че извършеният опис на
имущество по изп.д. №2696/2003 г. по своята стойност напълно обезпечава
публичните задължения към държавата, като и към настоящия момент не са
предприети действия по продажбата и осребревянето на това имущество за
погасяване на тези публични задължения. Органите на принудителното изпълнение
не са предприели каквито и да е действия
върху част от недвижимите имоти,
предмет на процесната разпоредителна сделка, преди нейното сключване, включително
за опис и продажба на същите по реда на ДОПК, което да обосновава намерение у
продавача да увреди публичния изпълнител с атакуваната сделка. Твърди се, че не
е осъществена и хипотезата на чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, тъй като при сключване на
договора продавачът не е получил нищо, за да се твърди, че даденото значително
надхвърля полученото. Оспорва се искът
по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК по отношение на сключената между ответниците „П.Т” ЕООД
и „П.М” ЕООД разпоредителна сделка, предмет на тази искова претенция. Твърди
се, че липсва едно от основанията, визирани в тази хипотеза - сделката да е сключена между свързани лица по
смисъла на закона. Освен това представляващият дружеството-купувач М.Ч. не е
имал намерение да уврежда публичния изпълнител, сключвайки процесния договор, което
се потвърждава от факта, че при изповядване на сделката са представени актуални
удостоверения за данъчна оценка на имотите, от които е видно, че няма
незаплатени данъчни задължения за същите.
Безспорно установено по делото е, че с договор за
покупко-продажба, сключен на 29.08.2013 г. с нотариален акт №34/2013 г., н.д. №361/2013
г..,ответникът „П.” ЕООД е прехвърлил на „П.Т„ ЕООД правото на собственост върху
описаните в п.1.1 до п.1.10 ПИ, заедно с построените в част от тези имоти
сгради, подробно индивидуализирани в акта, за сумата от 450 000 лв. Съгласно
клаузите на сделката продажната цена следва да бъде заплатена от купувача по
банков път, изцяло, в периода от
01.11.2018 г. до 31.12.2018 г. Вписната в нотариалния акт данъчна оценка на
имотите е 452 764.60 лв.
С последваща прехвърлителна сделка, сключена на
02.10.2013 г. с нотариален акт №101/2013 г. „П.Т” ЕООД е прехвърлил
собствеността върху придобитите по нот.акт №34/2013 г. имоти на купувача „П.М” ЕООД за сумата от 450 000
лв., платима по банков път в периода
03.10.2013 – 15.10.2013 г.
Ищецът твърди, че към датата на сключване на сделката с
нотариален акт №34/2013 г. продавачът „П.” ЕООД е имал непогасени публични
задължения общо в размер на 149 634,46 лв., включващи непогасени главници
и лихви, дължими по ДРА, ДД, НП, ИЛ, разпореждане на НОИ, всяко от които е
индивидуализирано по основани и размер в табличен вид в обстоятелствената част
на исковата молба на л.32 от делото.
Наличието на непогасени публични задължения от „П.” ЕООД, гр.Габрово към 29.08.2013 г. в
заявения от ищеца размер от 149 643,46 лв., произтичащо от описаните в
исковата молба административни актове и съдебни решения в таблицата на л.32, се
потвърждава от приложените писмени доказателства към исковата молба и
съдържащите се в изп.д. №6929/2003 г., препис от което е приложен по делото.
Ответниците не спорят, че са съществуали публични задължения
на „П.” ЕООД в заявения от ищеца размер, но твърдят, че по-голяма част от тези
вземания са погасени по давност и съществуващото задължение е в размер около 60 000
лв. В подкрепа на твърденията си са представили писмени доказателства, от които
е видно, че на основание подадена от управителя на „П.” ЕООД молба
№21895/10.12.2014 г. с искане за погасяване на публични задължения по изп.д. №6929/2003
г. поради изтекла давност, с решение №6/21.01.2015 г. на ТД на НАП В.Търново и
разпореждане №6929/18.12.2014 г. е постановено отписването на основание чл.173 ДОПК и прекратяване събирането на задълженията по изп.д. №6929/2003: по ИЛ от
27.01.2004, 01.03.2014, 2бр. НП от 20.07.2009, РА от 17.05.2008 г. за периода
01.2001-10.2005 г., РА от 28.06.2007 г. за периода 2001 г.-2004 г., ИЛ по гр.д.
№328/2003 г., ДРА от 07.12.2011 г., разпореждане от 30.07.2003 г. на РУСО, за
сумата от 742,48 лв. по декларация по ЗКПО от 2002 г., за сумата от 50,28 лв.
данък недвижими имоти, по ИЛ от 06.08.2004, ИЛ от 23.07.2004, ИЛ от 07.07.2004,
ИЛ от 19.07.2005, ИЛ от 10.05.2008, задължения по декларация обр.6 от 01.01.2005
до 31.03.2008, От мотивите на постановените актове е видно, че част от
задълженията са погасени поради изтичане на 5 г.давност, а други поради
изтичане на 10 г. давност по чл.171 ДОПК
От заключението на техническата експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът приема за обосновано и обективно, се установява, че
средната пазарна цена на недвижимите имоти, предмет на прехвърлителната сделка
по нот.акт №34, н.д.№361/2013 г., към датата на сключването й 29.08.2013 г., е
била 2 556 910 лв. Към 02.10.2013 г., когато е сключена втория
договор за продажба, средната пазарна цена за процесните имоти е била
2 553 227 лв. Относно обезпеченото имущество на длъжника „П.”ЕООД по
изп.д. №6929/2003 г., описано в задача 2, включващо и процесните имоти по
нот.акт №34/2013 г., вещото лице е определило неговата стойност към датата на
налагане на обезпеченията в размер общо на 2 006 119 лв., и към
датата на сключения договор между „П.” ЕООД и „П.Т” ЕООД на 29.08.2013 г. – в
размер общо на 2 759 329 лв, в което е включено и това, което е
предмет на процесните прехвърлителни сделки. По отношение на движимите вещи,
вещото лице в обстоятелствената част на заключението е посочило, че ло-голяма
част от тях не са налични при огледа, а по т.2 и 6, че са в много лошо
състояние За сградите по т.7.8; 7.14; 7.15; 7.16 е отразено в заключението, че
са разрушени. Не е било предмет на експертизата и тя не се е произнесла относно
това, след налагане на обезпеченията дали част от тях впоследствие са били
отменени и какво е било обезпеченото имущество на длъжника „П.” ЕООД по
изп.д.№6929/2013 г. към 29.08.2013 г., когато е сключена процесната сделка. Този
факт се установява от останалите
доказателства по делото.
От доказателствата по делото се установява, че при
сключване на процесния договор на 29.08.2013 г., управител на „П.” ЕООД е бил В.В.,
вписан като такъв в ТР на 10.02.2013 г. Същият
е представлявал дружеството като продавач по договора. Като управляващ и представляващ
дружеството В.В. е подал декларация по чл.264, ал.1 ДОПК на 29.08.2013 г., в
която е вписано, че представляваната фирма няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения
за данъци, мита и ЗОВ. Образуваното срещу В. наказателно производство за
престъпление по чл.313, ал.3 НК във връзка с удостоверените обстоятелства в
декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК по процесната сделка, е прекратено с
постановление от 21.11.2014 г. на РП - Габрово.
От приложеното изп.д. №6929/2003 г. се установява, че е
било образувано на 08.12.2003 г. срещу длъжника „П.” ЕООД - *** за събиране на
публични вземания по издадени ИЛ за
присъдени такси и разноски по граждански дела и са предприети
съответните действия за уведомяване на длъжника и налагане на обезпечителни мерки,
като към първоначално образуваното производство са присъединени и други публични вземания, включително и посочените в
исковата молба. При образуване на изп.д. №6929/2003 г., управляващ и представляващ
дружеството-длъжник е бил В.В. до 27.08 2008 г. и отново е вписан като управител на 11.02.2013 г. С
молба от 07.01.2011 г. В.В. / л.975/ е уведомил ТД на НАП - В.Търново за водени
срещу „П.” ЕООД дела, свързани с имуществото на дружеството и възможността НАП да обезпечи публичните
вземания, които има срещу дружеството. От съдържанието на молбата е видно,че молителят
е бил запознат с действията на управителя В. за разпореждане с недвижими имоти
на дружеството и обезпечителните мерки, които са наложени от НАП по изп.д. №6929/2003
г.
От доказателствата по приложеното в препис изп.д. №6929/2003
г. се установява, че към 15.05.2009 г. наложените обезпечителни мерки за неизплатени
от „П.” ЕООД публични задължения са възбрана
върху апартамент № 5, апартамент № 8 и микроязовир в землището на с. Поповци,
както и запор на 12 бр. движими вещи, описани в изпратеното от АДВ съобщение на
л.863- 841. Същото е изготвено след издаване на постановление
№6929/2003/000074/23.10.2008 г. за частична отмяна на наложените по изп.дело обезпечителни мерки, като
е вдигната възбраната върху посочените в постановлението имоти. които съответстват
на тези, описани от вещото лице Г. в обстоятелствената част на заключението в
задача 2-недвижими имоти от п.3 до п.33. Няма данни върху тези имоти да е
налагана последваща възбрана по изп.д. №6929/2003 г. и върху тях да е насочвано
принудително изпълнение.Такова е било насочено върху микроязовир в с.Поповци и
движимите вещи, видно от съобщението за насрочен опис от 12.09.2012 г. на л.982-980.
От изготвения протокол от 22.04.2013 г. на публичния изпълнител на л.998-997 е
видно, че при връчване на съобщението за опис от 12.09.2012 г., на адреса в
гр.Габрово, кв.Войново е намерена друга фирма, която е противопоставила свои
права върху всички сгради, машини и съоръжения, като закупени от „П.” ЕООД след
отмяна на наложената от АДВ възбрана с постановлението от 23.10.2008 г. Запорираните
12 бр. МПС не са били открити на територията на фирмата, като не е била
установена и връзка с управителя В. На възбранения микроязовир в с. Поповци е
извършен опис на 26.04.2013 г., в който е отразено, че е в лошо състояние, пресъхнал,
с израстнали храсти и дървета. Съгласно изготвен доклад от публичния изпълнител
от 30.05.2013 г. на л.1032 са посочени извършените към този момент изпълнителни
действия по принудително събиране на вземанията по изп.д. №6929/2003 г.
С молба от 26.02.2013 г. управителят на „П.” ЕООД В.В. е
поискал отсрочване на задължение от 45 745,99 лв. с изплащане на вноски до
м. септември 2015 г., като нито се твърди, нито е доказано да са извършвани
плащания за погасяване на тези вноски.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът прие, че е осъществен фактическият състав на предявения при
условията на евентуалност, като главен, иск по чл.216, т.4 от ДОПК. Съгласно
тази разпоредба недействителна спрямо държавата е сделка, сключена от длъжник
по публично задължение, ако е сключена след датата на установяване на
публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизията,
когато длъжникът я е сключил с намерение да се увреди публичния взискател.
В случая е доказано, че е осъществено визираното в
чл.216, ал.1, т.4 ДОПК основание - към датата на разпоредителната сделка, сключена
с нотариален акт №34/2013 г., по отношение на продавача „П.” ЕООД да има
установени по надлежния ред публични задължения, които не са били погасени. По
делото е установено, че към 29.08.2013 г.спрямо „П.” ЕООД има установени с
влезли в сила съдебни решения, административни актове и по реда на чл.108 ДОПК непогасени
публични задължения общо в размер на 149 634,46 лв. Противопоставеното от
ответника „П.” ЕООД възражение, че по-голяма част от тези вземания са погасени
по давност, подкрепено с представените писмени доказателства, описани по-горе, не
опровергава. съществуването на дълга към релевантния за спора момент -
сключването на разпоредителната сделка с нот. акт №34/29.08.2013 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че
процесните вземания, общо от 149 634,46 лв., не са били отписани като
погасени по давност към датата на сключване на договора за покупко-продажба с
нот.акт №34/2013 г. – към 29.08.2013 г. Преди
сключване на сделката, от страна на представляващия „П.”ЕООД като управител В.В.
единствено е отправено до ТД на НАП искане на 26.02.2013 г. за разсрочване на
публични задължения, но не и за отписване поради изтекла давност. Институтът на
давността по чл.171 ДОПК, който е материално-правен, не се прилага служебно,
като и след изтичане на давностния срок публичното вземане остава дължимо и
може да се изпълни доброволно във всеки момент, включително и след погасяване
на правото за събиране по принудителен ред, което следва от разпоредбата на
чл.174 ДОПК. Предвид на това и след като към 29.08.2013 г. длъжникът „П.”ЕООД
не е направил възражение пред компетентния орган за изтекла давност, то са били
дължими към тази дата в посочения от ищеца размер публичните задължения, описани
в исковата молба. Едва след завеждане на делото и получаване на препис от исковата
молба, ответникът „П.”ЕООД е направил
възражение за изтекла давност с молба от 10.12.2014 г. /л.215 от делото/, като
за част от вземанията, за които е призната давност по чл.171 ДОПК, тя е изтекла
след 29.03.2013 г., към датата, когато административният орган се е произнесъл
по основателността на искането на длъжника по чл.173 ДОПК. Но дори и да се
зачете тази давност, то отново остават дължиими и непогасени към датата на разпоредителната
сделка 29.08.2013 г. част от заявените от ищеца публични вземания, подлежащи на
принудително изпълнение, което не се спори от длъжника „П.” ЕООД. Тъй като
нормата на чл.216, т.4 ДОПК не поставя минимален размер на установените
задължения, то и при признатия от ответника размер, от приблизително 60 000
лв., както и този, за който е било поискано разсрочване на задължението от „П.”
ЕООД с молбата от 26.02.2013 г., също обосновава осъществяването на едно от
визираните основания в чл.216, ал.1, т.4 ДОПК – наличието на непогасено
публично задължение, установено преди датата на процесната разпоредителна
сделка, сключена от длъжника.”П.” ЕООД на 29.08.2013 г.с нот.акт №34/2013 г.
Доказан е и субективният елемент от състава на чл.216, ал.1,
т.4 ДОПК - намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател със
сключване на процесната сделка с нот.акт №34/2013 г. Към датата на сключването
й управителят на „П.” ЕООД е знаел както за съществуващи непогасени публични
задължения на дружеството /видно от молбата от 26.02.2013 г./, така и за
имуществото, с което вземанията на НАП са обезпечени, видно от извършените от
него предходни действия по изп.дело №6929/2013 г., като самият той още с
подадената молба през 2011 г. до НАП е изразил становището си, че останалото
като обезпечение имущество, без това, което е било отчуждено през 2008 г. /идентично
с прехвърленото с нот.акт №34/2013 г. съгласно приложените доказателства/, е
недостатъчно да удовлетвори публичиния взискател по изп.д. №6929/2003 г. Нито
се твърди, нито има данни след 2011 г. „П.” ЕООД да е придобило ново имущество,
което да е достатъчно за удовлетворяване на публичния взискател или да са били
извършени плащания след 26.02.2013 г. за погасяване на публичните задължения на
дружеството. Невключването на разсроченото задължение в декларацията, подадена
пред нотариус по чл.264 ДПК при сключване на процесния договор на 29.08.2013 г.,
както и уговореният начин на плащане на цената - едва през 2018 г., също сочат, че
отчуждаването на имотите е извършено именно с цел да се намали имуществото на
дружеството-длъжник „П.” ЕООД, от което да може да се удовлетвори взискателя за
непогасените публични задължения, включително и в хипотезата на чл.264, ал.4 ДОПК. Постановлението на РП, на което се е позовал ответника, не се ползва със
СПН съгласно чл.300 от ГПК и не обосновава други правни изводи
Посочените по-горе обстоятелства дават основание да се
приеме, че при сключване на процесната разпоредителна сделка на 29.08.2013 г.
длъжникът „П.” ЕООД, действайки чрез своя законен представител, е съзнавал, че
с излизане на имуществото от патримониума на дружеството ще се увреди
публичният взискател, тъй като значително ще се затрудни удовлетворяването на непогасените
публични вземания по изп.д. №6929/2003 г.
от притежаваното от длъжника имущество върху което може да бъде насочено
изпълнението, като съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за
общо обезпечение на неговите кредитори. Този принцип е залегнал и в чл.213, ал.1 ДОПК, като процесните имоти, с които длъжникът „П.” ЕООД, се е разпоредил не
попада в изключенията, при които законът не допуска да се насочи принудителното
изпълнение. Следователно кредиторът е този, който решава върху кое имущество на
длъжника да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си. Последният
разполага с възможността за избор по чл.214 ДОПК. В случая нито се твърди, нито
е доказано по делото преди сключване на сделката на 29.08.2013 г. ответникът „П.”
ЕООД да е упражнил правото си по чл.214 ДОПК и да е посочил конкретно
имущество, което да е достатъчно да удовлетвори вземането на взискателя по
изп.д. №6929/2003 г в съществуващия към м. август 2013 г. размер. Към
29.08.2013 г. единствено е било поискано разсрочване изпълнението на задължение
на „П.” ЕООД от 45 745,99 лв. с молба от 26.02.2013 г. Като управител на
дружеството В.В. е бил запознат с притежаваното към датата на процесната
разпоредителна сделка имущество от дружеството, както и състоянието, в което се
намира и върху кое имущество има наложени обезпечения, видно и от молбата от
07.01.2011 г. на л.975 и молбата от 26.02..2013 г. Неоснователно и недоказано е
твърдението, че дружеството разполага с достатъчно имущество, извън предмета на
прехвърлителната сделка, от което може да се погасят публичните задължения на „П.”
ЕООД.
От оценъчната експертиза се установява, че стойността на
обезпечените два апартамента и микроязовир е недостатъчна за да обезпечи
непогасените задължения на „П.” ЕООД. Няма доказателства и за възможността да
се проведе реално изпълнение върху запорираните движими вещи, тъй като от
данните по изп. дело №6929/2003 и констатациите на вещото лице е видно, че към
момента те не са намерени във владение на длъжника, с изключение на три МПС, две
от които са в лошо техническо състояние, като определената от вещото лице
стойност за тях е крайно недостатъчна за погасяване на задълженията на „П.” ЕООД.
Следователно останалото обезпечено имущество към 29.08.2013 г., което е същото,
каквото е било и след постановяване на частичната отмяна през 2008 г. на
наложената възбрана, не е доказано, че е достатъчно да погаси публичните
задължения на „П.” ЕООД по изп.д. №6929/2003 г. към 29.08.2013 г., включително
и в заявения от ответника размер. Оценъчната експертиза е определила стойността
на обезпеченото имущество, включвайки в него и това, което е предмет на
процесната разпоредителна сделка, без да отчете последвалата през 2008 г.
частична отмяна на наложената възбрана, както и вещите, които не са налични и
върху които не може да се проведе реално изпълнение. Предвид на това
определената стойност към 29.08.2013 г. следва да бъде съобразена с тези
обстоятелства, като обезпечените към този момент 2 апратамента, микроязовир и
налични три МПС, съобразно определената за тях пазарна стойност, се явяват
недостатъчни за покриване на публичните задължения на „П.” ЕООД, включително и
в заявения от ответното дружество размер. Също така по отношение на микроязовира,
върху който е наложена възбрана, съгласно зяавеното от вещото лице в с.з., същия
е предмет на процесната прехвърлителна сделка с нот.акт №34/2013 г., описан в п.1.т.10.
Не е безспорно установено по делото, че към 29.08.2013 г, съществува друго имущество
на длъжника „П.” ЕООД извън предмета на процесната прехвърлителна сделка, и
установеното като налично при изготвяне на оценъчната експертиза, върху което
реално да може да бъде насочено изпълнението от публичния взискател съгласно изискванията на чл.237 ДОПК за
вземанията по изп.д. №6929/2003 г. и то да е достатъчно за удовлетворяване на
непогасените публични задължения.
На основание изложеното исковата претенция по по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК е основателна и доказана и следва да бъде уважена
Поради уважаване на иска по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, не следва да се разглежда предявения като евентуален иск по чл.216, ал.1, т.2 ДОПК.
По
предявения иск по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК:
За
да бъде осъществен фактическият състав на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК следва да се
докаже, че страна по договора е свързано с длъжника лице по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ДОПК.
В случая нито една от страните по процесния договор, сключен на 02.10.2013 с
нотариален акт №101, том ІІІ, дело №421/2013 г. не се явява свързано с длъжника
„П.” ЕООД лице в нито една от хипотезите на §1, т.3 от ДР на ДОПК, видно от
представените по делото доказателства. Самият ищец не навежда такива твърдения -
че дружествата „П.Т” ЕООД и „П.М” ЕООД се
явяват „свързано лице” ,с длъжника „П. „ЕООД.Нито едно от двете дружества
,страни по процесната сделка по нот.акт№101/2013г., не се явява и длъжник на
ищеца за непогасени публични задължения. Предвид на това твърдението, че тези
страни са свързани лица поради това, че се представляват от едно и също
физическо лице, като управител на двете дружества, е неоснователно и не
обосновава нито една от хипотезите на §1, т.3 от ДР на ДОПК, както и наличието
на една от предпоставките на чл.216, ал.1,
т.6 ДОПК, за да бъде уважен иска на това правно основание – страна по сделката да е свързано с длъжника
„П.” ЕООД лице По изложените съображения
искът по чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК срещу ответниците „П.Т” ЕООД и „П.М” ЕООД
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на
спора, ответниците по предявения иск по
чл.216, ал.1, т.4 ДОПК следва да заплатят по сметка на ГОС държавна такса в
размер на 16 816,40 лв. и разноски на ищцовата страна в размер на 1 300 лв.
заплатено възнаграждение за оценъчната експертиза и 13 142,30 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/2004 г. за минималния размерна
адвокатските възнаграждения
На ответника „П.М” ЕООД са дължими направените разноски в
размер на 3 000 лв., заплатено адвокатско възнаграждение, поради отхвърляне
на предявения срещу дружеството иск по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК. На ответника „П.Т”
ЕООД са дължими разноски като страна по отхвърления иск по чл.216, т.5 ДОПК –
сумата от 1 500 лв., представляваща ½ от заплатеното адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото и с
оглед изхода на спора по предявения срещу дружеството иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК. На ответника „П.” ЕООД не са дължими разноски на основание чл.78 ГПК и
предвид уважаването на исковата претенция по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на държавата, на
основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК сключения между „П.” ЕООД, ЕИК817050617, със
седалище и адрес на управление гр.Габрово, ул.** и „П.Т” ЕООД, ЕИК202614807, със
седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.**, договор за
покупко-продажба на недвижими имоти на 29.08.2013 г с нотариален акт №34, том
ІІІ, рег. №5624, д. №361/2013 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от държавата, чрез процесуалния
субституент главен публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис
Габрово и като процесуален представител старши публичен изпълнител, иск по чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК
за обявяване за недействителен по отношение на държавата сключения на
02.10.2013 г. между „П.Т” ЕООД, ЕИК202614807, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул.** и „П.М” ЕООД, ЕИК202480322, със седалище и
адрес на управление гр.Стара Загора, ул.**, договор за покупко-продажба на
недвижими имоти с нотариален акт №101, том ІІІ, рег. №6307, д. №421/2013 г - като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „П.” ЕООД, ЕИК817050617, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул.**и „П.Т” ЕООД, ЕИК202614807, със седалище и адрес
на управление гр.Стара Загора, ул.** да заплатят по сметка на Габровски окръжен
съд държавна такса от 16 816,40 лв.
ОСЪЖДА „П.” ЕООД, ЕИК817050617, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул.**и „П.Т” ЕООД, ЕИК202614807, със седалище и адрес
на управление гр. Стара Загора, ул.** да заплатят на ТД на НАП - Велико Търново
сумата от 1 300 лв. разноски по делото и от 13 142,30 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ТД на НАП - Велико Търново да заплати на „П.М” ЕООД,
ЕИК202480322, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.**, сумата
от 3 000 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ТД на НАП - Велико Търново да заплати на „П.Т” ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.**, сумата
от 1 500 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред пред Апелативен съд -
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия :