№ 235
гр. Варна, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Н.
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Димитричка Д. Г.а
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502421 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по:
I. Въззивна жалба вх. № 285682/29.04.2021 г., подадена от Д.Й., в качеството й на
прокурор при Районна прокуратура - Варна, срещу Решение № 261352 от 16.04.2021 г.,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 262463/12.08.2021 г., изменено по реда на
чл. 248 ГПК с Определение № 265465/12.08.2021 г., постановено по гр. д. № 12353/2020 г.
по описа на ВРС, XXXV състав, в частта, с която Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***, сумата от
8000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
на неправомерното привличане на ищеца на 04.08.2018 г. като обвиняем по ДП № 112/2013
г. по описа на ОД на МВР - гр. Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване – 26.04.2016 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на атакувания
съдебен акт в обжалваната част. Оспорва се размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, като същият се счита за прекомерно завишен. Застъпва се
становището, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че всички установени в
заключението на вещото лице по допусната съдебно-психологична експертиза
психологични промени на ищеца са настъпили в резултат на повдигнатото срещу последния
обвинение. Сочи, че изложеното от първоинстанционния съд, че по отношение на ищеца е
наложена мярка за неотклонение „домашен арест“, впоследствие заменена с най-леката
1
такава, противоречи на събрания доказателствен материал по делото.
Настоява за отмяна на решението в обжалваната част и постановяването на друго, с
което предявената претенция за неимуществени вреди да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
В законоустановения срок Д.Г., чрез адв. Ю.Г., е депозирал писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба. Излага подробни съображения, че повдигнатото обвинение е
причинило на ищеца сериозен стрес и е влошило психологичното и емоционалното му
състояние. Горното се установява както от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-психологична експертиза, така и от показанията на разпитаните по делото
свидетели на ищеца.
Настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
II. Въззивна жалба вх. № 289073/31.05.2021 г., подадена от Д. Г. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, ул. „***, чрез адвокат Ю.Г., срещу Решение № 261352 от 16.04.2021 г.,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 262463/12.08.2021 г., изменено по реда на
чл. 248 ГПК с Определение № 265465/12.08.2021 г., постановено по гр. д. № 12353/2020 г.
по описа на ВРС, XXXV състав, в частта, с която се отхвърлен предявеният от Д. Г. Г., ЕГН
**********, срещу Прокуратурата на Република България, иск за присъждане на горницата
над 8000,00 лева до размера от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, както и за заплащане на сумата от 844,50 лева - обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неначислени лихви върху сумата
от 5000,00 лева, внесена като „парична гаранция“ по ДП № 112/2013 г. по описа на ОД на
МВР - гр. Варна, за периода 29.08.2014 г. – 26.04.2016 г., всички настъпили в резултат на
неправомерното привличане на ищеца на 04.08.2018 г. като обвиняем по ДП № 112/2013 г.
по описа на ОД на МВР - гр. Варна, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ.
Жалбоподателят счита решението в обжалваните части за неправилно и
необосновано. Заявява, че с оглед фактите по делото, справедлив и адекватен размер на
обезщетението за неимуществени вреди се явява сумата от 10 000,00 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване – 26.04.2016 г., до окончателното изплащане на задължението. Сочи, че от
събраните по делото доказателства се установява, че вследствие на незаконно повдигнатото
обвинение е накърнен професионалният авторитет на ищеца, засегнати са възможностите му
за кариерно развитие, пострадали са честта, достойнството и доброто му име.
Отделно застъпва, че мярката за неотклонение „парична гаранция“ се явява незаконна
предвид последвалото прекратяване на наказателното производство срещу ищеца,
следователно задържането на внесената въз основа на нея сума е без правно основание.
Сочи, че през периода на нейното задържане ищецът не е могъл да използва тази сума за
задоволяване на свои нужди и да реализира доход от нея, поради което е пропуснал да
реализира полза, което по своето естество представлява имуществена вреда.
Настоява за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части.
Претендира разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от Прокуратурата на
Република България.
Видно от материалите по делото, Д.Й., в качеството й на прокурор при Районна
прокуратура – Варна, е депозирала „Допълнение към въззивна жалба, подадена на
29.04.2021 г.“ вх. № 296684/23.08.2021 г., уточнено с молба вх. № 297301/01.09.2021 г., в
което излага, че постановеното Решение № 262463/12.08.2021 г. по реда на чл. 247 от ГПК
е ново обстоятелство, възникнало след депозиране на въззивната жалба от 29.04.2021 г.,
поради което настоява при разглеждане на горепосочената жалба настоящата инстанция да
се произнесе по своевременно релевираното възражение за частично погасяване по давност
на претендираната от ищеца законна лихва.
В срок Д. Г. Г., чрез адвокат Ю.Г., е депозирал писмен отговор, в който застъпва
2
становище, че правилно първоинстанционният съд е приел, че сроковете по чл. 250 са
пропуснати и решението от 12.08.2021 г. не представлява ново обстоятелство.
В съдебно заседание въззивникът Д.Г. не се явява лично, представлява се от адв.
Ю.Г., който поддържа депозираната въззивна жалба на посочените в нея основания.
Оспорва въззивната жалба, подадена от Прокуратурата на РБ.
В съдебно заседание Прокуратурата на РБ, представлявана от прокурор Н.-К.,
поддържа подадената въззвивна жалба и настоява за отхвърляне на исковата претенция,
евентуално за редуциране на размера на присъденото обезщетение. Оспорва въззивната
жалба, депозирана от Д.Г..
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Д. Г. Г., ЕГН
**********, срещу Прокуратурата на Република България, искове с правно основание чл. 2,
ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, страх, стрес и напрежение, отчаяние и
паника, изваждане от обичайния ритъм на живот, настъпили в резултат на неправомерното
привличане на ищеца на 04.08.2018 г. като обвиняем по ДП № 112/2013 г. по описа на ОД на
МВР - гр. Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване – 26.04.2016 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и за присъждане на сумата от 844,50 лева - обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неначислени лихви върху сумата
от 5000,00 лева, внесена като „парична гаранция“ по ДП № 112/2013 г. по описа на ОД на
МВР - гр. Варна, за периода 29.08.2014 г. – 26.04.2016 г.
В исковата молба вх. № 269800/01.10.2020 г., уточнена с молба вх. №
277586/11.03.2021 г., се излага, че на 23.04.2013 г. срещу ищеца е образувано ДП №
112/2013 г. по описа на ОД на МВР - Варна, за това че след предварителен сговор с трето
лице, при условия на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага,
е възбудил и поддържал заблуждение у управителя на търговско дружество „Стройинвест
2005“ ЕООД – гр. Добрич, относно цената на придобивани от дружеството имоти, с което е
причинил имотна вреда в размер на 1 254 705 лева. На 04.08.2014 г. ищецът е привлечен
като обвиняем по досъдебното производство, определена е мярка за неотклонение - парична
гаранция в размер от 5 000 лева, потвърдена от състав на ВРС, след което е внесена от
ищеца. През м. юли 2014 г. наблюдаващият прокурор налага на ищеца мярка за
процесуална принуда - забрана за напускане на страната. На 19.08.2014 г. ищецът отново е
привлечен като обвиняем, със същото обвинение. На 20.11.2014 г., 20.05.2015 г., 29.05.2015
г. на ищеца са предявявани материалите по досъдебното производство, а исканията по
доказателствата на обвиняемия – оставени без уважение от наблюдаващия прокурор. С
постановление на ВРП от 23.02.2016 г. ДП № 112/2013 г. е прекратено, а мярката за
неотклонение – отменена. Постановлението за прекратяване е потвърдено с определение от
15.03.2016 г. по ЧНД № 1229/2016 г. на ВРС, влязло в законна сила на 26.04.2016 г. Твърди
се, че за периода от привличането му като обвиняем по досъдебното производство до
неговото прекратяване ищецът е търпял психично напрежение, безпокойство, притеснение,
ежедневен стрес, страх от ефективна присъда, срам поради привличането му като обвиняем,
което станало известно на близките му, на колеги и приятели, отчаяние и паника, като
всичко това рефлектирало и върху влошаване на качеството на работата му. Същевременно,
забраната да напуска страната дала отражение и върху професионалните му ангажименти в
чужбина – невъзможност за тяхното изпълнение, а от това и за получаване на
възнаграждение. Поради повдигнатото обвинение ищецът преустановил контактите си с
колеги, избягвал обществените места, затворил се в себе си, тъй като не желаел хората да
разбират за проблема му и да го обсъждат. Това се отразило и на политическата му дейност
и довело до незадоволителното му представяне на местните избори като кандидат за
общински съветник, тъй като ищецът ограничил обществените си контакти и изяви поради
страх повдигнатото обвинение да не стане известно на конкурентните партии и медиите.
Излага се също, че поради необходимостта от внасяне на парична гаранция, ищецът е
3
претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от получаване на лихва
върху внесената сума.
Настоява се за уважаване на исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Прокуратура на РБ, депозира писмен отговор, в
който исковата претенция се оспорва по основание и размер. По отношение на претенцията
за неимуществени вреди се сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства както за
действителното настъпване на посочените в исковата молба вреди, така и за настъпването на
същите като резултат от повдигнатото и поддържано обвинение. Изтъква се, че
наказателното производство е протекло в разумни срокове, като данни по разследването не
са разгласявани публично от служители на Прокуратурата, включително не са довеждани до
знанието на посочените от ищеца лица. Възразява се, че размерът на претенцията е завишен.
Относно претенцията за законна лихва върху сумата се изразява становище, че същата, като
акцесорна, е неоснователна поради неоснователност на главния иск. Сочи се и че
претенцията е частично погасена – до 01.10.2017 г., поради изтичане на тригодишната
погасителна давност. По отношение на претенцията за имуществени вреди се изразява
становище, че на компенсация по реда на ЗОДОВ подлежат само реално претърпени вреди,
за каквито ищецът не е представил надлежни доказателства.
Настоява се за отхвърляне на исковете.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от постановление от 28.07.2014 г. по ДП № 112/2013 г. по описа на ОД на МВР
– Варна, със същото Д. Г. Г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.
211, пр. 1, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, т. 3 , пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като по
отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на
5000 лева. Постановлението е предявено на 04.08.2014 г.
Видно от Определение от 28.08.2014 г. по ЧНД № 3956/2014 г. по описа на ВРС, I
състав, със същото е потвърдена взетата по отношение на Д. Г. Г. мярка за неотклонение –
„парична гаранция“ в размер на 5000 лв., по ДП № 112/2013 г. по описа на ОД на МВР –
Варна, за престъпление по чл. 211 от НК.
Видно от преводно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета - документ
№ 87016-179-000648-2014-08-29, на 29.08.2014 г. към сметка на ОД на МВР – Варна, в банка
„Сосиете Женерал Експресбанк“ от задълженото лице Д. Г. Г. е преведена сума в размер на
5000,00 лева с основание за превод: парична гаранция по ДП № 112/2013 г. по описа на ОД
на МВР – Варна. С Протокол за доброволно предаване от 03.09.2014 г. оригиналът на горния
документ е предаден на разследващия полицай от ОД на МВР – Варна.
Видно от гръб на преводно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета -
документ № 87016-179-000648-2014-08-29, гаранцията е освободена на 01.06.2016 г.
Видно от Определение 2410/25.11.2014 г., постановено по ЧНД № 5401/2014 г. по
описа на ВРС, XV състав, със същото е отменена мярката за процесуална принуда по реда на
чл. 68, ал.1 от НПК - „забрана за напускане пределите на Р България“, наложена спрямо Д. Г.
Г. с постановление на прокурор при ВРП от 28.07.2014 г. по ДП № 112/2013 г. по описа на
ОД на МВР - Варна.
Видно от Постановление от 23.02.2016 г. на Районна прокуратура - Варна, със същото
е прекратено наказателното производство по ДП № 112/2013 г. по описа на ОД на МВР –
Варна, водено срещу Д. Г. Г. по обвинение за престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. с чл. 210,
ал. 1, т. 2, т. 3 , пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Отменена е и определената по
отношение на обвиняемия мярка за неотклонение – „парична гаранция“ в размер на 5000
лева.
Видно от Определение № 680/15.03.2016 г., постановено по ЧНД № 1229/2016 г. по
описа на ВРС, V състав, със същото е оставена без разглеждане жалбата на адв. Д.Т. срещу
постановлението за прекратяване на ДП № 112/2013 по описа на ОД на МВР – Варна, като
4
процесуално недопустима. Определението на ВРС е влязло в законна сила на 26.04.2016 г.
От справка, издадена на 09.02.2021 г. от ОД на МВР – Варна, се установява, че на
лицето Д. Г. Г. е извършена полицейска регистрация на 04.08.2014 г. за деяние по чл. 211 от
НК по ДП 112/2013 по описа на ОД на МВР – Варна, като същата е снета със Заповед №
3286з – 5074/18.12.2019 г. на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, на основание
чл. 68, ал. 6, т. 2 от ЗМВР.
Видно от Решение № 1067/28.06.2012 г. по т. д. № 1819 по описа на ВОС за 2011 г.,
със същото съдът е отхвърлил предявения от „Стройинвест 2005“ ЕООД срещу Д. Г. Г. иск с
правно основание чл. 44, във вр. с чл. 79, ал. 1, алт. 2-ра, вр. с чл. 63, вр. с чл. 82, предл. 1-во
от ЗЗД, за заплащане на сумата от 155 632 лева, представляваща стойността на причинените
на дружеството щети в резултат на извършените от ответника – доверител, действия при
договарянето и сключването на договори за покупко-продажба на недвижими имоти по НА
№ 164/31.03.2006 г., т. II, рег. № 1444, дело № 272/2006 г., и НА № 133/15.05.2006 г., т. IV,
рег. № 2448, дело № 588/2006 г., и двата на нотариус Обретен Обретенов, рег. № 109 в
регистъра на НК, в изпълнение на възложената му поръчка с пълномощно с нотариална
заверка на подписите рег. № 14441/04.11.2005 г. на нотариус И.М., рег. № 195 в регистъра
на НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й плащане, като неоснователен.
Горното решение на ВОС е потвърдено с Решение № 375/20.12.2012 г., постановено
по в. т. д. № 516/2012 г. по описа на Апелативен съд – Варна, което, от своя страна, не е
допуснато до касационно обжалване с Определение № 1111 от 08.11.2013 г. по гр. д. №
3609/2013 г. по описа на ВКС, III ГО.
От Удостоверение изх. № 2235/08.05.2020 г., издадено от Съвета на Варненската
адвокатска колегия, се установява, че Д. Г. Г. е вписан като адвокат към същата на
10.07.2002 г. с личен № ********** и е действащ адвокат.
От приложени към делото договори за съвместно предприятие за представяне,
разработване и изпълнение на проекти с технологията на Ocean Bricks Marine Structures –
OBS на територията на Грузия - област Анаклия, и Сингапур от дати 24.01.2014 г. и
30.05.2014 г. се установява, че Д.Г. е съдружник по същите. С писмо от дата 10.09.2014 г.
Д.Г. е поканен на делови срещи в Израел от Еял Раз, изпълнителен директор на Ал
Инженеринг Лимитид, също съдружник по горните договори.
От приложени по делото документи се установява партийната дейност на Д.Г. като
заместник областен координатор на ПП „Движение България на гражданите“ – Варна, в
периода 26.09.2014 г. – 25.10.2015 г.
От заключението по допуснатата в първа инстанциия съдебно- психологична
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, обосновано и обективно, се
установяват данни за задълбочаващ се и продъжлителен стрес (хронифициран негативен
стрес – дистрес), който се прeживява с голяма емоционална натовареност и психотравмени
преживявания: изразена депресивност, натрапливи негативни мисли, усещане за отхвърляне
и преследване, тревожно напрежение и несигурност при социален контакт и професионално
представяне. В психичния статус на ищеца има данни за формирана средна към висока
личностна тревожност. Посочено е, че незаличената криминална регистрация с голяма
вероятност предизвиква пореден тежък стрес (дистрес) в емоционалните преживявания на
ищеца, което допълнително депремира, актуализира свръх ценни мисли и натрапливо
изживяване на страх от възможно обществено дискредитиране, загуба на професионална
увереност. Неговото честолюбие и достойнство са накърнени, което преживява болезнено.
Живее и работи под напрежение, страх и срам от колеги, клиенти, родители за репутацията
си като юрист, несигурност в представите за бъдеще, потисната враждебност. Данни за
реална загуба на трудова перспектива за работа на международен пазар. Отразено е, че
психотравмените преживявания са актуални и към момента на проведеното интервю.
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свид. Б.И.Ж., без дела и родство със страните, от който се установява, че
5
последният познава ищеца от края на 1999 г., поддържат близки приятелски отношения и
двамата са колеги - адвокати. Свидетелят излага, че по негови впечатления в периода от
2006 г. до 2013 г. ищецът е имал много работа по проекти в Израел. Знае за отношенията му
с фирма „Стройинвест“, тъй като свидетелят е бил пълномощник на Д.Г. по гражданските
дела по предявени от дружеството искове. Още тогава Г. е бил заплашван, че ще има работа
с Прокуратурата. След приключване на гражданските производства, един ден ищецът
отишъл в офиса на свидетеля изключително притеснен, защото бил призован в полиция или
прокуратура на разпит, и му споделил, че срещу него е подаден сигнал за измама в особено
големи размери. Свидетелят дълго време трябвало да го успокоява, като с течение на
времето притеснението на ищеца се увеличило прекомерно. Ищецът се е оплаквал, че не
може да пътува извън страната и да изпълнява служебните си ангажименти там поради
наложената му забрана за пътуване в чужбина. Свидетелят изтъква, че притеснението и
лошото състояние вследствие на нервното напрежение на ищеца продължило видимо около
година и половина - две след прекратяване на досъдебното производство. Сочи, че преди
ищецът бил ведър и изключително оптимистично настроен, вълнувал се и обсъждал
проектите си в Израел. След воденето и по време на ДП ищецът изпитвал негативизъм към
всичко, пълна липса на вяра в каквото и да било. Споделял му е, че му е неудобно и много
трудно да продължава с адвокатската си практика с тези обвинения, които тежат върху него.
Повдигането на обвинението несъмнено се отразило върху обема на работа, ангажиментите
му в чужбина почти отпаднали поради невъзможността да пътува, проектите му не могли да
се развият.
От показанията на свид. С.К.З., без дела и родство със страните, се установява, че
същият познава ищеца и семейството му от повече от 20 години. Излага, че след
повдигането на обвинението Г. първоначално бил доста стресиран, даже уплашен,
комуникацията с него била трудна, тъй като станал раздразнителен, изпитвал огромен срам
спрямо приятелите и колегите си, почти преустановил служебните си ангажименти.
Притеснявал се да каже на майка си за случилото се, тъй като тя имала здравословни
проблеми със сърцето. Всичко това дало негативно отражение и върху личния живот на
ищеца, както и върху резултата му на местните избори през 2015 г., в които последният
участвал като кандидат за общински съветник. Преди това ищецът бил общителен,
сговорчив, можело да се разчита на него.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България
вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да
бъдат осъществени следните материални предпоставки: 1) на ищеца да е повдигнато
обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2)
досъдебното производство да е прекратено поради недоказаност на обвинението; 3)
обвиняемият да е претърпял неимуществени вреди; 4) причинените неимуществени вреди да
са необходима, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е
налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било
повдигнато обвинението, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на
Прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е
предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при Прокуратурата.
Няма спор, че ищецът Д.Г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
211, пр. 1, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, т. 3 , пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и че на
23.02.2016 г. с постановление на Районна прокуратура - Варна, е прекратено наказателно
производство по ДП № 112/2013 поради недоказаност на обвинението.
По отношение на твърдените неимуществени вреди, претърпени в следствие на
незаконно повдигнатото срещу въззивника обвинение, настоящият състав намира, че
6
наличието на същите е доказано по несъмнен начин.
Претърпените неимуществени вреди, тяхната тежест, конкретните им прояви и
наличието на причинно-следствена връзка между тях и повдигнатото обвинение се
установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели.
От събраните гласни доказателства се установява, че след привличането на ищеца като
обвиняем и в пряка причинна връзка с повдигнатото обвинение, същият е изпитвал
негативни емоции - страх от осъждане, постоянен стрес, нервно напрежение и безпокойство,
потиснатост и тревожност, притеснения за отражението на обвинението върху работата и
служебните ангажименти на ищеца, общественото мнение, членовете на семейството му.
Установява се и негативно въздействие върху личността му - превръщането му в сприхав и
гневен човек. В покрепа на горното е и заключението от допуснатата СПЕ, в която е
отразено, че негативните преживявания на ищеца продължават и към момента на
провеждане на интевюто.
Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантните
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта
на повдигнатото обвинение - ищецът е бил обвинен в престъпление, явяващо се "тежко" по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК; обстоятелството, че преследването е било само в досъдебната
фаза на наказателния процес и че не се е стигнало до внасяне на обвинителен акт в съда
срещу ищеца - цялостният период на наказателното преследване спрямо ищеца е около 21
месеца; обстоятелството, че Прокуратурата е прекратила досъдебното производство поради
недоказаност на обвинението, като периодът на разследване може да се определи по-скоро
като разумен, а не прекомерен; видът на взетата мярка за неотклонение – парична гаранция;
наложената мярка за процесуална принуда по реда на чл. 68, ал.1 от НПК - забрана за
напускане пределите на Република България; конкретните вреди от емоционално и
психическо естество, за които са събрани гласни доказателства – показанията на свид.
Златев и свид. Жеков, подкрепени и от заключението по допуснатата СПЕ, преживяванията
на увредения и отражението им върху живота на същия спрямо неговото семейство,
обществена и професионална среда. Обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ се определя общо за всички претърпени неимуществени вреди от деликта.
Паричното обезщетение трябва да съответства на необходимостта за преодоляването им в
тяхната цялост и следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай.
Настоящият състав, като съобрази изброените критерии, намира, че в конкретния
казус паричното обезщетение, в съответствие с принципа за справедливост за еквивалентно
възмездяване на морално увреденото лице, следва да бъде определено в размер на 10 000,00
лева.
Предвид изложеното, въззивна жалба вх. № 285682/29.04.2021 г. от Прокуратурата на
Република България се явява неоснователна, а въззивна жалба вх. № 289073/31.05.2021 г.,
подадена от Д. Г. Г., чрез адвокат Ю.Г. - основателна. Първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, обжалвана с последната, като претенцията бъде уважена
за горницата над 8000 лева до размера от 10 000 лева.
По отношение на законната лихва върху горната сума:
Още с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за частичното
погасяване по давност на законната лихва до 01.10.2017 г. В обжалваното решение №
261352/16.04.2021 г., първоинстанционният съд не е обсъдил направеното възражение в
мотивите, а в диспозитива си не е присъдил законна лихва върху определеното от него
обезщетение за неимуществени вреди.
Цитираното решение е връчено на Прокуратурата на РБ на 21.04.2021 г., а на ищеца
Д.Г. - на 18.05.2021 г.
На 31.05.2021 г. Д.Г. депозира молба с правно основание чл. 247 от ГПК, с която се
иска присъждането на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
7
вреди.
На 14.06.2021 г. Прокуратурата на РБ е депозирала писмен отговор със становище за
частична основателност на депозираната молба, като се иска съобразяване на релевираното
възражение за погасителна давност, което не е обсъдено в мотивите на решението.
В срок Д.Г. е депозирал отговор, в който застъпва, че искането на Прокуратурата
представлява искане по чл. 250 от ГПК, което е преклудирано поради заявяването му след
законоустановения едномесечен срок.
С Решение № 262243/12.08.2021 г. първоинстанционният съд допуска поправка на
очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК относно законната лихва и оставя
без разглеждане искането за допълване на Решение № 261352/16.04.2021 г. в мотивите по
отношение на съображенията за давност за присъждане на законната лихва. С решението си
съдът приема, че искането е преклудирано, както и съобразява липсата на оплаквания в тази
насока във въззивната жалба, депозирана на 29.04.2021 г. от Прокуратурата на РБ.
Настоящата инстанция намира, че възражението за давност е своевременно заявено.
Решение № 262243/12.08.2021 г. е постановено след депозираната от Прокуратурата на РБ
жалба от 29.04.2021 г., същото е получено от ответника на 18.08.2021 г., последният на
23.08.2021 г. е депозирал „Допълнение към въззивна жалба от 29.04.2021 г.“ с искане
възражението му за давност да бъде съобразено пред настоящата инстанция.
Предвид навреме заявеното възражение, постановяването на Решение №
262243/12.08.2021 г. след подадената въззивна жалба вх. № 285682 от 29.04.2021 г. и
подаденото допълнение към същата след връчването на страната на Решение №
262243/12.08.2021 г. с оплакване за несъобразяване на релевираното възражение,
последното следва да бъде зачетено като попадащо под обхвата на оплакванията, направени
във въззивната жалба, съответно да бъде разгледано от настоящата инстанция.
Релевираното възражение е основателно. Съгласно чл. 111 ЗЗД вземанията за лихви се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. Към датата на подаване на исковата молба –
01.10.2020 г., дължима е лихвата, считано от 02.10.2017 г. Първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която законната лихва върху главницата от 8000 лева –
неимуществени вреди, е присъдена за периода от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на ДП – 26.04.2016 г., до 01.10.2017 г.
Относно обезщетението за имуществени вреди:
Съгласно нормата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. В чл. 82 от
ЗЗД са посочени два вида имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи.
Пропуснатите ползи представляват неосъществено увеличение на имуществото, което се
основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако
вредоносното събитие не беше настъпило. За да се присъди обезщетение за имуществени
вреди, следва да е налице причинна връзка между вредата и незаконното обвинение. По
аргумент от разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, когато се претендира вреда от
неправомерно задържане на парична сума, както е в конкретния случай, размерът на вредата
се съизмерва със заплащане на законната лихва.
В настоящия казус мярката за процесуална принуда „парична гаранция“ се явява
незаконосъобразна поради последвалото прекратяване на наказателното производство и
задържането на внесената като парична гаранция сума е без правно основание. През периода
на нейното задържане ищецът е бил лишен от възможността да я използва за задоволяване
на свои нужди и да реализира доход от нея – т.е. пропуснал е да реализира полза.
Пропуснатата полза е в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение. Причинената
имуществена вреда под формата на пропусната полза подлежи на обезщетяване, като
съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, както беше посочено по-горе, размерът на вредата е най-малко
в размера на законната лихва, каквато в случая и е претенцията.
8
Поради основателност на предявената претенция, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и в тази част.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, за първоинстанционното производство разноски се следват и
на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част на исковете.
Прокуратурата на Република България не претендира такива, както и не е направила
възражение за прекомерност.
Ищецът със списък по чл. 80 ГПК претендира сумата от 1548,50 лева. Съдът намира,
че с представените по делото договори за правна защита и съдействие, вносни бележки и
преводни нареждания страната е доказала сторени разноски в размер на 1444,00 лева. Макар
и описани като приложение на списъка по чл. 80 ГПК, по делото липсват представени
фактура № **********/11.03.2021 г., издадена от „Транслингва“ ЕООД – такса за превод на
доказателства, както и фискален бон за 96,00 лева към същата, поради което съдът не може
да приеме този разход за доказан. Следвада се добави, че не са съдебно-деловодни разноски
по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК претендираните от ищеца банкови такси – плащането по
тях, макар и доказано, е за предоставени услуги от трети лица, поради което е недължимо за
присъждане. В съответствие с изложеното, съобразно уважената част от исковете, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 751,25 лева за първа инстанция.
Във въззивното производство разноски се следват единствено на Д.Г., като същите
следва да се присъдят в размер на 505,00 лева, включващи 5,00 лева – държавна такса за
въззивна жалба, и 500,00 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261352 от 16.04.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
Решение № 262463/12.08.2021 г., изменено по реда на чл. 248 ГПК с Определение №
265465/12.08.2021 г., постановено по гр. д. № 12353/2020 г. по описа на ВРС, XXXV състав,
В ЧАСТИТЕ, с които е:
- отхвърлен предявеният от Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***,
срещу Прокуратурата на Република България, иск за присъждане на горницата над 8000,00
лева до размера от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на неправомерното привличане на ищеца на 04.08.2018 г. като
обвиняем по ДП № 112/2013 г. по описа на ОД на МВР - гр. Варна, на основание чл. 2, ал.1,
т. 3 от ЗОДОВ;
- отхвърлен предявеният от Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***,
срещу Прокуратурата на Република България, иск за присъждане на сумата от 844,50 лева -
9
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неначислени
лихви върху сумата от 5000,00 лева, внесена като „парична гаранция“ по ДП № 112/2013 г.
по описа на ОД на МВР - гр. Варна, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ;
- осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Д. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „***, законна лихва върху сумата от 8000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
неправомерното привличане на ищеца на 04.08.2018 г. като обвиняем по ДП № 112/2013 г.
по описа на ОД на МВР - гр. Варна, считано от датата на влизане в сила на постановлението
за прекратяване на ДП – 26.04.2016 г., до 01.10.2017 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, да заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***, сумата от 2000,00
лева (Две хиляди лева) - горницата над присъдената с първоинстанционното решение сума
от 8000,00 лева до размера от 10000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат на неправомерното привличане на ищеца на 04.08.2018 г. като
обвиняем по ДП № 112/2013 г. по описа на ОД на МВР - Варна, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 02.10.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението, на
основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ;
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, да заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***, сумата от 844,50
лева (Осемстотин четиридесет и четири лева и 50 ст.) - обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи, в размер на законната лихва върху сумата от 5000,00
лева, внесена като „парична гаранция“ по ДП № 112/2013 г. по описа на ОД на МВР - гр.
Варна, за периода от 29.08.2014 г. до 26.04.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261352 от 16.04.2021 г., поправено по реда на чл. 247
ГПК с Решение № 262463/12.08.2021 г., изменено по реда на чл. 248 ГПК с Определение №
265465/12.08.2021 г., постановено по гр. д. № 12353/2020 г. по описа на ВРС, XXXV състав,
В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„***, сумата от 8000,00 лева (Осем хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на неправомерното привличане на ищеца на
04.08.2018 г. като обвиняем по ДП № 112/2013 г. по описа на ОД на МВР - гр. Варна, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2017 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
ОТМЕНЯ Решение № 261352 от 16.04.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
Решение № 262463/12.08.2021 г., изменено по реда на чл. 248 ГПК с Определение №
265465/12.08.2021 г., постановено по гр. д. № 12353/2020 г. по описа на ВРС, XXXV състав,
В ЧАСТТА за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, да заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***, сумата от 1256,25
(Хиляда двеста петдесет и шест лева и 25 ст.), представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски за двете инстанции съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11