Решение по дело №1801/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 167
Дата: 26 март 2021 г.
Съдия: Даниел Йорданов
Дело: 20204110201801
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Велико Търново , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ в публично заседание
на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20204110201801 по описа за 2020 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ "Е.П." гр. Велико Търново, представляван по
пълномощие от адв. М.Б. от ВТАК, против Наказателно постановление № 497290-F507268
от 27.02.2020 г. на Началника на Отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново в ЦУ на
НАП, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл.
185, ал. 1 от ЗДДС на търговеца е наложена "имуществена санкция" в размер на 700.00 лева.
Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно.

1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН № F507268 от 09.09.2019 г. от органите на приходната агенция срещу жалбоподателя
ЕТ "Е.П." гр. Велико Търново, затова, че при извършена проверка на 01.09.2019 г., в 14:25
часа, в търговски обект - магазин за детски обувки, находящ се в гр. Велико Търново , бул.
"България" № 1 , стопанисван от търговеца, било установено, че за извършена контролна
покупка - на 1 чифт цвички "Беко" на стойност 10.00 лв., заплатени изцяло и в брой от Р. Х.
Х. - ИП, за което плащане не била издадена фискална касова бележка от монтирано в обекта
фискално устройство модел "TREMOL М20", № на фискално устройство ZK 131772 и № на
фискална памет 50168635. Плащането било прието от продавач-консултант в обекта, като
същият не е издал и не е дал на купувача фискална касова бележка от работещото в обекта
фискално устройство за сумата на стоката, заплатена изцяло и в брой, нито ръчна касова
бележка от кочан. Покупката беше извършена в 14:18 ч. Неиздаването се потвърждавало от
разпечатка от КЛЕН за 01.09.2019 г.
Проверката е документирана с Протокол за извършена проверка cep. АА №
0361674/01.09.2019 г., подписан без никакви възражения и бележки от присъствалия по
време на извършването й продавач-консултант в обекта. Към ПИП е приложен и Опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на
представляващия ЕТ, връчен му е надлежно и е подписан от него с отбелязване, че ще
подаде възражения в законоустановения срок. Такива не са последвали.
Контролният орган е квалифицирал извършеното нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал.
1 от ЗДДС.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,
налагайки на жалбоподателя "имуществена санкция" в размер на 700.00 лева.
Представени са и доказателства за компетентността на административно наказващия
орган да издава НП по чл. 185 от ЗДДС - Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17 от 17.05.2018 г. на ИД на
НАП.
Горната фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен начин от
показанията на разпитаните по делото свидетели, служители на приходната агенция. От тях
2
става ясно, че за процесната продажба не е издадена фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД. Стоката е била предадена на купувача, който заплатил цената
за нея и напуснал търговския обект. Имало е евентуална уговорка за подмяна на номера на
същата стока, но не и за нейното връщане, респективно на платената за нея цена.
Показанията на свидетелката Димитрова са с ниска степен на достоверност,
доколкото същата се намира в трудово правни отношения с търговеца и едновременно с
това е лицето допуснало неиздаването на фискална касова бележка от ФУ, поради което
съдът не ги кредитира.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
частично основателна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна
точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от
компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити –
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани
обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и
съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателствата,
подкрепящи административното обвинение.
По същество: Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ гласи, че
независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба, с
изключение на изрично упоменатите случаи, а ал. 6 на същия член сочи, че фискалната
касова бележка се издава при извършване на плащането. От анализа на цитираните
разпоредби се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова
бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги. В
конкретният случай търговецът, като не е издал фискална касова бележка от ФУ за
извършената продажба, е нарушил разпоредбата на чл. 25 от цитираната наредба, с което е
осъществил фактическия състав на нарушението по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
В разглежданият случай е извършена контролна покупка на 1 брой цвички и е
заплатената сума от 10 лева, за която продажба не е бил издаден фискален касов бон, което
съставлява неизпълнение на задължението за регистриране на продажбата, респективно
3
неспазване на реда и начина за издаване на документ за нея. Като е наложил
административно наказание за това нарушение, административният орган е приложил
материалния закон правилно. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че сумата от 10
лева, платена в деня на проверката, представлява задатък и е следвало да бъде отчетена по-
късно, тъй като стоката е получена и сумата за нея е заплатена изцяло, при което е следвало
да се издаде фискален касов бон, какъвто безспорно не е издаден. Имало е евентуална
уговорка за подмяна на стоката, но не и за връщане на платената за нея цена. Ирелевантен е
и факта, че покупката е извършена след края на работния ден на търговския обект, тъй като
от свидетелските показания, включително и тези на продавач-консултанта в обекта, се
установява по един категоричен начин, че същият е работел и в него са били обслужвани
клиенти.
С оглед субекта на нарушението: Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС лице, което не
издаде което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, подлежи на наказване с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица
и едноличните търговци. Посочената разпоредба изрично предвижда отговорност както за
физически лица, така и за ЕТ и ЮЛ. В чл. 185, ал. 3 от ЗДДС е предвидено, че в случаите по
ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде да издаде документ по
чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до
500 лева. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, а съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за
всяка продажба. Няма спор, че търговецът е лице, което попада в обхвата на чл. 3, ал. 1 от
Наредбата - извършва продажби на стоки или услуги в търговски обект, стопанисван от
него. Същевременно предвидената санкция в чл. 185, ал. 3 от ЗДДС за фактическия
извършител не изключва отговорността за търговеца, от името на който е действал
конкретният продавач. Като лице участващо в търговския оборот търговецът дължи по-
голяма грижа от тази на неговите работници. Следователно, допускайки продаването на
стоки от неговия обект без издаването на фискална касова бележка, търговецът също е
допуснал нарушение, което следва да се санкционира. В случая не става въпрос за лична
отговорност на представляващия ЕТ, а за отговорност на търговеца, като лице извършващо
търговска дейност.
Доколкото в настоящият случай е санкциониран именно ЕТ за неизпълнение на
задължение към държавата при осъществяване на неговата дейност, в хипотезата на чл. 83
от ЗАНН, не се явява необходимо да се констатира виновно поведение на определено лице,
а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване
на дейността му, т.е. да се установи фактът на извършване на нарушението. В този смисъл
ирелевантни са и причините довели до допускане на нарушението, в това число и
отношенията между представляващия ЕТ и продавача в търговския обект.
4
Процесното административно нарушение се смята за извършено с факта на
неиздаването на фискална касова бележка от ФУ и не зависи от размера на сумата, която да
обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН. Същото с нищо не се отличава от останалите
нарушения от същия вид, за да бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната
разпоредба.
Съдът обаче намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в
частта му за размера на наложеното наказание. В наказателното постановление липсват
мотиви, на които се е позовал административно наказващият орган, за да определи размера
на наложената имуществена санкция. Това от своя страна представлява процесуално
нарушение по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който текст при определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Поради това, настоящият състав приема, че ревизираното наказателно
постановление следва да се измени. Предвид констатираното от настоящата съдебна
инстанция, с оглед липса на данни за друго нарушаване на данъчното законодателство от
страна на търговеца, както и предвид характера на нарушението, следва да се приеме, че за
постигане на целения ефект от налагането на наказанието е уместно да се определи
имуществена санкция в предвидения от закона минимум. В този смисъл наказателното
постановление следва да се измени.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената
от жалбата, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Според съда делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което прецени, че юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде определено в минималния предвиден от Наредбата размер -
80 лева, който съразмерно с уважената част от жалбата възлиза на 57.14 лева.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 497290-F507268 от 27.02.2020 г. на
Началника на Отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на ЕТ
"Е.П." гр. Велико Търново, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена "имуществена
санкция" в размер на 700.00 лева, като намалява същата на 500.00 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА ЕТ "Е.П." гр. Велико Търново да заплати на ЦУ на НАП гр. София
5
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената
част от жалбата в размер на 57.14 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6