РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. ХАСКОВО, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500358 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 169/29.03.2022 година, постановено по гр.д. № 167/2021
година, РС-Хасково е признал за установено на основание чл. 439 ал. 1 от
ГПК, по отношение на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД-гр.Хасково, с
ЕИК *********, че Е. О. Ц. с ЕГН **********, от *****, със съдебен адрес –
*****, не дължи на дружеството сумата от 254.95 лева - главница,
представляваща неизплатена стойност на предоставена услуга за вода,
пречистване и отвеждане на канални води за периода от 05.05.2007 година до
30.06.2008 година; 74.65 лева – лихва за забава за периода от 05.05.2007
година до 28.01.2010 година и 96.98 лева – разноски, по издаден
изпълнителен лист от 30.05.2012 година по гр.д. № 1241/2010 година по описа
на Районен съд-Хасково, за които вземания е образувано изпълнително дело
№ 20128750401058 и изпълнително дело № 20208750400212 по описа на ЧСИ
№ 875 – Захари Запрянов, с район на действие – Окръжен съд-Хасково. С
оглед изхода на делото, направените от ищцата Ц. деловодни разноски са
възложени на „ВиК“ ЕОООД – Хасково.
1
Недоволен от така постановеното решение е останал ответник в
първоинстанционното производство „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
- Хасково. Подава въззивна жалба с оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила и незаконосъобразност на съдебния акт. Счита, че в
нарушение на процесуалните правила съдът не е приел представеното от него
доказателство – молба вх. № 1670/09.01.2018 година за присъединяване на
дружеството-въззивник в качеството на взискател по ИД № 504/2012 година
на ЧСИ Захари Запрянов, както и неправилно не е уважил искането за
изискване на същото изпълнително дело. Настоява, че присъединяването му
като взискател по изп.дело № 504/2012 година следва да се разглежда като
действие, прекъсващо течението на погасителната давност. С тези доводи
счита, че давността по чл. 116 б. „в“ от ЗЗД за процесното вземане не е
изтекла, а следователно и предявеният иск е неоснователен. Моли за
постановяване на въззивно решение, с което обжалваният акт на РС –
Хасково да бъде отменен, а предявеният иск – отхвърлен. Претендира
деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата Е. О. Ц. подава писмен
отговор. Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт.
Твърди, че изпълнителното производство по изп.дело № 504/2012 година е
прекратено на 26.02.2019 година поради настъпила перемпция. Счита, че
действия, извършени по прекратено изпълнително производство, не
прекъсват течението на давността. Прави искане за потвърждаване на
решението и за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните,
констатира следното:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок и от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
2
на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен
акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията на въззивника съдът намира следното:
При разглеждането на спора районният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях
е достигнал до правилни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения
при събиране на доказателствата по делото. Анализът им е съвкупен,
правилен и пълен. Въззивният съд изцяло споделя възприетата от РС
фактическа обстановка, без да се налага същата да се преповтаря.
Представените и приети във въззивното производство писмени доказателства
не водят до изводи, различни от крайния извод за основателност на иска, до
който е достигнал и районният съд.
Ищцата е оспорила изпълнението на взискателя - въззивник, като е
сезирала съда с иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК. Искът срещу
„В и К“ ЕООД – Хасково е основан на твърдение, че след издаване на
изпълнителното основание са настъпили факти, поради които изпълняемото
право на взискателя по изпълнителното дело вече не съществува. Конкретно,
заявила е, че е изтекла петгодишната погасителна давност, поради което
взискателят вече не може да иска принудително изпълнение на вземането си.
Между страните няма спор, че решението по гр.д. № 1241/2010 година
по описа на РС-Хасково е влязло в законна сила най-късно на 30.05.2012
година, на която дата е издаден изпълнителен лист. Спорът по делото се
свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по
отношение на процесните вземания по ИЛ.
Ищцата не въвежда своевременно, с ИМ, твърдение за това, че се
намира под специална закрила на потребителя, макар че от позициите и на
двете страни е несъмнено, че се касае за задължения за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, с посочен в Общите условия падеж. Съдът не може да надхвърли
рамките на предприетата от ищеца защита, ето защо ще обсъжда общата
давност по чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, а не кратката такава по чл. 111, б."в" ЗЗД .
3
Съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10
от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането
на кое и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са
изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, както и
действията, с които давността не се прекъсва.
Ищцата не претендира изтичането или прекъсването на давността да е
настъпило преди образуване на изпълнителното производство, ето защо на
обследване подлежи периодът след 10.08.2012 година – датата на образуване
на изп.дело. Съдът приема, че първото изпълнително действие, довело до
прекъсване на давността за вземанията по изпълнителния лист е подадената
от „ВиК“ ЕООД – Хасково молба от 10.08.2012 година за образуване
на изпълнителното производство срещу ищцата, доколкото в нея кредиторът
е възложил на ЧСИ – при неплащане в срока за доброволно изпълнение да
издири длъжниковото имущество (трудово възнаграждение) и да насочи
изпълнението върху него. Изпълнителното действие – налагането на запора, -
е извършено на същата дата – 10.08.2012 година, т.е. течението на давността е
било прекъснато и е започнал да тече нов срок.
Видно от направените на гърба на изпълнителния лист отбелязвания, в
резултат на запора са били извършени отчисления от трудовото
възнаграждение на длъжника, за погасяване на задължението по ИЛ –
последното от тях е извършено на 11.01.2013 година. След тази дата, видно от
преписа на изп. дело, представен по делото, не са предприемани действия по
изпълнението до 08.01.2018 година, когато с необжалвано постановление
ЧСИ е констатирал изтичането на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и е
прекратил изпълнителното производство поради перемпция.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, изпълнението се
счита за прекратено, когато в продължение на две години взискателят не
поиска извършване на изпълнителни действия, без за това да е необходимо
изрично постановление на съдебния изпълнител. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата
на закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без
4
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй
като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право.
В настоящият случай, съдът намира, че считано от 11.01.2015 година
изпълнително производство е прекратено по силата на закона – чл.433, ал.1,
т.8 ГПК.
В този случай новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и да е
основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички
предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания/, а
изпълнителните действия, предприети след прекратяването, не могат да
доведат до прекъсване на давността. В този смисъл т.10 от ТР №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното съдът намира, че считано от 11.01.2013 година,
когато е извършено последното валидно изпълнително действие по
изпълнителното производство срещу ищцата, е започнала да тече нова
погасителна давност, която безпрепятствено е изтекла на 11.01.2018 година за
главницата и за лихвите, без да е спирана и прекъсвана и вземането по
издадения изпълнителен лист е погасено по давност.
Действително, на 09.01.2018 година взискателят „ВиК“ ЕООД –
Хасково е поискал да бъде присъединен по друго изпълнително дело срещу
същия длъжник – Е. Ц. (изп. дело № 20128750400504 на ЧСИ Захари
Запрянов). Но доколкото изпълнителното производство по това изпълнително
дело е било прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК на 26.02.2019
година, то поради изложените по-горе съображения за правните последици от
прекратяването поради перемпция, това действие е без правно значение и не
води до прекъсване на давността. Ето защо, към момента, в който взискателят
„ВиК“ ЕООД – Хасково е инициирал ново принудително изпълнение въз
основа на същия изпълнителен лист (по изп.дело № 20208750400212),
претендираното от него изпълняемо право вече не съществува. По тези
5
съображения предявеният иск е основателен и подлежи на уважаване.
РС-Хасково е стигнал до същия краен извод, поради което атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
Доколкото въззивната жалба е преценена като неоснователна, на
въззивника не се дължат претендираните деловодни разноски.
По правилото на чл. 78 ал. 3 от ГПК на въззиваемата се дължи
възстановяване на деловодните разноски, понесени за производството пред
ХОС. Доказват се такива в размер на 500 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, ето защо дружеството-въззивник следва да бъде осъдено да ѝ
възстанови направените разходи за адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 169 от 29.03.2022 година,
постановено по гражданско дело № 167 по описа на РС-Хасково за 2021
година.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация» ЕООД-гр.Хасково,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Хасково, ул.
„Сакар“ № 2, да заплати на Е. О. Ц., ЕГН **********, от ****, със съдебен
адрес – ****, направените по делото разноски в размер на 500 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6