Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 489 25.11.2019 год. Димитровград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд- Димитровград в откритото си
заседание на шести ноември през 2019
год. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
Секретар : Дарина Петрова
Прокурор :
като разгледа докладваното
от съдията г.д. № 1387 по описа на съда
за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Предявен е отрицателен установителен иск по
чл.124 ГПК във връзка с чл.439, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че на 5.12.2018год. при внасяне на сума по задължение към банка ДСК ЕАД бил уведомен.че
върху банковата му сметка е наложен запор на 16.11.2018год. по изп.дело
2013-852-04-02840. по описа на ЧСИ-К.П..рег.№ 852 по регистъра на КЧСИ с район
на действие СГС-София.Това изп.дело.по което е длъжник е образувано въз основа
на изпълнителен жст.издаден по ч.гр.д. 1647/20Югод. по описа на PC-Димитровград,
като задължението видно от запорното съобщение от банка ДСК ЕАД е в размер на 2 416.16лв към дата на налагане
на запора-16.11.2018год., представляващи: 494.81лв.-олихвяема сума- главница.
402.76лв.-законна лихва от 23.11.20Югод. до 16.11.2018год.-датата на налагане
на запора 2.08.2018год., 547лв.- общо разноски и такса по ТТРЗЧСИ ,както и
присъединени публични държавни вземания в размер на 971.59лв.в размер на 2
416.16лв.Тези суми били различни като вид и размер в издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от
25.11.201Огод..издадена по ч.гр.д. 1647/20Югод. по описа на PC-Димитровград и
са както следва: 687. 10лв.-главница -неплатено задължение по договор за целево
финансиране от 3.04.2009год. ведно със законната лихва от 23.11.2010 год. до
окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 125лв.Задължението е
възникнало по сключен договор за целево финансиране на 3.04.2009год.
Кредиторът-ответник по настоящото производство е получил изпълнителния си лист
по ч.гр.д. 1647/201 Огод. по описа на PC-Димитровград .След снабдяването с
изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело 2013-852-04-02840. по
описа па ЧСИ-К.П..рег.№ 852 по регистъра на КЧСИ с район на действие СГС- София.
По това изпълнително дело е бил наложен запор върху банковата ми сметка в ДСК
АД на 16.11.2018год.От влизане в сила на заповедта за изпълнение на
18.01.2011год. до налагането на запора на банковата ми сметка на 16.11.2018год.
други действия по принудително изпълнение срещу мен не са искани от взискателя
и съответно не са били предприемани до 16.11..2018год.,когато е бил наложен
запора върху банковата ми сметка в ДСК ЕАД.През 2018год.,преди налагането на
запора съм получил две писма от взискателя,че е образувано изпълнително дело
срещу мен като ми се предоставя срок съответно до 15.02.2018год. и до
10.08.2018год. да заплатя задължението от 956.20лв.към 10.08.2018год.Изпратих
отговор по поканите на кредитора,че не дължа изпълнението.тъй като сумите са
погасени по давност.Други суми след влизане в сила на заповедта по делото не бил
внасял, нито са му били удържани. Съгл.чл.110 т ЗЗД давността била винаги 5
годишна.а съгл.чл.111 б „ в” от ЗЗД задълженията от наеми и лихви се погасявали
с 3-годишна давност.При това положение от 18.01.2011год.-датата на влизане в
сила на заповедта за изпълнение до налагането на запора на 16.11.2018год. и дори до изпращането на първата покана от
взискателя/ не по изпълнителното дело/ на 15.02.2018год. била изтекла давността за събиране на сумата от
494.81 лв.-олихвяема сума-главница по договор за целево финансиране от
3.04.2009год., 402.76лв.-законна лихва върху тази главница към дата на запора
16.11.2018год.. 547лв. разноски, поради което не дължа тези суми, тъй като
давността изтекла и то след издаване на
заповедта за изпълнение.Съгл.чл.116 от ЗЗД с предприемане на действия по
принудително изпълнение,в която посока е ТР 2/2013год.Изпълнителният процес се
прекратява по закон,независимо дали съдебния изпълнител е прогласил с
постановление прогласяването на изпълнителното производство,защото то е
прекратено ех. Леге с изтичане на 5 годишния срок от влизане в сила на
решенията.Съдебната практика в тази посока е стабилна: Решение 223/12.07.2011
год. по т.д. 124/2010 год. на ВКС, П-ро г.о. решение 94/27.07.2010 год. по
т.д.943/2009год. на I-во т.о на ВКС, решение № 76/7.06.2011год.по
т.д.634/2010год.Налице било и ТР ,което не е загубило сила 47/1.04.1965год. по
гр.д.23/1965год. на ОСГК на ВС,в което се казвало изрично: С настъпване на
някое от основанията по чл.330 ал.1 б а до е от ГПК/ отменен/ .принудителното
изпълнение се прекратява по силата на закона и от този момент отпадат
наложените възбрани ,запори и описи.от който момент се прекратява действието им
независимо дали са вдигнати или не от съдебния изпълнителят, е постановлението
на съдебния изпълнител НЕ ПРЕКРАТЯВА изпълнението, а само установява по силата
на закона, че то вече е прекратено.
Доколкото
давността била изтекла след издаване на заповедта за изпълнение- 18.1.201 1год.
и изпълнителния лист ,моли съда да приеме, че не дължи сумата от 494.81 лв.-
олихвяема сума-главница по договор за целево финансиране от 3.04.2009год.,
402.76лв.-законна лихва върху тази главница към дата на запора 16.11.2018год..
547лв. Разноски, тригодишната погасителна давност по отношение на задължението
за лихва била изтекла в периода 18.1.2011 год.-издаването на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист до налагането на запора на 16.11.2018год., а
именно-на 18.01.2014год. Петгодишната давност относно главницата и разноските е
изтекла в периода от 18.1.2011год. до 16.11.2018год.,а именно на 18.01.2018год.
Посочва
също,че давността по отношение на сумите е започнала да тече на 18.1.2011год.-датата на
издаване на изпълнителния лист и е изтекла съответно на 18.01.2014год.по
отношение на лихвите и на 18.01.2016год. по отношение на главницата и
разноските, .т.е преди налагането на запора на 16.11.2018год.
В
периода от датата на издаване на заповедта и изпълнителния лист- 18.01.2011год.
до датата на налагането на запора-16.11.2018год. спрямо ищеца не били
предприемани никакви действия по принудително изпълнение, поради което според
него е изтекла давността за вземанията.
Тъй
като не дължал сумата по изпълнително дело, счита,че не дължи и разноските, които
би следвало да се дължат от взискателя .
С оглед
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което на основание чл.439 от ГПК да приеме за установено по отношение на ответника,че не дължи сумата от
общо 1 444.57лв., представляваща -494.81лв.-олихвяема сума-главница, 402.76лв.-
законна лихва от 23.11.2010 год. до 16.11.2018год.-датата на налагане на запора
2.08.2018год., 547лв,- общо разноски и такса по ТТРЗЧСИ като задължението е
установено със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.
1647/2010 год. по описа на РС-Димитровград, по повод на която е образувано
изп.дело 2013-852-04-02840, по описа на ЧСИ-К.П., рег.№ 852 по регистъра на
КЧСИ с район на действие СГС-София.
Претендира да му се
присъдят
направените по делото разноски.
В срока за отговор ответника АПС
Бета България” ООД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Триадица”, бул.’’България” №№ 81 В, ап.З, ЕИК *********, представлявано от
управителя Петър Иванов Иванов, не депозира такъв.
По отношение на предявените
искови претенции, съдът като взе предвид факта, че съобразно изискванията на
чл.238 ал.1 от ГПК, по искане на ищеца, предвид и наличието на предпоставките в
ГПК за постановяване на неприсъствено решение: на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съобщенията на
ответника са връчени редовно, последният не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първо заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът намери, че следва да се
произнесе с неприсъствено решение, без да мотивира същото по същество.
В
настоящото производство ищецът е поискал
да му бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно приложен от него
списък с разноски . Ищецът е доказал разноски представляващи държавна такса-150 лева, адвокатско
възнаграждение-440 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран
от горното и на основание чл.239, вр.чл.238 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Т.Р., ЕГН **********
***, чрез адв.Д.К. ***, не
дължи на ответника „АПС Бета България“ООД, със седалище и адрес на управление
град София, р-н Триадица, бул.„България“№81В, ап.3, ЕИК *********,
представлявано само
заедно от управителите П.Р.и Д.М.,
сумите по изпълнително дело №20138520402840 по описа на
ЧСИ К.П., с рег.№852 и
район на действие СГС-София, а именно: от 1 444.57лв.,
представляваща 494.81/четиристотин деветдесет и четири лева и 81 ст./-олихвяема
сума-главница, 402.76/четиристотин и два лева и 86 ст./- законна лихва от
23.11.2010 год. до 16.11.2018 год., 547/петстотин четиридесет и седем/ лева,
представляващи общо разноски и такса по ТТРЗЧСИ, което задължение е установено
със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. 1647/2010
год. по описа на РС-Димитровград, по повод на която е образувано изп.дело
2013-852-04-02840, по описа на ЧСИ-К.П., рег.№ 852 по регистъра на КЧСИ с район
на действие СГС-София.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ООД, със седалище и адрес на
управление град София, р-н Триадица, бул.„България“№81В, ап.3, ЕИК *********,
представлявано само
заедно от управителите П.Р.и Д.М.,
да заплати на Д.Т.Р., ЕГН ********** ***, чрез адв.Д.К. ***, разноски
по настоящото
производство в размер на 590/петстотин и деветдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис от решението
на страните по делото, като на ответника се укажат правата му по чл.240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Съдебният акт е
обявен на 25.11.2019 г.
Секретар Д.Петрова