Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд,ТРЕТИ наказателен състав
в публичното
заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
при секретар Дарина Димитрова като разгледа докладваното от съдията МИТЕВА НАХ дело №
2016 по описа за 2019 година на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С.М.К. , ЕГН**********
*** , срещу наказателно постановление № *** от 29.10.2018г., издадено от ***
група към ***, Сектор „***“, с което на жалбоподателят на основание чл.179,
ал.2, вр. с чл. 179 ал. 1 т.5от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на
200 лв. и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал.1 т.3
б.В глоба в размер на 50лв и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
В жалбата се излагат съображения, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че в АУАН и НП е
допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в несъставомерност на нарушенията
на чл. 123, ал.1 т3 б.В от ЗДвП и чл. 25 ал.1 от ЗДвП извършено виновно.НП не съдържа задължителните
реквизити в нормата на чл. 57 ал1 от ЗАНН,както и нарушаване на чл40 ал1-4 от
ЗАНН.
Административно наказващият орган, не се явяват и не
заемат становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Срещу С.М.К. е съставен АУАН ***. за това, че на
16.10.2018.,в 08,40 часа, в *** , Път 11-35км.10+522 от с.*** в посока гр.Плевен
до „***”, като водач на л.а *** , с рег. № *** при извършване на маневра да се
отклони на ляво по пътното платно за движение,в частност за да премине в
другата пътна лента удря минаваш покрай него друг лек автомобил *** с рег.№***
с водач С.В.П. с ЕГН ********** от което настъпва ПТП с материални щети.След
което напуска местопроизшествието.
Нарушения по
чл. 25 ал.1 от ЗДвП и по чл. 123, ал.1 т3 б.В
от ЗДвП .
За така установените
нарушения, срещу М. е издадено и процесното НП № *** от
29.10.2018г издадено от *** група към ***,
Сектор „***“, с което на жалбоподателят, за извършено нарушение на извършено
нарушение на чл. 25 ал1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 вр. с чл.
179 ал.1 т.5 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал.1 т.3
б.В глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ АУАН ***.
и наказателно постановление /НП/ №*** от 29.10.2018г Протокол за ПТП №***/16.10.2018г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалба е основателна, по изложените в нея съображения.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят
неговата отмяна. Въпреки,че обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление не са спазени някой от императивните разпоредби на
ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи, че
жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението по чл. 25, ал.1 от ЗДвП,
като при управление на МПС на
16.10.2018г.в 08,40 часа, в *** , Път 11-35км.10+522 от с.*** в посока гр.Плевен
до „***”, като водач на л.а *** , с рег. № *** при извършване на маневра да се
отклони на ляво по пътното платно за движение,в частност за да премине в
другата пътна лента удря минаваш покрай него друг лек автомобил *** с рег.№***
с водач С.В.П. с ЕГН ********** от което настъпва ПТП с материални щети. Както
и съставът на нарушението на чл чл 123,
ал.1 т3 б.В от ЗДвП,като е напуснал произшествието без да уведоми органите на
МВР.
Въз основа на този акт за установяване на
административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в
което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта.
По делото се събраха както гласни доказателствени
средства /показания на свидетелите –
актосъставител В.В. и свидетелят А.Й. .
Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на разпитаните
по делото свидетели, независимо от по – общия им характер при излагане на
относимите за делото обстоятелства. Отдава последното на естеството на работа
на свидетелите, предполагаща ежедневно извършване на еднотипни проверки по
ЗДвП. Противоречиви доказателства не се събраха, поради което не се и налага
отделното им обсъждане.
От свидетелските показания се установява, че АУАН е
съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта , също не е очевидец,
а е само такъв по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен
в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са
участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама
свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се
отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта
не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено,
въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в
акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН,
като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е
нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителя
и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало
да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е
следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. В АУАН бланкетната
разпоредба „ посочва се какъв е свидетеля:очевидец,присъствал при установяване
на нарушението или при съставяне на акта „ , са подчертани с химикал: „присъствал при установяване на нарушението
или при съставяне на акта „ ,което са две различни една от друга
хипотези,затова са разделени и със съюза „или”.
При така установената фактическа обстановка, е налице
хипотезата на липса на втори свидетел в АУАН, което се явява съществено
нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на
НП за нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДвП/, и за нарушението по чл 123 ал.1 т3
б.В от ЗДвП като незаконосъобразно. Нарушена
е и разпоредбата на чл.40, т.9 от ЗАНН, като са посочени имената и ЕГН,но
не и точниат адрес на лицето, което е
претърпело имуществени вреди от нарушението. С оглед обстоятелството, че е
реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, обаче не е ясно и
какви. Вписването в акта, че от деянието се претъпяни имуществени вреди, не
санира допуснатото нарушение по чл. 42, т.9 от ЗАНН, тъй като тази обстоятелства
следва да се описани в описателната част на акта, а не да се извличат от
приложени по делото писмени доказателства.
При съставяне на обжалваното НП не е
изследвана действителната фактическа обстановка при ПТП-то. Вследствие на
неправилна преценка на фактите, довели до ПТП. В АУАН не е изяснен въпросът относно поведението
на участниците в ПТП. Автомобилите участвали в ПТП не са били на
мястото,изводите за виновността са правени от настъпилите щети.
От друга страна, съдът счита , че посочените като нарушени
материално-правна и санкционна норми визират резултатно нарушение, съществен
елемент от което е нарушението да е създало непосредствена опасност за
движението. Подобен резултат нито е бил констатиран на място, нито в АУАН и НП
са описани обстоятелства, свързани с подобен резултат. Тази констатация е
довела до правилен и обоснован извод за несъставомерност на констатираното
нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП , респ. за незаконосъобразност на наложената
санкция по чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 ЗДвП.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че видно от наказателното
постановление административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушението по чл. 25, ал.1 ЗДвП е ангажирана на основание
чл. 179, ал.2 вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от
ЗДвП, като видно от разпоредбата на ал.1, т.5 на цитираната
норма същата съдържа в себе си шест различни предложения, при неизпълнението на
които следва да се понесе съответна санкция, като неясно остава за съдебния
състав кое е предложението което административно-наказващия орган е
приел че е нарушено - неспазване предписанието на пътните знаци,
пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението. Това обстоятелство не може да
бъде изведено и от описанието на извършеното нарушение което от своя страна е
непълно. Непосочването на предложението на чл. 179, ал.1, т. 5 от ЗДвП което да
съответства на словесното описание на
твърдяното нарушение също създава неяснота по отношение на основанието за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателят и
съответно невъзможност същата да бъде разбрана не само от нарушителя, но и от
съда, с оглед задължението му за осъществяване на проверка за
законосъобразност.
Относно
нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП:
В т.2 на атакуваното НП на жалбоподателя е наложено
административно наказание за извършено от него административно нарушение по
чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП. Посочената норма въвежда задължение на
водачите, участници в ПТП, когато между тях няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, без да напускат местопроизшествието, да
уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
/МВР/ на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват
дадените им указания. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за
съставомерността на изпълнителното деяние на нарушението по чл.123, ал.1, т.3,
б.“в“ от ЗДвП е необходимо да е настъпило ПТП, при което са причинени само
имуществени вреди, произшествието да е възприето от участниците в същото, и между
тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Изброените
предпоставки следва да бъдат налице кумулативно, за да бъде ангажирана
отговорността на нарушителя. В случая е безспорно установено, че жалбоподателят
е притежавал качеството на водач на пътно превозно средство /ППС/ по смисъла на
§6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Не е спорно, че същият е бил
участник в ПТП, тъй като с поведението си е допринесъл за настъпването му,
както и че в резултат на допуснатото ПТП са били причинени само имуществени
вреди. Съдът намира, че не е налице
последният от елементите, които са от значение за съставомерността на
деянието като административно нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„в” от ЗДвП, а
именно липсата на съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието.
В хода на съдебното следствие от показанията на актосъставителя В. и свидетелят
Й... се установява, че между участниците в ПТП са нанесени имуществени вреди,
не е имало спор по отношение на реализираното ПТП, нанесените имуществени вреди
и тяхната стойност, за да се твърди, че е имало разногласия относно щетите, и
че въпреки на тези разногласия,
нарушителят е напуснал местопроизшествието и не е уведомил съответните органи. Не се установява да е воден разговор между
тях, даже напротив установява се ,че и двамата водачи са напуснали местопроизшествието.
Нещо повече, видно от гласните доказателства жалбоподателят се е върнал на мястото на произшествието и е
присъствал при пристигане на служителите от ***.
Наред с това, съдът констатира, че нито в акта, нито в
НП е отразено липсата на съгласие относно обстоятелствата, свързани с
настъпилото ПТП. Това е довело до несъответствие между описанието в
обстоятелствената част на НП и посочената за нарушена правна норма, което
представлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо на самостоятелно
основание отмяната на обжалвания административен акт в тази му част.
С оглед на изложеното съдът намира, че издаденото
против жалбоподателя наказателно
постановление по т.2 от същото, се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено в тази му част.
Възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка, въз
основа на която е наложено административното наказание, е неправилно преценена. В хода на административното производство АНО не е
проверил обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП. Административно
наказващият орган не е извършил разследване на спорните
обстоятелства.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че НП
следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от 29.10.2018г., издадено от ***
група към ***, Сектор „***“ в частта в която на С.М.К. , ЕГН ********** *** на
основание чл.179, ал.2 вр. с чл. 179 ал.1
т.5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 25 ал.1 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 200 лв., както и в
частта, в която на основание чл. 175 ал.1
т.5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.
123, ал.1 т.3 б.В му е наложена глоба в
размер на 50лв и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Регионален административен съд-Плевен в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: