№ 10605
гр.,,,, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110139403 по описа за 2022 година
С. М. Б. е предявил срещу ,,,,я искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ за сумата от 7000 лева -обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, засягане на доброто име и честта, притеснение,
депресия, вследствие на повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК, за което е оправдан с присъда от 26.10.2020 по НОХД
№8657/2019, СРС, НО, 109 състав /влязла в сила на 11.11.2020/ и за сумата от
500 лева – имуществени вреди, изразяващи се в разходи за 5 прегледа при
психиатър и закупуване на лекарства, ведно със законната лихва от
11.11.2020 до окончателното изплащане.
Ищецът поддържа, че на 25.01.2019 е образувано срещу него досъдебно
производство №20219 по описа на 05РУ-СДВР, пр.пр.№2552/2019 по описа на
СРП за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.Твърди, че по досъдебното
производство е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, впоследствие е
задържан под стража и за срок до 72 часа. Твърди, че на 25.01.2019 е бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.Твърди, че
с определение по НЧД №1435/2019 му е взета мярка за неотклонение
„Домашен арест“, която е приравнена на най-тежката мярка за процесуална
1
принуда „задържане под стража“.Твърди, че след протест от СРП, мярката за
неотклонение е потвърдена с определение от 05.02.2019г.Твърди, че е
изтърпял маркята за неотклонение „домашен арест“ за максималния срок от 2
месеца, като на 25.03.2019 мярката е била отменена.Твърди, че с
приключване на досъдебното производство е внесен обвинителен акт срещу
него, по който е образувано НОХД №8657/2019, СРС, НО, 109
състав.Поддържа, че делото е приключило с оправдателна присъда от
26.10.2020, която е влязла в сила на 11.11.2020.Твърди, че вследствие на
образуваното наказателно производство той бил психически сринат, търпял
унижение, срам и притеснение в квартала, в който живеел.Твърди, че
пирятелите му страняли от него, считайки го за престъпник.Твърди, че
отношенията му с близките се влошили.Твърди, че били засегнати доброто
име и честта му вследствие на воденото срещу него наказателно
производство.Твърди, че от притеснение не можел да спи и да работи,
здравето му се влошило и изпаднал в депресия, поради което редовно
посещавал психиатър.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ,,,,я оспорва преядвените искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед за задържане на лице от 24.01.2019 на МВР е задържан за
срок до 24 часа С. М. Б. поради управление на МПС след употреба на
наркотични вещества.
С постановление от 25.01.2019 на СРП С. М. Б. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за това че на 24.01.2019
около 23.45 часа в гр,,,, по път А-1 в посока от с. Яна към с. Елешница, 12 -
ти километър, управлявал МПС- лек автомобил марка „Ягуар“, с рег.
№СВ1,,,НВ, след употреба на наркотични вещества-амфетамин и
метамфитамин.
С определение от 27.01.2019 по НЧ дело №1435/2019, СРС, НО, 23
състав е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ по отношение на
обвиняемия С. М. Б..
С определение от 05.02.2019 по ВЧНД№371/2019, СГС, НО, XVII
състав е потвърдено определение от 27.01.2019 на СРС , с което е взета мярка
2
„Домашен арест“ по отношение на С. М. Б..
По делото е представен обвинителен акт срещу С. М. Б. за това, че че
на 24.01.2019 около 23.45 часа в гр,,,, по път А-1 в посока от с. Яна към с.
Елешница, 12 -ти километър, управлявал МПС- лек автомобил марка „Ягуар“,
с рег. №СВ1,,,НВ, след употреба на наркотични вещества-амфетамин и
метамфитамин-престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Видно от представен амбулаторен лист от 8.10.2019 от д-р Самвел
Багдасарян С. М. Б. е с диганоза Биполярно афективно разстройство..
По делото е представена справка от Национална следствена служба за
образувани и неприключили наказателни производства за С. М. Б..
По делото е представена и справка от СДВР за образувани и водени
досъдебни производства срещу С. М. Б..
По делото е представена и справка за съдимост от Районен съд , за С.
М. Б..
С присъда от 26.10.2020 по НОХД №8657/2019, СРС, НО, 109 състав С.
М. Б. е признат за невинен в това, че на 24.01.2019 около 23.45 часа в гр,,,, по
път А-1 в посока от с. Яна към с. Елешница, 12 -ти километър, управлявал
МПС- лек автомобил марка „Ягуар“, с рег. №СВ1,,,НВ, след употреба на
наркотични вещества-амфетамин и метамфитамин-престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК.
Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза при
ищеца са налице психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
употреба на психостимуланти /амфетамини/ психотично разстройство.Това
състояние се приравнява към продължително лазстройство на съзнанието в
смисъла на чл.33 от НК.Това състояние възниква при продължителна
употреба на тези вещества, но може да възникне и при по-рядък прием, но в
големи дози.Още преди инкриминирания период през месец януари 2019
ищецът е имал психотични прояви, които са обуславяли болестното му
състояние.Поради това според вещото лице към момента на
инкриминираното деяние ищецът не е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.Съгласно
заключението на СПЕ психичното състояние на ищеца не му позволява
правилно да възприема фактите, имащи значение по делото и да дава
3
достоверни обяснения за тях.
Съгласно показанията на св. ,,,,, преди 2-3 години срещу ищеца /нейн
съпруг/ имало образувано наказателно производство за шофиране под
наркотични вещества.Свидетелства, че го задържали за 72 часа, а после 2
месеца бил под домашен арест. Свидетелства, че ищецът е оправдан, но не
помни кога, може би преди година -две.Свидетелства, че ищецът много тежко
преживял това, бил в депресивно състояние, посещавал доктор, доста често
го водела при психиатър Багдасарян.Свидетелства, че ищецът бил с
диагноза биполярно ефективно разстройство.Твърид, че ищецът не можел да
работи.Свидетелства, че депресивното му състояние продължило от тогава до
сега и приемал медикаменти и не работел.Свидетелства, че ищецът има страх
все още, че ще го задържат.Свидетелства, че те много не общували със
съседи, а той много не излизал навън вследствие на това. Свидетелства, че
след това имало още едно наказателно производство срещу ищеца , но по него
не го задържали, нямал книжка и се качил да шофира.Свидетелства, че
ищецът вече не посещавал съдебни зали и бил по-спокоен.Свидетелства, че в
месеца веднъж го водела на психиатър, изписвали лекарства и ги
купували.Свидетелства, че лекарствата на месец стрували около 100
лева.Свидетелства, че и до момента ищецът приема лекарства.Свидетества,
че докато ищецът бил под домашен арест всеки ден идвали да го проверяват.
Те имали две малки деца, които били много стресирани, вследствие на тези
посещения, голямата дъщеря, която тогава била на 8 години, я водили на
психолог. По време на първия преглед при д-р Багдасарян ищецът споделил,
че е бил бит, напсуван, унижен.Тя присъствала на прегледите.Свидетелства,
че ищецът го било страх да не го вдигат във въздуха отгоре-надолу, което
било направено от полицаите по време на ареста. Свидетелства, че не пази
документите от психиатъра и медицинската документация, тъй като
поликлиниката била в „Хаджи Димитър“, а имала още едно малко дете и се
струпвали много хора, затова водела съпруга си на „Екзарх Йосиф“.Съпругът
й не бил здравно осигурен.Свидетелства, че за тези 72 часа успяла да го види
веднъж, като ищецът бил подут около челото, зачервено и бил доста
стресиран.Знае, че е осъждан, но не знае за какво, преди този случай. Не знае
ищецът да е управлявал след употреба на наркотици.Не знае ищецът да е
сключвал споразумения с прокуратурата. Била доста по-малка и не
осъзнавала какво става.Свидетелства, че когато се запознала с ищеца той
4
нямал такива емоционални проблеми и не е посещавал преди това психиатър.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни
изводи:.
Със заповед за задържане на лице от 24.01.2019 на МВР е задържан за
срок до 24 часа ищецът С. М. Б. поради управление на МПС след употреба на
наркотични вещества.
С постановление от 25.01.2019 на СРП ищецът С. М. Б. е привлечен
като обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за това че на
24.01.2019 около 23.45 часа в гр,,,, по път А-1 в посока от с. Яна към с.
Елешница, 12 -ти километър, управлявал МПС- лек автомобил марка „Ягуар“,
с рег. №СВ1,,,НВ, след употреба на наркотични вещества-амфетамин и
метамфитамин.
С определение от 27.01.2019 по НЧ дело №1435/2019, СРС, НО, 23
състав е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ по отношение на
ищеца.
С присъда от 26.10.2020 по НОХД №8657/2019, СРС, НО, 109 състав С.
М. Б. е признат за невинен в това, че на 24.01.2019 около 23.45 часа в гр,,,, по
път А-1 в посока от с. Яна към с. Елешница, 12 -ти километър, управлявал
МПС- лек автомобил марка „Ягуар“, с рег. №СВ1,,,НВ, след употреба на
наркотични вещества-амфетамин и метамфитамин-престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК.
Съгласно мотивите към присъдата подсъдимият Б. се явява наказателно
неотговорен за извършеното от него деяние, тъй като не е разбирал
свойството и значението на деянието си и не е могъл да ръководи постъпките
си, поради това и деянието му не представлява престъпление, тъй като не е
извършено виновно.Поради това съдът е признал за невинен ищеца по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.2 от
НК.
Доколкото ищецът е бил наказателно неотговорен към момента на
извършването на деянието, същият е оправдан с влязла в сила присъда.
В Решение №480/23.04.2013 по гр.дело №85/2012, ВКС, 4 ГО е
посочено, че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от
ЗОДОВ е за увреждане на неимущестевни права, блага и правнозащитими
5
интереси.Вредите се изразяват в нравствените, емоционалните, психическите
и психологически терзания на личността, Целта на обезщетението е не да
поправи вредите, а да възстанови емоционалното и психологическо
равновесие на пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в
извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно.В този
смисъл е Решение №267 от 21.04.2020 по гр.дело №4587/2018, ВКС, 4 ГО.
С оглед на което съдът приема, че по време на наказателното
производство ищецът, обвинен в извършване на престъпление, за което
впоследствие е оправдан, е бил притеснен, стресиран и унизен.Това се
установява и от показанията на св. Бейкова.Съгласно показанията на св.
Бейкова ищецът много тежко преживял обвинението, бил в депресивно
състояние, страхувал се да не го задържат.
Съдът намира, че посещенията от ищеца при психиатър и неговото
психично състояние не са вследствие на воденото наказателно
производство.Съгласно заключението на СПЕ при ищеца са налице
психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на
психостимуланти /амфетамини/ психотично разстройство, като още преди
инкриминирания период през месец януари 2019 ищецът е имал психотични
прояви, които са обуславяли болестното му състояние.Именно поради това
състояние ищецът се явява наказателно неотговорен за извършеното деяние и
поради това е оправдан с влязла в сила присъда.
С оглед на което съдът намира, че посещенията при психиатър от
ищеца, за които свидетелства св. Бейкова не са вследствие на воденото срещу
него наказателно производство.
Видно от представената справка за съдимост, ищецът е осъждан за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. с чл.194, ал.1 от НК, като е
сключил Споразумение от 14.12.2015 и същият е реабилитиран към
12.04.2022.Видно от представените справки срещу ищеца са водени и други
наказателни производства.
Съдът като взе предвид, че ищецът е бил осъждан преди това, намира,
че същият не е търпял вреди от засягане на доброто име и честта му пред
обществото, пред съседи, пред квартала и пред близки хора. При наличие на
6
предходно осъждане и при наличие на други наказателни производства
ищецът не е търпял репутационни щети.Поради това и съдът не кредитира
показанията на св. Бейкова в частта, в която тя свидетелства, че ищецът
изпитвал страх да не бъде осъден.
Съгласно задължителната практика на ВКС -ППВС №4/23.12.1968г. и
ТР№3/22.04.2005 на ОСГК на ВКС, както и трайно установено практика на
ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, според която понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно , а е свързано със
задължителна, включваща оценъчен извод преценка на съда на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства.При исковете по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ такива са :тежестта
на повдигнатото обвинение, продължителността и начина на развитие на
наказателното производство, вида и продължителността на взетата мярка за
неотклонение, както и други ограничения на правата и свободите на ищеца в
рамките на наказателното производство, дали за времето на процесното
наказателно преследване са водени и други наказателни производсва срещу
ищеца.В този смисъл е Решение №50166/28.03.2023, по гр.дело №3216/2022,
ВКС, 3-то ГО.
В случая наказателното производство е протекло в рамките на 1
година и 9 месеца, а именно:от 25.01.2019 до 26.10.2020. Ищецът е бил
задържан за срок от 72 часа, като впоследствие в продължение на 2 месеца е
бил с мярка „Домашен арест“. Съдът отчита търпяните от ищеца тревоги,
стрес, притеснение във връзка с воденото наказателно производство, както и
поради задържането му.Съдът отчита и търпяните впоследствие ограничения
поради наложената му мярка „Домашен арест“. При определяне на
обезщетението съдът отчита, че ищецът е бил осъждан и че същият не е
търпял вреди, които засягат доброто му име, честта и достойноството му..
С оглед на изложеното съдът намира, че обезщетението за
неимуществени вреди, определено по реда чл.52 от ЗЗД възлиза в размер на
2000 лева.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера от
2000 лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от
7000 лева.
7
По отношение на имуществените вреди
Съдът намира, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между
посещенията при психиатър от ищеца и воденото наказателно
производство.Напротив от представените доказателства се установява, че още
преди инкриминирания период през месец януари 2019 ищецът е имал
психотични прояви, които са обуславяли болестното му състояние.
Освен това по делото не се установява ищецът да е посещавал повече от
1 път психиатър.Не се установяват и сумите които са заплатени за прегледите
при психиатър.Не са ангажирани доказателства и във връзка със закупуване
на лекарства за ищеца и тяхната стойност.
Предвид изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя осъждане на ответника да заплати в
полза на ищеца внесената държавна такса в размер на 20 лева в съответствие
с чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.Ищецът е реализирал разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 800 лева.Минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза на
1050 лева. С оглед на което адвокатското възнаграждение на ищеца е под
минималния размер.Поради това възражението за прекомерност на ответника
е неоснователно.Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
от 213.33 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ,,,,я да заплати на С. М. Б., ЕГН**********, с адрес:гр,,,, ,,,,,
със съдебен адрес:гр,,,, ул. „,,,,а, ет.1, ап.1, чрез адв.Х., на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 2000 лева -обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, притеснение, депресия, вследствие на
8
повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което е
оправдан с присъда от 26.10.2020 по НОХД №8657/2019, СРС, НО, 109
състав, ведно със законната лихва от 11.11.2020 /влизане в сила на присъдата/
до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. М. Б., ЕГН**********, с адрес:гр,,,, ,,,,,
със съдебен адрес:гр,,,, ул. „,,,,а, ет.1, ап.1, чрез адв.Х., срещу ,,,,я искове с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ГПК за горницата над 2000 лева до пълния
предявен размер от 7000 лева, обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, засягане на доброто име и честта, притеснение,
депресия, вследствие на повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК, за което е оправдан с присъда от 26.10.2020 по НОХД
№8657/2019, както и за сумата от 500 лева - имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за 5 прегледа при психиатър и закупуване на лекарства.
ОСЪЖДА ,,,,я да заплати на С. М. Б., ЕГН**********, с адрес:гр,,,, ,,,,,
със съдебен адрес:гр,,,, ул. „,,,,а, ет.1, ап.1, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ
сумата от 20 лева – държавни такси и 213.33 лева-адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9