гр. София, ……….. 2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, IX въззивен състав, в публичното съдебно заседание на
двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при
секретаря Зоя Пандурска, като разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНЧХД 4585 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 15.06.2018 г. по НЧХД
689/2018г. Софийски районен съд – Наказателна колегия, 11 състав е признал
подсъдимия К.П.К. за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл.
148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 НК.
Срещу съдебния акт е депозирана жалба и
допълнение към нея от повереника на частния тъжител, с които се претендира
отмяна на атакувания акт и постановяване на нов, с който подсъдимият бъде
осъден като се анализират събраните по делото доказателства и тяхната
интерпретация в мотивите към присъдата. Постъпило е допълнение и от самия
частен тъжител, в което се извършва анализ на съдебните мотиви. Моли да бъде
уважена жалбата на неговия повереник и подсъдимият бъде осъден на минимално
визираното в приложимия материален закон наказание. С жалбата и допълненията не
се претендира събиране на доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция, повереникът на частния тъжител – адв. С., поддържа жалбата и
допълнението към нея. Счита присъдата за неправилна, незаконосъобразна и
несъобразена със събраните по делото доказателства. Намира за неправилно това,
че първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелката Б., а е
кредитирал заявеното от свидетелите Д., Р. и В., които са разпитани по почин на
съда. Оспорва констатацията на съда за добрите характеристични данни на „подсъдимата“,
като намира същите за преписани от друго дело. На последно място повереникът счита,
че неправилни и незаконосъобразни изводите на районния съд за приложението на
чл. 9, ал. 2 от НК по дела от частен характер. Моли съда да уважи въззивната
жалба, като отмени първоинстанционната присъда и признае подсъдимия за виновен.
Частният тъжител З.М. поддържа казаното
от процесуалния си представител и представя писмени бележки, в които излага
становището си по същество.
Защитникът на подсъдимия – адв. Д.,
счита въззивната жалба за неоснователна и поддържа депозирания отговор. Намира,
че първоинстанционният съд е процедирал правилно при спазване разпоредбите на
материалния и процесуалния закон, а изложените в жалбата и допълнението към нея
твърдения не отговарят на истината. Защитникът счита, че от събраните по
делото доказателства по категоричен начин се установява, че подсъдимият не е
изричал обидни думи по отношение на частния тъжител. Моли съда да отхвърли
въззивната жалба като неоснователна и да потвърди първоинстанционната присъда
като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият поддържа казаното от
адвоката си, като твърди, че никога не е обиждал частния тъжител и изтъква голям
брой дела, заведени срещу него от последния.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към
нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна или изменение поради следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от СРС. По
делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и
проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени
правилни фактически изводи. Съобразявайки събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав прие за установена фактическа обстановка, тъждествена с
възприетата от решаващия съд:
Към инкриминираната дата тъжителят
притежавал жилище, находящо се в жилищен блок в гр. София, жк „********. В
същия жилищен блок живеела и майката на подс. К.. В тази връзка двамата
системно участвали в общи събрания на етажната собственост, на голяма част от
които тъжителят бил придружаван и от повереника - адв. С.. Събранията системно
протичали при недостатъчен първоначален кворум и били съпроводени със спорове
между живущите като се стигало до повишаване на тон, до неформални обвинения за
злоупотреби с общи средства и неправомерното им разходване и до дела на членове
срещу самата етажна собственост, вкл. и водени от самия частен тъжител.
За 20.11.2017 г. било свикано поредно
общо събрание на собствениците и ползвателите, което се провело до стълбищната
площадка на ет. 5. На същото отново се стигнало до оживени спорове и повишаване
на тон между участниците. По решение на присъстващите подс. К. бил избран за
председател на етажната собственост, за заместник - св. Д., а за касиер на
блока - св. Р..
Събранието приключило около 21:30 ч. и
присъстващите започнали да се разотиват по домовете си. Подс. К. се насочил по
стълбището към ет. 7, на който живеела майка му, при което се разминал с
намиращите се там тъжител М., свидетели К.и Б. и повереник - адв. С..
Така възприетата фактическа обстановка
се установява от събраните от първоинстанционния съд доказателства и
доказателствени средства: обясненията на подс. К.; показанията на свидетелите Р.К.,
В.Б., М. Д., Р.Р. и Е.В.; покана за ОС;
протокол от ОС; списък на присъстващи; справка от СРП и сигнали с приложения;
справка за съдимост.
Категорично се установяват силно влошени
отношения между живущите в блока, в които са се оформили своеобразни лагери или
е налице пълна липса на стремеж към пълноценно общуване с останалите членове на
етажната собственост. За тези обстоятелства доказателствените материали са
еднопосочни, взаимно допълващи се и без съществени противоречия помежду им.
Налице е пълна корелация между гласните доказателствени средства и писмените
доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло в тези части. Липсва спор
и относно времето и мястото на провеждане на общото събрание, както и за обстоятелството,
че именно на проведеното на инкриминираната дата общо събрание на етажната
собственост подсъдимият е бил избран за домоуправител.
Съществени противоречия се откриват в доказателствата
по делото по отношение на основния факт в предмета на доказване, като правилно
районният съд е преценил, че за това дали подсъдимият е изрекъл инкриминираните
думи, се оформят две диаметрално противоположни групи гласни доказателствени
средства. В подкрепа на обвинителната теза са показанията на свидетелите К. и Б.,
а обратното становище застъпват подсъдимият и свидетелите Д. и Р.. Въззивният
съд споделя съображенията на първоинстанционния състав, касаещи възможната
пристрастност на свидетелите към някоя от страните с оглед отношенията им,
поради което при преценката за достоверност на свидетелските показания изхожда
от тях, без да намира за необходимо да ги преповтаря.
Като достоверни и отговарящи на
обективната действителност съдът кредитира показанията на свидетелката В..
Същите са логични и депозирани от незаинтересовано от изхода на делото лице,
доколкото не се твърди свидетелката да е била замесена в някой от предхождащите
настоящото производство конфликти. При преценката им настоящата инстанция
отчете обстоятелството, че в тях не се съдържат данни за изпълнителното деяние,
като ги ползва единствено за проВ.на достоверността на други доказателствени
средства.
Еднопосочни са показанията на двете
групи свидетели за това, че Д. и Р. са се намирали на площадката, когато
подсъдимият е тръгнал да се качва по стълбите. Поради това правилно
първоинстанционният съд е приел, че ако подсъдимият е изкрещял обидната дума,
както се твърди в тъжбата, то същата щеше да е възприета от по-широк кръг хора,
а не само от свидетелите К. и Б., за които се установи, че са формирали
своеобразна група по интереси, насочена към атаки срещу ръководството и
членовете на етажната собственост.
Подобно на първостепенния съд,
настоящият състав констатира несъответствия в твърденията на свидетелите,
подкрепящи обвинителната теза, които поставят под съмнение истинността на
заявените от тях обстоятелства. За да не кредитира заявеното от тази група
свидетели относно отправянето на инкриминираната фраза, въззивният съд отчете,
че по отношение на другите обстоятелства са налице множество вътрешни противоречия
в показанията им, които сериозно разколебават достоверността на техните
твърденията.
Единствено в показанията на свидетелите К.
и Б. се съдържат данни за отправени към тъжителя обидни думи от подсъдимия.
Такива обстоятелства не са възприети от свидетелите Д., Р. и В., но доколкото
последната заявява, че се е прибрала веднага след приключване на общото
събрание, настоящият състав намира за логично същата да не е възприела събития
след този момент. Освен това твърдението за изкрещяване на обидата се съдържа
единствено в показанията на свидетеля К., като дори намиращата се
непосредствено до тъжителя Б. не твърди подсъдимият да е викал.
Същевременно в показанията си Б. излага
данни за конфликтно поведение на подсъдимия към тяхната група още по време на
провеждане на събранието, включително доближаването му до тъжителя и отправяне
на друга обида, което се опровергава от заявеното от останалите свидетели, вкл.
и св. В.. Анализирайки показанията на тази свидетелка, настоящият състав откри
множество разминавания в твърденията ѝ относно познанството ѝ с
подсъдимия и неговото присъствие по общи събрания, момента, в който тя е
тръгнала да слиза по стълбите и присъствалите тогава лица. Налице е несъответствие
с показанията на свидетеля К., както и с повдигнатото с тъжбата обвинение и по
отношение на момента на изричане на обидата, като свидетелката твърди, че това
се е случило в края на събранието, а не след приключването му. Посочените противоречия,
преценени в съвкупност с останалите доказателствени материали, внасят
обосновани съмнения в достоверността на заявените от свидетелката обстоятелства
от предмета на доказване, поради което настоящата инстанция не ги ползва при
формиране на изводите си.
Въззивният съд, също като първия,
кредитира показанията на свидетелите Д., Р. и В. за това, че не подсъдимият, а
частният тъжител е лицето с провокативно поведение и системно предизвикващо
конфликти на общите събрания, като твърденията на свидетелките намират подкрепа
в приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
включително данните за множество образувани от тъжителя дела и прокурорски
преписки по негови сигнали. Относно съставомерните обстоятелства, а именно дали
подсъдимият е нарекъл тъжителя „боклук“, настоящата инстанция намира
твърденията на свидетелките Д. и Р. за вярно отразяващи фактите от обективната
действителност, тъй като показанията им са логични и непротиворечиви. Не се
спори и за това, че двете свидетелки са събирали документите от проведеното
общо събрание, като не са обръщали внимание на случващото се около тях, както
самите те заявяват. Липсва съмнение относно това, че посочените свидетелки са
се намирали в непосредствена близост до подсъдимия и тъжителя, където биха
възприели изкрещяването на обидния израз, като присъствието им се потвърждава
от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите от другата група. Двете
свидетелки са категорични, че не са чули подсъдимият да обижда тъжителя, поради
което правилно районният съд е преценил, че липсата на спомен за това
обстоятелство основателно поставя въпроса
дали действително то е било част от обективната действителност.
Правилно
решаващият съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия К. в частите, в които
говори за разминаване с частния тъжител на слизане по стълбите след като се е
връщал от апартамента на майка си, тъй като противоречат на останалите събрани
доказателства, а и попадат извън времевия обхват на обвинението.
Инкриминираното с тъжбата деяние се отнася до периода непосредствено след
приключване на общото събрание, когато подсъдимият се е насочил нагоре по
стълбите, за да отиде до апартамента на майка си. Следва да бъдат кредитирани
обясненията на К. за това, че е отишъл до апартамента на майка си веднага след
края на събранието. Същите са логични предвид напредналата възраст на майка му
и часа на приключване на събранието, а и се потвърждават от показанията на
свидетелките Д. и Р., че е бързал. Същевременно от показанията на всички
разпитани свидетели се установява, че по време на общото събрание тъжителят,
повереникът му и свидетелите К. и Б. са се намирали именно на стълбите между 5-я и 6-я етаж, по
които подсъдимият се е качил, за да достигне до ет. 7, но липсват данни същите
да са тръгнали преди подсъдимия. Напротив, представителите и на двете групи
свидетели твърдят, че подсъдимият е бил сред първите напуснали площадката,
поради което въззивният съд също приема твърдението му, че на стълбите са се
намирали само тъжителят и повереника му, за защитна теза.
В
заключение, настоящият състав достигна до идентични с първостепенния изводи за това,
че в настоящия случай по делото не е събрана убедителна и категорична
информация в подкрепа на обвинителната теза, че подсъдимият на инкриминираната
дата и място е обидил частния тъжител, като го е нарекъл „боклук“. Предвид
горното въззивната инстанция намира, че анализът на доказателствените материали,
поотделно и в тяхната логическа връзка, не обусловя извод за несъмнена
доказаност за извършване от подсъдимия на вмененото му престъпно посегателство.
Поради недоказаността на основните елементи от състава на престъплението –
извършването на деянието, е безпредметно обсъждането на квалифициращия признак
– обидата да е разпространена публично, както и на субективната му страна.
За
постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства,
годни да мотивират категоричното убеждение на съда за виновността на
подсъдимото лице. Липсата на такива налага единственият възможен извод, че
извършването престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага
признаването на подсъдимото лице за невиновно и неговото оправдаване. В
конкретния случай анализът на доказателствените източници и установените въз
основа на тях факти не позволяват да се направи еднозначен, категоричен и
единствено възможен извод, че подсъдимият К. е осъществил на инкриминираната
дата и място конкретно вменените му действия поради наличието на множество
противоречия в доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, които
разколебават достоверността им.
С оглед горните съображения въззивният съд намира за
законосъобразен крайния правен извод на първоинстанционния съд, че по делото не
се установява по категоричен начин
подсъдимият К. да е осъществил инкриминираното с тъжбата деяние, поради което
правилно го е признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
При
положение, че не се установи с категоричност извършването на изпълнителното
деяние, въззивната инстанция намира разсъжденията на съда относно изводите за
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК за излишни. В светлината на горното ненужно
се явява обсъждането на наведените в жалбата доводи по същество, касаещи
неприложимостта на чл. 9, ал. 2 НК към настоящия случай.
За пълнота на изложението и в отговор на
възражението на защитата за преписване на констатациите за добри
характеристични данни на „подсъдимата“ поради несъответствие на рода на думата
с пола на подсъдимия, въззивният съд отбелязва, че се касае за цитат от съдебна
практика, а не за направени от първостепенния съд фактически изводи. С оглед на
това възражението е неоснователно, а доколкото твърденията на тъжителя относно
трудовите характеристики на подсъдимия да са извън предмета на доказване и по
делото липсват относими към тях доказателства, същите не следва да бъдат
обсъждани.
Предвид
крайния изход на делото и в съответствие разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК,
правилно направените от подсъдимия разноски по делото за адвокатско
възнаграждение са възложени в тежест на частния тъжител.
По изложените съображения атакуваната присъдата се явява
правилна и законосъобразна, а депозираната срещу нея жалба, с която се иска
нейната отмяна, въззивната инстанция намира за неоснователна.
При
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проВ.на правилността
на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Поради
това и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
Потвърждава присъда от 15.06.2018 г.,
постановена по НЧХД 689/2018 г. по описа на Софийски районен съд – Наказателна
колегия, 11 състав.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.