Р Е Ш Е Н И Е № 350
10.10.2019 г.
гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове
: Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз. гр. дело № 585 по
описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.
Перник против решение № 1171/11.07.2019 г. по гр.д. № 191/2019 г. по описа на
Районен съд - Перник, в частта му, с която са уважени предявените от В.К. срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД искове с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1, т.2
и т.3,
вр. чл. 225, ал.
1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му,
извършено със Заповед № *** на управителя на "Водоснабдяване и
канализация" ООД, на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ – поради настъпила
невъзможност за изпълнение на възложената работа поради болест и с оглед
установени здравни противопоказания; за възстановяване на заеманата от него до
уволнението длъжност "***" в група Хидровъзел *** при
"Водоснабдяване и канализация" ООД и присъждане на обезщетение за
оставането му без работа поради уволнението за периода от 22.11.2018 г. до
22.05.2019 г. в размер на 4 345,20 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 14.01.2019 г. до окончателното плащане. Иска се
решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.
Въззиваемият моли решението да бъде потвърдено.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите на страните с оглед
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Ищецът е поискал да се признае за незаконно уволнението му, извършено със Заповед №*** на Управителя на
"Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.Перник и да бъде възстановен
на заеманата преди уволнението длъжност.
Ответната страна е оспорила иска.
Установено от събраните доказателства е следното :
Ищецът е работил като *** в ответното дружество.
С влязло в сила Експертно решение на ТЕЛК № ***, на ищеца са определени 71
% трайно намалена работоспособност, за срок до 01.10.2020 г. В решението е
посочено, че ищецът може да изпълнява длъжността „***“, като са изброени
противопоказните условия на труд.
Видно от писмо от 19.11.2018 г.,
Служба по трудова медицина „Медикал ДМР“ ООД е уведомила ответното дружество, че с оглед определените
на ищеца 71 % трайно намалена
работоспособност и изброените в ЕР на ТЕЛК противопоказни условия на труд, е
необходимо работникът да бъде трудоустроен на друга, подходяща за заемане
длъжност, защото изпълняваната до момента длъжност *** е свързана с полагане на
труд при всякакви метеорологични условия и работникът ще бъде изложен на
описаните противопоказни условия.
Със заповед № *** на управителя на "Водоснабдяване и канализация"
ООД, трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на основание
чл. 325, ал.
1, т. 9 КТ – поради настъпила невъзможност за изпълнение на
възложената работа поради болест и с оглед установени здравни противопоказания.
По делото са представени длъжностна характеристика длъжността ***, връчена
на ищеца и копие от трудовата книжка на ищеца, в която е вписано, че е заемал
същата длъжност към момента на
уволнението.
От заключението на приетата съдебномедицинската експертиза, се установява,
че в ответното към 22.11.2018 г. от определените за трудоустрояване 32 работни
места незаети са били само 4. След анализ на длъжностните характеристики и
оценка на риска на работните места вещото лице е направило извод, че ищецът би
могъл да работи като „касиер, оператор на компютър“ - длъжност, свързана с
обслужване на абонатите на дружеството, в случай, че притежава компютърни
знания, умения и ниво на владеене на изброени програми. Останалите длъжности –
с оглед процесните противопоказни условия на труд, не се явяват подходящи за ищеца. В открито
съдебно заседание вещото лице е уточнило, че изпълнението на длъжността
„инспектор контрол инкасо“ е свързано с изкачване на стълби, етажи, извършване
на обходи, с по-голямо физическо натоварване, което с оглед здравословното
състояние на ищеца, не се явява подходящо за него. Длъжността „машинист,
еднокофов багер“ е свързана с изпълнението ѝ в специфични условия – при
наличието на общи и локални вибрации, неподходящи за лице с установените при
ищеца заболявания Вещото лице е посочило също, че описаните в решението на ТЕЛК
фактори като противопоказни условия на труд не са с висока степен на риск и със
системно и продължително действие ежедневно в работната среда и в трудовия
процес на работно място „***“.
За да уважи исковете първоинстанционният съд е приел, че в решението на ТЕЛК изрично не е посочено, че
констатираното конкретно здравословно състояние на работника поражда неговата
невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение,
предвид на което и не е налице твърдяната от ответника невъзможност на ищеца да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна
неработоспособност или поради здравни противопоказания, с оглед липсата на
постановен такъв акт от компетентния здравен орган.
Постановеното решение е валидно и допустимо, а относно правилността му,
въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата.
Жалбоподателят твърди, че е налице хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ,
тъй като ищецът не е бил в състояние да изпълнява трудовите си задължения,
предвид констатираното му с ЕР на ТЕЛК заболяване. Поддържа се, че
здравословното състояние на ищеца се влошило силно след като се върнал на
работа, което наложило преместването му на друга работа, но такава нямало,
въпреки наличието на определени места за трудоустрояване, защото последните
били заети. Навеждат се доводи, че съдът не е направил пълен анализ на ЕР, като
се ограничил само в частта, в която е посочено, че работникът може да заема
длъжността „***“, но не е съобразил, че на конкретното работно място са налице
всички противопоказания, описани в ЕР. Наред с това се твърди, че фактически
ищецът никога не е изпълнявал трудови функции на длъжността „***“, с оглед на
което предписанията на ТЕЛК, че може да работи като ***, са неотносими и следва
да се вземе предвид дали при изпълнение на трудовите му задължения са налице
противопоказаните условия на труд, тъй като основанието по чл. 325, ал.
1, т. 9 КТ изисква съобразяване с трудовите функции на работника, а
не само с формалното посочване на длъжността в трудовия договор.
Въззивната жалба е неоснователна.
По силата на чл. 325,
ал.1, т.9 от КТ, трудовият договор се прекратява при невъзможност на
работника или служителя да изпълнява възложената му работа, поради болест,
довела до трайно намалена работоспособност или по здравни показания въз основа
на заключение на ТЕЛК. За да се приеме, че е налице фактическият състав на
цитираната разпоредба, то следва да се установи невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/ или по здравни
противопоказания, като тази невъзможност трябва
да бъде установена със заключение на ТЕЛК. Нормата на чл. 329 КТ изрично
сочи, че се касае за възложената на работника работа, от което и следва, че ЕР
на ТЕЛК трябва да установява, че не може да бъде изпълнявана работата, която
действително е възложена, независимо дали се касае за длъжността, посочена в
трудовия договор или за друга, която работникът фактически изпълнява, въпреки,
че тя не е посочена в трудовия договор. В този смисъл неоснователни се явяват
доводите в жалбата, че е налице хипотезата на чл. 325, ал.1, т.9 от КТ, защото ищецът
никога не е изпълнявал длъжността ***, за която е представено ЕР на ТЕЛК № ***,
а при преценка на действително изпълняваните от него трудови функции, се
установява наличието на всички противопоказни условия на труд, описани в
решението на ТЕЛК. Работодателят няма право на база противопоказанията на труд,
описани в процесното решение на ТЕЛК сам да прави извод, че фактически
извършваната работа, не може да бъде изпълнявана от ищеца. Както вече се посочи
за всяка конкретна длъжност, без оглед на това дали се касае за длъжността по
трудовия договор или за фактически възложената работа, е необходимо ЕР на ТЕЛК.
В случая работодателят е прекратил трудовото правоотношение, позовавайки се
на ЕР на ТЕЛК № *** Последното съдържа
произнасяне относно възможността на ищеца да изпълнява трудовите функции за
длъжността ***, от която и същият е уволнен. След като ЕР съдържа произнасяне
само за длъжността ***, то и преценката относно законосъобразността на уволнението
трябва да се извършва единствено спрямо тази длъжност, а видно от описаното ЕР
на ТЕЛК, работникът може да изпълнява посочената длъжност, което и е
достатъчно, за да се приеме, че не са били налице предпоставките на чл. 325, ал.
1, т. 9 КТ и уволнението е незаконосъобразно.
В жалбата се твърди, че уволнението е законосъобразно, защото на
конкретното работно място са налице всички противопоказания, описани в ЕР, като
в тази връзка се сочи, че решението на ТЕЛК следва да се тълкува в неговата
цялост, което не е сторено от районния съд.
Изводът за наличието на невъзможност на работника да изпълнява съответната работа може да се направи само
чрез извършване на съпоставка между здравословното му състояние и условията,
при които изпълнява възложената му работа, като преценката се извършва от ТЕЛК.
В компетентността на здравните органи е да се произнесат по въпроса какви са
противопоказните условия на труд за съответния работник, предвид заболяването
му и вземайки тези противопоказания да дадат заключение дали работникът може
или не да изпълнява конкретно възложената му работа. Следователно изводът, че
ищецът може да изпълнява длъжността *** е направен, като са съобразени
противопоказните условия на труд. Щом като вече е направен такъв извод и липсва
констатация, че описаните в ЕР противопоказни условия на труд препятстват ищеца
да изпълнява длъжността ***, то и
работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение, приемайки, че
ищецът вече не може да изпълнява работата заради наличието на противопоказания
за труд на съответното работно място.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че уволнението е
незаконосъобразно и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 е основателен. Съдът
намира, че не следва да се произнася по въпроса дали при работодателя има друга
работа, подходяща за здравното състояние на работника, доколкото не се установи
невъзможност на последния да изпълнява възложената му работа. Предвид
основателността на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, то и основателни са и
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ. Неоснователно се поддържа, че
неправилно съдът е възстановил ищеца на длъжността ***, която той фактически не
е изпълнявал. Съдът следва да възстанови работника на заеманата преди
уволнението длъжност по трудовия договор, а доказателства за наличие на трудов
договор за друга длъжност, към момента на уволнението, не са представени.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
адв. Х. на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 294,15 лв., изчислено върху отхвърлената част
от иска.
Предвид гореизложеното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1171/11.07.2019 г. по гр.д. № 191/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник да заплати на адв. М.Х.
*** на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 294,15 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от датата на постановяването му – 10.10.2019г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: