Р Е Ш Е Н И Е
№ 260148
гр. Русе, 19.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател
: М. Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5192 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Теленор България” ЕАД срещу М.Ц.И., в която се твърди, че между
страните са сключени няколко договора за предоставяне на мобилни услуги и
ползването на пет мобилни номера. Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м.
февруари 2019г.-м.април 2019г. и посочените договори били прекратени по вина на
ответника. След прекратяването им дружеството издало фактура №****/10.03.2019г.
по която на ответника били начислени неустойки за предсрочното прекратяване на
договорите относно мобилни номера ****и ****в общ размер на 464,51лв. За
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги относно номера ****, ****и
****операторът е издал фактура №****/10.04.2019г., включваща задължение на
ответника за заплащане на неустойки в общ размер на 215,69лв. В исковата молба
е посочено, че размерът на неустойките е формиран от три стандартни месечни
абонаментни такси за всеки от номерата, както и от разлика между стандартната
цена на закупени от ответника устройства и тази, за която е ползвал отстъпка с
оглед сключените договори.
Съобразно дадени от
съда до ищцовото дружество указания за предявяване на иск за установяване
съществуването на вземането се моли да бъде постановено съдебно решение, с
което да бъде признато за установено задължението на ответника към ищцовото
дружество за сумата от 680,20 лв., представляваща общ сбор на дължими
неустойки, съгласно фактура № **** от 10.03.2019г. и фактура № ****/10.04.2019г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението. Претендират се и направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се твърди, че има извършено
плащане от 100 лв. на 11.09.2020г. и плащане от 100 лв. на 02.12.2020 г. Не се
оспорват претендираните от ищцовото дружество
суми по основание и размер.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между
страните по делото са възникнали облигационни отношения по силата на няколко
различни договора и допълнителни споразумения, а именно: 1. Допълнително
споразумение по програма "Заедно" към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ****от 12.01.2011г., изменено с Допълнително споразумение към договор
за мобилни/фиксирани услуги № ****от 22.10.2018г. Съгласно допълнителното
споразумение на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ****. 2.Договор
за мобилни услуги № ****от 30.12.2017г., изменен с Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ****от 08.11.2018г. Съгласно
допълнителното споразумение на клиента е предоставен за мобилен номер
**********. 3.Договор за мобилни услуги № ****от 19.02.2018г. Съгласно договора
за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен номер ****. 4.Договор за
мобилни услуги № ****от 26.09.2018г. Съгласно договора за мобилни услуги на
клиента е предоставен мобилен номер ****. 5.Договор за мобилни услуги № ****от
08.11.2018г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента е предоставен
мобилен номер ****.
Поради неизпълнение
на парични задължения по посочените по-горе договори, ищцовото дружество ги е
прекратило, след което е издало фактура №****/10.03.2019г., по която на
ответника са начислени договорни неустойки за предсрочното прекратяване на
договорите относно мобилни номера ****и ****в размери съответно 266,82лв. и
197,69лв. или общо 464,51лв. За предсрочното прекратяване на договорите за
мобилни услуги относно номера ****, ****и ****операторът е издал фактура №****/10.04.2019г.,
включваща задължение на ответника за заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване
на договорите съответно 105,47лв., 27,48лв. и 82,74лв. или общо 215,69лв.
За посочените суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №****от
26.06.2020г. по ч.гр.д.№****/2020г. В същото производство заповедният съд е
издал още една Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №***
от 13.03.2020г. за сумата от 443,46лв., представляваща главница по издадени
фактури за ползването на мобилни услуги.
На 11.09.2020г. и
на 02.12.2020г. ответникът е превел по сметка на ищцовото дружество (посочената
в заповедното производство) по 100лв. или общо 200лв. с посочено основание –
гр.д.№****/2020г.
В депозирано
писмено становище от 05.02.2020г. процесуалният представител на ищеца признава
извършеното плащане, но счита, че то следва да бъде отнесено към издадената по
ч.гр.д.№****/2020г. заповед за изпълнение за сумата от 443,46лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след
дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
С оглед депозирания
от ответника отговор по предявения иск и становището на процесуалния му
представител в съдебно заседание, следва да се приеме, че претендираните в
настоящото производство суми не са оспорени по основание и размер. Въпреки, че
по делото няма възражение за неравноправни клаузи в процесните договори,
съобразно константната съдебна практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, при служебна проверка, съдът не намира исковата
претенция в цялост или в някоя част да произтича от неравноправна клауза на
процесните договор за мобилни услуги.
Претендирани са по
делото компенсаторни договорни неустойки. Прекратените договори за мобилни
услуги, за което прекратяване длъжникът отговаря обуславя зачетен от правния
ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр. второ ЗЗД. Предвидима вреда
към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е
нереализирана печалба от ползването на номера в рамките на уговорения срок. При
положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал
печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за
допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна,
поради виновното поведение на която договорното правоотношение е било
прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на
неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на
дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като
неравноправна. Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с размера на
стандартния месечен абонамент по договора не следва да се оценява като
създаване на задължение за престация от страна на потребителя без наличие на
насрещна такава, което да го постави в неравноправно положение. Така определен,
размерът на неустойката кореспондира на нейния характер на отнапред определено
обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват и не може да се разглежда
като израз на несъответствие с присъщите й функции. Същият извод важи и по
отношение на предвидената неустойка в случай на предоставено към абонаментния
план устройство за ползване на услуги, чийто размер се формира от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно
действаща към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от
потребителя цена в брой или обща лизингова цена. Тази неустойка отговаря на
изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което не е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
По изложените
съображения претендираните неустойки в настоящото производство са дължими от
ответника след прекратяването на посочените по-горе договори по негова вина.
По отношение на
представените от ответника доказателства за извършеното плащане на два пъти на
по 100лв. или общо 200лв.: и двете плащания са направени след образуване на
заповедното производство и като основание за тях е посочено в двете платежни
нареждания номера на заповедното производство – гр.д.№****/2020г. Тези
извършени плащания в хода на производството съобразно правилото на чл. 76, ал.1 ЗЗД следва да се отнесат за погасяване на най-обременителното и най-старото
задължение, което в случая е по издадената заповед за изпълнение №*** от 13.03.2020г.
Към момента и на двете плащания тази заповед съществува и не е обезсилена.
Вземането по нея обаче не е предмет на настоящото производство, поради което
извършеното от ответника плащане на 200лв. следва да бъде съобразено от
заповедния съд, който следва да извърши преценка за кои суми следва да издаде
изпълнителен лист за претендираното от кредитора вземане. В настоящото
производство, с оглед особеностите на развилото се заповедно производство,
съдът установява вземането на ищцовото дружество само по втората заповед за
изпълнение - №****от 26.06.2020г. и то към момента на депозиране на заявлението
за издаването й и не би могъл при това разделяне на кредиторовата претенция да
извърши прихващане на направеното плащане от вземането за неустойка, което е
възникнало след вземането за главници по фактурите за ползване на мобилни
услуги, издадени преди прекратяването на процесните договори и предмет на
първата заповед за изпълнение.
По изложените
съображения предявеният установителен иск следва да бъде изцяло уважен.
На основание чл.
78, ал.1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят направените от
него разноски за настоящото производство в размер на 250лв. за държавна такса и
360лв. адвокатско възнаграждение. За заповедното производство дължимите от
ответника разноски са в размер на
217,92лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Ц.И. с ЕГН********** с адрес *** дължи на „Теленор България” ЕАД с ЕИК130460283, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда №6
сумите: 464,51лв. дължима неустойка по фактура № **** от
10.03.2019г. и 215,69лв. дължима неустойка по фактура № ****/10.04.2019г., ведно
със законната лихва върху сумите
считано от 17.02.2020г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена
Заповед №****/26.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№****/2020г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА М.Ц.И. с ЕГН**********
с адрес *** да заплати на „Теленор България” ЕАД с ЕИК130460283, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда №6
сумата от 610лв. разноски за настоящото производство и сумата от 217,92лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2020г.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: