РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Перник, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241720200570 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №24-1158-000121 от 05.02.2024г.,
издадено от началник група в Сектор “Пътна полиция“ към ОД на МВР -
Перник, на основание чл.53 от ЗАНН на М. В. М. с ЕГН ********** са
наложени административни наказания:
глоба 700.00 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/, за това, че на 21.12.2023 г., в 14.07 часа, в гр. Перник,
движейки се по път I-6 в посока към гр. София, като водач на МПС – л.а.
“Фолксваген Пасат“, с рег. №*****, при разрешена максимална скорост на
движение 80 км/ч., въведена с ПЗ В26 в населено място, се движила със 132
км/ч., като нарушението е установено и заснето с АТСС, тип АRH САМ S1,
№11743d0 – нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Срещу наказателното постановление в срок е постъпила жалба от М. М.,
чрез пълномощника – адв. Н. Б., в която се излагат възражения, че е издадено
в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че
събраните доказателства не установяват описаното в съдържанието му
нарушение.
В съдебното заседание жалбоподателката не е участвала лично.
Пълномощникът и подържа и допълва доводите за незаконосъобразност на
наказателното постановление, посочени в жалбата, и пледира за отмяната му.
Претендира присъждане на направените от жалбоподателката разноски в
производството .
1
Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата.
В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 21.12.2023г., 14.07 часа, в гр. Перник, по път I-6, в посока към град
София, се движело МПС – л.а. “ “Фолксваген Пасат“, с рег. №*****. В района
до ж.п. спирка Метал, км.84+450 на посочения път, с преносима система за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
АRH САМ S1, №11743d0, насочена към приближаващия трафик, се
извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни
средства в стационарен режим чрез заснемане. На около 400 м. преди мястото,
на което била установена системата за контрол на скоростта, на пътя имало
поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км/ч.,
съгласно възможността в чл.73, ал.2 от ППЗДвП. В 14.07 часа през обсега на
преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият
автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-99/03.01.2024г. /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/.
При обработка на заснетите нарушения се установило, че след навлизане
на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на
движение от 136 км/ч..
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
при управлението на което е извършено нарушението, е собственост на Е.М.И.
с ЕГН**********. Предвид стойността на превишението на скоростта
/получена след съответно приспадане от измерената скорост от 136 км/ч на
допустимата грешка при измерването/ и следващите се за нарушението
наказания, не била приложена съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП,
а производството продължило по общите правила.
Материалите по образуваната административна преписка били
възложени за работа на свид. Р. А. – мл. автоконтрольор в сектор ПП –
ОДМВР Перник, който призовал вписания в регистрите на КАТ собственик на
МПС да се яви за изясняване на обстоятелствата по случая.
На 15.01.2024г. Е.И. се явил в сектор ПП – ОДМВР - Перник, където
предоставил изисканата от него информация във връзка с разпоредбата на
чл.188 от ЗДвП. В декларация от същата дата посочил, че на 21.12.2023г.,
около 14.07 часа, лек автомобил “Фолксваген Пасат“, с рег. №***** е
управляван от жалбоподателката М. В. М.. В декларация за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбата на чл.188 ЗДвП, на същата дата и в
присъствието на свид. А., последната потвърдила твърдението на Е.И., като
декларирала, че на горепосочената дата около 14.07ч . автомобилът е бил в
нейно владение и лично го е управлявала .
Въз основа на така установеното фактическо положение на 15.01.2024г.,
2
свидетелят Р. Г. А. образувал административнонаказателно производство със
съставяне на АУАН серия AД, №108540 срещу М. М., като приел, че същата
виновно е нарушила разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като в населено
място /гр. Перник/, е превишила максимално разрешената скорост от 80 км/ч.,
движейки се със 132 км/ч. /получена след приспадане на допустимата грешка
при измерването +/- 3% от измерената стойност на скоростта – 136 км/ч./.
Актът бил предявен и връчен на нарушителката, като в съдържанието
му било отразено, че няма възражения.
На 05.02.2024г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП наложил
административни наказания на М. М. за установеното нарушение по чл.21,
ал.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид показанията на свидетеля Р. Г. А., отчасти
показанията на С. В. М., както и приетите писмени доказателства: АУАН
серия AД, №108540 /15.01.2024 г., справка от централна база данни – КАТ,
разпечатка от показанията на техническото средство – снимка
№11743D0/0007890, протокол за използване на АТСС, рег. №1158р-
99/03.01.2024г. и снимка за разположението му, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на
одобрените за използване средства за измерване, с приложение към
удостоверението, протокол от проверка №006-СГ-ИСИС/16.02.2023г. на отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и
измервателни уреди“ на БИМ, заповеди №313з-1632/02.12.2021г. на Директор
ОД МВР – Перник, справка за нарушител /водач, декларации по чл.188 от
Закона за движение по пътищата, писмо, изх. № 11-00-149 от 27.05.2024г. от
директор Областно пътно управление – Перник, Агенция „Пътна
инфраструктура“, както и писмо, изх. № 2312/19.07.2024г. от изпълнителен
директор на МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, Перник.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Възраженията в тази насока, изложени в жалбата и допълнителното
изложение към нея, са неоснователни.
Жалбоподателката е привлечена към административнонаказателна
отговорност за това, че на посочените дата и час, в съответния пътен участък,
е управлявала автомобил, собственост на друго лице, с превишена скорост,
тъй като с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, скоростта й на
3
движение е фиксирана на 136 км/ч.. В декларации по реда на чл.188 от ЗДвП и
собственикът на автомобила, и жалбоподателката М. М. са декларирали, че на
визираните дата и час именно последната е управлявала превозното средство,
поради което този факт се приема за безспорно доказан по делото. Субектът на
нарушението е определен съгласно законовата презумпция в чл.188, ал.1, изр.
първо от ЗДвП и предвидения ред за оборването й по чл.188, ал.1, изр. второ
от с.з.
По делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство/система - мобилна/преносима
система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, с каквито съгласно чл.189, ал.4
от ЗДвП, вр. §6, т.65 от ДР на ЗДвП може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза..
Приетите удостоверение №17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г.
и протокол от проверка №006-СГ-ИСИС/16.02.2023г. удостоверяват, че
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип
средство за измерване от Българския институт по метрология, вписана е в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с
одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът
приема, че АТСС, с което е установено и заснето нарушението на датата,
визирана в НП, е било технически изправно и годно да бъде използвано за
установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.165, ал.2, т.7
от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен
и подписан от обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на
използваното АТСС, точното място на контрол, посока на контролираните
МПС, въведения за участъка скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, начало и край на работа с АТСС на посоченото място и броя на
установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със
съдържанието на акта и наказателното постановление, позволяват формиране
на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него
нарушение. Отразените в протокола място на използване на техническото
средство – гр.Перник, ПП 1-6, спирка Метал, км.84+450, времето на работа с
него, установеният скоростен режим, посока на движение на контролираните
превозни средства и посока на задействане на АТСС дават основание да се
приеме еднозначно, че на посочените в акта и постановлението място, дата и
час чрез техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 80
км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП. В протокола за
използване на АТСС е означено, че посоката на движение на контролираните
МПС е Радомир - София и че същите са заснемани при приближаване,
съответстващо на снимковия материал, което напълно кореспондира на
въведените данни в обжалвания административнонаказателен акт относно
4
посоката на движение на нарушителя и насочеността на СПУКС.
Събраната информация от администрацията, стопанисваща пътя,
обективирана в писмо, изх. № 11-00-149 от 27.05.2024г. от ОПУ – Перник,
сочи, че към датата на нарушението в района на км.84+450 на път I-6 в гр.
Перник, в посока към гр. София, в която се е движела жалбоподателката, е
наличен ПЗ В26 с цифрово означение 80 км/ч., монтиран на км.83+900 /на 550
метра преди км. 84+450/. При наличието на поставени пътни знаци,
въвеждащи различна скорост на движение от валидната за населено място,
съгласно възможността в чл.73, ал.2 от ППЗДвП, именно с въведените с тях
ограничения на скоростта водачите следва да съобразяват поведението си при
управление на МПС. Събраните доказателства за скоростния режим напълно
кореспондират с останалите приети писмени доказателства. От снимковия
материал се установява, че в момента на заснемането, автомобилът се е
намирал на разстояние 134м. от мястото, на което е била позиционирана
системата за контрол на скоростта, т.е., в обсега на действие /след началото/ на
забраната за движение със скорост по-висока от 80 км/ч., въведена с ПЗ В26 на
км.84+390. Следователно, в момента на заснемането водачът на л.а. с рег.
№***** се е намирал в участък от пътя, в който въведеното ограничение на
скоростта е било 80 км/ч., както е означено и в кредитираните протокол за
използване на АТСС и снимковия материал от сваления от системата запис. В
този смисъл, незаконосъобразност при квалифицирането на нарушението и
административното наказване не е допусната.
Приетата по делото заповед №8121з-1632/02.12.2021г., издадена от
директор ОДМВР – Перник доказва и компетентността на полицейския
служител, изготвил протокола за използване на АТСС, да осъществява
дейност по заснемане на нарушения на правилата за движение по пътищата
със СПУКС, да извършва последващ преглед, валидизиране и генериране на
ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е сред определените с административния акт
длъжностни лица. Протоколът е съставен съгласно изискванията в Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. и е подписан от същия полицейски служител,
който с полагането на подписа си е и декларирал, че автоматизираното
техническо средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за
неговата експлоатация, че е преминало метрологична проверка и е годно за
експлоатация. Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредбата е официален документ,
ползващ се с обвързваща доказателствена сила, тъй като е съставен и
подписан от длъжностно лице, в кръга на службата му, а впоследствие е
надлежно проверен от ръководителя на съответното структурно звено,
удостоверено със съответните записи. Същият се цени като годно
доказателствено средство за удостоверените в съдържанието му фактически
обстоятелства, за изготвения и приложен снимков материал от записа на
нарушението, както и за това, че АТСС е било използвано съгласно
нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.
Превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните
доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му
при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представляват приетата снимка снимка №11743D0/0007890, в която са
5
означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и акта/, скорост на движение на заснетото превозно
средство, и разстоянието на измерване. Направения запис на нарушението и
снимковото му визуализиране е веществено доказателствено средство по
чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издадено
обжалваното наказателно постановление. На снимковия материал ясно се
наблюдава именно автомобила, визиран в НП, заснет при приближаването му
към СПУКС, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е
изключено. Съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип
№17.09.5126 на БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал
лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е
определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на
изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила,
посочен в електронния фиш, следователно това е превозното средство, с което
е извършено нарушението.
В заключение съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в
съдържанието на наказателното постановление обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал.2 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността на
скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в
ал.1. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за населено място е 50 км/ч. С
ПЗ В 26 в случая е било въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч.,
поради което квалификацията на нарушението е правилна.
Безспорно доказано е, че жалбоподателката е субект на установеното
административно нарушение като лице, посочено като водач от собственика
на автомобила, предвид предоставените от последния данни в декларация във
връзка с чл.188 от ЗДвП. Самата М. М. лично е потвърдила това
обстоятелство пред актосъставителя - свид. А., като на 15.01.2024 г. писмено е
декларирала, че на 21.12.2023г., 14.07 ч., лично е управлявала превозното
средство.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място М. М. е управлявала описаното превозно средство
със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС –
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743D0, поради което
законосъобразно отговорността й е ангажирана по
административнонаказателен ред.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28 от
ЗАНН, предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, вр. чл.28, ал.7 от ЗАНН. В
6
този аспект няма основание за обсъждане доводите на пълномощника за
наличие на основателна причина жалбоподателката да пренебрегне
установеното правило относно скоростта на движение /внезапен
здравословен проблем на нейната майка/, особено след като това твърдение
не намери подкрепа от независим доказателствен източник, извън показанията
на свид. С. М. /сестра на жалбоподателката/. Съобщените от нея факти – че на
21.12.2023г. М. М. се е придвижила от центъра на град Перник до кв. Изток,
където е местоработата на тяхната майка Л.М. А., и я е транспортирала до
лечебно заведение - СПО на МБАЛ – Перник, в което е била приета,
консултирана и прегледана, не намериха потвърждение чрез получената
информация от визираното лечебно заведение. По делото не са представиха и
медицински документи за здравословен проблем на посоченото лице,
относими към същата дата, издадени от личния лекар, когото според
твърденията на свидетелката, А. посетила на следващия ден.
По отношение административното наказване:
АНО законосъобразно е квалифицирал и приложил
административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП,
предвиждаща наказване за превишаване на разрешената максимална скорост
в населено място над 50 км/ч..
Както се посочи, с наказателното постановление отговорността на
жалбоподателката е ангажирана за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП за това,
че при управление на МПС в населено място е превишила разрешената
скорост на движение от 80 км/ч., въведена с пътен знак, и се е движила със 132
км/ч. /приета като наказуема скорост/. Т.е., касае се за превишение от 52км/ч.
/стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка +/-3
% над 100км/ч. от фактически измерената скорост 136 км/ч./, поради което за
нарушението е приложима именно санкцията установена в чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост над 50 km/h точно фиксирани по размер наказания – глоба 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5
km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Вида на предвидените за нарушението наказания е обусловило
неприлагане на съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като с
електронен фиш може да се налага единствено наказание глоба, не и
наказание лишаване от право да се управлява МПС.
Стойността на превишаването на скоростта /52 км/ч./ АНО е определил
законосъобразно - на базата на измерената скорост от АТСС - 136 км/ч. и след
като е приспаднал допустимата техническа грешка, възлизаща на 4 км/ч..
Оттук размера на глобата правилно е определен на 700 лв..
Установените в абсолютен размер наказания изключват възможността за
преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. На М. са наложени
наказания в съответствие с предвиденото в закона , поради което обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Намаляване на наказанията под законоустановения размер законът не допуска
в случая.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на
направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на
7
адвокат.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.9, вр. 2, т.5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-1158-000121 от
05.02.2024г., издадено от началник група в Сектор “Пътна полиция“ към ОД
на МВР - Перник, с което на основание чл.53 от ЗАНН на М. В. М. с ЕГН
**********, с адрес ******, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за
движението по пътищата са наложени административни наказания глоба
700.00 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 3
/три/ месеца за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 21.12.2023г. в
град Перник.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8