Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 148
01.07.2021г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета Митрушева
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 357 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Росана“ ООД, гр. С., представлявано от управителя А.К.А., подадена чрез пълномощник, с посочен съдебен адрес:***, против Решение №260045 от 30.11.2020г., постановено по НАХД №464 по описа на Районен съд – Димитровград за 2020г.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно, поради нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, а също било и необосновано. На първо място се твърди, че съдебният състав допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като неоснователно приел, че фактическата обстановка по делото е установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, които били еднопосочни. Сочи се, че единственият мотив на съда, че било налице нарушението на чл.128 т.2 от КТ, била констатацията от административния орган, че поради липса на подписи на платежната ведомост, не било извършено плащане на трудовото възнаграждение. Направените изводи били неточни и незадълбочени. В случая не бил изследван задълбочено въпроса дали е налице неплащане на заплата и още по-важния въпрос дали цитираните работници всъщност са положили труд, за който да се дължи възнаграждение. Всъщност съдът повторил недоказаните твърдения на административния орган, без да изследва всички важни въпроси, позовавайки се на това, че и впоследствие, при новата проверка на 08.09.2020г., били проверени документи в тази връзка. Липсвала обаче индивидуализация на тези документи, не било ясно какво било тяхното съдържание и доказателствена сила, поради което и нямало как да бъдат обсъдени от касационния жалбоподател. Отделно от това, съдът допуснал процесуално нарушение, нарушавайки равнопоставеността на страните и правото им да събират доказателства, като не уважил искането за разпит на поисканите свидетели – трите работнички, за които се твърдяло, че не са получили заплата. По този начин оставал неизяснен въпроса дали твърденията на административния орган са верни и правилни и дали изобщо тези работници са полагали труд в процесния период. Не по-малко важен бил въпроса, че цялата проверка протекла по време на извънредното положение в страната поради обявеното с Решение на Народното събрание на Р България извънредно положение у нас за срок от 13.03.2020г. до 13.04.2020г. поради пандемията от Covid-19 в международен план и опасността от разпространението на вируса в страната. Това било смекчаващо вината обстоятелство, ако изобщо в случая можело да се говори за вина. В момент, в който усилията били насочени към оцеляване на фирмите и съхраняване на работните места, се търсели преднамерено нарушения и неизпълнения на срокове. Навеждат се и доводи, че съдът следвало да изследва задълбочено всички въпроси и да прецени дали предвидената от законодателя санкция в конкретния случай била адекватна и дали наложената имуществена санкция не била прекомерно завишена. На второ място се сочи, че съдът допуснал нарушения на материалния закон. От една страна се приемало, че било в тежест на АНО да доказва нарушението, съответно се приемало, че несъмнено то било установено, от друга страна се подхождало формално, като се твърдяло, че не влиза в задълженията на служителите на АНО да извършват издирване на работниците и да разговарят с тях. Налице бил абсолютно формален подход, като съдът приемал, че за плащане винаги трябва да има писмен документ, държан от работодателя. Така тежестта на доказване се измествала единствено върху работодателя, който се твърдяло, че носи пълната отговорност. На трето място се твърди, че постановеният съдебен акт бил необоснован. Съдът неправилно посочвал дата на извършване и установяване на нарушението. Всъщност, в противоречие с чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН както в акта, така и в наказателното постановление не била посочена дата на извършване на нарушението. Неспазването на посочените разпоредби било винаги съществено нарушение в административнонаказателното производство, защото водело до ограничаване на правото на защита на административно-наказаното лице, а също така правело невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Нещо повече, липсата на посочена дата на нарушението пречела да се определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл.34 ЗАНН и абсолютната погасителна давност за административно-наказателното преследване. Твърди се също, че при контрол за законосъобразност на наложеното наказание съдът следвало да взема предвид целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН – да се отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. В случая необосновано съдът счел, че наложената имуществена санкция в размер на 1500 лева е в минималния размер и изобщо не изложил доводи в тази насока. Моли се за отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените разноски.
Подадена е и касационна жалба от „Росана“ ООД, гр. С., против Решение №260004/25.01.2021г. по НАХД №464 по описа за 2020г. на Районен съд – Димитровград, с което се допълва Решение №260045/30.11.2020г., постановено по НАХД №464/2020г. по описа на РС – Димитровград в частта за разноските, като се осъжда „Росана“ ООД, гр. С. да заплати на „Инспекция по труда“ – Хасково направени по делото разноски, равни на 120.00 лв., представляващи разноски за юрисконсулт. Моли се за отмяна на посоченото решение, като се посочва че към момента на постановяването му разпоредбата на чл. 63 д от ЗАНН не е влязла в сила и разноските следвало да се търсят по реда на ЗОДОВ.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва двете касационни жалби. Моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Димитровград, с което е потвърдено наказателното постановление, както и решението, с което в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково са присъдени разноски, като правилни, обосновани и законосъобразни. Моли се за присъждане на разноски в настоящото производство.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационните жалби за неоснователни, поради което предлага да бъдат оставени в сила решенията на Районен съд - Димитровград като правилни и законосъобразни.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото
на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което са допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
С Решение №260045 от 30.11.2020 г., постановено по НАХД №464 по описа на Районен съд – Димитровград за 2020 г., съдът е потвърдил Наказателно постановление №26-000997/01.10.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, с което на „Росана“ ООД, гр. С., за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.415, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
С Решение №260004/25.01.2021г. по НАХД №464 по описа за 2020г. на Районен съд – Димитровград, се допълва Решение №260045/30.11.2020г., постановено по НАХД №464/2020г. по описа на РС – Димитровград в частта за разноските, като се осъжда „Росана“ ООД, гр. С. да заплати на „Инспекция по труда“ – Хасково направени по делото разноски, равни на 120.00 лв., представляващи разноски за юрисконсулт.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел за безспорно установено описаното в АУАН и НП нарушение, като е мотивирал съображенията си. Относно наложената имуществена санкция съдът приел, че същата е в минималния предвиден в закона размер.
В Решение №260004/25.01.2021г. по НАХД №464 по описа за 2020г. на Районен съд – Димитровград, съдът е приел, че разноски се дължат на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН.
Касационната инстанция намира проверяваните решения за правилни.
Обжалваното решение, с което е потвърдено наказателното постановление, е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Настоящата инстанция счита, че в случая не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство. АУАН съдържа всички необходими реквизити по чл.42 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата, мястото на нарушението и в какво се изразява същото, както и нарушените разпоредби. Наред с последното, следва да се има предвид, че в АУАН и НП има направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и на фактическите обстоятелства, при които е било извършено, поради което не е възможно да се стигне до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не се нарушава правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Обосновано съдът е приел, че дружеството, в качеството си на работодател, на посочените в НП дата и място е извършил нарушение, като не е изпълнил задължително предписание на контролен орган по спазване на трудовото законодателство, в определения за това срок до 03.04.2020г., а именно да плати по някой от предвидените в чл. 270, ал.3 от КТ способи, начислените за м. януари 2020г. трудови възнаграждения за извършената работа на наети от него работници и служители: А.Е. Т., В. Е. Т.и П. Д. Д.. Разпоредбата на чл. 270, ал.3 от КТ ясно регламентира способите по които може да стане това, а в предписания от органа срок доказателства за изпълнение на някой от тези способи не са представени от страна на наказаното лице. Настоящата инстанция, напълно споделя доводите на ревизираният съд, че деянието е безспорно доказано и аргументите в тази насока не е необходимо да бъдат преповтаряни.
Не се споделя възражението за нарушаване правото на защита на наказаното лице с недопускане до разпит на посочени от страната свидетели, предвид липсата на относимост на обстоятелствата, за които същите е поискано да бъдат разпитани към предмета на спора. Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за неизпълнение на дадено от контролните органи предписание да се плати по някой от предвидените в чл. 270, ал.3 от КТ способи. Дали е било извършено плащане или не по способ различен от посочените в последната разпоредба се явява неотносимо към изпълнение на даденото предписание и съответно и към предмета на спора. Страната е разполагала с възможност да представи писмени доказателства, с каквито би могло да се удостовери плащане по предвидените в чл. 270,ал3.3 от КТ способи, която възможност не е била реализирана. Ето защо страните са разполагали с равни права за ангажиране на относими и допустими доказателства, които по отношение касационният жалбоподтаел не са били накърнени с недопускане до разпит на поисканите свидетели.
Настоящата инстанция счита, че констатираното нарушение не може да се счете за маловажно, тъй като разглежданият казус не се отличава с нищо от обикновените случаи на това нарушение, като следва също да се отчете и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения.
Правилно районният съд е приел, че административнонаказващият орган е определил имуществена санкция в минимален размер.
В този смисъл твърденията на касационния жалбоподател, че съдът следвало да изследва задълбочено всички въпроси и да прецени дали предвидената от законодателя санкция в конкретния случай била адекватна и дали наложената имуществена санкция не била прекомерно завишена, е неоснователно, тъй като липсва процесуална възможност да се наложи административно наказание под минималния предвиден в закона размер от 1500 лева.
Правилно районният съд е приел също, че разноски се дължат на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 63, ал.5 от ЗАНН е приета с ДВ бр. 94/29.11.2019г. и е действаща към момента на постановяване на оспореното решение. Последната регламентира овъзмездяването на разноските в производствата по ЗАНН и определя като приложим именно реда, по които същите са били присъдени.
При този изход на делото, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На същия се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260045 от 30.11.2020г., постановено по НАХД №464 по описа на Районен съд – Димитровград за 2020г.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260004 от 25.01.2021г., постановено по НАХД №464 по описа на Районен съд – Димитровград за 2020г.
ОСЪЖДА „Росана“ ООД, гр. С., БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ***, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково разноски за касационна инстанция в размер на 80.00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.