Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 01.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в закрито заседание на 01.07.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с.ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Александрова ч.гр.д.№ 11630
по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435-438 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С.Й.М.-длъжник
срещу постановление на ЧСИ В.М. рег.№ 860 по изп.д.№ 485/15 г., с което е отказано
прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
обективиран в уведомление с изх.№ 44267/08.09.2020 г.Жалбоподателката излага
доводи, че постановеният отказ е незаконосъобразен.Излага твърдения, че
изпълнителното дело е образувано на 29.09.2015 г. въз основа на изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 38067/12 г. на СРС, 39 с-в.На 17.11.2015 г. взискателят е
подал молба за насрочване на дата за опис и оценка на движими вещи на длъжника,
на 18.11.2015 г. е отсрочен насрочения опис на движими вещи за втора
дата-09.12.2015 г., на 30.11.2015 г. е връчена на длъжника покана за доброволно
изпълнение, на 25.07.2017 г. взискателят е поискал налагане на запори върху
банкови сметки на длъжника в посочените банки, за което ЧСИ е изпратил запорни
съобщения, но суми не са постъпили по изпълнителното дело и изпълнителният
способ не е реализиран.На 11.09.2018 г. взискателят е поискал налагане на запор
върху банкова сметка ***, като банката е уведомила ЧСИ след близо две години,
че не е установено наличие на банкови сметки на името на длъжника и подадената
молба от ЧСИ без посочване на банкова сметка ***анкова сметка в посочената
банка.На 27.07.2020 г. взискателят е поискал ЧСИ да извърши справка в регистъра
за банков сметки и да наложи запор върху тях, но по тази молба не са извършвани
изпълнителни действия.На 18.08.2020 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши
опис и оценка на движими вещи и такъв е насрочен за 16.09.2020
г.Жалбоподателката твърди, че поисканите от взискателя изпълнителни
способи-опис и оценка на движими вещи от 17.11.2015 г., който не е извършен, не
е прекъснал давностните срокове, а наложените запори през 2017 г. и 2018 г.
имат за цел единствено и само прекъсване на давността и не са довели до
удовлетворяване на взискателя и също не са изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността.Излага доводи, че нереализираните изпълнителни способи се
приравняват на такива, изоставени от взискателя съгласно мотивите на т.5 от ТР
№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.Твърди, че е подала възражение срещу заповедта за
незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист и е
образувано изпълнителното производство и вземането не е установено с влязло в
сила решение и заповедното производство е висящо.Поради неизвършването на
изпълнителни действия след изпращането на покана за доброволно изпълнение на
длъжника на 30.10.2015 г. изпълнителното производство е прекратено по силата на
закона на 30.10.2017 г.Моли съда да отмени постановление на ЧСИ В.М. рег.№ 860
по изп.д.№ 485/15 г., с което е отказано прекратяването на изпълнителното дело
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, обективиран в уведомление с изх.№
44267/08.09.2020 г., с което е оставена без уважение молбата за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.Претендира
разноски.
С допълнителна молба в срока за
обжалване длъжникът С.М. е изложила твърдения за незаконосъобразност на
обжалвания отказ, тъй като действията по образуване на изпълнителното дело са
незаконосъобразни предвид посочването в молбата на взискателя на неверни
твърдения за цедиране на вземане на „С.“
ЕАД в полза на „ЕОС М.“ ЕООД по изпълнително дело, като твърди, че преди
29.09.2015 г. няма образувано изпълнително дело срещу длъжника по издадения на
04.10.2012 г. изпълнителен лист.Твърди, че липсва идентитет между вземането по
изпълнителния лист и цедираното с договора от 29.09.2015 г. вземане, и че „ЕОС М.“
ЕООД няма качеството на взискател по изпълнителното дело.
Ответникът по частната жалба-„ЕОС М.“
ЕООД не взема становище по частната жалба.
ЧСИ В.М. е изложила мотиви за неоснователност
на частната жалба, тъй като по изпълнителното дело са предприети множество
изпълнителни способи по искане на взискателя.След образуване на изпълнителното
дело с молби от 27.07.2017 г. и от 11.09.2018 г. взискателят е поискал налагане
на запори върху банкови сметки на длъжника, а на 27.07.2020 г. е поискал
извършване на справка за регистрирани банкови сметки на името на длъжника и
налагане на запор върху установените такива.На 18.08.2020 г. е постъпило искане
за насрочване на дата и час за оценка и опис на движимите вещи на
длъжника.Оспорва становището на жалбоподателката, че извършените изпълнителни
действия не са валидни, тъй като е установено наличие на банкова сметка ***
„Банка ДСК“ ЕАД.Позовава се на разясненията на ТР № 3/15 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно които изпращането на запорно съобщение до банка представлява действие
по налагане на запор, дори и когато е върнато уведомление от банката, че
длъжникът не разполага със сметка в банката.Излага доводи, че при изпращане на
запорното съобщение взискателят и ЧСИ не знаят какви наличности има по сметките
и дали същите са несеквестируеми, и че при налагане на запор не е необходимо да
се посочва конкретна банкова сметка.***, че няма и изискване да са постъпили
суми по наложените запори, за да е налице прекъсване на
перемпцията.Нереализираните способи се приравняват на такива, изоставени от
взискателя единствено при определяне кой трябва да понесе разноските за тях.За
настъпване на перемпцията има значение дали взискателят се е дезинтересирал от
процеса за повече от две години, като не е подавал искания за извършване на
изпълнителни действия, какъвто не е разглеждания случай.Подаването на
възражение не е основание за спиране на делото и по същото не е постъпвало
искане за спиране и прекратяване на изпълнителното производство.Твърди, че
вземането е прехвърлено в периода между подаването на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК и издаването й цесионерът е обхванат от субективните предели на
изпълнителния лист съгласно чл.429 ГПК.
Изпълнително дело № 20158600400485 е
образувано по молба на „ЕОС М.“ ЕООД с вх.№ 8339/29.09.2015 г. срещу С.Й.М. въз
основа на изпълнителен лист от 04.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 38067/2012 на СРС за
осъждане на ответницата за заплащане на сумата от 29 040,30 лв.-главница
по договор за потребителски кредит; наказателна лихва в размер на 4 728,23
лв. за периода 04.11.2010 г.-09.08.2012 г.; законна лихва върху главницата от
10.08.2012 г. до окончателното изплащане на задължението и договорна лихва в
размер на 4 172,01 лв.С молбата взискателят е поискал съдебният изпълнител
да извърши справка за съществуването на трудови договори, движимо и недвижимо
имущество и при наличието на такива да наложи запори и възбрани.
Към молбата е приложен изпълнителният
лист от 04.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 38067/12 на СРС въз основа на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК за осъждане на С.Й.М. да заплати на „С.“ ЕАД сумата от 29 040,30 лв.-главница по
договор за потребителски кредит от 04.03.2010 г.; договорна лихва в размер на
4 172,01 лв. за периода 04.11.2010 г.-15.02.2012 г.; наказателна лихва в
размер на 4 728,23 лв. за периода 04.11.2010 г.-09.08.2012 г.; законна
лихва върху главницата от 10.08.2012 г. до окончателното изплащане на
задължението и 1 588,22 лв. разноски по делото.
На 28.09.2012 г. е подписан договор
между „С.“ ЕАД /цедент/ и „ЕОС М.“ ООД /цесионер/ за прехвърляне на вземания,
описани в приложение № 1 към договора, сред които и вземанията към
жалбоподателката.Вземанията се прехвърлят в цялост ведно с всички привилегии и
обезпечения, вкл. с изтеклите лихви и направените разноски за събиране на
вземанията /чл.2.3./.
С молба вх.№ 11550/17.11.2015 г.
взискателят е поискал насрочване на дата за опис и оценка на движими вещи,
находящи се на посочения адрес.Видно от протокол от 18.11.2015 г. насроченият
за 18.11.2015 г. опис е отсрочен за 09.12.2015 г.
На 20.10.2015 г. ЧСИ В.М. е изпратила
съобщение до длъжника за присъединен взискател-НАП за дължими публични вземания
общо в размер на 550,09 лв.
На 07.12.2015 г. ЧСИ е отсрочил
насрочения за 09.12.2015 г. опис на движими вещи поради неизтекъл срок за
доброволно изпълнение.
С молба вх.№ 33047 от 25.07.2017 г.
„ЕОС М.“ ООД е поискал налагане на запори върху банкови сметки на длъжника в
посочените в молбата банки.
На 07.08.2017 г. ЧСИ е изпратил запорни
съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД, „Р. /България/“ ЕАД и „Сосиете женерал експресбанк“ АД.На
04.09.2017 г. „Сосиете женерал експресбанк“ АД е уведомила ЧСИ В.М., че длъжникът
има разкрита банкова сметка ***, и че към датата на запора няма наличност за
изпълнението му.С молба, получена на 26.01.2018 г. „Р. /България/“ ЕАД е уведомила ЧСИ, че длъжникът има налична
сметка, по която няма наличност.
С молба
вх.№ 47772/11.09.2018 г. взискателят отново е поискал налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника и на същата дата ЧСИ В.М. е изпратила запорни
съобщения до „БДСК“ ЕАД.
С молба
вх.№ 21608/27.07.2020 г. взискателят отново е поискал налагане на запор върху
банковите сметки на С.М..
С молба вх.№ 25500/18.08.2020 г. „ЕОС М.“
ЕООД е поискал насрочване на дата за оценка и опис на движими вещи, находящи се
на адреса на длъжника.На 18.08.2020 г. ЧСИ е изпратил съобщение до длъжника за
насрочен опис на движими вещи на 16.09.2020 г., а в случай на отменяща причина
на 28.09.2020 г.
С молба от
31.08.2020 г. С.М. е поискала прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
На
10.09.2020 г. длъжникът е уведомен за отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното
дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:
Частната жалба е
подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Видно от приложените
материали по изпълнителното дело взискателят е правил искания за извършване на
изпълнителни действия през интервал, по-малък от две години-на 17.11.2015 г. е
подадена молба за извършване на опис на движими вещи, на 25.07.2017 г., на
11.09.2018 г. и 27.07.2020 г. са подадени молби за налагане на запори, а на
18.08.2020 г.-за извършване на опис на движими вещи.
Съгласно разпоредбата
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години с изключение на делата за издръжка. Съгласно ТР № 2/26.05.2015 г. по
т.д.№ 2/13 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство става
по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това.За наличие на това прекратително основание от
значение е активността на взискателя-дали същият е поискал извършването на
изпълнителни действия.Без значение е дали такива са били поискани, но не са
били приложени или не са дали резултат.Изпращането на запорно съобщение до
банката представлява действие по налагането на запор, дори и когато е върнато
уведомление по чл.508 ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в банката /т.5
от ТР № 3/10.07.2017 г. по т.д.№ 3/15 г., ОСГТК на ВКС/.В случая не е било
налице бездействие на взискателя за период от две години, поради което не е
настъпила перемпция и изпълнителното дело не е прекратено. Разясненията на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС /т. 10/, с което
ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила, са относими към въпроса дали по
време на изпълнителния процес тече погасителна давност и относно началния й
период, а не относно периода на бездействие на взискателя и настъпването на
перемпцията.
Възраженията относно валидността на договора за цесия и
относно законосъобразността на образуваното изпълнително дело са ирелеванти към
предмета на настоящото производство, в което се разглежда само наличието на
действие, респ. бездействие на взискателя.
Поради изложените съображения частната жалба следва да се
остави без уважение като неоснователна.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С.Й.М. с ЕГН ********** и с адрес: ***
срещу постановление на ЧСИ В.М. рег.№ 860 по изп.д.№ 20158600400485, с което е
отказано прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, обективиран в уведомление с изх.№ 44267/08.09.2020 г., като неоснователна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.