Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
08.02.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на
седемнадесети ноември две Х.яди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
РАЙКИНСКА
При секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдия Райкинска т.д.№ 1537 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 173, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „О.м.“ АД, (универсален правоприемник на първоначалния ищец
„О. С.“ АД, конституиран като страна по делото в открито съдебно заседание на
17.03.2016 г.) твърди, че неговият праводател „О.С.“ ЕАД осъществявал
разпределение и снабдяване с природен Г. на територията на О.Р. и имал лицензия
за разпределение и снабдяване с природен Г. от краен снабдител. С ответника – „М.”
ЕООД, на когото доставял природен Г., бил в договорни отношения по силата на договор за
разпределение и снабдяване с природен Г. № 107/17.10.2013 г. (Договора). Сочи,
че до 30.11.2013 г. „М.” ЕООД редовно заплащал доставените количества, след
което спрял плащанията, като за м. декември 2013 г. не заплатил 269 088 м3 на
стойност 242 154.94 лева с ДДС, а за м. януари 158 000 м3 на
стойност 142 182.36 лева с ДДС. Пояснява, че посочените суми включват цената
за природния Г., цената за разпределение и цената за снабдяване на краен
потребител за 1 000 м3 съгласно Решение № Ц-36 на КЕВР, като
цените за услуги в обществен интерес – пренос, разпределение и доставка на
природен Г. от краен снабдител били определени от регулаторния орган, на осн.
чл. 181 ЗЕ. За посочените суми били издадени фактури с №№
**********/21.01.2014 г. за задължението от м. декември 2013 г. и № **********/31.01.2014
г. за задължението от м. януари 2014 г. В молба, представена в първото съдебно
заседание по делото на 05.02.2015 г. пояснява, че задължението за м. декември в
размер на 242 154.94 лева е формирано както следва – цена за разпределение
(25 603.19 лева), цена за снабдяване (2 783.45 лева), цена на
природния Г. за м.декември 2013г. (203 430.52 лева) и дължим акциз
(10 337.77 лева), а задължението за м. януари в размер на 142 182.36
лева е формирано както следва - цена за разпределение (15 033.38), цена за
снабдяване (1 634.36 лева), цена на природен Г. за м. януари 2014 г.
(119 448 лева) и дължим акциз (6 066.62 лева). Моли съда да постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати неизплатена главница
по първата фактура в размер на 242 154.94 лева, ведно със законна лихва
върху нея в размер на 2 628.59 лева, изчислена за периода от 03.02.2014 г.
до 13.03.2014 г. и главница по втората фактура в размер на 142 182.36 лева,
ведно със законна лихва върху нея в размер на 870.63 лева, изчислена за периода
20.02.2014 г. – 13.03.2014 г., както и законна лихва за забава от 14.03.2014 г.
(датата на подаване на иска) до окончателното плащане на сумата. Претендира
разноски.
Ответникът „М.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че Договорът е
прекратен по взаимно съгласие считано от 01.12.2013 г., от който момент между
двете дружества не съществува облигационна връзка, а посочените във фактурите
количества не са реално доставени. Ищецът не осъществил предаване, приемане и
търговско измерване на Г.. Именно затова не били съставяни месечни актове за
доставено количество и не били издавани фактури за авансови плащания за декември
2013 г. и януари 2014 г. според правилата на прекратения вече договор. Твърди
още, че след тази дата измервателните уреди били демонтирани, за което бил
съставен протокол и впоследствие ищецът не е монтирал друго средство за измерване.
Допълва, че процесните фактури са били върнати на ищеца, а в за м.12.2013г. и
м.01.2014 г. е получавал доставки на природен Г. от обществения доставчик „Б.Г.”
ЕАД на основание сключен Договор № 463 – 2013/16.04.2013 г. Моли съда на
отхвърли предявените искове и да му присъди разноски.
Ищецът е представил допълнителна искова молба, в която поддържа,
че количеството природен Г., отразено във фактурите, е реално потребено от „М.”
ЕООД. Сочи, че на 01.12.2013 г. измервателното съоръжение при обект „М-Г.” ЕАД,
собственост на „О.С.” ЕАД, е демонтирано незаконосъобразно, като е прекъсната и
връзката с Митница – Р.. Допълва, че въпреки това притокът на природен Г. по
посока на демонтираното съоръжение не бил спрян, но количеството му вече не е
отчетено от средство за търговско измерване. Именно това била причината да не
се съставят месечни актове и да не се издават фактури за авансови плащания. Пояснява,
че в следствие на демонтажа на измервателното съоръжение, количеството природен
Г., отразено в процесните фактури е определено като разлика между общото количество
природен Г., получено от него на входната точка на Г.опровод Център от АГРС Р.
и количеството, измерено и фактурирано на всички останали клиенти през
съответните месеци, т.е., количеството, измерено на изходните точки на
присъединяване на клиентите без ответника. Оспорва твърдението на ответника, че
е получавал доставка на природен Г. от друг доставчик, тъй като на входната
точка на Г.опровод Център от АГРС Р. Запад през м. декември 2013г. и м. януари
2014 г. не са постъпвали заявления за присъединяване на АГРС Р. Запад, линия 2
от ответника, нито са провеждани процедури по присъединяване към Г.опреносната
мрежа на този потребител на природен Г., с място на присъединяване АГРС Р. Запад,
линия 2 в изпълнение на Наредба № 7/2004 г. (отм.) или Наредба № 4 от
05.11.2013 г. за присъединяване към Г.опреносните и Г.оразпределителни М.. Не
била налице смяна на доставчик, тъй като не била спазена и процедурата по чл.
180 ЗЕ и посочените две Наредби.
Твърди, че Анексът от 02.12.2013 г. за прекратяване на договор №
107/17.10.2013 г. е недействителен поради липса на съгласие и липса на представителна
власт, тъй като изпълнителният директор на ищеца в процесния период и
собственика на капитала и управител на ответника били едно и също лице – С.Г. М.,
поради което за сделките между двете дружества следвало първо да има одобрение
от Съвета на директорите при условията на чл. 240б ТЗ. Всички действия на С.М.
в качеството му на изпълнителен директор на „О.С.“ ЕАД по отношение на
свързаното с него дружество „М Г.“ ЕООД, които съществено се отклоняват от
пазарните условия и които ищецът-лицензиант типично предлага на своите клиенти
подлежали на одобрение от СД. Такова одобрение за смяна на доставчик на
природен Г. липсвало, в нарушение на чл. 180 ЗЕ липсвало, следователно
Договорът за разпределение и снабдяване с природен Г. № 107/17.10.2013 г. не
бил прекратяван и между страните съществувала облигационна връзка.
Оспорва представения от ищеца Анекс от 02.12.2013 г. с твърдения,
че същият е съставен за целите на процеса, антидатиран е, съдържанието му е
невярно, а поставеният печат на „О.С.“ ЕАД е неистински.
С допълнителния си отговор ответникът поддържа изцяло
първоначалния си отговор, както и направените оспорвания и възражения по
основателността и размера на исковете. Във връзка с твърденията на ищеца, че
незаконосъобразно е демонтирал измервателните уреди посочва, че измервателното
съоръжение при обект метанстанция „М.” ЕООД е демонтирано от служители на ищеца
– И.И. и П. И. и ако имало неспазване на технологични и други правила при
демонтажа, ответникът не отговарял за това. Освен това, посоченото
обстоятелство сочело на знание и непротивопоставяне от страна на ищеца с
демонтажа и прекратяването на доставките, той не бил поискал и монтиране на нов
измервателен уред. Поддържа, че на мястото на
демонтираното съоръжение е монтирано измервателно съоръжение на новия доставчик
– „Б.Г.” ЕАД, за което е съставен протокол за монтаж, след което за доставяните
от обществения доставчик количества надлежно са съставяни месечни актове,
фактури и дебитни известия. Ответникът дължал само реално полученото количество
Г. и то на доставчика, от който го е получил - „Б.Г.“ ЕАД, а не ищеца.
Счита, че не е налице нормативно изискване да се извършва ново
присъединяване при смяна на доставчика, тъй като ответникът вече е бил присъединен
към Г.опреносната мрежа през 2006 г., както и че притежава права върху Г.опровода,
има право на свободен достъп до него и право свободно да смени своя доставчик.
Сочи като нелогично оспорването на възможността му за смяна на доставчика до
януари 2014 г., но не и след този период, а и тогава ново присъединяване не
било извършено.
Оспорва и твърдението, че ефекта на прекратяването на договора не
е настъпил било то поради липса на съгласие или действия, извършени без
представителна власт. Липсвала законова забрана за договаряне между свързани
лица, а и прекратяването на договора не можело да се квалифицира като такова
извън обичайните условия. Прекратяването на договор за доставка за ищеца било
част от обичайната му дейност по доставка на природен Г., като в случая
липсвала размяна на парични престации, за да се прави оценка има ли отклонение
от пазарните условия. Поддържа още, че дори да има отклонение от правилото на
чл. 240б ТЗ, то това не влече след себе си недействителност на сделката, поради
което ищцовото дружество било обвързано от ефекта на прекратяването й. Дори да имало
действия без представителна власт от страна на С.М., то действията му
обвързвали ищеца при условията на чл. 301 ТЗ, тъй като липсвало
противопоставяне веднага след узнаването за тях.
В първото открито съдебно заседание ищецът е заявил, че наистина
ответникът не е следвало отново да се присъединява към мрежата, след като
по-рано е присъединен, но е възразил, че договорът с „Б.Г.“ ЕАД не е произвел
действие, защото не била спазена законоустановената процедура по смяна на
доставчик. Оспорил е твърдението, че ищецът не се е противопоставил веднага
след узнаването на изявлението за прекратяване на договора с ответника. Оспорва
твърденията на ответника, че последният е бил собственик на Г.опровода, с
твърдения, че само лицензиантът може да бъде собственик на Г.оразпределителната
мрежа.
Съдът, след като
прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че към исковия период „О.С.“ ЕАД е притежавал лицензия за
осъществяване на дейността разпределение на природен Г. и снабдяване от краен
снабдител.
Безспорно е също, че между страните е сключен договор за разпределение
и снабдяване с природен Г. № 107/17.10.2013г., съгласно който „О.С.“ ЕАД, в
качеството си на Доставчик се задължава да доставя и продава минимални годишни
количества природен Г. (съгласно Приложение № 1) на Купувача (ответник), който
от своя страна следва да ги приема и заплаща. Предаването и приемането на
природния Г., както и търговското му измерване се е извършвало в мястото на
доставка – изхода на ГЗП на доставчика, обслужващо купувача, намиращ се на
адрес гр. Р., бул. „******** Според Договора, договореното прогнозно количество
за съответния месец се заплаща авансово на 50% до 20-то число на
месеца, предхождащ месеца на доставката, а оставащите 50% от стойността на
заявеното количество за месеца - до 7-мо число на текущия месец. Изравняване се
извършва в края на отчетния период (ежемесечно) въз основа на месечен акт за
реално потребеното количество за месеца и по действащата за периода цена. В чл.
10, ал. 1 е посочено, че срокът на договора е до края на лицензията. В ал. 2 е
предвидено, че Купувачът може да прекрати договора едностранно с писмено
предизвестие, отправено до Доставчика не по – късно от пети септември на
текущата година, като в този случай Договора се прекратява от първи януари на
следващата година след заплащане на всички суми.
Представени са Общи условия за разпределение и снабдяване с
природен Г., за които няма спор, че са били приложими в отношенията между
страните. Според чл. 3.2 от ОУ измерването на преминалия природен Г. се
осъществява чрез монтирани в ГЗП средства за измерване разхода на природен Г.,
проверени и маркирани от лицензирани органи, като за контролен час за отчитане
на количествата Г. за денонощие се приема 08.00 часа. Измерените количества се
считат за единствено меродавни между страните, но при евентуална разлика между
тези показания и сумата на показанията на всички уреди на потребителите,
включени на измервателната линия в ГЗП на доставчика, разликата се разпределя
между потребителите пропорционално на приетия от тях природен Г., отчетен от
уредите им или съгласно подписан протокол за разпределение на тези количества.
В чл. 3.4 е уговорено, че в случай, че измервателните уреди се окажат
неизправни или по някаква причина не работят, количествата подаден и приет
природен Г. се установяват на база часовия разход на работещите с природен Г.
монтирани мощности на купувача, като за целта се съставя и подписва в тридневен
срок двустранен протокол. Уговорено е в чл. 4, че цената е нормативно
определената и е в пункта на доставка. Според чл. 6 от ОУ количеството потребен
природен Г. през месеца се установява с двустранно подписан акт в първия ден от
месеца, следващ този, за който се отнася. Отказът на купувача да подпише
месечния акт дава право на Доставчика сам да състави и подпише такъв. Съгласно чл.
11.1 от ОУ към Договора, същият се прекратява след изтичане на срока, по
взаимно съгласие и при виновно неизпълнение на някоя от страните. Според чл.
12.3. от ОУ, ако подаването на природен Г. и приемането му продължи и през
следващата година, отношенията между доставчика и купувача се уреждат от
правилата на договора за разпределение и снабдяване с природен Г. до
сключването на нов.
По делото са приложени фактури с № **********/21.01.2014 г. за претендираното
от ищеца задължение към ответника за м. декември 2013г. на стойност 242 154.94
лева и № **********/31.01.2014 г. за задължението за м. януари 2014г. на
стойност 142 181.36 лева, като във фактурите са посочени цена за разпределение,
за снабдяване и за доставка на природен Г., размера на акциза и на ДДС, такива,
каквито ищецът претендира.
Ответникът е представил първоначално обикновен препис, а в
последствие – нотариално заверен препис от писмо с изх. № 012/29.11.2013г.,
получено от ищеца на 02.12.2013 г., върху което е сложена резолюция „ДА“, с което
ответникът прави предложение за прекратяване на Договора по взаимно съгласие,
считано от 01.12.2013 г., както и Анекс от 02.12.2013 г., с който страните се
съгласяват да прекратят Договора по взаимно съгласие, считано от 01.12.2013 г.,
подписан за ищеца от С.М., а за ответника от Ю.Т. - управител. Подписът върху
анекса от името на С.М. и под резолюцията „ДА“ върху писмото от 29.11.2013 г.
са очевидно подписите на едно и също лице.
Изслушано е заключение по СГЕ, изготвено от вещото лице С.Ч.,
което не е оспорено от страните. След изследване печата на „О.С.“ ЕАД, положен
върху Анекса от02.12. 2013 г., тя е заключила, че това вероятно не е печата на
дружеството, като е пояснила обаче в заключението и в съдебно заседание, че
изводът е направен въз основа на представени й от ответника два печата, както и
положени печати върху три документа от декември 2013 г., но е възможно да има и
друг печат, не е известно колко печата ползва дружеството.
Приложен е още и Протокол от 01.12.2013 г. с логото на „О.С.“ ЕАД,
съгласно който на адрес на потребление гр. Р., ул. ******* на абоната „М Г.“ е демонтирано съоръжение № 30876, разходомер №
0513283, като са посочени съответните му показания. Протоколът е подписан за „О.С.“
ЕАД от И.И. и П. И., като демонтираното съоръжение е предадено в склад с МОЛ И.М.,
който също се е подписал.
От писмо на ответника с изх. № М-25/18.02.2014 г. до прокуриста на
„О.С.“ ЕАД – В. И. е видно, че той връща на ищеца, издадената на 31.01.2013г.
фактура, като заявява, че договорът между страните е прекратен. Приложена е
обратна разписка от същата дата, видно от която документи, предназначени за В. И.
в „О.С.“ЕАД са изпратени от „М-Г.“ ООД и получени на 19.02.2014 г.
Представена е подобна обратна разписка от 29.01.2014 г., но същата
не може да бъде свързана с конкретни документи, изпратени от ответника на
ищеца.
На 31.01.2014 г. дружеството „Б.трансГ.“ ЕАД (което е оператор на Г.опреносната
мрежа за цялата страна) е отговорило на запитване на „О.С.“ ЕАД от 14.01.2014
г., че в „Б.трансГ.“ ЕАД не са постъпвали запитвания за присъединяване към Г.опреносната
мрежа на АГРС Р. Запад линия 2 от фирмите „Б. О.**“ АД и „М.“ ЕООД, нито са
провеждани процедури по присъединяване на ГРС Р. Запад линия 2 в изпълнение на
Наредба № 7/2004 г. или Наредба № 4/2013 г. Не е правено искане и за
присъединяване от „Г.оснабдяване Р.“ ЕАД, чийто правоприемник е „О. М.“ ЕАД.
Представено е уведомление от 07.10.2013 г. от С.Г. М. до „О.С.“
ЕАД, получено от дружеството на същата дата, видно от поставения входящ печат,
с което С.М. е поискал да бъде заличен от търговския регистър като изпълнителен
директор и член на СД. Такова заличаване се установява от справка в търговския
регистър, че е заявено на 16.12.2013 г. и е извършено на 20.12.2013 г.
Приложен е договор № 463-2013 за доставка на природен Г. от
16.04.2013 г. със срок до 31.12.2013 г., сключен между „Б.Г.“ ЕАД (Доставчик) и
„М.“ ЕООД (Клиент), съгласно който Доставчикът доставя природен Г. на клиента.
Съгласно чл. 12.1 една от възможностите за прекратяване на договора е с
изтичане на срока му. В чл. 13.5 обаче е предвидена еднократна възможност за
продължаване действието на договора за срок от една година ако Клиента не
уведоми писмено Доставчика, че желае прекратяването му до последния работен ден
на м. август на текущата година.
Съгласно месечен акт от 24.01.2014 г. по договор № 463-2013 г. с „Б.Г.“
ЕАД за доставка на природен Г. през месец декември 2013г. на АГРС Р. Запад с
пункт на приемане (изходна линия) 2, реално приетото количество е 255 223 м3.
В края е вписана забележка, че при разрешаване на спора за разпределение на
количествата природен Г. на АГРС Р. Запад, линия 2 (централна градска част) с
другия търговец, в случай на необходимост ще бъде подписан коригиран месечен
акт.
По делото са приложени също
дебитно известие № 161835/27.01.2014 г. към договор № 463-2013 г. за 255.223 м3
на стойност 252 403.67 лева и
фактури с № 161303/12.12.2013 г. и № 160935/03.12.2013 г. за доставка на
природен Г. за месец декември 2013г., всяка за 5.000 м3 природен Г., като в
дебитното известие са приспаднати общо 10 м3 природен Г., с доставчик „Б.Г.“
ЕАД и получател „М Г.“ ЕООД.
Съгласно месечен акт от 10.02.20014г. по договор № 463-2013 г. с „Б.Г.“
ЕАД за доставка на природен Г. през месец януари 2014г. реално приетото
количество на АГРС Р. Запад с пункт на приемане (изходна линия) 2 е 146 888 м3.
По делото са приложени също дебитно известие № 162197/10.02.2014 г. по договор
№ 463-2013г. за 149.888 м.3 на с на стойност 381 598.93 лева, кат оса
приспаднати 110 м.3 доставен природен Г. и фактури с № 161832/13.01.2014 г. за
50% от заявената доставка на природен Г. за месец януари 2014г. на стойност
82 227.43 лева и № 161464/03.01.2014г. за 50% от заявената доставка на
природен Г. за месец януари 2014г. на стойност 79 854.56 лева, всяка за
55.00 м.3 природен Г., с доставчик „Б.Г.“ ЕАД и получател М Г.“ ЕООД.
Представени са още 9 бр. платежни нареждания, от които е видно, че
„М Г.“ ЕООД е извършило плащания в полза на „Б.Г.“ ЕАД на стойност
41 829.04 лева по ф-ра № 160935/03.12.2013; 41 829.04 лева по ф-ра №
161303/12.12.2013; 82 203.67 лева по ф-ра № 161835/27.01.2014 – част; 135
000 лева по ф-ра № 161835/29.01.2014; 25 200 лева по ф-ра № 161835/27.01.2014 –
оконч.; 10000 лева по ф-ра от 29.01.2014 – част.; 79 854.56 лева по ф-ра №
161464/03.01.2014; 82 227.43 лева по ф-ра № 161832/13.01.2014;
381 634.07 лева по ф-ра № 162197, 48386.
Ответникът е представил протокол за монтаж на измервателно
съоръжение с № ********** и коректор с №
********** от 01.12.2013г. на адрес *** с изпълнител „ТехноГ.“ ООД.
Съгласно, приложения по делото договор за присъединяване на
стопански потребители № 116/17.05.2006 г.
и Съгласие за присъединяване № 113/17.05.2006 г., „М.“ ЕООД е присъединено към Г.оразпределителната
мрежа на „Г.оснабдяване Р.“ ЕАД, чийто правоприемник чрез извършено вливане
през м. юли 2007 г. е „О. С.“ АД. Тези обстоятелства са обявени за безспорни
между страните в първото съдебно заседание.
Ищецът е представил 4 бр. договори за покупко – продажба, съгласно
които между 14.12.2005 г. и 03.02.2006 г. е придобил 90% от тръбопровод за Г. с
ниско налягане АГРС Запад, гр. Р. (договори с дружествата П.К.“ АД от
14.12.2005 г., със „СЕТ“ АД от 222.03.206 г., с „Н.К.“ АД от 02.02.2006 г. и с
„Бизнес БГ Груп“ ЕООД от 03.02.2006 г.).
Ответникът е представил 2 бр. договори за покупко – продажба,
съгласно които е придобил 7.88 % идеални части от тръбопровод за Г. с ниско
налягане АГРС Запад, гр. Р. (договори с „ТПК Солидарност Р.“ от 19.11.2012 г. и
с „Успех ССБ Холдинг“ ЕООД от 10.12.2012 г.).
На 05.09.2008 г. е издадено разрешение за ползване на строеж „Г.ификация
на гр. Р.“ с множество подобекти и Г.опроводни отклонения до отделните
консуматори, с възложител „Г.оснабдяване Р.“ ЕАД.
По делото е приета Инструкция за експлоатация на коректор Корус,
какъвто е монтиран на 01.12.2013 г. от ответника при смяната на Г.оизмерватилния
уред.
Представени са две справка от НАП относно трудовите правоотношения
на П. И. и И.И. (лицата демонтирали ищцовото измервателно устройство и
подписали протокола). От същата е видно, че към 01.12.2013 г. двамата са
работили по трудов договор с „О.С.“ ЕАД, а на 12.12.2013 г. те са били назначени
в ответното дружество.
Със Заповед № ОС-3-40/21.01.2014 г. на прокуриста на „О.С.“ ЕАД е
констатирано, че целият обем природен Г., преминал през АГРС Р. Запад – линия 2
е закупен от „О.С.“ ЕАД; че през м. декември 2013 г. дружествата „Б. О.**“ АД и
„М.“ ЕООД са потребявали природен Г.; липсват документи, установяващи, че двете
дружества ползват Г. от друг доставчик, като такива не са установени и при
проверка в офиса на „Б.Г.“ ЕАД, нито е искан достъп до Г.оразпределителната
мрежа на „О. С.“ АД от друг доставчик. Въз основа на тези констатации
прокуристът на „О.С.“ ЕАД е приел, че договорът между дружеството и „М.“ ЕООД
не е прекратен, но дори и да се сметне
за прекратен, същият е действащ на основание чл. 12.3 от Общите условия към него.
За действащ е приет и договора с „Б. О.**“ АД. На двете дружества е установено
потребление за м. 12.2013 г. в размер на 269 088 куб.м. за „М.“ ЕООД и
228 713 куб.м. за „Б. О.**“ АД. Разпоредено е осчетоводяване и предявяване
за плащане на посочените количества на съответното дружество.
По делото е изслушана СТЕ, в която вещото лице инж. К.Б. е
изчислил, че разликата между общо закупеното от ищеца от търговеца на природен Г.
количество природен Г. на входната точка на Г.опровод „Център“ от АГРС Р. Запад
и продаденото от ищеца количество природен Г. за клиенти, изключвайки ответника
за м. декември 2013 г. е 346 919 н.м3 на стойност
36 597.15 лева с ДДС, а за м. януари 2014 г. е 215 685 н.м3
на стойност 22 753.09 лева с ДДС, като посочва, че ищецът е фактурирал
следните стойности на ответника: за м. декември 2013 г. – 269 000 н.м3,
а за м. януари 2014 г. е 158 000 н.м3.
При отчитане на допустимите 4% технологични разходи в Г.опровода,
разликата е посочена както следва: за м. декември 2013г. е 277 024 н.м3
на стойност 238 653.74 лева с ДДС, а за м. януари 2014г. е 150 549 н.м3
на стойност 129 696.95 лева с ДДС.
По назначената по делото допълнителна СТЕ, вещото лице инж. К.Б. е
посочил, че измерването на природния Г. на процесния обект се извършва чрез Г.оизмервателна
група, чиито основни компоненти са ротационен разходомер Итрон Делта и коректор Итрон Корус, съгласно
протокол за монтаж от 01.12.2013 г. и вещото лице е установил на място, че са
налични. Установил е още, че е невъзможно да се извлекат данни от паметта на Г.омерния
коректор, монтиран на обект гр. Р., ул. „********, но по данни от Протокол от
06.08.2014г. за извършена сервизна поръчка за промяна на интервала на отчитане
на данните, същите, при отчитане в 0:00 часа на първо число на календарния
месец, са както следва: за м. декември 2013г. – 34 663 нм3
измерено и 253 788 нм3 коригирано количество, а за м. януари
2014г. – 20 226 нм3 измерено и 148 558 нм3
коригирано количество. Посочва, че съгласно представените от „Б.Г.“ ЕАД данни на
ответника са доставени 255 223 нм3 природен Г. за м. декември
2013г. и 149 888 нм3 за м. януари 2014г., като отчита разлика с Протокола от 06.08.2014г.,
което се дължи на различния час, в който е настроен да отчита коректора в
сравнение с нормативно определения – 08.00 ч. Изчислил е също, че цената на тук
посочените количества природен Г. е 219 872.57 лева за м. декември 2013г.
и 129 127.31 лева за м. януари 2014г.
Изготвено е и трето допълнително заключение на СТЕ след извършен
на 08.10.2015г. повторен оглед на място, вещото лице констатира, че Г.оизмервателния
уред е добро състояние и надлежно пломбиран с пломби на Агенция митници, а при
направена демонстрация в лаборатория и в присъствието на представител на ищеца
се установява, че при промяна на часа на отчитане на коректора с протокола от
06.08.2014 г. действително интервалния, почасовия, дневния и месечния регистри
се изтриват, остават непроменени само регистъра на събитията и регистъра на
параметрите, поради което данни от коректора до 06.08.2014 г. не могат да бъдат
прочетени. В заключение посочва, че установява същите данни като при огледа на
08.06.2015г. поясни е, че функциите на коректора са да запише обема на Г.а,
измерен от разходомера, да изчисли и запише коригирания (нормален) обем на Г.а
и да визуализира измерените и изчислени количества на Г.а. В съдебно заседание
вещото лице инж. Б. е разяснил, че се налага конвертиране на природния Г. от
коректора, който се приравнява на природен Г. при нормални условия, т.е.,
съобразяват се конкретните показатели на атмосферно налягане, температура,
влажност и др. и количеството природен Г. се конвертира в обем, какъвто би бил
при нормални условия, като именно конвертираното количество подлежи на
заплащане.
В изслушаната по делото
разширена тройна СТЕ, изготвена от вещите лица М.Х., инж. К.Б. и инж. Б.Т.
подробно са разяснени функциите на коректора и начина, по който конвертира
постъпващия природен Г. за целите на търговското измерване и съответно –
заплащане. Посочено е, че той първо фабрично е програмиран, но режима му на
работа позволява и ръчно пренастройване, манипулирайки регистрите. Посочили са
още, че като уред за търговско мерене, същият се монтира и демонтира само от
доставчика в присъствието на клиента, като в представения по делото протокол от
01.12.2013 г. липсва подпис на клиента, не е посочена причината за демонтажа,
нито с какъв друг уред се заменя демонтирания и на кой доставчик. Следвало да
има и протокол за приемане на съоръжението за търговско мерене с доставчика.
Вещите лица установяват, че количествата доставен и приет природен Г. през
процесния период съгласно приложение към протокола от датата на часовата
настройка (06.08.2014 г.) на Г.оизмервателния уреди са същите като посочените в
предходните експертизи - за м. декември 2013г. – 34 663 м3
неконвертирани или 253 788 м3 конвертирани, а за м. януари 2014г. –
20 226 м3 неконвертирани или 148 558 м3 конвертирани. Вещото
лице Б.Т. е отбелязал, че прибора може да се манипулира. В обясненията си в СЗ,
вещото лице Б. също заявява, че прибора може да се манипулира, но в конкретния
случай липсват данни за това.
По делото е изискана и представена информация от МВР, дирекция
национална система 112 относно получени обаждания на 11.12.2013 г. В 17:39 ч. е
получено обаждане от В., служител на „ОвърГ.“, в 17:55 ч. е получено обаждане
от С.М., изпълнителен директор на ОвърГ. и в 21:39 ч. е получено обаждане от
Кризисния щаб на ОвърГ. от неизвестно лице. Приложен е запис от проведените
разговори, които са снети на хартиен носител от вещото лице Г.Р.. Според
записите, при обаждането от В. тя е заявила, че от „О.“ контролирано изпускат Г.
от кранов възел в района на „Н.К.“, че всичко е обезопасено и ако има обаждания
от граждани, да не се притесняват.
При обаждането на С.М. той е поискал да бъде изпратена пожарна и
гражданска защита, защото има проблем, Г.овото съоръжение издиша много Г. на
ул. „Липник“ , завод „Н.К.“.
При третото обаждане в 21:39 ч. е заявено, че е регистрирано
нарушение на целостта на част от Г.отранспортната мрежа на „О.С.“ ЕАД ***,
свикан е Кризисния щаб на О., изпратени са специалисти да обезопасят участъка и
да предотвратят аварийна ситуация. Били прекъснати от полицейски служители,
поради което подаването към крайния потребител продължавало и аварийната опасност
не била предотвратена. Проведен е разговор със служител на пожарната, след това
на 02-ро РПУ, които съобщават, че след посещение на полицейски служители е
прекратен спор между две групи лица, те са предупредени, Г.та била спряна.
Обаждащият се е заявил, че според него
аварийната ситуация не е овладяна, продължава подаването на природен Г. към
потребители.
В показанията си свидетелката В., служител на ищеца от 2004г.
посочва, че през 2013г. се е обадила на тел. 112 след 17 часа по повод контролирано
изпускане на природен Г., поради необходимост от обезопасяване на обект на „М Г.“
по повод на неправомерно смъкнато съоръжение в гр. Р., ул. „********, което в
последствие е видяла в техен склад. Пояснява, че е част от Кризисния щаб на
ищеца за градовете Р., Бяла и Кубрат и едно от задълженията ѝ е да следи дистанционно
всички метанстанции, свързани с митницата. Заявява, че по отношение на
устройството, монтирано в обекта на ответника е установила, че не подава данни
какви количества Г. преминава през него, поради което е информирала своите
ръководители. Взето било решение да се прекрати Г.опредаването. Установили, че
съоръжението за измерване на „О.“ го няма, а има поставено друго съоръжение.
Започнали контролирано да изпускат Г., защото искали да спрат подаването към
„М-Г.“, които неправомерно си сложили някакво тяхно съоръжение. Обадила се на
12 след 17.00 ч. Свидетелства още, че г-н К. член на кризисния щаб в София и изпълнителният
директор С.М. също са се обаждали на тел
112. Той бил собственик на „М Г.“. Хората на „О.“ нищо не могли да направят,
защото дошла полиция и ги принудила да прекратят всякаква дейност.
От показанията на свидетеля С. (служител в „О. С.“ на длъжност
мениджър „Корпоративни клиенти“ до към края на м. януари 2014 г., а към момента
служител на „М Г.“ ЕООД) се установява, че той е изготвил технически проекта на
анекса за прекратяване на договора на 02.12.2013 г. от името на „О. С.“. Същият
е бил подписан от изпълнителния директор на „О. С.“ и управителя на „М Г.“. Горе-долу
по същото време подготвил договор за прекратяване и с „Б. О.“ АД. Знае за извършения
демонтаж на измервателното устройство в гр. Р., на ул. „******** като не помни
точно време, не е присъствал, но демонтажът бил извършен от И.И. и П. И., които
познава и е наясно, че те сега са служители на „М Г.“. Винаги демонтажът се
правел след подписване на документите. И тогава първо се подписал анекса, а
след това същия ден бил направен демонтаж.
Третото неучастващо по делото лице „Б. О.**“ Ад е представило по
реда на чл. 192 ГПК писмени доказателства във връзка с договорните си отношения
по присъединяване и покупко-продажба на природен Г. с „Г.оснабдяване Р.“ ЕАД, включително
Анекс от 29.11.2013 г. към договора, сключен на 10.02.2006 г., с който
договорът за покупко-продажба на природен Г. е прекратен, считано от датата на
анекса.
По делото е изслушано основно и допълнително заключения на
съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещото лице В.П., неоспорени от
страните, по което тя е изчислила мораторната лихва върху претенциите на ищеца
върху сумата от 242 154.94 лева по фактурата за м. 12.2013 г. за периода
03.02.2014 г. до 13.03.2014 г. – 2 628.59 лева и върху сумата
142 182.36 лева за периода 20.02.2014 г. до 13.03.2014 г. – 870.83 лева.
Установила е още, че двете фактури са своевременно осчетоводени от ищеца,
включени са в справките –декларации за съответния период и по тях е заплатено
ДДС. След проверка в счетоводството на ответника и в счетоводството на „Б.Г.“
ЕАД е установила, че представените от ответника фактури за м. 12.2013 г. и
януари 2014 г. са надлежно осчетоводени при двете дружества и счетоводствата са
водени редовно за процесния период. Установил е е още, че ответникът е изплатил
задълженията си по тях към „Б.Г.“ ЕАД. От извършената проверка в счетоводството
на ответника и „Б.Г.“ ЕАД, вещото лице е констатирало, че „Б.Г.“ ЕАД е издало
фактури и дебитни известия за доставените количества природен Г. през м.
декември 2013г. и м. януари 2014г. в общ размер на 879 742.67 лева, а „М.“
ЕООД е заплатило същите както следва: 41 829.04 лева по ф-ра №
160935/03.12.2013 на 09.12.2013г., 41 829.04 лева по ф-ра № 161303/12.12.2013 г.
на 16.12.2013 г., 82 203.67 лева частично по дебитно известие №
161835/27.01.2014 г. на 30.01.2014 г., 10 000 лева на 03.02.2014 г.,
135 000 лева на 03.02.2014 г., 25 200 лева на 04.02.2014г., 79 854.56
лева по ф-ра № 161464/03.01.2014 г. на 07.01.2014 г., 82 227.43 лева по ф-ра №
161832/13.01.2014 на 16.01.2014 г. и 381 634.07 лева по ф-ра №
162197/10.02.2014 г. на 13.02.2014 г.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Съгласно специалната разпоредбата на чл. 173, ал. 1 ЗЕ, сделките с природен Г. се
извършват въз основа на писмени договори при спазване на разпоредбите на Закона
за енергетика и на Правилата за търговия с природен Г.. Според чл. 174 ЗЕ сделките с природен Г. са доставка, пренос по Г.опреносна
и Г.оразпределителни М. и съхранение на природен Г..
Ищецът е предявил искове за заплащане цена на доставен на
ответника природен Г., съответната цена за разпределение и за снабдяване от
краен снабдител и начисления акциз, както и за заплащане на обезщетение за
забава. Вземанията се претендират като произтичащи от договор за разпределение и доставка на природен
Г. от 17.10.2013 г.
За да бъде уважена исковата претенция, ищецът трябва да докаже при
условия на пълно и главно доказване, че между него и ответника е била налице
валидна облигационна връзка по посочения договор, че той е изпълнил своето
задължение да достави природен Г. точно и с грижата на добрия търговец, че в
същото време е притежавал лицензия за
разпределение на природен Г., както и за доставка от краен снабдител, както и
размера и изискуемостта на претендираното от него вземане.
За да бъде отхвърлен предявения иск, ответникът следва да докаже
възраженията си, че към процесния период договорът между страните е бил
прекратен, както и че ползваният от него природен Г. е доставен от доставчика „Б.Г.“
ЕАД.
По делото не се спори, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че страните са били в търговски отношения по договор за
разпределение и снабдяване с природен Г. № 107/17.10.2013г., по силата на който
ищецът в качеството си на доставчик се задължава да доставя и продава минимални
годишни количества природен Г. (съгласно Приложение № 1) на Купувача
(ответник), който от своя страна следва да ги приема и заплаща и до 30.11.2013
г. ищецът е доставял, а ответникът е получавал и заплащал доставения му
природен Г.. Не е спорно и се установява от представените лицензии, че „О.С.“
ЕАД е бил оператор на Г.оразпределителната мрежа за гр. Р. и е имал лицензия за
краен снабдител по смисъла на чл. 178а ЗЕ.
Не е спорно също, а и се установява от представения договор за
присъединяване, че през 2006 г. ответното дружество е присъединено към Г.оразпределителната
мрежа на „Г.оснабдяване Р.“ ЕАД, чийто правоприемник е „О.С.“ ЕАД.
Спорът се свежда до това дали договорът между страните е действал
през месеците декември 2013 г. и януари 2014 г. или е бил прекратен и дали ответникът е получил природен Г. за месеците декември
2013г. и януари 2014 г. от ищеца или от трето на процеса лице - "Б.Г."
ЕАД.
По делото е представен Анекс от 02.12.2013г., съгласно който „О.С.“
ЕАД и „М.” ЕООД се съгласяват да прекратят договора от 17.10.2013 г. по взаимно
съгласие, считано от 01.12.2013 г., който анекс е подписан от представляващите
двете дружества – за първото дружество от изпълнителния директор С.М., а за
второто – от управителят Ю.Т.. Представено
е и писмо от управителя на „М Г.“ ЕООД до „О.С.“ ЕАД от 29.11.2013 г., с което
се прави предложение за такова прекратяване. Както бе посочено по-горе,
резолюцията върху писмото „ДА“, изразяваща съгласие с прекратяването и Анексът
са подписани за „О.С.“ ЕАД от едно и също лице (подписът очевидно е един и
същ), а според Анекса това е С.М.. От вписванията в търговския регистър по
партидите на „О.С.“ ЕАД и „М Г.“ ЕООД се установява, че към 29.11.2013 г. той е
изпълнителен директор на първото дружество и едноличен собственик на капитала
на второто дружество. Съгласно § 1 от ДР на ТЗ С.М. и „М Г.“ ЕООД са били свързани
лица към онзи момент. Свързани лица са били и „О.С.“ ЕАД и „М Г.“ ЕООД, тъй като
са контролирани косвено от С.М.. Законът не забранява сделките между свързани
лица. При наличието на такава свързаност обаче се презюмира конфликт на
интереси и възможност за сключване на сделки при условия, различни от
обичайните, само поради тази свързаност. Затова законът предвижда корективни
правила при сключване на сделки между свързани лица, с цел недопускане
увреждащи последици от тях. Такова правило е и правилото на чл. 240б ТЗ, на
което се позовава ищеца - необходимост
от решение на СД за сключване на сделка, която
излиза извън обичайната му дейност или съществено се отклонява от пазарните
условия. В същото време законът изрично предвижда, че сключената в
нарушение на това правило сделка е действителна, но поражда задължение за
обезщетяване на евентуални вреди за лицето, което я е нарушило. В случая не сме
изправени пред подобна хипотеза – прекратяването на един договор не е действие
извън обичайната дейност на дружеството, нито се отклонява съществено от
пазарните условия. Двете страни винаги могат да прекратят договора по взаимно
съгласие.
Неоснователно е и възражението на ищеца, че като подписан между
свързани лица без решение на СД, Анексът от 02.12.2013 г. не е породил действие,
дори да бяхме в хипотезата на чл. 240б ТЗ. В алинея трета на посочената норма
законът изрично предвижда, че сделка, сключена в нарушение на установеното в
алинея първа правило, е действителна, но лицето, което я е сключило като е
знаело за липса на решение на СД, отговаря за вреди.
На следващо място, липсата на предварително решение на СД за смяна на
доставчика на природен Г., като следствие на което да е прекратен договора с
ищеца, не прави това прекратяване и действие без представителна власт.
Изпълнителният директор на дружеството е негов органен представител, като
едноличната му представителната му власт произтича от решението на СД, с което
е овластен да представлява дружеството (чл. 235, ал. 2 ТЗ) и неговата воля като
физическо лице да бъде счетена във външните отношения за воля на юридическото
лице. Изпълнителният директор има представителна власт по отношение на
дружеството от момента на избора му, а спрямо третите лица – от вписването му в
търговския регистър (арг. от чл. 231, ал. 4 ТЗ). Следователно, за наличието на
представителна власт е достатъчно овластяване от СД и вписване името на
овластеното лице в търговския регистър, без да е необходимо последващо овластяване
за конкретни сделки. Валидно изразената негова воля е воля на дружеството и го
обвързва. Друг е въпросът дали това прекратяване е било в интерес на
ищцовото дружество, но това е въпрос, свързан с евентуална отговорност за вреди
от страна на изпълнителния директор М..
Не е елемент от изразяването на волята на
дружеството поставянето на негов печат. Дори поставеният печат да не е
автентичен, (което не се установи по категоричен начин в производството ), достатъчна е автентичността на подписа на
представляващия дружеството (която не е оспорена), за да обвърже неговото
волеизявление дружеството. Печатът не е елемент на волеизявлението, а само
подсилващ идентификацията на страната елемент.
Неоснователно е възражението на ищеца, че Анекса
от 02.12.2013 г. е неверен документ. Същият е частен диспозитивен документ,
изразяващ волята на две лица, поради което не може да бъде верен или неверен, а
само неавтентичен.
Посочената по-горе свързаност между С.М. и „М Г.“
ЕООД несъмнено дава възможност за антидатиране на документи. Съдът намира
обаче, че по делото не се установи Анексът от 02.12.2013 г. да е антидатиран. За
времето на съставянето му свидетелства тогавашният служител на „О.С.“ ЕАД С.,
който го е изготвил, а неговите показания, за които няма основание да бъдат
приети за недостоверни само защото сега е служител на ответника, са че същият е
изготвен от него в началото на декември 2013 г.,
в момент близък на този, в който е прекратен и договора с „Б. О.**“ АД
(прекратен на 29.11.2013 г.). На следващо място,
установи се, че на 01.12.2013 г. служители на „О.С.“ ЕАД са демонтирали
съоръжението за търговско измерване от мястото на доставка за „М Г.“ ЕООД, като
липсват данни това да е станала по друга причина, извън прекратяване договора
за доставка на природен Г.. Макар датата на демонтажа да е един ден преди
датата на Анекса, следва да се посочи, че постигане на съгласие за прекратяване
на договора, изразено от представляващия ищцовото дружество, се констатира още на
29.11.2013 г., когато той е поставил върху предложението на „М Г.“ ЕООД
резолюция „Да“. В този смисъл, оформянето на Анекса е израз на това постигнато
вече съгласие, вследствие на което именно са предприети действия по демонтиране
измервателното съоръжение.
Всичко изложено обосновава извод, че договорът
между страните е бил прекратен, считано от 01.12.2013 г. и не е действал след
тази дата. Неоснователно е позоваването на ищеца на условието на чл. 12.3 от ОУ
към договора, дори да приемем без изследване на този въпрос, че ответникът е
получил природен Г., доставен от ищеца и през процесния период. Посочената
хипотеза на ОУ е налице, когато подаването на Г. и приемането му от ответника
става при съгласие на двете страни, макар и без подписан писмен договор, но при
наличие на изтекъл договор. В случая обаче очевидно съгласие за приемане на
природен Г. след 01.12.2013 г. от страна на „М Г.“ ЕООД не е имало, а и
законният представител на ищеца съвсем валидно е изразил воля за прекратяване
на договора.
Всичко изложено от ищеца във връзка с наличието
на свързаност между бившия вече изпълнителен директор С.М. и ответното
дружество и възможните вреди, които той с поведението си евентуално е нанесъл
на дружеството, е ирелевантно за настоящия спор. Дружеството би могло до търси
обезщетение за вреди от С.М., какъвто иск не е предмет на спора.
Не се установяват валидни договорни отношения между
страните и от двете фактури, които ищецът е издал за разпределение и доставка
на природен Г. за м. декември 2013 г. и януари 2014 г. Същите биха могли да бъдат разглеждани като отделни договори за
покупко-продажба на природен Г., доколкото съдържат минимално необходимите
реквизити (страни, цена, предмет), но това би било така единствено ако се
установи съгласие (изрично или конклудентно) за приемане на сделката от страна
на ответника. Фактурите в случая не само не са подписани, но и се установи
категорично, че фактурата за м. януари 2014 г. е върната на издателя, като
ответникът изрично е изразил становище за неправомерното й издаване. Съгласно
постоянната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК,
фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател
от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не
представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване
и приемане на стоките, нито пък е доказателство за облигационна обвързаност
между страните по силата на неформални договори за търговски продажби. По
делото не бяха събрани доказателства, че двете фактури са осчетоводени от
ответника, че са вписана в дневниците за покупки и справките - декларации по
ЗДДС и/или потях да е ползван данъчен
кредит.
Спорното право се характеризира винаги с
източник, съдържание, страни, а при вземанията и с размер. В случая като
източник на спорното право ищецът е посочил договора за разпределение и
доставка на природен Г. от 17.10.2013 г., който обаче се установи, че не е
действал в процесния период, поради прекратяването му от страните по взаимно
съгласие. Ето защо, исковата претенция на заявеното основание е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
За пълнота следва да бъде посочено, че ищецът не успя пълно да
докаже твърдението си, че през декември 2013 г. и януари 2014 г. е доставил твърдените
количества природен Г. на ответника. Не е достатъчно установяването на факти,
пораждащи допускане, дори с голяма вероятност, такава доставка да е имало. На
първо място, при категорично доказано отстраняване на измервателния уред на
01.12.2013 г. и ако приемем, че договорът между страните е бил действащ, ищецът
не ангажира доказателства относно
обстоятелствата, даващи възможност за изчисление на доставения Г.
съобразно чл. 3.4. от ОУ към договора между страните и според механизма, който страните са уговорили за
изчисление на доставеното количество природен Г. при повреда на измервателното
съоръжение или неотчитане по друга причина.
На следващо място, според направените от вещото лице Б. изчисления
на разликата между закупеното от ищеца количество природен Г. на входа на Г.оразпределителния
Г.опровод и доставеното на всички клиенти без ответника количество, при
съобразяване на допустимата загуба от 4%, се установява разлика по-малка от
количеството, което ищецът претендира от ответника.
На трето място, по делото се установи, че на 11.12.2013
г. ищцовото
дружество контролирано е изпускало Г. на мястото на входа на присъединяване на
ответника или пък някакво количество е изпуснато неконтролирано, според данните
от обажданията на трима служители на „О.С.“ ЕАД на тел. 112, както и разпита на
свидетеля В.. Изпуснатото количество определено не може да се приеме за
доставено на ответника, като неговият обем е неизвестен.
На последно място, по делото се установи, че ответното дружество е
получило количества природен Г. от обществения доставчик „Б.Г.“ ЕАД през
декември 2013 г. и януари 2014 г. и ги е заплатило. Действително, по делото не
са събрани доказателства за спазване процедурата за смяна на доставчик по чл.
180 ЗЕ. Ответникът твърди, че е собственик на разпределителния Г.опровод,
поради което не е необходимо да спазва тази процедура. Собствеността му върху
идеални части от Г.опровода се установи посредством представените договори,
като е неоснователно възражението на ищеца, че собственик може да бъде само
лицензираното разпределително дружество
– аргумент за противното се извлича от чл. 197, ал. 9 ЗЕ, според който
собственикът на Г.опровода е длъжен да го отдава за ползване на оператора на
разпределителната мрежа. Неоснователно е обаче възражението на ответника, че
тъй като е собственик на разпределителния Г.опровод (макар и на идеални части
от него), не следва да спазва процедурата за смяна на доставчик. При
установяване правилата за смяна на доставчик законът не прави разлика между собствениците и несобствениците
на Г.опроводи. В същото време това неспазване на законоустановените процедури
за смяна на доставчик не води до недействителност на договора с „Б.Г.“ ЕАД, а
още по-малко може да заличи фактическата доставка на природен Г. от това
дружество. Процедурата за смяна на доставчик не е и условие за прекратяване на
договора с предишния доставчик, както твърди ищеца. Нарушението на процедурата
по чл. 180 ЗЕ може да бъде основание единствено за административно-наказателна
отговорност за ответника.
Дори да приемем, че доставките от страна на „Б.Г.“ЕАД не са
доказани пълно по делото, достатъчни са доказателствата за вероятно наличие на
такива, тъй като тези доставки не са предмет на делото, като това вероятно наличие
поставя под съмнение доказването на фактите, за които ищецът носи
доказателствена тежест и прави доказването от негова страна непълно.
С оглед на изложеното, ищцовата претенция остава недоказана и по
отношение на твърдяната доставка на природен Г. до ответника, поради което
предявения главен иск е изцяло неоснователен.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава до датата на исковата
молба и законната лихва след нея.
По разноските: При този изход от спора ответникът има право на разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Дружеството претендира разноски в размер на 15 060
лева (13 960 лева по два договора за правна помощ и 1 100 лева
депозит за вещи лица). Представени са договори за правна помощ между ответника
и процесуалните му представители, като в тях е удостоверено, че суми в размер
на 7 960 лева и 6 000 лева са им изплатени. Макар ответникът да е бил
защитаван от няколко адвокати, доколкото общия размер на претендираната сума за
процесуално представителство е съобразена с размера за един адвокат, изчислен
върху материалния интерес на предявените искове съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004 г., на ответника следва да бъдат присъдени разноски в пълния
претендиран размер.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска
на „О.М.“ АД, ЕИК ********, (универсален
правоприемник на О.С.“ЕАД, ЕИК ********), със седалище и адрес на
управление ***, предявен срещу „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, пл. ********, с правно основание чл. 327 ТЗ вр. чл.
173, ал. 1 ЗЕ, за заплащане на сума в размер на 384 337.30 лева (триста осемдесет и четири хиляди триста тридесет
и седем лева и тридесет стотинки), представляваща сбор от цена на природен Г.,
цена за разпределение, цена за снабдяване от краен снабдител и акциз по
издадени от „О.С.“ ЕАД два броя фактури с № **********/31.01.2014 г. (на
стойност 242 154.94 лева) и № *********/21.01.2014 г. (на стойност
142 182.36 лева), ведно с акцесорните
претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна
лихва върху сумата 242 154.94 лева за периода 03.02.2014 г. до 13.03.2014
г. в размер на 2628.59 лева и върху сумата 142 182.36 лева за периода от
20.02.2014 г. до 13.03.2014 г. в размер на 870.63 лева, както и за заплащане на законна лихва от датата на исковата молба (14.03.2014
г.) до окончателното плащане на задълженията.
ОСЪЖДА „О.М.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
пл. ********, сума в размер на 15 060 лева (петнадесет хиляди и шестдесет
лева) – разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: