№ 3844
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110141567 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от И. П. А.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,против „С В“АД,ЕИК ****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от В Т,с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че ищецът не дължи сумата
от 2087,19 лева главница,начислена за клиентски номер ****,поради липса на
облигационно правоотношение между страните,а при условията на
евентуалност поради погасяване на сумите по давност.
В исковата молба се твърди,че при извършена от ищеца справка е
предоставена фактура **********/07.05.2024 г.,издадена за клиентски номер
**** за сумата от 2124,36 лева,от които 29,35 лева за периода 27.03.2024 г. до
30.04.2024 г.,а 2087,19 лева като старо салдо по 88 броя фактури. Ищецът
отрича да е титуляр на партида за същия клиентски номер,както и оспорва
наличието на реална доставка на предоставени от ответника услуги. Ищецът
отрича да е собственик или ползвател на имота,относно който са начислени
паричните суми. В условията на евентуалност се позовава на давност за
сумите,начислени в периода м.11.2014 г. до м.06.2020 г. Моли съда да
постанови решение,с което да уважи предявената искова претенция.
Ответникът „С В“АД в депозирания писмен отговор твърди,че ищецът
има качеството потребител,сочи се,че услугите са начислени въз основа на
отчетено реално потребление,ответникът изтъква,че не е станал повод за
завеждане на делото. Моли съда да постанови решение,с което да отхвърли
исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
С решение от 16.06.2022 г.,постановено по гражд.дело № 29874/2020 г.
1
по описа на СРС,44 състав,е признато за установено,че И. П. А. не дължи на
„С В“АД сумата от 867,23 лева за вода и ВиК услуги за периода 02.02.2018 г.
до 27.05.2020 г. Решението е влязло в сила на 13.03.2024 г.
Представена е фактура,издадена от „С В“АД на 07.05.2024 г. с получател
И. П. А.,според която сумата от 2087,19 лева е посочена като старо салдо.
Приет е информационен лист,представляващ приложение № 2 към
документите за открИ.е на индивидуална партида,от И. П. А. като собственик
на имот в гр.С.
По делото са представени фактури,издадени от „С В“АД с получател И.
П. А..
От приетото по делото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че за периода 04.11.2015 г. до 14.06.2017 г. е
начислявано количество вода на база в съответствие с чл.39,ал.5,т.1 и ал.6 от
Наредба № 4 на МРРБ,към 15.06.2017 г. са монтирани четири водомера и
количеството вода се определя според техните показания. Според
заключението за периода 04.11.2015 г. до 27.05.2020 г. са издадени 56 фактури
на обща стойност 1711,27 лева,налице е отписване на задължение по съдебно
решение от 16.06.2022 г. и за този период неплатен остатък липсва. Установява
се,че за периода 28.05.2020 г. до 29.05.2024 г. са издадени 48 фактури,в този
период има частично плащане в размер от 26,41 лева и е останало непогасено
задължение в размер от 2151,30 лева,от които 1852,03 лева главница и 299,27
лева мораторна лихва.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на исковата претенция :
С оглед обстоятелството,че ищецът А. оспорва дължимост на парични
суми,които не е заплатил,съдът приема,че за ищеца е налице правен интерес
от предявяване на отрицателния установителен иск. Съдът приема,че
предявеният отрицателен установителен иск за отричане дължимост на
главница в размер от 2087,19 лева се явява допустим за разглеждане по
същество до размера от 1852,03 лева главница,а за разликата над 1852,03 лева
до размера от 2087,19 лева производството по делото подлежи на
прекратяване – предявяването на установителна искова претенция е
допустимо само при наличието на правен интерес от предявяване на исковата
претенция. Съдът счита,че правен интерес от оспорване дължимост на
главница ищецът има,когато ответникът претендира парична сума от
ищеца,т.е. за ищеца е налице правен интерес да оспори претендираната от
ответника главница в размер от 1852,03 лева,докато за разликата над тази сума
до предявения размер от 2087,19 лева производството по делото подлежи на
прекратяване – при съобразяване,че ищецът предявява иск за недължимост на
главница,а претендираната от ответника главница възлиза на 1852,03
лева,искът е допустим до размера от 1852,03 лева,а в останалата част
производството следва да бъде прекратено.
По основателността на исковата претенция :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,с който ищецът
отрича дължимост на вземане,ответникът при условията на пълно доказване
следва да установи,че вземането съществува – на съответно основание и в
2
съответен размер. В конкретния случай ищецът А. оспорва дължимостта на
паричната сума – главница за вода и ВиК услуги като се позовава на довод,че
липсва договорно правоотношение. Съдът намира,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде възприето,че между страните
съществува договорно правоотношение – в тази насока съдът взе предвид,че
по делото е представено доказателство – информационен лист,според което
ищецът А. е поискал открИ.е на партида за имот на адрес,съвпадащ с адреса
на водоснабдения имот,за който е открит процесният клиентски номер като в
информационния лист е посочено,че ищецът се явява собственик на имота.
Съдът,съобразявайки наличието на признание от страна на ищеца А.,че е
собственик на имота,както и предвид това,че представеното към писмения
отговор доказателство не е оспорено,позволява на съда да възприеме,че
страните са обвързани от договорно правоотношение относно продажба и
доставка на вода и предоставяне на ВиК услуги. Легалната дефиниция на
понятието потребител е регламентирана съгласно § 1,т.2 б.“б“ от ДР на ЗРВКУ
и предвижда,че потребител е собственикът или лицето,което е носител на
ограничено вещно право по отношение на имота,в който е доставяна вода.
Отчитайки представения информационен лист,в който ищецът по настоящото
дело А. е декларирал,че като собственик на имота претендира открИ.е на
индивидуална партида,съдът приема,че между страните съществува
договорно правоотношение. В тази насока съдът счита,че наличието на
изявление от страна на ищеца А.,насочено към възникване на договорно
правоотношение,позволява на съда да счете,че договорно правоотношение е
възникнало и съществува като Софийският районен съд приема,че
съображенията,развити в мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018
г. по тълк.дело № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС относно това,че е
допустимо доказването съществуването на договорно правоотношение за
продажба и доставка на топлинна енергия с допустимите по ГПК
доказателствени средства,намира приложение и при преценка дали е
възникнало договорно правоотношение за доставка и продажба на вода и ВиК
услуги. Предвид наличието на искане за открИ.е на партида от страна на
ищеца А.,както и при съобразяване приемане на искането от ответното
дружество,тъй като фактурите са издавани на името на ищеца А.,съдът
намира,че е доказано,че между страните съществува договорно
правоотношение и отрицателният установителен иск не може да бъде уважен
на заявеното от ищеца твърдение за липса на правоотношение. Следователно
от значение за преценка дали отрицателният установителен иск подлежи на
уважаване е дали претендираната от ответника парична сума е погасена по
давност. Погасителната давност е регламентирана в полза на длъжника,който
може да се позове на давност,ако в определен период от време кредиторът
бездейства,считано от настъпване изискуемост на вземането. Приложимата
погасителна давност за вземания за вода и предоставени ВиК услуги е
тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. Съдът,съобразявайки правилото,че с решението
се установява правното положение към устните състезания,както и като взе
предвид,че ответникът не е предприел действия,които по смисъла на чл.116 от
ЗЗД да прекъсват давността,имайки предвид уговорения според общите
условия на дружеството доставчик срок за плащане на начислените
задължения, намира,че погасени по давност са паричните суми,начислени за
3
периода 28.05.2020 г. до 04.10.2021 г.,които възлизат на 873,50 лева,който
размер е определен по реда на чл.162 от ГПК. Това означава,че отрицателният
установителен иск е основателен за сумата от 873,50 лева и подлежи на
отхвърляне в останалата част – за разликата над 873,50 лева до 1852,03 лева.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни в
производството претендират присъждането на съдебноделоводни разноски,а и
при съобразяване правилото на чл.78,ал.1,ал.3 и ал.4 от ГПК,съдът намира,че
в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 371,28 лева внесена
държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение съответно на
уважената част от исковата претенция,а в полза на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 261 лева сторени разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
отношение на „С В“АД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от В Т,че И. П. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С не дължи
сумата от 873,50 лева ( осемстотин седемдесет и три лева и петдесет стотинки
) главница за вода и ВиК услуги за периода 28.05.2020 г. до 04.10.2021 г.
поради настъпила погасителна давност като отхвърля иска,предявен от И. П.
А. срещу „С В“АД в частта за разликата над 873,50 лева до пълния
претендиран размер от 1852,03 лева главница и прекратява производството
по делото в частта за разликата над 1852,03 лева до предявения размер от
2087,19 лева главница.
ОСЪЖДА „С В“АД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от В Т да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на И. П. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
371,28 лева ( триста седемдесет и един лева двадесет и осем стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. П. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 и ал.4 от ГПК на „С В“АД,ЕИК ****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т сумата от 261 (
двеста шестдесет и един ) лева съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4