Р Е Ш
Е Н И Е № 130
гр. Хасково 09.11.
2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд ……………...................…............…................ колегия в публично
заседание на тридесети
октомври .……………………….………….………................................
през двехиляди и
осемнадесета ………………………………...........................година в състав:
Председател : МИЛЕНА
ПЕТЕВА
Членове : ФИЛИП
ФИЛИПОВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при секретаря Женя Григорова …………………......................................
в присъствието на
прокурора ..........Невена
Владимирова.......……………….......като разгледа докладваното от
.........................съдията ПЕТЕВА.…………………...........ВНОХ дело № 517…......... по
описа
за 2018 год., ...........................................…….……… за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Решение № 178/28.08.2018 г., постановено по НАХД № 377/2018 година Районен съд-Димитровград е признал обвиняемия М.В. *** за невиновен в това, че на 06.08.2018 година в гр.Димитровград без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 0,3736 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ 4,3 тегловни процента на стойност 2,24 лева, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдал същия по обвинението за престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК. На основание чл.354а ал.6 от НК съдът е отнел в полза на държавата марихуана с тегло 0,2732 грама.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурора от Районна прокуратура-Димитровград, който в срок атакува решението с доводи за неправилност и необоснованост. Подлагайки на критика изложените от съда съображения, той счита, че в случая не били налице предпоставките на чл.9 а.2 от НК, за да се счита деянието за малозначително, а от тук и за непрестъпно. Неправилен, според прокурора, бил изводът на съда, че видът и количеството на държания от подсъдимия наркотик обуславяли незастрашаваща защитения обект опасност на извършеното, тъй като законът не разграничавал риска за общественото здраве според вида на наркотичното вещество, а преценката, че марихуаната била най-безопасното вещество била изцяло субективна. Отделно от това, намереното у обвиняемия съдържало сравнително голям процент на активно вещество, а това сочело, че не се касае за еднократна доза, а за трайно придобит от лицето вреден навик, опасен за неговото здраве. Това установявали и самите обяснения на обвиняемия, според които държането продължило в относително дълъг период и това създало трайно престъпно състояние, прекъснато с разкриване на деянието. От друга страна, обществената опасност на извършеното не можела да бъде изключена и поради самия характер на противоправното поведение, попадащо в категория, спрямо която обществените настроения били заострени, а обществената нетърпимост сериозна. Това, в съчетание с особената укоримост на поведението и механизма на неговото извършване – държане на наркотика на обществено място в количество, надхвърлящо еднократната доза, и не на последно място периодичната употреба на забранената субстанция, изисквало прилагане на санкционните механизми с цел постигане на индивидуалните и генерални превантивни резултати. Цитирайки съдебна практика в подкрепа на своите доводи, прокурорът прави искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което обвиняемият да бъде признат за виновен, освободен от наказателна отговорност и наказан с глоба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково поддържа протеста, споделяйки изложените в него съображения. Счита, че инкриминираното поведение следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, а не като малозначително деяние, изключващо третирането му като престъпление. Видът на противоправната проява, попадаща в обхвата на особено укоримите понастоящем деяния, не позволявал измерването на обществената опасност като незначителна за защитения обект. Предлага се решението да бъде отменено и постановено друго в исканата с протеста насока.
Защитникът оспорва протеста и изложените в него доводи, както и съображенията, които поддържа прокурорът от ОП-Хасково. Намира, че решението не страда от пороците, заявени в протеста и поддържани в съдебните прения пред въззивния съд. Счита, че инкриминираната дейност е с явно незначителна обществена опасност поради ниската степен, в която са били засегнати обществените отношения, като направените от решаващият съд извода в тази насока били правилни и напълно съответстващи на доказателствата по делото.
Обвиняемият подкрепя становището на защитника и както него прави искане атакуваното решение да бъде потвърдено.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалванато решение по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същото, констатира следното:
Съдебното производство е образувано по предложение на прокурора от Районна прокуратура-Димитровград за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия М.В.В. за това, че на 06.08.2018 година в гр.Димитровград без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 0,3736 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ 4,3 тегловни процента на стойност 2,24 лева, като случаят е маловажен – престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК. Изложената в постановлението на прокурора фактическа картина, обусловила горепосочената правна оценка, не е била оспорена от обвиняемия и защитника в хода на съдебното производство. Не е била оспорена и валидността или законосъобразността на доказателствените средства от досъдебното производство, като нарушения в прилагането на процесуалните способи не са били констатирани и служебно от решаващия съд. Така, преценяйки доказателствата, събрани в досъдебната фаза в аспекта на предложената от прокурорския акт фактическа рамка, съдът е установил следното: На 06.08.2018 година обвиняемият В. ***,10 часа той преминавал пеша през бул.“Т.М.“. В момента, в който пресичал тази улица в посока ул.“Е.С.“, В. бил спрян за проверка от полицейски служители – свидетелите М. и М., които след като установили самоличността му, го попитали дали носи у себе си забранени предмети или вещества. В. отговорил положително, а след това от джоба на панталоните си извадил прозрачна полиетиленова свивка, в която била увита суха растителна маса. След това В. бил отведен в сградата на РУ-Димитровград, където предал на друг полицейски служител увитата в полиетилен дрога, която непосредствено след това била подложена на полеви тест. Резултатът от първоначалната идентификация на веществото бил потвърден в заключението на назначената физико-химическа експертиза, установила, че предаденото й за изследване представлява растителна маса, произхождаща от растението „канабис“. Експертизата е посочила и останалите характеристики на субстанцията - тегло от 0,3736 грама, съдържание на активен компонент 4,3 тегловни процента. В дадените непосредствено след привличането като обвиняем обяснения В. е потвърдил държането на наркотичното вещество, съобщил, че то е за негова лична употреба, както и че го е придобил от друго лице, чието име е назовал.
При така приетите и неоспорени от защитата фактически положения изводът, който е направил решаващият съд е: деянието осъществява признаците на престъплението, визирано в нормата на чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, но неговата обществена опасност е така незначителна, че то не може да бъде квалифицирано като престъпление. Степента, в която поведението на В. е засегнало защитения обект, е анализирана на плоскостта на количеството държано вещество, цената му и неговия вид, а от друга страна – в аспекта на фактите, относими към личността на самия деец, за когото не се установяла предходна противоправна дейност и не били налице други сведения, които да сочат отклонения от социално приемливите норми. С тези аргументи съдът е възприел формулиралата от защитата позиция за несъставомерност на инкриминираното деяние поради наличие на основанията в разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК и е признал обвиняемия за невиновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 от НК.
Изводът на съда е правилен, защото е базиран на една законосъобразно проведена дейност в съдебната фаза на производството, точен анализ на фактите и верни правни изводи. Действително установената и неоспорена от защитата фактическа обстановка сочи, че извършеното от В. осъществява признаците на престъпния състав в чл.354а ал.5 вр. ал.3 от НК, но неговата обществена опасност е така явно незначителна, че изключва престъпния характер на поведението, защото тя е много по-ниска не само в сравнение с тази на обикновените случаи на подобни прояви, но и с тази на деянията, които е имал предвид законодателят при защитата на съответните за обекта обществени отношения. Както количеството и цената на намерената у В. субстанция, така и другите, свързани с механизма на извършеното факти, са показател за привидността на престъплението и по-конкретно за хипотетичното съществуване на единия от задължителните съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от НК компоненти, дефиниращи дадена проява като престъпна. Очевидно е, че в случая липсващият елемент е необходимата значителност на обществената опасност, изводима от степента, в която следва да бъдат засегнати защитените обществени отношения и реципрочната на нея необходимост за ангажиране на наказателно-санкциониращия ресурс. Тук следва да се посочи, че са несподелими съображенията на прокурора, според когото всяка проява, която засяга общественото здраве чрез противоправно държане на наркотични вещества носи дефинираната в чл.9 ал.1 от НК степен на обществена опасност, доколкото тя априори засягала здравето, ако не на останалите граждани, то поне на самия извършител. В тази насока следва да се посочи, че разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е приложима за всяко деяние, изпълняващо формално признаците на престъпление, а преценката дали то притежава изискуемата според закона опасност за защитения обект е винаги конкретна и обусловена не от вида на този обект, а от интензитета, с който е въздействано върху него. Този интензитет може да бъде различен, в това число и незначителен за целия диапазон от регламентирани в наказателния закон деяния и то независимо дали те са по-малко или повече укорими, доколкото това тяхно качество е обусловилата инкриминирането им законодателна причина. В контекста на разглежданата престъпна дейност, чийто родов обект са обществените отношения по опазването на здравето, критериите, които категоризират нивото на обществена увреда, логично са както количествени и стойностни, така и технологични, т.е. свързани с механизма на деянието. Конкретиката на случая, според която са касае за млад човек, държал наркотик с тегло от 0,3637 грама на стойност 2,24 лева и то за лична употреба според възприетото от самото обвинение и при липса на други твърдения, не може да дефинира това ниво на опасността, която е имал предвид законодателят при криминализирането на поведението. Освен това, наведените за първи път в протеста твърдения, че държането на наркотично вещество не е инцидент в битието на обвиняемия, а от намерената субстанция можели да бъдат оформени повече от една цигара /която преценка очевидно е субективна на прокурора, който критикува субективното заключение на съда относно качеството на наркотика/, безспорно не могат да бъдат предмет на обсъждане, с оглед явното им отсъствие в рамкираната от постановлението фактическа рамка, лимитираща както защитния инструментариум, така и предмета на доказване. Описаният от прокурора, а впоследствие и възприет от съда, механизъм на деянието – държане на наркотика на обществено място, също не промяна извода относно нивото на засягане на обекта, доколкото е ясно, че растителната маса не е станала достояние на трети лица и доколкото не се установяват дори съществуващи у обвиняемия намерения за това. Твърденията на прокурора за изградено у обвиняемия „трайно престъпно състояние“ са така изолирани от конкретиката на случая, че също не подлежат на подробен коментар, а съжденията, че проявата следва да се третира като престъпна, за да бъде постигнат индивидуален и генерален превантивен ефект, очевидно не държат сметка за това, че наказателното санкциониране и неговите цели са последица от третирането на деянието като престъпно, е не негова предпоставка.
Допълнение към анализираните параметри на деянието и подкрепа на извода за незначителност на неговата обществена опасност, са и сведенията за личността на самия обвиняем. Както вече се посочи, касае се за млад човек, който работи и се издържа сам. Споделените в обясненията му причини, заради които държи забранена от закона растителна маса насочват не към трайно изградени престъпни наклонности, както смята прокурорът, а към епизодична проява на вреден навик, който може да бъде преодолян и извън способите за санкциониране. На фона на чистото съдебно минало, добри характеристични данни, образцово процесуално поведение и изразена критичност, опасенията на прокурора за пораждане на усещане за безнаказаност следва да се считат за прибързани и лишени от основание, доколкото нито един факт от делото не подкрепя такава хипотеза.
Имайки предвид изложеното, съдът прие, че случая се касае не за маловажен случай на престъпление по чл.354а ал.3 от НК, а за малозначителна противоправна проява, която не следва да бъде квалифицирана като престъпление. Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди. Независимо от този изход, следва да бъде отбелязан допуснат от съда пропуск, който не се отразява върху правилността на съдебния акт. След като е признал обвиняемия за невинован, приемайки, че същият не е извършил престъпление, съдът е следвало да приложи вместо специалната разпоредба на чл.354а ал.6 от НК, тази на чл.53 ал.2 б.“а“ от НК, третираща съдбата на забраненото за притежание вещество и на това основание да отнеме същото в полза на държавата. Нарушението не е съществено, не се отразява на законосъобразността на решението, нито на възможността то да бъде изпълнено, поради което и не се налага повторно произнасяне по въпроса за приобщените към делото веществени доказателства.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
178/28.08.2018 година, постановено по НАХД № 377/2018 г. по описа на Районен
съд-Димитровград..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.