Р Е Ш Е Н И Е

№ …………

 

гр. Русе, 06.06.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на двадесет и двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                     районен съдия:   НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при участието на секретар–протоколиста БОРЯНКА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 769/2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК от И.И.Д., действаща като майка и законен представител на Д* Й*М. против Й.С.М. за увеличаване размера на заплащаната от ответника издръжка. Ищeцът твърди, че с решение по гр.д. № 1552/2016 год. по описа на РС- Русе ответникът бил осъден да заплаща издръжка в размер 160.00 лева месечно на сина си чрез неговата майка и законен представител. Твърди, че обстоятелствата, при които е било постановено съдебното решение, са се изменили, детето пораснало, тя родила второ дете, за което също полага грижи и издържа, увеличен бил размерът на минималната работна заплата за страната. Моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на заплащаната от бащата издръжка от 160.00 на 180.00 лева месечно.

Ответникът не е подал отговор, не оспорва предявения иск, не представя доказателства.

 

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за раждане серия РСАР, № 060079, издадено на 16.01.2006 год. от Община Р*въз основа на акт за раждане № 0079/16.01.2006 год. И.И.Д. с ЕГН ********** и Й.С.М. с ЕГН ********** са родители на детето Д* Й* М. с ЕГН **********, родино на 12.01.2006 год. в гр. Р*.

Не се спори между страните, че родителските права се упражняват от майката, както и че определената с решение по гр.д. № 1552/2016 год. по описа на РРС е в размер на 160.00 лева.

Страните не спорят, че през учебната 2016/2017 год. детето е ученик в IV* клас на СОУПНЕ Ф* Ш*, гр. Р* редовна форма на обучение. Последното се установява и от приложената по делото като писмено доказателство служебна бележка с изх. № 942/19.01.2017 год.

И.И.Д. е майка и на малолетната Н*А*М*, родена на *** год., на която също дължи издръжка понастоящем. Доходите й са в нетен размер 1236.17 лева за 2016 год., в това число трудово възнаграждение, болнични и майчинство.

Доходите на ответника са в размер на около 400.00 лева месечно през последната година, съгласно представената справка- данни за осигуряването на ответника за периода от 01.04.2016 год. до 31.03.2017 год. Съгласно удостоверение изх. № 01- 001/11.05.2017 год. ответникът е работил в ЕТ АТАНАСОВ- АТАНАС АТАНАСОВ до 28.02.2017 год. на длъжност ******************. От 05.03.2017 год. той работи на същата длъжност в ЕТ ДЕЯ- ИВАЙЛО НЕНЧЕВ с основна заплата 431.00 лева. Предвид разпоредбите на Приложение 3 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, на ответника следва да се заплащат командировъчни в размер на по 27 евро на ден при единична езда и 21 евро при двойна езда, включително квартирни пари. Пред социалните работници Й.М. е потвърдил, че работи като ****************** с два месеца непрекъсната работа в чужбина и 21 почивни дни в страната. Той не е посочил реалния си доход, а само осигурителен минимум от 460.00 лева. Въз основа на изложеното съдът намира предявения иск за установен по своето основание и на основание чл. 162 от ГПК определя размера на получаваните от ответника командировъчни 27 евро на ден или при 20 работни дни- 540 евро месечно.

Видно от представените удостоверения за настоящ адрес, майката и детето живеят в с. Н*, общ. Р*, което предполага ежедневни транспорти разходи, тъй като детето учи в гр. Р*. През учебната 2017/2018 год. то ще бъде ученик в пети клас и освен тетрадки и учебни пособия, ще бъдат закупувани и учебници, ведно с нужните дрехи, спортни екипи и др. подобни.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Относно иска с правно основание чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 1 СК:

Правото на издръжка на непълнолетните деца е безусловно. Родителите дължат такава, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съдът намира, че предвид възрастта на детето Д***, родено на *** год. (понастоящем на 11 години), за задоволяване на нуждите му от храна, облекло, учебни помагала и други потребности, за заплащане на потребяваните от него електричество и вода, в което участие би следвало да вземат и двамата родители, е необходима издръжка в размер, по- голям от определената с решение по гр.д. № 1552/2016 год. по описа на РРС от 160.00 лева месечно. В тази издръжка участие следва да вземат и двамата родители, без значение дали работят или не, като участието им следва да се преценява и съобразно факта кой от тях отглежда детето. Майката на ищеца твърди  наличие на алиментни задължения по отношение на друго свое дете, на което също дължи грижи и издръжка. По повод на това обстоятелство обаче следва да се има предвид, че тя отглежда и издържа това свое дете, заедно с неговия баща.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат (142, ал. 1 от СК). Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При сега действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

В настоящия случай, задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка е определено със съдебно решение от  определение от 21.06.2016 год., т.е. преди около година. За изминалия период не са настъпили съществени изменения на социално- икономически условия в страната с оглед на инфлационните процеси. Изменили са се нуждите на детето с оглед възрастта, в която се намира в момента. Детето Д* е ученик в четвърти клас през учебната 2016/2017 год. Майката е родила второ дете, което отглежда с новия си партньор и съответно има задължение да издържа. Увеличен размерът на минималната работна заплата, който служи за минимална база при определяне на издръжката на децата. Предвид изложеното съдът намира, че е налице трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, свързани с нарасналите нужди на детето и изменение на нормативната база.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, въпреки наличието на задължение на майката към друго непълнолетно дете, възрастта и нуждите на Д*, както и с оглед социално- икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава от неговия баща 180.00 лева месечна издръжка, каквато счита, че с оглед неговите доходи, няма да бъде затруднен да заплаща.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.

 

Относно разноските по производството по чл. 81 от ГПК:

Ищецът не е заявил претенция за разноски, не е представен списък съобразно чл. 80 от ГПК, както и доказателства за направени такива.  

 

Относно дължимата държавна такса.

На основание чл. 69, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на РРС за увеличената издръжка в размер на 50.00 лева.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

УВЕЛИЧАВА размера на присъдената с решение № 825/21.06.2016 год. по гр.д. № 1552/2016 год. по описа на РРС издръжка, дължима от Й.С.М., ЕГН ********** на Д* Й* М., ЕГН **********, роден на *** год., платима чрез неговата майка и законен представител И.И.Д., ЕГН ********** от 160.00 лева на 180.00 лева, считано от предявяване на иска на 07.02.2017 год. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Й.С.М., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС- Р*сумата 50.00 лева, представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от обявяването му на 06.06.2017 год.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Русе в едноседмичен срок от получаването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: