Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп, 23.05.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети април
две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя
Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 240 по описа
на съда
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба, предявена
от Д.Г. ***, ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника адв.А.И. от САК, срещу
И.С.С. ***, ЕГН: **********, въз основа на която се иска осъждане на последния:
1. Да заплати на ищеца сумата от 16 000 лв. като обезщетение за причинени
имуществени вреди, от които 14800 лв.- средства, похарчени за лечебни
процедури, дейности и лекарства и 1200 лв.- похарчени за болкоуспокояващи и
платени консултации със специалист във връзка със стресогенното му състояние в
следствие на нанесена му от ищеца средна телесна повреда, за причиняването на
която ответникът С. е признат за виновен с влязло в сила определение за
одобряване на споразумение по НОХД №121/2017г. на РС-Пирдоп; 2. Да
заплати на ищеца сумата от 27 000 лв. Претендират се и разноските по
делото.
С молба от
06.11.2018г. /преди насрочване на делото/ е извършено изменение на иска за
неимуществени вреди посредством неговото намаляване, като се прави частичен отказ
от претенцията и същата бива намалена от 27000 лв. на 19500 лв.,
като съдът е съобразил частичния отказ и е върнал исковата молба за сумата от
7500 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, прекратявайки
производството в тази част.
Ищецът твърди, че
на 07.01.2017г. срещу 08.01.2017г. е посетил „Найт клуб Маскарад“ в гр.Пирдоп с
компания, от която към края на вечерта са останали той и лицата- Кристина
Стойчева, Евгения Димитрова и Радослав Маджаров, близо до които към 3.30 ч. се
настанила група мъже, между които и ответникът И.С. по прякор „Зузето“ и
започнали да се държат шумно, неприлично и да притесняват двете момичета в
компанията на ищеца. Ищецът направил забележка на ответника, който бил
най-активен и се натрапвал най-много на момичетата, а ответникът го бутнал с
две ръце силно и грубо, след което му нанесъл мощен удар в лявата част на
главата, а ищецът паднал на земята, загубвайки съзнание. Сочи, че не знае кой
го е вдигнал и закарал у дома, но през цялото време на събитията с него е била
приятелката му Кристина Стойчева. Заявява, че същата нощ имал силни болки в
челюстта и главата, на другия ден се подул до обезобразяване и на 09.01.2017г.
постъпил в специализирана болница „Медикрон“ООД в гр.София, където било
установено счупване на долната челюст на две места и отместване на същата.
Последвала операция за шиниране и междучелюстна фиксация и му било назначено
медикаментозно лечение. Описва изживяванията си и след операцията- повече от
три месеца не можел да говори и да се храни, изпитвал силни болки и отслабнал с
11 кг., не могъл да ръководи бизнеса си, да участва в срещи и преговори, да
общува с партньорите и близките си, срамувал се да се показва публично. Сочи,
че след свалянето на фиксаторите, на два етапа продължил лечението си в АИППДП
д-р Иванка Атанасова ООД, където са му извършени множество лечебни дейности.
Сочи още, че и към настоящия момент лечението му не е завършило и предстоят още
лечебни дейности и процедури по изработване на цяла протеза за долната челюст, частична
горна протеза и монтиране на планки, чрез които разместената челюст да бъде
наместена. Акцентира на факта, че всички процедури до сега е заплащал сам и
така ще бъде и с бъдещите такива. В резултат на деянието на ответника ищецът
заявява, че е получил средна телесна повреда, изразяваща се в: 1.открито
нарушаване и прекъсване целостта на компактата на долната челюст /счупване/ на
зъби 33 и 34 /болките и страданията от която травма оценява на 15000 лв./; 2.
Фрактура на шийката в областта на левия кондиларен израстък /болките и
страданията от която са оценени на 3500 лв./; 3. Загуба на съзнание и преживян
стрес /оценени на 1000 лв./. Според заявеното в исковата молба вината на
ответника била безспорно установена с влязъл в сила съдебен акт /одобрено споразумение/
по НОХД №121/2017г.
на РС-Пирдоп, за което ищецът не е уведомяван. Сочи, че
за времето на лечението в болницата и след това в домашни и амбулаторни условия
претърпял огромни болки и страдания с висок интензитет и похарчил много лични
средства за лечение, а към момента състоянието му не е напълно стабилизирано и
все още изпитва болки в челюстта, особено при промяна на времето, а предстоят и
още лечебни дейности. Всички страдания ищецът счита, че са в пряка причинна
връзка с нанесената му от ответника средна телесна повреда. Описани са, за
обосноваване на претенцията от 16000 лв. за обезщетение за имуществени вреди,
че харчовете за лечебни процедури, дейности и лекарства са в размер на 14800
лв., а тези за болкоуспокояващи и успокоителни за стрес, консултации със
специалист- 1200 лв.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника И.С., който към онзи момент се намирал в Затвора в гр.София, макар препис от исковата молба и приложенията да
са му били връчени. На основание постъпило от
ответника искане, след изтичане на срока за отговор на исковата молба, с
определение №6/03.01/2019г.
РС-Пирдоп е допуснал правна помощ на ответника И.С. и с определение №14/08.01.2019г.
е незначил за процесуален представител определения от САК адв. Г.Ц..
В съдебните
заседания по разглеждане на делото ищецът Д.Г.И. се
представлява от пълномощника си адв. А.И. от САК, която поддържа исковата
молба. В първото съдебно заседание ищецът се явява и лично, като навежда
твърдения за факти, които счита за относими и значими по делото. Ищецът
заявява, че 45 дни е бил „окован“ и можел да говори само през зъби, а
допълнително напрежение се генерирало от неволните опити да си отвори устата.
Твърди, че се хранил само със сламка. Заявява, че в действителност е имал
проблеми със зъбите преди инцидента, но именно поради травмата вече няма
възможност да си постави импланти. Твърди, че се е получило изместване на
челюстта му поради „заковаването“ и вече повече от година не може да си сложи
протезите, които е имал отдолу, а при липсата на протезата двете му челюсти се
разминават и зъбите му не са един върху друг, което налага бъдещи тежки
операции. Твърди още, че се наложило няколко пъти да му сменят шините, а през
една седмица му сменяли и ластиците, защото те се разтягали. Получил възпаление
и от невъзможността да поддържа добра хигиена. Ищецът заявява, че към момента
не го боли, но челюстта му "щрака" и не може да дъвчи нормално. Заявява
още, че е купувал изписаните му лекарства, но не е запазил касовите бележки.
В
хода на устните състезания по делото адв. И. моли съда да постанови съдебен
акт, с който да уважи предявените искове за имуществени и неимуществени вреди,
като счита, че е доказана пряката причинна връзка между търсените репарации и
факта на деянието, извършено от ответника. Претендират се разноски в
производството, за които е представен списък. В писмени бележки, депозирани
допълнително, адв. И. е развила съображенията си за основателност на исковите
претенции. Сочи се, че била доказана причинната връзка между нанесената телесна
повреда от ответника на ищеца и неблагоприятните последици, настъпили за него.
Претърпени били от ищеца болки и страдания, както от самата травма, така и в
последствие при лечението на уврежданията- фрактури, загуба на съзнание,
неудобства, затруднения, депресивно състояние. Цитира се заключението на вещото
лице по съдебномедицинската експертиза /СМЕ/, според което счупването на
челюстта е едно от най-тежките травматични увреждания, съпроводено със силни,
интензивни болки и страдания. Адв.И. се позовава отново на СМЕ що се касае до
твърдението, че ищецът е имал затруднения в храненето и говоренето за период от
40-50 дни. Процесуалният представител счита, че свидетелските показания потвърждавали
същите факти и описвали още, че Д.Г.И. е имал дълго затруднение в храненето,
което довело до отслабване, липса на възможност за нормален вербален контакт и
от там проблеми в общуването във фирмата – с персонала и партньорите, което
довело до застой и неудобства в работата. Сочи се, че ищецът изпаднал в
депресивно състояние поради болките, неудобствата, невъзможността за вербален
контакт, загрозяването, непрекъснатите манипулации и посещения при лекар, което
било логично и пряка последица от нанесената травма. Не без значение за това му
състояние бил и фактът, че същият е човек на сериозна възраст, баща на три
деца, общински съветник, познат в обществото и като политик. Свидетелите,
според адв.И., изяснили и това, че ищецът много дълго време, дори и понастоящем
пие обезболяващи, че е приемал дълго време антибиотик на няколко курса, че е
ползвал вода за уста и други хигиенни средства. Адв.И. акцентира и на факта, че
доказано от свидетелските показания, след удара пострадалият е изпаднал в
безсъзнание и не е бил контактен. Обръща се внимание на заявеното от нейния
доверител в съдебно заседание – че челюстта му още „щрака“, което пък било
причина да не може да се храни с разнообразна храна. Адв.И. сочи, че разходите
за лечение, покрити от НЗОК са минимална част от разходите за цялостното
лечение на ищеца, които били доказани в процеса. Доказан бил размерът на
причинените имуществени вреди – 14800 лв. за дейности, извършени от АИППДП –
д-р Иванка Атанасова, 781.89 лв. по приложените рецептурни бланки и 560 лв. за
6 месеца обезболяващи - „Аулин“. На база на изложеното адв.И. иска от съда да
уважи исковете изцяло в предявения размер.
Ответникът
И.С. изрично е пожелал да не бъде превеждан от затвора в гр.София за участие в
откритите съдебни заседания по делото. В заседанието от 31.01.2019г., в което
са извършени най-голяма част от процесуалните действия по събиране на
доказателства, ответникът е представляван от назначения служебен адвокат Г.Ц.
от САК. Адв. Ц. оспорва изцяло исковата молба по пункт първи- за претендираните
имуществени вреди, а по пункт втори – за претендираните неимуществени вреди, я
оспорва по размер. В последното съдебно заседание, в което е даден ход по
същество на делото, адв.Ц. не се явява, а ответникът не бе представляван. В
предоставения от съда срок, процесуалният представител на ответника не се е
възползвал от възможността да депозира писмено становище по основателността на
исковете.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:
С влязло в сила определение №109 от 15.06.2017г., постановено по н.о.х.д. №121/2017г. на РС-Пирдоп, е одобрено споразумение на осн. 382,
ал.7 НПК, с което обвиняемият И.С.С. се признава за виновен и приема да му
бъде наложено наказание „пробация" за това, че на 08.01.2017г., около 03.30 часа в
гр.Пирдоп, обл. Софийска, в заведение „Найт-клуб Маскарад“ е причинил средна
телесна повреда на Д.И.Г. ***, изразяваща се в счупване на долна челюст, за
което именно деяние С. е признат за виновен и на основание чл.129, ал.2, пр.
трето, алт. първа вр. ал.1 НК вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ НК му е наложено
наказание „пробация“ като замяна на наказанието „лишаване от свобода“, при
пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
месеца. В съдебното производство по наказателното дело, доколкото е било
образувано по внесено от Районна прокуратура - Пирдоп споразумение, не е
вземало участие пострадалото лице Д.Г.И..
В хода на досъдебното производство,
посредством съдебномедицинска експертиза, изготвена от съдебен лекар и по
медикобиологични признаци, се е установило травматичното счупване на челюстта
на Д.Г.И., като е прието обаче, че няма безспорни категорични данни за изпадане
на лицето в безсъзнателно състояние на кома, което се характеризира с
определени клинични признаци и симптоматика, за каквито липсва описание в
материалите по досъдебното производство.
Представена е от ищеца епикриза от Специализирана болница за активно лечение
„Медикрон“ ООД – гр.София, от която е видно, че Д.Г.И. е бил пациент на
лечебното заведение за периода от 09.01.2017г. до 11.01.2017г., където са му
проведени изследвания и му е извършена операция – стандартно шиниране и
междучелюстна фиксация по Клинична пътека 231 на НЗОК. В епикризата е описан
общият статус на пациента, като е установена при постъпването лицева асиметрия
в резултат на оток в лявата лицева област, както и нарушена анатомична цялост в
областта на зъби 33 и 34, патологична подвижност, болка и крептация, липса на
движение в лявата темпоромандибуларна става, ограничаване на отварянето поради
болезненост. Посочено е още, че не се установява дислокация на фрагментите на
тялото на долната челюст, докато при фрактурната линия на шийката на долната
челюст вляво е налице разместване ad axin. В епикризата е отразен нормален следоперативен период, без усложнения и с
подобрение в хода на заболяването. Изписан е в добро общо и локално състояние.
Назначено му е лечение. Представен е и амбулаторен лист от д-р Милена Арнаудова
от проведен преглед на 14.02.2017г. на Д.Г.И.. Като обективно състояние на
пациента е отразено, че се наблюдава нормален следоперативен период и че
пациентът е временно нетрудоспособен, за което му е издаден болничен лист.
Представени са медицински и други
документи, от които става видно, че Д.И.Г. е бил пациент и на „Амбулатория за
индивидуална практика за първична дентална помощ – д-р ИВАНКА АТАНАСОВА“ ЕООД,
от където му е издадено удостоверение от 05.02.2018г., че на същото място са му
извършвани лечебни дейности за периода от месец януари 2017г. до месец ноември
2017г., а извършените лечебни дейности са във връзка със счупване на челюст и
извършена операция в СБАЛДЛЧХ „Медикрон“ ООД на 09.01.2017г. В удостоверението
е посочена обща стойност на манипулациите, извършени спрямо пациента – 14800 лв.,
без да се дели на суми за отделни манипулации. Отбелязано е, че всяка една сума
е заплащана на каса от И..
От лечебното заведение, издало
цитираното удостоверение - „АИППДП – д-р Иванка Атанасова“ ЕООД, е издаден и
амбулаторен лист на пациента, попълван от лекуващия лекар д-р Иванка Атанасова,
който амбулаторен лист впоследствие е разчетен от експерта по Съдебномедицинската
експертиза /СМЕ/ – д-р Д.М., а записванията в него са предоставени под формата
на официална информация и на експерта по Съдебно-счетоводната /ССчЕ/ експертиза,
в чиято експертиза също са намерили отражение.
Към исковата молба са приложени дневни
финансови отчети на лечебното заведение „АИППДП – д-р Иванка Атанасова“ ЕООД за
различни дати от февруари до ноември 2017г., от които се установява оборота за
съответния ден.
Ищецът Д.Г.И. е представил като
доказателства 15 броя рецептурни бланки, издавани му от двама различни лекари –
д-р Иванка Атанасова и д-р Пламен С., с които са му изписвани различни лекарствени
препарати през 2017г. Към рецептурните бланки няма приложени касови бележки или
фактури, като ищецът изрично заявява, че не е съхранил такива.
По настоящото дело е назначена и
изслушана Съдебномедицинска експертиза, изготвена от съдебен дентален лекар,
специалист по орална хирургия. Експертът д-р Д.М. е разчел образните
изследвания, представени по делото от ищеца, като от панорамната рентгенова
снимка от 08.01.2017г. е установил данни за счупване на долната челюст на
пациента с фрактурна линия в областта между 3-ти и 4-ти долни зъби в ляво, без
разместване на костните фрагменти и счупване на възходящия клон на долната
челюст вляво под ставния израстък с разместване и оформяне на костен праг. Прегледан
е и зъбният статус на пациента, като от същите рентгенови данни е установено
редуцирано съзъбие - че част от зъбите на пациента и на горната и на долната
челюст липсват и загубата им е с голяма давност, а рентгеновите данни са за
хронично заболяване – пародонтоза /генерализиран пародонтит/. Другите 3
панорамни рентгенови снимки, които експертът е разчел са от дати 09.01.2017г.,
17.01.2017г. и 09.02.2017г. и на тях са установени данни за поставени на
пациента назъбни стандартни метални шини на горна и долна челюст с оглед
лечение на двойното счупване на долната челюст вляво. Сочи се, че личи
постигната оклузия на наличните зъби вследствие на междучелюстната фиксация. На
рентгеновата снимка от 09.02.2017г., която е най-отдалечена по време от момента
на травматичното увреждане, вещото лице не е видяло данни за възпалителни
процеси в областта на фрактурните линии. С оглед всички налични доказателства,
вещото лице д-р М. е дал отговор на поставените 6 въпроса към СМЕ. Сочи се, че
от приложените към делото медицински документи и образни изследвания е видно,
че Д.Г.И. е получил счупване на долната челюст на две места, което счупване се
дължи на действие на твърди тъпи предмети, каквито представляват и човешките
крайници, а в конкретния случай травматичното увреждане на долната челюст
реализира признака „счупване на челюст“, което във функционално отношение е
довело основно до затруднение на дъвченето за срок повече от 30 дни. Според
вещото лице, лицево-челюстната област от анатомична гледна точка е с богата
инервация и кръвоснабдяване, а счупването на долната челюст е едно от
най-тежките увреждания на лицево-челюстната област, което е съпроводено със
силни болки и страдания, непосредствено след получената травма. Сочи се, че
всяко едно счупване на кости в човешкото тяло, особено в лицево-челюстната
област, е свързано със и отключва стресогенен фактор. На зададения въпрос за
проведеното на ищеца лечение, вещото лице е отговорило, че във връзка с
претърпяното счупване на долната челюст е извършено консервативно хирургично
лечение, изразяващо се в поставяне на стандартни назъбени шини на зъбните
редици на горна и долна челюст, фиксиране с телени лигатури на съседните зъби
/32, 33, 34, 35/ в областта на счупването на тялото на долната челюст в ляво,
като е осъществена междучелюстна фиксация и е постигната оклузия /контакт/
между наличните зъби на горната и долната челюст. Назначена била терапевтична
схема за лечение с антибиотици и обезболяващи. На по-късен етап били извършени
пародонтални хирургични интервенции от 21.02.2017г. до 15.01.2018г. във връзка
с хронично заболяване на зъбозадържащия апарат – генерализиран пародонтит,
който видно от рентгеновите изследвания е бил налице преди претърпяната травма
и не е пряко свързан със счупването на долната челюст. Според експертизата не е
изключено да се получи обостряне на генерализирания пародонтит от поставените
метални шини и телени лигатури при лечението на счупената долна челюст, които
по механичен начин дразнят венечната лигавица. Относно счупването на долната
челюст и видно от последното рентгеново изследване от 09.02.2017г. нямало
налице настъпили усложнения, които да наложат към момента необходимост от
лечение на травматичното увреждане на долната челюст- хирургично или
медикаментозно. Според заключението, проведеното лечение на счупването на долната
челюст е извършено по клинична пътека 231, съгласно договор с НЗОК. В отговора
на последния поставен въпрос, намерил отражение в експертизата, се сочи, че
оздравителният период след проведено специализирано лечение на счупването на
долната челюст е от порядъка на 40-50 дни за междучелюстната фиксация, след
което пълното възстановяване на костната структура в областта на счупването е
от три до шест месеца за долната челюст.
Вещото лице д-р Д.М., изготвило
обсъдената по-горе СМЕ, е било изслушано лично в съдебно заседание за защита на
своето заключение и доуточняване на неизяснените факти. Експертът отново, както
и в заключението, посочва че счупването, което се наблюдава при ищеца Д.Г.И., е
тежка лицево-челюстна травма и непосредствено след получаване на този вид
травма болките са силни, като ако е оказана своевременно специализирана
хирургична помощ, както в случая, това намалява болките и те стават
по-поносими, но в медицината няма мерило
за тях и не може да се каже колко точно време са били интензивни. Експертът
казва още, че болките са щели да бъдат по-продължителни в случай, че челюстите
не бяха фиксирани и имобилизирани, както и че болки има докато трае
оздравителният процес, но намаляват и не случайно в първите дни и в конкретния
случай е имало интравенозни вливания на обезболяващи. Относно терапевтичната
схема с лекарства, вещото лице сочи, че по време на болничния престой се извършват
медикаментозни дейности за 5-10 дни, а допълнителният антибиотик, който се
приема през устата, се взема до 7 дни в зависимост от състоянието на пациента и
предписанието на лекуващия лекар, но ако не помогне при употреба от 10 дни, се
прави специална антибиограма за смяната на антибиотика с друг. Доктор М. е
категоричен, че лицево-челюстната травма е лекувана по клинична пътека, която
изцяло се плаща при здравноосигурените лица от Здравната каса и това е отразено
в историята на заболяването, както и че останалите проблеми на пациента са на
фона на едно хронично заболяване, при което е възможно лигатурите, с които се
закрепят шините, да дразнят лигавицата, която е част от пародонта и е възможно той
да се обостря. Вещото лице обаче подчертава, че това е само възможност, не е
при всички случаи, и хроничното заболяване би могло да се обостри и без слагането
на шините. Отговор дали обостряне в конкретния случай, причинено от лигатурите,
е имало, е могъл да бъде даден само при предприет преглед тогава, когато е
извършена манипулацията. Сочи, че шините затрудняват устната хигиена, която не
може да бъде на ниво и това може да допринесе за обостряне на едно хронично
заболяване, каквото е пародонтитът, но всичко това е под наблюдение на
лекуващия лекар и то в момента. Вещото лице сочи, че последвалите първата
операция лечебни методи, които са извършвани в различни квадранти, са поетапни,
планови и там са използвани костно- заместващи вещества и е изписван
антибиотик, което обаче не е в директна връзка със счупването. На зададен
въпрос дали може да се установи от кога датира пародонтитът при ищеца, вещото
лице заявява, че в първоначалната панорамна снимка има налични данни още преди
да започне шинирането, тъй като се вижда оттегляне на нивото на костта около
зъбите. Вещото лице М. изяснява за съда и страните, че при ищеца е имало
затруднение и в говоренето, което обаче идва повече от метода на лечение, тъй
като челюстите са били вързани с ластици между двете шини, за да не се
разместват, да не боли и да не зарасне накриво и да се получат усложнения.
Посочва, че имобилизацията трае 40-50 дни. Експертът се е запознал с данните,
че шините са били подменяни, като заявява, че за самия него не става ясно, защо
това е направено. Според вещото лице диагнозата „пародонтит рецесивен“ е
поставена на 21.02.2017г. и от тогава за това заболяване е започнато
антибиотично лечение и поставяне на костозаместители, като част от
медикаментите по рецептите са именно във връзка с пародонтита. На д-р М. е
зададен въпрос дали ако не беше лекуван пародонтитът, възстановяването от
счупването щеше да е със същата давност, като на този въпрос той категорично
заявява, че челюстта пак щеше да заздравее за същия период, тъй като
пародонтитът няма пряка връзка със заздравяването.
По искане на процесуалния представител
на ищеца е допусната и изготвена Съдебно-счетоводна /ССчЕ/ експертиза за стойността
на извършените медицински дейности и изписаните на Д.Г.И. медикаменти. Вещото
лице А.И. е издирила и допълнителна информация, извън тази, фигурираща по
делото, като е установила, че стойността на Клинична пътека 231 - „Лечение на
фрактури на лицевите и челюстните кости“ е 803 лв. и същата е заплатена от НЗОК
на „СБАЛ Медикрон“ ООД. Установила е още на каква стойност са в 3 различни
аптеки /2 в град Пирдоп, в които цените
са към датата на издаване на рецептурните бланки и 1 он-лайн, в която цените са
към датата на изготвяне на експертизата/ медикаментите, изписани в 15-те,
фигуриращи по делото рецепти. Трите предложени суми за изписаните по рецепти
медикаменти са: 725.10 лв., 619.77 лв. и 781.89 лв. Вещото лице И. е дала
заключение, че сумата за лечение на Д.И.Г. в „АИППДП – д-р Иванка Атанасова“
ЕООД възлиза на 14 800 лв., като за отговора на този въпрос обаче се е
ръководила освен от издаденото от болничното заведение удостоверение, още и от
изискана и представена справка за манипулациите, медикаментите, консумативите и
материалите, вложени при лечението на Д.Г.И.. Заплатените единични суми от
пациента И. и основанието за тях /според справката/, са следните: на
21.02.2017г. – 1600 лв. за операция на 2 бр. пародонтални единици с вложени
мембрани, костзаместители и др. консумативи; на 28.02.2017г. – 50 лв. за
сваляне на конци; на 06.03.2017г. и 12.04.2017г. – по 50 лв. за извършени
прегледи; на 18.04.2017г. – 1640 лв. за операция на 2 бр. пародонтални единици;
на 25.04.2017г. – 50 лв. за сваляне на конци; на 01.05.2017г. – 50 лв. за
преглед; на 09.05.2017г. – 1365 лв. за шиниране на 12 бр. пародонтални единици
с вложени материали; на 19.05.2017г. – 50 лв. за 2 бр. прегледи; на
22.05.2017г. – 2220 лв. за операция на 3 бр. пародонтални единици с вложени
материали; на 29.05.2017г. – 100 лв. за пародонтална превръзка; на 02.06.2017г.
– 50 лв. за преглед; на 27.06.2017г. – 2180 лв. за операция на 3 бр.
пародонтални единици с вложени материали; на 07.07.2017г. – 50 лв. за сваляне
на конци; на 14.07.2017г. – 150 лв. за пародонтална превръзка с антибиотик; на
15.08.2017г. – 1365 лв. за шиниране на 12 бр. пародонтални единици с вложени
материали; на 30.08.2017г. и 05.09.2017г. – по 50 лв. за 2 бр. прегледи; на
12.09.2017г. – 1640 лв. за операция на 2 бр. пародонтални единици с вложени
материали; на 12.10.2017г. – 50 лв. за преглед; на 23.11.2017г. – 1600 лв. за
операция на 2 бр. пародонтални единици с вложени материали; на 27.11.2017г. –
240 лв. за ревизия на операционна рана; на 30.11.2017г.- 50 лв. за сваляне на
конци; на 15.12.2017г. и 15.01.2018г. – по 50 лв. за 2 бр. прегледи.
В съдебното заседание на 25.04.2019г.
е изслушано вещото лице И., изготвило ССчЕ и същата заявява, че поддържа своето
заключение. Вещото лице заявява, че при остойностяване на рецептите, не е
предвиждала повече от еднократен курс на приемане, такъв какъвто е по самите
рецепти, тъй като тя не е медицинско лице и е извън компетенциите и да
предвижда колко дълго би могло да се взема някое лекарство или
болкоуспокояващо. Уточнява, че ако медикаментите по някоя от рецептите е бил
закупен два пъти – стойността, която тя е посочила, се удвоява. Запитана
конкретно за болкоуспокояващото средство „Аулин“, вещото лице И. посочва, че
средната стойност на едно саше е 1 лв. и при трикратно приемане на ден за
месеца стойността възлиза на 90 лв. Вещото лице разяснява причините, наложили
от нейна страна да бъде изискана допълнителна информация от „АИППДП- д-р Иванка Атанасова“ ЕООД, а именно:
че дневните отчети от касовия апарат, които са приложени по делото не давали
яснота каква част от сумата, отразена в тях /формирана от оборота за всички
дейности и суми, получени в брой за деня/ формира лечение, което се отнася за Д.Г.И.
и съответно – какви манипулации, медикаменти, разходи, материали и консумативи
са вложени в лечението, така че да се формира сумата. Вещото лице посочва и, че
„СБАЛ Медикрон“ ООД и „АИППДП- д-р
Иванка Атанасова“ ЕООД са две напълно независими дружества.
Разпитани са по делото трима
свидетели, доведени от ищеца Д.Г.И. за установяване на претърпените от него
болки и страдания в следствие на нанесената му травма. И трите лица са били
преки свидетели на инцидента, в който ищецът е пострадал. Свидетелят Радослав
Веселинов Маджаров твърди, че с ищеца са в приятелски отношения, а конфликтът
станал една вечер, когато отишли да се забавляват и ответникът И.С. по прякор
„Зузето“ застанал пред тях и започнал да нарушава уединението, при което г-н Г.
станал да му направи забележка, а И.С. го ударил. Според свидетеля удареният Д.Г.И.
моментално паднал на земята и изпаднал в безсъзнание, като неколкократните
опити да го събудят били безуспешни. По подобен начин описват случилото се и
другите двама свидетели. Свидетелката Евгения Николова Димитрова, която е била
служител на ищеца И., твърди че във вечерта, когато той е пострадал, „Зузето“
започнал да танцува около тях и да се държи неприлично, г-н Г. му направил
забележка, а в следващия момент видяла как ищецът пада на земята и остава
абсолютно неадекватен повече от 5 минути, без да мърда и в безсъзнание- като
умрял. Свидетелката Кристина Стойчева, съжителстваща с ищеца Д.Г.И. на
съпружески начала, също потвърждава, че фактическият и съпруг е бил ударен от И.С.
с прякор „Зузето“ без причина, след което И. паднал на земята и бил в
безсъзнание няколко минути, без да реагира на опитите да бъде събуден.
Свидетелката Стойчева сочи, че охраната на заведението, в което са били, го е
вдигнала, а тя го е придружила да се приберат вкъщи. Тя заявява, че не са го
карали в Бърза помощ, а на сутринта- няколко часа след инцидента, го закарали в
клиника в гр.София. И тримата свидетели споделят впечатленията си за
състоянието на Д.Г.И. непосредствено след инцидента и в следващите месеци.
Според свидетелката Стойчева, веднага след удара приятелят и Д.Г.И., с който към
онзи момент все още не съжителствали заедно,
изглеждал много зле – имал кръвотечение от устата, болки и бил подут, а след
като се събудил от безсъзнанието трудно говорел и казвал само, че много го
боли. Същата свидетелка твърди, че не е придружавала ищеца вътре в лечебното
заведение, където е бил закаран и затова не знае какви точно са били
процедурите, които са му правени, но имал нещо сложено по устата преди да му
зашият челюстта. Свидетелят Маджаров също твърди, че е посетил пострадалия си
приятел след 2-3 дни и видял, че той има в устата нещо -някакви шини, а бил и
доста подут и се оплаквал от силни болки. И тримата свидетели са категорични,
че Д.Г.И. е бил затруднен и в говоренето, и в храненето. Според свидетелката
Стойчева, И. се хранел само с течни храни и говорел много трудно, а усилията,
които полагал, за да говори, му причинявали главоболие. Според свидетеля
Маджаров, И. можел да говори, но впечатлението на самия свидетел е, че това
изисквало много усилия и говорът му бил
неразбираем и „фъфлещ“ поради хващането на челюстите му една за друга, а храна
приемал със сламка и само супи, вследствие на което драстично отслабнал.
Свидетелката Димитрова твърди, че когато видяла Д.И. след случката той не
изглеждал много добре – бил много отслабнал и с шини в устата, не можел да
говори и да се храни свободно, а затрудненията му били видими. Затруднения той
имал и в ръководенето на своя бизнес, чийто предмет, според свидетелката
Димитрова, която е работила за ищеца, е свързан с метали и обществено и
индустриално почистване, а фирмата му работи на територията на „Аурубис
България“ АД. Според свидетелката Димитрова И. не е могъл да провежда
преговори, нито да издава заповеди към работниците, свързани с дисциплинарното
му положение. Свидетелката Стойчева споделя, че поради проблема с говоренето
много трудно И. е ръководил бизнеса си – не можел да си върши качествено
работата и да комуникира с хората. Свидетелят Маджаров пък твърди, че приятелят
му е споделял, че случилото се е повлияло на работата му и в следствие на
инцидента е бил нетрудоспособен, а функцията му е била да управлява фирма, в
която работят над 20 човека. И тримата свидетели знаят, че ищецът е приемал
лекарства и болкоуспокояващи. Според свидетеля Маджаров И. е вземал предимно
„Аулин“ за успокояване на болките, като и до ден днешен той се оплаква при
студено време, че усеща силни болки в тази част, в която било нараняването.
Свидетелят не знае обаче какво лечение е предприел И. и колко точно е траело
то. Свидетелката Димитрова също заявява, че знае, че И. е приемал медикаменти,
но не знае точно какви. Според свидетелката Стойчева, И. е приемал
болкоуспокояващи и антибиотици и то дълго време, а болкоуспокояващите продължил
да приема и след сваляне на шините, като проява на болка има от време на време
и до ден днешен. Най-често приеманото от И. болкоуспокояващо, според
свидетелката Стойчева, е „Аулин“. Тя заявява, че не знае И. да е лекуван
впоследствие за пародонтоза. Сочи обаче, че И. е имал нужда от обгрижване,
което тя поела и от този момент започнали да живеят заедно, за да има той човек
до себе си, който да се грижи за него. Никой от разпитаните свидетели не споделя
за депресивни състояния при ищеца, като свидетелката Стойчева заявява само, че
случилото се е отразило негативно на всички негови близки, но промяна в
отношенията е „силно казано“ да е имало.
Пълномощникът на ищеца – адв.И., е
представила като писмено доказателство декларация от Д.Г.И., подписана от него
в качеството му на управител на фирма „Даркомет“ ООД, според която към
09.01.2017г. във фирмата са били назначени на трудов договор 21 човека
персонал, изброени по щатове.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявени са два кумулативно обективно
съединени осъдителни иска по чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД)
за заплащане от страна на ответника на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в следствие на противоправно наказуемо деяние на същия, както и за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, намиращи се в пряка
причинна връзка със същото деяние на ответника.
За да бъде основателен един
иск с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД, следва по несъмнен начин по делото да
се установи кумулативното наличие на следните няколко предпоставки- деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори един
елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.
В конкретния случай е
налице одобрено споразумение по наказателно дело, по което ответникът е бил
признат за виновен за извършено от него престъпление по отношение на ищеца - причиняване на средна телесна повреда,
изразяващи се в засягане на телесната му неприкосновеност - счупване на челюст. Според чл. 300 ГПК постановената от
наказателния съд присъда (в случая споразумение, което обаче има същия характер
като присъдата по смисъла на цитираната норма) е задължителна за гражданския
съд, който разглежда имуществените последици на деянието, относно това дали то
е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл, по настоящото дело съдът е обвързан да приеме за безспорно, без да се доказва
допълнително, че ответникът И.С. виновно е извършил
съответното противоправно
деяние, за което вече е бил
осъден с Определение №109 от 15.06.2017г., постановено по н.о.х.д. №121/2017г. на РС-Пирдоп.
С оглед задължителната сила на наказателноправния
съдебен акт и възприетото с него относно деянието, неговата противоправност и
вината на дееца, в настоящия граждански процес остават
за самостоятелно доказване следните обстоятелства:
наличието на вреди /имуществени и неимуществени, така както са предявени/,
техният размер и пряката причинно-следствена връзка между деянието и вредите.
По иска за неимуществени вреди с правно
основание чл.45 ЗЗД:
От
ангажираните специални знания и свидетелски показания съдът приема за доказано,
че ищецът действително е претърпял сериозни неимуществени
вреди, изразяващи се във физически и психически страдания, като причинените нему морални вреди се явяват пряка и непосредствена последица
от деянието на ответника. Наличието на
неимуществени вреди, които по принцип се следват от подобен род физически травми, не се оспорва и от особения
представител на ответника, а се оспорва единствено интензивността им и какъв размер парично обезщетение би могло да ги компенсира.
В резултат на причиненото телесно увреждане – счупване на челюст на две места - ищецът несъмнено е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания. Установи се по несъмнен начин, че на 08.01.2017г.,
след нанесения удар в лицето от страна на ответника И.С., ищецът Д.Г.И. е
изпаднал в състояние, което свидетелите описват като „безсъзнание“. Макар в хода
на наказателното производство да е възприето, че няма данни за изпадане на Д.Г.И.
в състояние на кома,
то несъмнено състоянието, в което е изпаднал, има белезите на „припадък“. Този припадък може да се
дължи на изпитаната болка от удара или на мозъчно сътресение, но е закономерно
следствие именно от деянието на ответника и това се установява от гласните
доказателства, според които непосредствено след удара И. е паднал на земята и е
останал неподвижен и без каквито и да е реакции повече от 5 минути. Ясно е за
съда и страните, че всяко разстройване във функциите на организма, като каквото
безспорно би могло да се квалифицира изпадането в безсъзнание, засяга по неблагоприятен
начин неимуществената сфера на живот на съответното лице. В конкретния случай Д.Г.И.
е бил изведен от равновесие и от съзнателност, а възвръщането на тази
съзнателност неизбежно е било съпроводено с обърканост и дискомфорт, необходимост
от чужда помощ, а впоследствие и с неудобство, тъй като ситуацията се е
разиграла в нощен клуб пред очите на множество хора, включително на двете жени,
които той се е опитал да защити.
На
следващо място, нараняванията
са били нанесени на видимо място - по устата и лицето, като
първоначалните видими белези са били кръвотечение, хематоми и оток, а
невидимият с просто око първоначален резултат от удара е бил силна болезнаност.
Вещото лице по СМЕ не случайно акцентира няколко пъти на обстоятелството, че се касае за една от най-тежките травми в
лицево-челюстната област, съпроводена с интензивни болки. Освен, че се е
наложило да понесе силна болка, предвид наличието на счупване на челюстта на
две места, при Д.Г.И. се е наложила и оперативна намеса, имало е и болничен престой в лечебното заведение, където е опериран. По делото са налице писмени доказателства в
тази връзка, а и вещото лице в експертизата описва тези обстоятелства, като
посочва, че на И.,
в първите дни след получаване на травмата, са правени интравенозни вливания на
обезболяващи заради силните болки. Характерът на травмата, освен това е бил
такъв, че се е наложило междучелюстна фиксация с шини и фиксиране с телени
лигатури, което само по себе си представлява поставяне на чужди тела в устата
за немалък период от време – 40-50 дни и това неизменно рефлектира върху всички
нормални ежедневни дейности, които ищецът е свикнал да извършва и са същностни
за всеки човек – говорене, хранене, поддържане на устна хигиена. Доказателства
за затруднения в тези дейности са събрани и чрез свидетелските показания и чрез
експертното становище на вещото лице д-р М.. Оздравителният период е определен от експерта между 3 и 6 месеца, т.е. той е продължил доста време след сваляне на
металните шини. За
ищеца е настъпила една принудителна промяна, довела до сериозно нарушение на
установения му ритъм на живот и утвърдени ежедневни навици, продължила не малък период от време. Наложило се е да се ангажира
помощ от близки
хора, каквато необходимост по-рано
не е съществувала, изпитвал е сериозни затруднения при храненето, не е можел да
говори без да чувства болка. Освен това, целият оздравителен процес е бил съпроводен с болки, макар и
по-умерени от първоначалните.
Ищецът
твърди, че случилото се е рефлектирало и върху бизнеса му. Доказва се в хода на
процеса, че Д.И.Г. е управител на фирма, в която работят над 20 души. В
действителност травмата и хирургичната манипулация са обусловили
неработоспособност при ищеца поне за периода, в който е носил металните шини,
като има налични данни и за издавани му болнични листове. Длъжността, която
лицето заема, е ръководна и съдът кредитира показанията на свидетелите, които
твърдят, че тази му ръководна функция е била изключително затруднена. Не са
събрани доказателства обаче, че настъпилата за И. неработоспособност е довела
до някакви сериозни финансови загуби за неговата фирма, нито че същият е бил в
невъзможност да обезпечи управлението на бизнеса си за съответния период, в
който той е бил в отпуск по болест, което да е довело до спиране на работата на
дружеството или до своеволни действия от страна на работниците и служителите.
Съдът
приема още, че при ищеца Д.Г.И., в следствие на причиненото му травматично
увреждане, се е появила и съответна стресова реакция, която е естествено явление от подобна травма. Вещото лице д-р М. е
категоричен, че всяко счупване представлява стресогенен фактор. Освен това,
първоначалното подуване на лицевата област на ищеца, впоследствие видимите
следи от операцията – поставените шини – могат да се квалифицират като
„загрозяващи“, а за обществена личност, каквато ищецът твърди, че е,
възприятието на околните е с не по-малка значимост от себевъзприятието. В този
смисъл, следва да се отчете при определяне на обезщетението и преживеният стрес
от страна на ищеца, който обаче не може да се приеме, че е по-голям от
обичайния при подобна травма. Не са събрани доказателства за настъпила сериозна
психологическа травма при ищеца. Стресът и уплахата, както и неприятният спомен от инцидента, се явяват една съвсем естествена
реакция от преживяното и е нормално ищецът да изпитва душевен дискомфорт от
случилото се, но пък по делото не се установява от лекар специалист наличие на
тежка и сериозна психологична травма, която да продължава и към момента или пък
да е нелечима.
Свидетелите не споделят Д.Г.И. да е изпитвал страх или да е изпадал в депресия,
които да са наложили търсене на специализирана помощ или прием на
антидепресанти, нито да е настъпила промяна в отношенията с близките му хора в
следствие на преживяното.
Установи
се по делото, че при ищеца Д.Г.И. е съществувал по-стар проблем, свързан със
зъбния му статус, а именно: хронично заболяване – пародонтит, което той е
лекувал около година и то непосредствено след травмата, дала повод за завеждане
на настоящото дело. Макар да няма доказателства за пряка връзка между това заболяване
и преживяното от ищеца травматично увреждане, със сигурност последното се е
отразило на продължителността на лечение на хроничния проблем, тъй като се е
получил паралел на възстановяването от няколко различни хирургични манипулации,
а в този смисъл се е удължил и периодът от време, в който И. се е чувствал
непълноценен като личност. Отделно от това, болките му са наложили прием на
различни фармацевтични продукти, които биха могли да дадат и нежелани странични
ефекти.
Всичко гореизложено е поставило Д.Г.И. в положение на физически и психически (емоционален) дискомфорт, който
следва да бъде адекватно овъзмезден.
Не се установява обаче
уврежданията,
получени при Д.Г.И. в следствие на деянието на ответника И.С. да са довели до тежки и необратими последици за
ищеца, значително надхвърлящи
случаите на телесни повреди от този род, квалифицирани като средни, свързвани
със счупване на челюст. Не са събрани доказателства /медицински или други/ за проблеми във възстановителния процес, дори напротив – медицинските
данни са за „нормален следоперативен период“ и липса на настъпили усложнения. Към момента не се констатират някакви усложнения за здравето на пострадалия, освен обичайните
остатъчни следи от всяко счупване – болезненост при смяна на атмосферните
условия. Соченото от ищеца, че в
следствие на травмата и проведената операция за него
са настъпили тежки последици, свързани с необратимо разместване на челюстта му
и невъзможност за бъдещо поставяне на зъбни импланти, както и че му предстоят
бъдещи тежки операции, също свързани с това травматично увреждане, остават в сферата
на твърденията. Не са представени никакви медицински документи, доказващи
съответните твърдения, а от начина, по който те са наведени, изглежда, че са
подплатени с медицински становища, които обаче не са намерили отражение в
кориците на делото, а експертът по СМЕ също не е достигнал до подобни
констатации на база наличните доказателства. Поради липсата на доказателства за
необичайно развитие във възстановителния процес, усложнения при същия и
остатъчни трайни увреждания, съдът не може да се солидаризира със становището
на процесуалния представител на ищеца, че и към настоящия момент той продължава
да търпи неимуществени вреди от нанесената му през януари 2017г. средна телесна
повреда, макар безспорно такива да е търпял през един продължителен период от
време и това да обуславя репарацията им.
Не е необходимо обезщетението за неимуществените
вреди да се разделя или присъжда отделно за болките и страданията,
причинени от всяка отделна травма, както
е поискано с исковата молба, доколкото не е възможно да се разграничи дори от
самия ищец кое от счупванията каква част от болките му е предопределило. Не е
необходимо и отделно да се определя размер на обезщетението за преживения стрес и емоционална потиснатост, защото като
цяло всички
неимуществени вреди, независимо от вида,
степента и характера им, произтичат от един общ правопораждащ факт - процесното престъпление, което се явява основанието за възникването им. Именно поради това обезщетението по всички неимуществени вреди следва да бъде общо определено. Доколкото няма
спор и съмнение, че на ищеца са нанесени травматични увреждания и са претърпени болки и страдания в хода
на последвалия постоперативен
период и оздравителен процес, същите
трябва да бъдат справедливо обезщетени. В контекста на нормата на чл. 52 ЗЗД размерът на
вредите и
съответно- размерът на обезщетението за тези вреди, трябва да се определи съобразно принципите за
справедливост, като се отчита и съдебната практика в подобни случаи, при които
претърпените увреждания се преценят конкретно, като се аргументира подробно
характерът им, настъпилият вредоносен резултат, видът и продължителността на
лечението и понесените болки и страдания. Преценявайки тези обстоятелства в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, касателно случая на Д.Г.И., съдът намира предявения иск за неимуществени вреди за основателен в размера общо от 12 000 (дванадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва от 08.01.2017г. (датата на
вредоносното деяние на ответника) до
окончателното й изплащане, който размер се явява съобразен с процесната фактическа обстановка и реално причинените
морални вреди, като в останалата си част до пълния размер от общо 19 500 лева той следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска за имуществени вреди с правно
основание чл.45 ЗЗД:
Наред с претенцията за неимуществени вреди е
предявена и друга такава, произтичаща от същото основание, но с различен
предмет - за причинени с деянието имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на разходи за ползвани медицински услуги и закупувани лекарствени
медикаменти в следствие на
уврежданията.
По
делото са приложени доказателства, от които се установи, че разходът от
14 800 лв. е сторен от ищеца и че плащания в размер на тази сума са
реализирани към клиника АИППДП „д-р Иванка Атанасова“ ЕООД, в която ищецът Д.Г.И.
се е лекувал в период от близо 1 година след процесните събития. Макар за
доказване на сторен разход да са необходими надлежни разходооправдателни
документи /касови бонове, фактури и др./, каквито в случая не са представени,
доколкото касовите отчети на дружество не представляват такива, може да се
приеме на основание представената във формата на официални документи информация
от лечебното заведение, че такива суми с платец Д.Г.И. са постъпвали за
лечението му като пациент, при подробно описани в справка манипулации, които са
му били извършени. Съдът не намери основание да счете представените документи
за такива с невярно съдържание и да бъдат отречени плащанията, отразени в тях.
Съдът
намира обаче, че относно тези плащания към АИППДП „д-р Иванка Атанасова“ ЕООД в
размер на 14800 лв., представляващи безспорно имуществени вреди, липсва
причинно-следствената връзка между деянието на ответника, посредством което е
реализирано счупването на челюстта на ищеца и самите вреди. Това е така, тъй като
от подробната справка, представена на вещото лице И. се установява, че
абсолютно всички процедури, които лекарят в
АИППДП „д-р Иванка Атанасова“ ЕООД е извършил спрямо ищеца, касаят поетапни операции и
шиниране на пародонтални единици, която пародонтоза се явява хронично
заболяване при ищеца И., датиращо от преди процесната травма, както изрично
изясни вещото лице по СМЕ д-р М.. Същият
неколкократно бе запитан дали обострянето на пародонтита е закономерно
следствие от травмата, като той пространно обясни, че това не може да се каже с
категоричност, макар да е възможно чуждите тела, поставени на ищеца /металните
шини/ да са дразнили механично венеца и поради това „е възможно“ обостряне.
Експертът е категоричен обаче, че тази взаимовръзка е могла да бъде установена
единствено с клиничен преглед, предприет в момента, когато са извършвани
манипулациите. Отразяване на подобни медицински заключения обаче няма в никой
от медицинските документи, макар в амбулаторния лист от АИППДП „д-р Иванка
Атанасова“ ЕООД на няколко места да е записано, че парадонтитът е травматичен.
Не става ясно от това записване, че парадонтитът е следствие от травмата, дори
напротив – вещото лице М. е категоричен, че той датира при ищеца от много
по-отдавна, а и самият ищец признава, че е имал проблем със зъбите още от преди
травмата, нанесена му от ответника. Никъде лекуващите стоматолози и хирурзи не
са записали, че състоянието на пациента, наложило първоначалната операция и
самият метод на операцията /с поставяне на метални шини/ са дали отражение
върху негово старо хронично заболяване и са го обострили до такава степен, че
последвалите операции да са се явили неизбежни. Дори да се приеме, че това е
така, а именно: че обострянето на пародонтита е следствие от шинирането на челюстта,
то отново липсва пряката причинно-следствена връзка, която законът изисква, за
да бъдат вменени във вина на ответника претърпените от ищеца вреди, тъй като
наличието на съществуващо към 08.01.2017г. хронично заболяване, което не е
лекувано, е било предпоставка при последващ проблем, било то и травма, нанесена
от другиго, да се получи обостряне на пародонтита. Това обаче не може да се
квалифицира като медицинско „усложнение“, доколкото то не е възникнало пряко нито
от счупването на челюстта, нито от извършената операция, които сами по себе си
са в пряк резултат с извършеното от ответника престъпление, а е комплексно и
при липсата на една от предпоставките - наличието на хроничен пародонтит – не
би се проявил и резултатът – обострянето му. Освен това вещото лице по СМЕ
поясни още, че пародонтитът е могъл да се обостри и по други причини. В този
смисъл, съдът не може да борави с предположения и по-конкретно да мотивира
извод за постановяване на осъдителен съдебен акт върху предположението, че
единствената причина за проведеното на ищеца в АИППДП „д-р Иванка Атанасова“
ЕООД лечение е било травматичното увреждане – счупването на челюстта му, което
е причинено от ответника С. и че това лечение е било належащо именно в
процесния период. Ищецът следваше да обезпечи снабдяването си с медицинска
документация, от която да могат да бъдат направени недвусмислени изводи, че
„причина“ е счупването на челюстта му на две места, а „следствие“ са всички
операции, които са му били извършени след първата и съпътстващите ги
манипулации. Такава причинно-следствена връзка не се обосновава от наличните
медицински документи, нито пък изслушаното вещо лице бе в състояние да я
изведе.
Установени
преки разходи за лечението на ищеца от травмата „счупена челюст“ са единствено
тези, свързани с проведеното на ищеца оперативно лечение в „Медикрон“ ООД,
които безспорно са сторени за възстановяване на здравето на ищеца именно от
тази травма. Тези разходи в размер на 803 лв. обаче са били заплатени на
болничното заведение директно от НЗОК, поради което не представляват разход за
ищеца, а и той не го претендира.
Към
исковата молба ищецът е представил и 15 броя рецептурни бланки за предписани му
в процеса на лечение лекарствени медикаменти.
Относно тях, обаче, от една страна липсват каквито е и да е документи,
доказващи реалното им закупуване от ищеца, а от друга страна- не е ясно дали
всички те са изписани за лечението и обезболяването на процесното счупване на
челюстта, тъй като в по-голямата си част са издадени от д-р Иванка Атанасова,
за която бе установено, че е провеждала лечението на ищеца за пародонтит,
пряката връзка на което лечение с процесното увреждане не бе доказана.
Медикаментите са остойностени от вещото лице И. по изрично искане на ищцовата
страна, като е наведен довод и за умножаване на някои от сумите по рецептите
поради неколкократен курс на приема. Приемането на средна пазарна стойност и
съответно обезщетяване съобразно нея е допустимо единствено в случай, че има
сигурни доказателства, че медикаментите реално са били закупени от ищеца и че
те са употребявани за лечение и обезболяване именно на травмата и медицинските
последици от счупването на челюстта на ищеца. Такива категорични доказателства
не са събрани, като единственият препарат, който се доказва със сигурност от
свидетелските показания, че е бил употребяван от ищеца за смекчаване болките от
травмата, е болкоуспокояващото „Аулин“. Няма обаче сигурни данни колко често е
употребявано това болкоуспокояващо, а твърдението за трикратна дневна употреба
в рамките на 6 месеца не е състоятелно, поради доказания вредния ефект на
медикамента върху човешкия мозък, който е общоизвестен.
Поради
гореизложеното искът за имуществени вреди се явява изцяло неоснователен: за
сумата от 14 800 лв., представляваща разходи за лечение в АИППДП „д-р
Иванка Атанасова“ ЕООД – поради липсата на доказана причинно-следствена връзка
между деянието, причинило увреждания и вредите, а за сумата от 1200 лв.,
представляваща разходи за лекарствени медикаменти – поради недоказаност на
самите вреди. В този смисъл, искът следва да бъде изцяло отхвърлен.
С оглед изхода на делото, а
именно - частичното уважаване на исковата претенция за неимуществени вреди и цялостното отхвърляне на исковата претенция за
имуществени вреди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част
от исковете, като изчислена дължимата сума възлиза на 625,35 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно списък за разноски и договор за правна
помощ, за възстановяването на която сума на ищеца Д.Г.И. следва да бъде осъден
ответникът И.С.. Ответникът е представляван
в процеса от особен представител, поради което на него разноски не се дължат.
В случая ищецът е бил
освободен от заплащане на ДТ и разноски за производството, на осн. чл. 83, ал.
1, т. 4 от ГПК, поради което с оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС -Пирдоп дължимата държавна такса върху уважения размер на иска, а именно: 480 лева (четиристотин
и осемдесет лева), съразмерно на уважената
претенция за неимуществени вреди, както и направените от бюджета на съда разноски за съдебномедицинска
експертиза в размер на 304.98 лв. и за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 201.02 лв.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл.45 ЗЗД, И.С.С., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 12 000 лева (дванадесет хиляди лева) - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки, страдания,
стрес и уплах в резултат на причинена на
ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в „счупване на челюст“, в следствие на извършено от ответника С. престъпление по чл.129, ал.2, предл.3, алт.1 вр. ал.1 НК, за което той е бил признат за виновен по НОХД № 12/2017 г. на Районен съд-Пирдоп, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на извършване на деянието- 08.01.2017 г. до окончателното и плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за размера от 7500 лв.
(седем хиляди и петстотин лева), представляващ разликата над уважения му размер от 12 000 лв., до пълния му предявен размер от 19 500 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.Г.И., ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу И.С.С., ЕГН: **********, с
адрес: *** иск за заплащане на сумата от 16 000 лева (шестнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, от които 14800 лв.-
средства, похарчени за лечебни процедури и дейности и
1200 лв.- похарчени за лекарства и болкоуспокояващи във връзка със
стресогенното му състояние в следствие на нанесена му от ищеца средна телесна
повреда – „счупване на челюст“, за причиняването на
която ответникът С. е признат за виновен с влязло в сила определение за
одобряване на споразумение по НОХД №121/2017г. на
РС-Пирдоп, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК, И.С.С., ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 625.35 лв. (шестстотин
двадесет и пет лева и тридесет и пет стотинки стотинки), изчислени по съразмерност с уважената част на
исковете.
ОСЪЖДА, на
осн. чл.78, ал.6 ГПК, И.С.С., ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Пирдоп сумата от 480 лв. (четиристотин
и осемдесет лева) – държавна такса върху уважения размер на иска за
неимуществени вреди, както
и сумата от 506 лв. (петстотин
и шест лева) – разноски за съдебномедицинска и съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба в
2-седмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: