Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 14.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на тринадесети август през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря М.Р, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№846 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът се
намира в договорни отношения с ответника относно доставената му електроенергия
по партида с клиентски №********* и абонатен №******* за обект в гр.**********. Ищецът твърди, че
при посещение на ЦОК В.Търново на ответното дружество, бил уведомен, че е
коригирана сметката му за ел.енергия и е начислена служебно сумата 3590,24 лв.,
по фактура от 24.03.2020г. Ищецът заявява, че оспорва дължимостта на сумата по
фактурата за ел.енергия, като заявява, че проверката не е извършена съгласно
предвидения в ПИКЕЕ и ОУ ред, като сочи,
че на проверката не е присъствал ищеца или негов представител, както и че
свидетелката, подписала се на КП не е присъствала при извършване на проверката. Ищецът оспорва
основанието за начисляване на ел.енергия за горепосочената сума, оспорва като
нищожни чл.50-55 от ПИКЕЕ, като вменяващи на потребителя отговорност, чието
изпълнение зависи от волята на ответника и счита тези норми за неравноправни и
по смисъла на ЗЗП, по съображения подробно изложени в исковата молба. С оглед гореизложеното, отправя искане до
съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че не дължи на
ответника начислената сума в размер 3590,24 лв., начислена за ел.енергия по
фактура от 24.03.2020г. за горепосочения абонатен номер. Претендира разноски.
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва
основателността на предявения иск. Посочва, на 03.12.2019г. служители на „ЕРП С” АД са извършили проверка
на СТИ, обслужващо обекта на ищеца в гр.**********, при която
електромерът бил демонтиран и изпратен за проверка в БИМ. Проверката в обекта
извършили в присъствие на свидетели, които подписали протокола. Сочи, че при
проверката в БИМ било установено наличие на измерени количества електрическа
енергия в невизуализиран на дисплея регистър Т3. Ответникът счита, че е налице
хипотезата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, поради което е извършено преизчисление на
потреблението на абоната с 18794 квтч за период от 14.05.2017г./датата на монтиране
на електромера/ до датата на демонтажа на електромера /03.12.2019г./, като е
изготвена справка от 19.03.2020г. Ответното дружество издало фактура за сума в размер на 3590,24 лв., която сума,
ответникът счита, че е правомерно начислена. С оглед гореизложеното, отправя
искане до съда за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на
направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
По делото се установи, че ищецът е
потребител на електрическа енергия, по партида с кл.№******** на адрес: гр.*******. На 03.12.2019г. служители на ”Е С”АД
извършили проверка на средството за техническо измерване и с помощта на преносим
компютър, установили, че има натрупана ел.енергия в тарифа на електромера, която не се отчита от
инкасатора. СТИ е демонтирано
при показания на тарифи, посочени в констативния протокол от проверката №1502694 от 03.12.2019г. На демонтираното СТИ е извършена метрологична
експертиза, при която е установено следното: наличие на преминала енергия по тарифа Т3, която не е
визуализирана на дсиплея. За извършената проверка е съставен Констативен протокол №146 от 09.03.2020г. от ГД „МИУ” гр.Р.
Въз основа на направените констатации е извършено на основание чл.55 от ПИКЕЕ начисление на потреблението на абоната с 18794 квтч за
период от 14.05.2017г.-/датата, на която електромерът е бил монтиран в обекта
на абоната/ до датата на демонтажа на електромера на 03.12.2019г. Съставена е фактура
№********** от 24.03.2020г. за начислено
количество ел.енергия на стойност 3590,24 лв.
с ДДС, която сума се
претендира за количество ел.енергия,
остойностено на база цени за технологични разходи за услугите достъп и пренос до електроразпределителната
мрежа.
От приетото и неоспорено от страните
заключение на допусната по делото съдебно-техническа експертиза,
изготвено от инж. И.М., което съдът кредитира като компетентно и обективно, се
установява, че процесното СТИ не е смарт тип електромер, поради което не може
да се установи причината за наличието на показания в невизуализиран и фабрично
ненастроен за отчет регистър. Вещото лице е посочило, че при софтуерния прочит
на СТИ не може да се установи точния ден, от който са възникнали цифрови
показания в Тарифа Т3. В съдебно заседание вещото лице допълни, че посочените в
протокола от проверката показания по тарифи представляват моментните данни към
момента на софтуерния прочит. СТИ не е
изследвано в БИМ дали трупа цифрови показания по тарифа Т3. Вещото лице посочи,
че СТИ е преминал последваща метрологична проверка и към датата на демонтажа е
в метрологичната си годност. Вещото лице заяви, че сумарният регистър на този
тип електромер не е визуализиран на дисплея.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля Л.С.Ш.-служител на „ЕРП С”. Свидетелят заяви, че при проверката, с
помощта на преносим компютър, установили, че има натрупана ел.енергия в Тарифа,
която не се визуализира на дисплея и не се отчита от инкасатора. Демонтирали
СТИ и го изпратили за проверка в БИМ. При проверката не намерили абоната и
извършили същата в присъствие на свидетели.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
иск е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чрез който ищецът претендира съдебно признаване
несъществуването в полза на ответника на вземането за исковата сума за потребена
ел.енергия, поради погасявяне по давност на вземането. Като титуляр на спорното право,
в тежест на ответната страна е доказването на основанието и размера на
вземането, предмет на спора.
Не се спори по делото, че ищецът е потребител на електроенергия в процесния
обект по смисъла на §1, т. 41б б”а”от ДР на ЗЕ. Не се спори и обстоятелството,
че процесният електромер е бил присъединен към електрическата мрежа, поради което между страните е налице правоотношение, пораждащо правото на
ищеца да получи доставена му от ответника
ел. енергия и насрещно право на ответника да получи стойността на
доставената ел. енергия.
С измененията на
Закона за енергетиката (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.) в разпоредбата на чл. 83,
ал. 1, т. 6 от същия закон е предвидено, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите неизмерена,
неправилно и неточно измерена електрическа енергия. Следователно, предвидена е
принципната възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на
потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия, при спазване на определени правила – ПИКЕЕ, като по силата на
законовата делегация на чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл. 21,
т. 3 ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност
за корекционна процедура, с решение на КЕВР от 24.04.2019г.са приети ПИКЕЕ/обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019г./
В настоящото производство твърденията
на ответника са, че правното основание за начисляване на сумата по процесната
фактура е съществуващото между страните облигационно правоотношение по продажба
на ел.енергия и разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ, чийто норми са действащи към
момента на проверката на СТИ и процедурата по начисление на количеството
ел.енергия, което се претендира за заплащане от абоната.
Съгласно чл.49 ал.1 от ПИКЕЕ, съставеният при проверката протокол трябва
да е подписан от представител на оператора и от ползвателя или негов
представител, а ако ползвателят не присъства или откаже да подпише констативния
протокол, последният се подписва от един свидетел, който не е служител на
оператора. В конкретния случай, констативния протокол е подписан от двама
служители на ответното дружество и от
свидетел, поради което съдът приема, че същият е съставен в съответствие с изискванията на
ПИКЕЕ и е редовен от външна страна, като отразените в него констатации се
потвърждават от събраните гласни доказателства и от заключението на вещото
лице.
На следващо място, следва да се установи дали е налице основание за
извършване на корекцията. В случая ответникът се позовава на разпоредбата на
чл.55 от ПИКЕЕ. Съгласно чл.55 от ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са
налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ
количество енергия в тези регистри, като преизчисляването се извършва въз
основа на метрологичната проверка и констативния протокол, съставен по реда на
чл.49 от ПИКЕЕ. В конкретния случай, съдът приема, че по делото няма данни дали
установените при метрологичната проверка количества ел.енергия в
невизуализирания регистър Т3 са измерени след неговия монтаж в обекта на СТИ. От
представения по делото протокол за монтаж на СТИ от 14.05.2017г. и протокол за
последваща метрологична проверка от 20.04.2017г. не се установява с какви
показания по Тарифа 3 и по сумарния регистър е монтиран СТИ в обекта на ищеца. Освен това, вещото лице посочи, че в
конкретния случай, СТИ не е смарт тип електромер и не може да предава
информация за потреблението на абоната по дни в информационната система на „ЕРП
Север”, както и не може да се установи началния момент на възникване на
показания в невизулизираната тарифа и причината за възникването им. При това положение съдът приема, че липсата на възможност да се установи
момента на възникване на показания в Тарифа Т3 води до извод, че не може реално
да се установи, че начисленото количество ел.енергия е измерено от СТИ след
неговия монтаж.
Изложените съображения обуславят уважаване на предявения отрицателен
установителен иск, като следва да се приеме за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи исковата сума от 3590,24 лв.,
начислена за ел. енергия за периода от 14.05.2017г.-03.12.2019г., по
фактура №********** от 24.03.2020г.
Ищецът е претендирал присъждане на направените по
делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като с оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати в полза на ищеца направените от него разноски в настоящото производство
в размер на 148,61 лв. за държавна такса и за адвокатскво възнаграждение.
Претендиранато от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 800лв. По
отношение на него е своевременно направено възражение от ответника за
прекомерност, което възражение съдът намира за основателно. Съдът като
съобрази, че делото не е с голяма фактичаска и правна сложност, разглеждането
му приключи в едно открито съдебно заседание, намира, че следва да редуцира
адвокатското възнаграждение на процедуалния представител на ищеца към минимума,
определелен в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, който
съобразно материалния интерес по делото възлиза на 500лв. С оглед изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Общият размер на дължимите от ответника на ищеца разноски за настоящото
производство е 648,61лв.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски,
но с оглед изхода на спора такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от
горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е С” АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление: гр.************, че Л.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Е С” АД гр. В сумата от 3590,24 лв. /три хиляди петстотин и деветдесет лева и двадесет
и четири стотинки/, представляваща начислена сума за ел.енергия, за което е
издадена фактура
№********** от 24.03.2020г., за периода от 14.05.2017г. до 03.12.2019г.
ОСЪЖДА „Е С” АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: ****************************ДА ЗАПЛАТИ на Л.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес *** сумата общо
648,61 лв.
/шестстотин четиридесет и осем лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща
направени от ищеца в настоящото производство разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред
Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: