Р Е Ш Е Н И Е № 2
гр. Габрово, 19.01.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГАБРОВО ........ в открито съдебно
заседание на дванадесети януари........ през две хиляди двадесет и втора
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
при
секретаря …..ЕЛКА СТАНЧЕВА.... и в
присъствието на прокурора …….АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ …..... като разгледа
докладваното от съдия КОСЕВ КНАХД№172 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда ************”ЕООД гр. Бургас, представлявано от
Управител против Решение №168 от 10.11.2021 година на
Районен съд Габрово, постановено по НАХД №749 по описа за 2021 година. С посоченото Решение РС Габрово е изменил Наказателно
постановление № 07-001465 от 20.07.2021 година на Директор на Дирекция
“Инспекция по труда” Габрово, като е намалил размера на наложената имуществена
санкция от 300 лева на 100 лева.
В жалбата се твърди, че постановеното Решение на ГРС било
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на административно
производствените правила. Излагат се мотиви некореспондиращи с предмета на
делото и страните.
Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно Решение,
като бъде отменено и НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се представлява от процесуален представител.
Ответната страна Дирекция “Инспекция
по труда” Габрово, редовно призовани, се представлява в открито съдебно
заседание от надлежно упълномощен процесуален представител. Същият взема
становище по жалбата и заявените в нея искания. Счита същата за неоснователна,
поради което Решението на ГРС следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава заключение за
неоснователност на жалбата и правилност на Решението на районния съд, поради
което последното следва да бъде оставено в сила.
Пред
настоящата съдебна инстанция не са представени и приети нови доказателства.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок от процесуално
легитимирано лице- представляващ управител Дружеството.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл.
218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за
неоснователна по следните съображения:
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на
Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло
от настоящия състав на съда.
От съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следната
фактическа обстановка:
На 08.06.2021г. инспектори в
ДИТ извършили проверка по работни места в обект- снек-бар „*************“, находящ се в гр. ********, ул. „**********“№**, стопанисван от „***********ЕООД гр.
Бургас.
При проверка било установено
следното: Между Дружеството и Н.Х. П. по силата на сключен трудов договор №001/11.09.2020г. за изпълнение на
длъжност „помощник кухня“, за работа на непълно работно време- 2 часа било
уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 152, 50 лева. С
Допълнително споразумение от 01.01.2021г. към така сключения Трудов договор
трудовото възнаграждение било променено на 162, 50 лева. От представена
ведомост за заплати от м. 02.2021г. било констатирано, че на Н. Х. П. за отрабатените от нея 20 работни дни през месеца /пълен работен месец/
е изплатена основна заплата в размер на 152, 50 лева. От така установените
факти проверяващите констатирали, че „*********“ЕООД гр.
Бургас в качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ не е
изплатил на Н.Х. П. за м. 02.2021г. в пълен размер уговореното й основно трудово
възнаграждение в размер на 162, 50 лева за положения от нея труд за м.
02.2021г. Това противопрвно поведение е квалифицирано като нарушение по чл.
128, т. 2 от КТ.
В хода на извършената проверка
е установено, че нарушението е отстранено, като от Дружеството е изплатена
разликата до пълния размер на дължимото трудово възнаграждение на Нели Петкова,
като административния орган е приел, че са налице основания за приложение на
чл. 415в, ал. 1 от КТ и на посочените в НП правни основания е наложил на
Дружеството санкция в размер на 300 лева
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетелите Д. Г.а и Б. Т., както и приложените писмени такива.
Преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът възприема изцяло констатациите и изводите на наказващият
орган, които са приети и от съдата на РС Габрово.
Неоснователни са
доводите на жалбоподателя за неправилност на оспореното Решение. Санкцията на
Дружеството е наложена поради това че, при извършена проверка на място и по
документи е констатирано, че „**********“ЕООД
гр. Бургас в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.
1 от ДР на КТ не е изплатил на Н.
Х. П. за м. 02.2021г. в пълен размер уговореното й
основно трудово възнаграждение 162, 50 лева за положения от нея труд за м.
02.2021г.
Посочено е че
нарушението е извършено на 16.03.2021г. и е установено към момента на изършване
на проверката по документи в Дирекция Инспекция по труда гр. Габрово-
14.06.2021. Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.
Безспорно установено
е, че дружеството- жалбоподател се явява работодател по смисъла на параграф 1,
т. 2 от ДР на ЗББУТ, както и, че в това си качество същото е нарушило
разпоредбите на чл. 128, т. 2 от КТ.
В случая не се
спори факта, че лицето Н.П. е била в трудово
правоотношение с договорено възнаграждение, като за посочения месец, през който
лицето е работило в обекта дължимото трудово възнаграждение е изплатено не в
пълния му размер. Това е сторено от Дружеството работодател в хода на
извършената проверка.
Съгласно чл. 128,
т. 2 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
Правилно с оглед обстоятелството, че дружеството е отстранило своевременно
установеното нарушение и от него не са произтекли вредни последици, АНО е
приел, че в случая е приложим привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ,
предвиждащ за извършеното нарушение административно наказание имуществена
санкция от 100 до 300 лева. В тези законови рамки, наложеното на дружеството
наказание имуществена санкция в размер на 300 лева по вид се явява правилно
определено. Предвид факта, че административния орган не е обсъдил защо следва
наложената санкция да е в максимално определен размер, правилно
първоинстанциония съд е намалил размера на наложената имуществена санкция, като
изложените доводи в тази насока в Решението на РС Габрово се споделят изцяло от
настоящата съдебна инстанция. Така определено по вид и размер наложеното
наказание е необходимо и достатъчно да изпълни целите на закона. Същото е
изменено в минимално предвидения състав за подобни случаи.
Пред настоящата
съдебна инстанция не са представени писмени доказателства, които да изменят
установената от административния орган и от първоинстанционния съд фактическа обстановка
и които да водят до нови крайни изводи от правна страна, различни от тези на
ГРС. Неоснователни са и изложените доводи за противоречие на обжалваното
Решение с процесуалния и материалния закон. Не се сочат такива в жалбата, а в
Решението си състава на РС Габрово е констатирал, че при постановяване на
обжалваното НП не са установени нарушения на ЗАНН.
При преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, настоящият съдебен състав счита, че Решението на ГРС е правилно
и законосъобразно. Доводите на процесуалният представител на жалбоподателя са
несъстоятелни, като въпросите които се третират в жалбата пред АС Габрово са
обсъдени от първоинстанционния съд и настоящия съдебен състав споделя изцяло
изводите на РС Габрово по изложените по- горе съображения. Правилно е преценен
размера на наложената санкция, като настоящата съдебна инстанция споделя
изводите на РС Габрово в тази насока.
При проверка пред настоящата съдебна инстанция съдът не
констатира пороци в Решението, които да водят до неговата отмяна, като
съдебният акт съответства изцяло на материалния закон. Решение
№168/10.11.2021г. по НАХД№749/2021г. на ГРС като правилно, законосъобразно и
обосновано следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, а именно отхвърляне на
оспорването основателно се явява и искането на пр. представител на ответната Д
Инспекция по труда Габрово за присъждане на разноски. Същите представляват
възнаграждение за юрисконсулт и следва да бъдат присъдени в заявения размер от
120 лева, тъй като в случая липсва своевременно възражение за прекомерност на
така поисканите като размер разноски. „********“ЕООД Бургас следва да заплати на
Дирекция Инспекциая по труда Габрово сума в размер на 120 лева, представляваща
разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №168/10.11.2021г. по НАХД№749 по описа на Районен съд
Габрово за 2021г. като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
„*********“ЕООД Бургас следва да заплати на
Дирекция Инспекциая по труда Габрово сума в размер на 120 лева, представляваща
разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт
РЕШЕНИЕТО
е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: