О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 380
гр. Велико Търново, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две
хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ БАНЕВ |
като
разгледа докладваното от съдия Банев касационно административно дело № 768 по
описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 78, ал. 7 от ГПК, вр. с чл. 144
от АПК.
На съда е докладвано Искане вх. № 3119/
08.06.2022 г. от председателя на Националното бюро за правна помощ /НБПП/, за
присъждане в полза на НБПП разноските за изплатеното възнаграждение на
адвоката, предоставил правна помощ на
касатора по КАД № 768/ 2021г. по описа на Административен съд – Велико Търново.
Иска се и да бъде издаден изпълнителен
лист в полза на НБПП, след влизане в сила на акта за присъждане на разноските.
Към искането е приложено Решение № ВТ-VT68-7176/2022 от
11.04.2022 г. на председателя на НБПП.
Ответната страна - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието, чрез пълномощника си
ст. ***Х.О., в писмен отговор заявява становище за неоснователност на искането.
Намира, че по съществото си то представлява искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК, но
е направено след изтичане на преклузивния срок, въведен с посочената норма.
Изтъква и че НБПП не е било страна в производството, съответно с решението си
АСВТ не е постановил осъдителен диспозитив за разноски в полза на бюрото, който
да дава основание за заплащането на такива от ГДИН. Изтъква и че посочената в
искането норма на чл. 189 от НПК е неприложима в производства от вида на
настоящото.
Въз основа на данните по делото, от
фактическа страна се установява следното:
Производството по касационно
административно дело № 768/ 2021 г. на АСВТ е образувано по касационни жалби на
С.Л.Б. и ГД „Изпълнение на наказанията“, срещу Решение № 341/ 15.11.2021 г. по
адм. дело № 385/ 2021 г. по описа на АСВТ. С първоинстанционно решение на
основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, ГДИН е осъдена да заплати на С.Б. сума в
размер на 2 400,00 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди,
ведно с лихва за забава в размер на 126,00 лв., и е отхвърлена исковата молба
на Б. за разликата до пълния предявен размер на иска му от 5 000,00 лева.
С Решение № 67/ 18.03.2022 г. на тричленен състав на АСВТ по КАД № 768/ 2021
г., оставено в сила Решение № 341/ 15.11.2021 г. на АСВТ по адм. дело № 385/
2021г. на АСВТ, като касационните жалби на С.Б. и на ГДИН са приети за
неоснователни. Решението на тричленния състав, като необжалваемо, е влязло в
сила на датата на постановяването му. Ищецът в касационното производство,
съответно касатор и ответник по касационната жалба на ГДИН в касационното дело,
е бил освободен от заплащане на разноски от първоинстанционния съд и му е била
предоставена правна помощ по реда на ЗПП. За осъществяване на правна помощ е
бил определен *** В.В. при Адвокатска колегия – В. Търново, който е изпълнил
ангажиментите си като процесуален представител на страната пред касационната
инстанция. За процесуалното представителство по КАД № 768/ 2021 г. на АСВТ, от
НБПП му е заплатено възнаграждение в размер на 360 лв., съгласно приложеното
към искането Решение № ВТ-VT68-7176/2022 от
11.04.2022 г. на председателя на НБПП. Размерът на същото е съобразен с
разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Делото е с материален интерес и възнаграждението е
в максималния размер от 360,00 лв. за такъв вид дела.
При така установените факти, съдът прави
следните изводи:
Съгласно чл. 78, ал. 7 от ГПК, ако
претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното
адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна
помощ съразмерно с уважената част от иска. Тоест искането е направено от лице с
надлежна легитимация, произтичаща от закона. Видно от цитираната норма, допустимостта
на същото не е обвързана със срок, а възраженията на ответната страна, че
искането е отправено след изтичането на срока по чл. 248, ал. 1, предл. второ
от ГПК, са неоснователни. Нормата на чл. 78, ал. 7 от ГПК е специална, като
уреждаща въпроса за присъждането и изплащането на адвокатско възнаграждение на
неучастващо в съдебното производство лице, единствено в хипотезата на
осъществена правна помощ по ЗПП, и е субсидиарно приложима в производствата по
административни дела, на основание чл. 144 от АПК. Липсва основание за нейното
разширително тълкуване или за прилагане по аналогия на други разпоредби от
гражданското съдопроизводство, вкл. цитирания от ответната страна чл. 248, ал.
1 от ГПК, регламентиращ процесуални права на страните по делото. Сумата е
определена по решението на НБПП за защита по адм. д. № 768/ 2021 г. на
тричленен състав на АСВТ, при което разглеждането му е от компетентността на
този съд. Съобразно горното, искането на НБПП е допустимо за разглеждане, а
разгледано по същество, е частично основателно.
В случая лицето,
което е получило правна помощ - С.Л.Б., е касатор по делото, като в това му
качество неговото искане/жалба е отхвърлено. Същевременно Б. е и ответник по
касационната жалба подадена от ГДИН, срещу решението по адм. дело № 385/ 2021
г. на АСВТ, в осъдителната му част. Тъй като жалбата на касатора ГДИН също е
счетена за неоснователна от касационната инстанция, хипотезата следва да бъде
приравнена на частично уважаване на иска, по смисъла на цитираната по-горе
норма на чл. 78, ал. 7 от ГПК. С оставеното в сила решение на
първоинстанционния съд, предявеният от Б. иск е уважен за сумата 2 400,00
лв. и е отхвърлен за сумата 2 600,00 лв. /разликата до 5 000,00 лв.,
съответно това са и защитените от страните имуществени претенции в
производството по касационното обжалване. Поради това съдът намира за
неоснователно възражението на ГДИН, че не съществува основание за дължимост на
разноските от нейна страна. По арг. от ал. 1 на чл. 78 от ГПК, заплащането на
съответната сума в полза на НБПП следва да се възложи на страната, срещу която
исковата претенция е защитена - в случая именно ГД „Изпълнение на наказанията“.
Съобразно това, ответната в настоящото производство страна, следва да бъде
осъдена да заплати на НБПП съразмерно с посочената по-горе защитена част от
исковата претенция, част от заплатеното възнаграждение на адвоката, осъществил
правната помощ на С.Б., като ответник по касационната жалба на ГДИН. В случая
уважената част от иска спрямо заявената претенция възлиза на 48%, което
съотношение следва да бъде пренесено върху размера на заплатеното от НБПП,
адвокатско възнаграждение на *** В. от ВТАК - 360,00 лева. Изчислена по
посочения начин, в полза на НБПП следва да се присъди сумата от 172,80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 78,
ал. 7 ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Великотърновския административен съд, втори
касационен състав
О П Р Е Д Е Л И:
Осъжда Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр. София,
да заплати на Националното бюро за правна помощ – гр. София, сумата от
172,80 лв. /сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща
част от възнаграждението, заплатено на ***В.В. за предоставената правна помощ
на С.Л.Б. – касатор и ответник по касационна жалба по КАД № 768/ 2021 г. по
описа Административен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
Преписи от определението да се връчат на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, да заплати на Националното бюро за правна
помощ – гр. София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.