Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет
и девети юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието
на секретаря Ивелина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14891/2019г. по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от С.М.Х.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу Д.Я.Л.,
ЕГН ********** с адрес *** иск с правно
основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да му заплати сумата от 7000лева, представляваща дължима главница по договор за
заем от 22.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 19.09.2019г. до окончателното погасяване
на задължението, а в евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 вр.
чл. 240, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 7000лева, подлежаща на връщане като дадена на отпаднало
основание- по развален договор за заем сключен между страните на 22.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 19.09.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата
си претенция на следните фактически твърдения: Между страните на 22.10.2018г. е бил сключен договор за заем с нотариална
заверка на подписите, по който ищецът като заемател
предоставил на ответника в собственост паричната сума от 7000лева. Връщането й
било уговорено да стане в срок до 22.08.2019г. На падежа на задължението,
плащане от ответника не последвало, вкл. и към датата на подаване на исковата
молба. В евентуалност, ако се приеме, че между страните не е налично твърдяното
договорно правоотношение, поради прекратяване или разваляне на договора, се
иска връщане на сумата като получена на отпаднало основание. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез
особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК адв. Мадамджиев,
с който главният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се нередовност на
евентуалния такъв. Оспорва между страните да е сключен сочения договор, както и
заемната сума да му е предавана. Оспорва да е налице нотариално удостоверяване
подписите на страните по договора, евентуално се сочи то да касае друго
правоотношение. Твърди, че договорът е симулативен като прикриващ сключване на
договор за покупко- продажба на МПС- л.а. Дачия логан, предмет на обезпечение в т. 7.1 от договора и
сключен при липса на основание. Твърди, че целта на страните по договора е била
ищецът да си осигури владението върху въпросния автомобил, а впоследствие и по
реда на принудителното изпълнение и собствеността върху него, за прехвърляне на
която е съществувала пречка- напр. запор на хирографарен
кредитор или липса на съгласие на съпругата на ответника. Твърди и че не е имал
нужда от заем. Ако пък сумата е получена от него сочи да е изпълнил
задължението си за нейното връщане. Твърди, че договорът е неясен до степен на
нищожност относно начин и краен срок на предаване и връщане на сумата. Оспорва
автентичността на договора и разписката към него. Счита, че разписката съдържа
неясноти и противоречия относно датата на твърдяното предаване на заемната
сума. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция.
В открито съдебно
заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 240 ЗЗД, а в евентуалност такъв по чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД
Предмет на исковата
претенция е сума, представляваща дължима главница по сключен между страните формален
договор за паричен заем от 22.10.2018г.
За да се приеме за
доказано възникването на твърдяното от ищеца право, по делото същият е следвало
да докаже елементите от фактическия му състав, а именно наличие на валидно сключен писмен договор за заем
от 22.10.2018г. с нотариална заверка на подписите при сочените параметри,
реално предаване на ответника на процесната сума срещу поето от него задължение
за връщането й в уговорения срок, както и размер на претенцията. При проведено успешно доказване на горното, ответникът следва да докаже
изпълнение, т.е изправността си по договора и останалите наведени от него
възражения срещу дължимостта й, а именно че договорът страда от сочените пороци, в т.ч. че
волята на страните не е такава, а е била да сключат договор за продажба на МПС, установяване съществуването на прикрита сделка.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установява следното: На 22.10.2018г. между
страните е бил сключен договор за паричен заем с нотариална заверка на
подписите под рег. № 16040/2018г. на нотариус рег. № 572 на НК. Съгласно раздел
I от него, заемодателят- ищец е поел задължение за предаде в собственост на заемателя парична сума в размер на 7000лева, чието
предаване ще се извърши с подписване на разписен документ от заемателя в деня на подписване на договора или най- късно
до следващия предходен ден от подписването му в брой. Съгласно раздел II, връщането на сумата следва да се извърши на десет равни месечни вноски от
по 700лева, считано от 22.11.2018г. по банков път по конкретно посочена банкова
сметка *** „Алианц Банк
България“ АД, платими изцяло в срок до 22.08.2019г., което е и крайния срок на
договора. В раздел V страните са уговорили, че при забава във връщане на
заема повече от 3дни от уговорената дата, заемателят
поема задължение да се яви при нотариуса извършил нотариалната заверка и да
посочи обезпечение в полза на заемодателя или на посочено от него трето лице,
като в случая заемателят е посочил лична вещ- л.а Дачия Логан с рег. № В 1737 ВВ. С
разписка от 22.10.2018г. ответникът е декларирал, че е получил от ищеца сумата
от 7000лева, която разписка се счита за неразделна част от договора за заем.
Първоначално с отговора на исковата молба ответникът е оспорил автентичността
на представения договор за заем и разписка, както и действителността на
процесния договор за заем. В тази връзка и по негово искане от нотариус рег. №
572 на НК е изискано извлечение от Общия регистър на нотариуса касаещо
удостоверяване рег. № 16040/22.10.2018г., видно от който е, че действително в
регистъра на нотариуса е вписано удостоверяване подписите на ищеца и ответника
върху договор за паричен заем за сумата от 7000лева платима в срок до
22.08.2019г. От ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“ е постъпило
удостоверение, че в АИС- КАТ няма данни за наложен запор върху л.а Дачия Логан с рег. № В 1737 ВВ. В
отговор пък на направено запитване „Алианц Банк България“ АД е изпратила молба, в която е посочено, че
от проверка на банкови сметки с титуляр ищецът, не са установени транзакции от
името или за сметка на ответника.
По повод оспорване
валидността на договора за заем с твърдения същият да е относително
симулативен, прикриващ договор за покупко- продажба на л.а Дачия
Логан с рег. № В 1737 ВВ и нищожен поради това,
ищецът е представил по делото сключен между страните договор за покупко-
продажба на въпросния автомобил с нотариална заверка на подписите от
22.10.2018г. срещу продажна цена от 500лева, която е удостоверено да е платена
изцяло на продавача.
По дефиниция договорът
за заем е неформален и валидността му не е обусловена от спазване на някаква
форма. Писмената форма има значение единствено с оглед неговото доказване. Той
е и реален, т.е счита се за сключен от момента на предаването на паричната сума
в собственост на заемателя. В случая договорът е
формален, като с него е поето задължение за предаване на сумата в собственост
на ответника в определен срок. Предаването на заемната сума и получаването й от
ответника следва да се установи с надлежни доказателства, каквато е
представената по делото разписка. С писмено становище от 06.03.2020г.,
ответникът е оттеглил оспорванията си относно действителността на договора и
автентичността на договора за заем. Принципно, те се явяват и недоказани. В
теорията и практиката е прието, че при привидните договори страните нямат намерение да бъдат
обвързани така, както външно са изразили воля. Т.е страните по тях обективират волеизявления в правната действителност, които
стават известни на трети лица, но в действителност те или съзнателно изобщо не
желаят настъпването на правните последици в хипотезата на абсолютна симулация
или желаят настъпването на други последици, различни от тези, които биха се
породили от външно изразената им воля в хипотезата на относителна симулация.
Така, при относителната симулация страните по своя воля и постигнато помежду им
съгласие създават привидност за действителните им отношения, адресат на която
са третите за сделката лица. В случая ответникът е твърдял, че договорът
прикрива договор за покупко- продажба на л.а, което твърдение се опровергава от
сключения помежду им на 22.10.2018г. договор за покупко- продажба на този л.а.
Следователно, анализът на коментираните по- горе писмени документи обосновава
извод, че между страните е бил валидно сключен договор за обещание за даване на
заем, по силата на който ищецът е поел задължение да предаде в собственост на
ответника сумата от 7000лева. Единственото оспорване на ответника, което е
останало за разглеждане в процеса е това относно автентичността на подписа и
изписването на имената му в представената разписка от 22.10.2018г., свързано с
възражението му за липса на договорно отношение, респ. твърдението му да е
изпълнил задължението си по него за връщане на сумата. Предвид първото
оспорване, по делото е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за проверка
автентичността на документа- разписка от 22.10.2018г. От изслушаното заключение
на в.л. по допусната съдебно- почеркова експертиза, което като дадено от лице с
нужната компетентност, имало за предмет изследване оригинала на документа и
като неоспорено от страните, бива кредитирано от съда в цялост. В.л. сочи
подписът и ръкописно изписаните имена от името на заемателя
в разписката от 22.10.2018г., да са изпълнени от ответника. Следователно,
оспорването автентичността да документа е неуспешно проведено, което налага
съдът да приеме, че документът е истински и негов автор е именно ответникът. С
въпросната разписка, същият е удостоверил получаването на сумата от 7хил.лева
от ищеца, с което и договорът за заем от 22.10.2018г. следва да се приеме, че е
сключен. Ответникът е твърдял в хода на процеса изпълнение на
задължението по връщане на получената в заем сума, но доказателства за това не
са били ангажирани.
Сключеният
между страните договор за заем е с уговорен падеж в чл. 3.3, който понастоящем
е настъпил. Ето защо и задължението на заемателя да
изпълни задължението по връщане на сумата е станало изискуемо.
При горната установеност
и съобразно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, заемателят дължи на заемодателя
връщане на получената сума. В заключение, ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата в размер на 7000лева, представляваща главница по договор за заем
от 22.10.2018г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата
молба- 19.09.2019г. до окончателното погасяване на задължението, така както е
било поискано.
Основателността на
главния иск, не предполага произнасяне по заявения в евентуалност такъв.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК претендират се такива в общ размер на 1780лева, от които 1000лева
адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.08.2019г., 500лева
депозит за особен представител и 280лева платена държавна такса- за исковото
производство. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Същото определено по реда на чл.7, ал.2, т. 3 Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адв. възнаграждения в редакцията й към момента на уговарянето му е в
размер на 600лева. Съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на
спора, обстоятелството, че производството е приключило в две съдебни заседания,
в които ищецът е представляван от процесуалния си представител, обуславят
извод, че адв. възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер на сумата от 700лева.
Така, в тежест на ответника следва да се възложат разноски сторени от ищеца в
общ размер на 1480лева.
На основание чл. 77 ГПК
и предвид основателността на иска, налага в тежест на ответника да бъдат
възложени и сторените разноски за депозит за в.л. в размер на 100лева поети от
бюджета на съда, доколкото ответникът е представляван в процеса от особен
представител назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Я.Л., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С.М.Х., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 7000лева, представляваща дължима главница по договор за
заем от 22.10.2018г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба- 19.09.2019г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 240 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Я.Л., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С.М.Х., ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 1480лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Я.Л., ЕГН ********** с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Варна сумата от 100лева, представляваща направени в
производството разноски за депозит за вещо лице, на основание чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: