О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.София, 22.03.2021.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІІІ-ти въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
Мл. с-я КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря
………………и с участието на прокурора………….‚ като разгледа докладваното от съдия
Михайлов ВНЧД № 1044 по описа за 2021 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХII от НПК.
Образувано е по
Частен протест на СРП срещу Определение от 16.02.2021г., постановено от СРС,
НО, 95-ти състав по НОХД 16373/2020г. с което съдът е прекратил съдебното
производство по посоченото дело и е върнал същото на СРП за отстраняване на
посочените от първата инстанция съществени процесуални нарушения.
В протеста се
излагат аргументи за неправилност на постановения съдебен акт, като се твърди,
че констатираните от СРС съществени процесуални нарушения не са допуснати.
Прокурорът уточнява, че подсъдимата Д. нямала право да внесе компютърни данни,
тъй като е имала достъп до услугата на Булбанк Онлайн на дружество „Р.“ ООД, в
качеството си на съдружник, като след продажбата на дружествените си дялове,
към датата на деянието не е имала нищо общо с дружеството, респективно – право
да се разпорежда с парите от фирмената сметка. Оспорва се и другото
констатирано от СРС процесуално нарушение, като се сочи, че в Обвинителният акт
ясно е посочено, че парите са преведени по сметка на дружеството Т..ТООД в
което Д. била съдружник, а и с факта на самото разпореждане, престъплението
било довършено.
Съдът, като взе предвид изложените в протеста доводи
и доказателствата по делото приема следното:
Протестът е ДОПУСТИМ, като подаден от процесуално
легитимирано лице и е депозиран в посочените в НПК срокове. Разгледан по
същество, същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради следните съображения:
СРП е внесла в
съда Обвинителен акт срещу Р.Л.Д. за извършено от нея престъпление по чл. 212а,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 29004.2016г. в гр. София, без да има
право внесла компютърни данни – потребителско име и парола за достъп, като
достъпила електронното банкиране на дружеството „Р.“ ЕООД и привела от
банковата му сметка по сметката на Т..ТООД сумата от 20 000 лева, за да
получи нещо, което не й се следва.
В проведеното
разпоредително заседание, СРС е констатирал, че са допуснати съществени
процесуални нарушения на процесуалните права на подсъдимата, изразяващи се в
това, че от текста на Обвинителният акт не ставало ясно, защо се твърди, че Д.
не е имала право да внесе съответните компютърни данни, доколкото едновременно
с това било посочено, че е имала достъп до онлайн банкирането. На следващо
място, СРС е посочил, че в Обвинителният акт е налице неяснота, защо от една
страна се твърди, че подсъдимата е получила сумата от 20 000 лева, а от
друга, че сумата е постъпила по сметката на Т..ТООД.
Настоящият
състав намира, че действително в Обвинителният акт не са посочени изчерпателно
всички факти, относими към съставомерен елемент на деянието, а именно липсата
на право на подсъдимата Д. да внесе посочените компютърни данни – компютърно име
и парола.
Задължение на
прокурора е в обстоятелствената част на обвинителния акт да очертае рамките, пределите на доказване в
хода на съдебната фаза на наказателния процес, при разглеждане на делото по
същество. Ето защо прокурора, който съставя обвинителния акт, следва да посочи
пълно, точно, ясно и изчерпателно всички факти и обстоятелства относими към
обективната и субективна страна от състава на престъплението и относимостта им
към съответните доказателства, за да може обвиняемия да организира своята
защита в хода на съдебната фаза, в пълнота. В тази връзка е необходимо да се
посочат фактите, от които прокуратурата прави извод, че подсъдимата Д. не е
разполагала с право да внесе компютърните данни. Такова уточнение до голяма
степен е направено в протеста на СРП до настоящата инстанция, но тези
фактически положения липсват в обстоятелствената част на Обвинителния акт.
По отношение на
второто, констатирано от СРС процесуално нарушени, съдът се съгласява с
доводите на прокуратурата, че обстоятелството по чия сметка са преведени парите
и дали същите са получени от подсъдимата са ирелевантни и попадат извън
предмета на доказване, доколкото не са елемент от състава на престъплението за
което е повдигнато обвинение на Д.. За съставомерността на деянието е
необходимо единствено и само да бъдат внесени компютърни данни, без е налице
право за това, за да получи извършителят на деянието нещо, което не му се
следва. В тази връзка и непосочването на обстоятелства извън предмета на
доказване не съставлява процесуално нарушение, даващо основание за прекратяване
на производството и връщане на делото на прокуратурата, но не е пречка
прокурорът по свой почин и за пълнота на изложението, да ги посочи.
С оглед на
гореизложеното настоящия състав намира, че прокуратурата не е изпълнила
задълженията си да очертае ясно и точно предмета на доказване и участието на
обвиняемия в него. Липсата на пълна и ясна фактическа рамка на обвинението с
достатъчно прецизно посочени обстоятелства и факти, касаещи съставомерните признаци
на деянието, предмет на делото, поставя съда в невъзможност при провеждане на
първоинстанционното производство да прецени на база на събрания доказателствен
материал, дали твърдяните от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти, са доказани, а оттам и да се произнесе по виновността на лицето по
всеки пункт на обвинението. Посочените нарушения засягат съществено правото на
защита на подсъдимия, тъй като същата няма възможност да разбере в извършването
на какво конкретно престъпление е обвинена, поради което и Определението на СРС
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното
СГС, НО, ХІІІ въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение
от 16.02.2021г., постановено от СРС, НО, 95-ти състав по НОХД 16373/2020г.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.