Р Е Ш Е Н И Е
№57
гр. Добрич, 26.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря, Стойка К., разгледа докладваното от председателя
административно дело № 219 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на “ДЖИ ЕС МАЛМГРЕН ИНТЕРИЪРС“ ООД (с предишно
наименование „Г. и синове“ ООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр……………, представлявано от Г.П.Г., срещу Ревизионен акт № Р-03000817007933-091-001/23.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в
частта му, която е потвърдена с Решение № 404/27.02.2019 г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП и с
която са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2011 и
2012 г. в общ размер на 584,33 главница и 631,47 лихви и допълнителни
задължения за ДДС за месеците септември, октомври, ноември и декември 2012 г. в
общ размер на 132 122,82 лева главница и 78 745,22 лева лихви.
Жалбоподателят счита, че издаденият ревизионен
акт в оспорените му части е неправилен и незаконосъобразен. Основно изразява
несъгласие с установените допълнителни задължения за данък върху добавената
стойност от главница и лихви. Излага
съображения, че допълнителните задължения за ДДС са начислени при неизяснена фактическа обстановка и
неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Неправилно и
необосновано доставките на дружеството били квалифицирани като доставки на
стоки, а не на услуги, за които били приложими чл.21, ал.2 и чл.86, ал.3 от ЗДДС. Дори и да се приемело, че
дружеството е извършвало доставки на стоки, то те отговаряли на всички условия на закона за
тях да се приложи режима на вътреобщностните доставки. Транспортирането на
стоките от България до съответната друга държава от ЕС следвало да се отнесе
към доставките на дружеството до датското дружество GS Malmgren interiors. Едни и същи доставки били
третирани от органите по приходите по различен начин в зависимост от това, в
коя държава-членка на ЕС е крайната точка на доставка на стоките. В тази връзка
прави възражение и за нарушаване на принципа за недискриминация и равенство в
третирането. Жалбоподателят оспорва и установените задължения по ЗКПО. В
писмените бележки по делото излага съображения за нарушаване на материалния
закон като счита, че правилно е начислявал данъчни амортизации за сгради G28 и G29 и не е допуснал нарушения на чл.58, ал.1
и чл.59, ал.1 от ЗКПО. Моли ревизионния акт в потвърдената му част, с която на дружеството са
установени допълнителни задължения за ДДС м.септември, октомври, ноември и
декември 2012 г., както и допълнителни задължения за корпоративен данък за
данъчен период 2011-2012 г., ведно с определените задължения за лихви, да бъде
отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане и на всички направени по
делото разноски по представения списък.
Ответникът
– директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна,
чрез процесуалните си представители, изразява становище за неоснователност на
жалбата и законосъобразност нта ревизионния акт в оспорените му части. В
писмени бележки, главен юрисконсулт, М.К., изразява становище за правилно
установяване на фактите и прилагане на материалния закон по отношение на
установените допълнително задължения за ДДС като се позовава на Решение на Съда
на ЕС (СЕС) от 26.07.2017 г. по дело С-386/16, постановено по преюдициално
запитване относно Общата система на данъка върху добавената стойност по
прилагането на чл.138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Изразява становище, че
фактите по настоящото дело са идентични с установените по преюдициалното
запитване и затова материалният закон бил приложен правилно в съответствие с
тълкуванието дадено в решението на СЕС. Моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна и да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 4650,84 лева.
Административен
съд – Добрич извърши проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК за законосъобразност на
оспорения административен акт от фактическа и правна страна и приема за
установено следното:
І.По допустимостта на жалбата
Жалбата е
допустима. На 07.12.2018 г. ревизираното дружество е оспорило ревизионния акт
по административен ред с жалба с вх. № 65410, изпратена на директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП на 13.12.2018 г. ( представена в папка 7 от
данъчната преписка). Оспорването е направено в 14-дневния срок по чл.152, ал.1
от ДОПК. На 14.12.2018 г. ревизионните органи са изпратили на директора на Дирекция
„ОДОП“ допълнение към жалбата, постъпило при тях с вх. № 65410-2/12.12.2018 г.
Производството е спряно с уведомление от 04.10.2019г. ( приложено на л.15 от делото).
След възобновяването директорът на Дирекция "ОДОП“- Варна се е произнесъл
с Решение № 404/27.02.2019 г., с което е отменил частично РА в частта му, с
която са установени задължения за ДДС и е потвърдил РА в останалата му част.
Няма данни за датата на съобщаване на решението. В допълнителна жалба от
10.04.2019 г., с която се изправят нередовности на първоначалната жалба, се
заявява, че решението е съобщено на дружеството на 27.03.2019 г., т.е. след
датата на оспорването пред съда, 21.03.2019 г. Това обстоятелство не се оспорва
от ответника. Предвид липсата на данни за датата на съобщаване на решението,
съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. При отстраняване на нередовностите е
заявен и предмета на оспорването, а именно ревизионния акт в частта, която не е
отменена с решението на директора на Дирекция „ОДОП“.
ІІ. По основателността на жалбата
Жалбата е
частично основателна по съображенията, изложени в пункт ІV.4, по-долу.
ІІІ. От фактическа и правна страна, относно компетентността
на органите в ревизионното производство, спазване на административно
производствените правила по ДОПК и съответствие на издадените актове с
изискванията за форма по ДОПК, съдът приема следното:
1. Ревизионното
производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000817007933-020-001/15.11.2017
г. (том 1), подписана от Д.Б.К.– началник Сектор „Ревизии“, с квалифициран електронен подпис по см. на чл.141 от АПК,
установено при проверка в присъствието на процесуалния представител на
жалбоподателя в съдебното заседание от 15.07.2019 г. (л.98 и сл. от делото).
Издателят
на заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от
Заповед № Д-1249/30.06.2017 г. (т.1) на директора на ТД на НАП Варна. ЗВР е
връчена по електронен път на
жалбоподателя на 23.11.2017 г., с което е спазено изискването на чл.113, ал.2
от ДОПК.
Със ЗВР е наредено
да се извърши ревизия на “ДЖИ ЕС МАЛМГРЕН ИНТЕРИЪРС“ ООД с ЕИК ********* като е
определено тя да се състои в проверка за евентуално наличие на задължения за корпоративен
данък за периода на 2011 и 2012 години и задължения за ДДС за същия период. Определен
е също срока, ревизиращите органи и ръководителя на ревизията. Съдържанието на
заповедта формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК.
2. Със заповеди
за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000817007933-020-002/21.02.2018
г. и № Р-03000817007933-020-003 /22.03.2018 г., подписани с квалифициран
електронен подпис от Диана Боянова Кръстева, срокът на ревизията е удължаван до
23.03.2018 г., съответно и до 23.04.2018 г., на основание на чл.114, ал.2 от ДОПК. Заповедите са връчени, съответно на 21.02.2018 г. и 27.03.2018 г.
3.
Ревизията е спряна на 16.04.2018 г. със Заповед №
Р-03000817007933-023-001/16.04.2018 г., връчена на 17.04.2018 г. на ревизирания
субект. Като причини за спирането е посочена откритата по искане на ревизиращия
екип процедура по обмен на информация с данъчната администрация на Дания.
4. На 31.05.2018
г. производството е възобновено със Заповед №
Р-03000817007933-143-001, връчена на 31.05.2018 г. Като основание за
възобновяването е посочено получаването на отговор по изпратената молба за
административно сътрудничество до приходната администрация на Дания.
5. На
31.05.2018 г. по молба на жалбоподателя производството е отново спряно до
31.08.2018 г., видно от Заповед № Р-03000817007933-023-002 /31.05.2018 г. и е
възобновено на 03.09.2018 г. като е определен срок за извършване на ревизията
до 10.09.2018 г., видно от Заповед № Р-03000817007933-143-002 /03.09.2018 г. Заповедта за възобновяване е връчена на
05.09.2018 г.
6. Ревизионният
доклад с № Р-03000817007933-092-001 е издаден на 21.09.2018 г. (т.2) и е
подписан с квалифицираните електронни подписи на органите по приходите,
определени да извършат ревизията,
ръководителя
на ревизията, М.Х.М.- главен инспектор по приходите и Женя Матеева Жекова-
главен инспектор по приходите.
Не се
оспорва компетентността на органите по приходите. Спазено е изискването на
чл.117, ал.1 ДОПК ревизионният доклад да се състави не по-късно от 14 дни след
изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад съдържа
данните, визирани в чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК. В съответствие с чл.117, ал.4 ДОПК ревизионният доклад е връчен на жалбоподателя на 25.09.2018 г.
С
ревизионния доклад е направено предложение да бъдат установени допълнително
установени задължения за корпоративен данък и лихви за 2001 и 2012 г. и
допълнителни задължения и лихви за ДДС за м.12.2011 г. и за месеците април,
септември, октомври, ноември и декември 2012 година.
7. На
09.10.2018 г. дружеството жалбоподател е подало възражение срещу доклада, а на 15.10.2018
г. управителят на дружеството е поискал органите по приходите да съберат
допълнителна информация и доказателства от трети лица по реда на Регламент (ЕС)
№ 904/2010 на Съвета от 07.10.2010 г. Няма данни искането да е уважено.
8. На
23.11.2018 г. е издаден Ревизионен акт (РА) №
Р-03000817007933-091-001/23.11.2018 г., подписан от М.Х.М.и Диана Боянова
Христова с квалифицирани електронни подписи. Ревизионният акт е връчен на
26.11.2018 г.
С Ревизионния
акт са установени следните допълнителни данъчни задължения: за корпоративен
данък по ЗКПО: 98,15 лева лихва за 2011 г. и за 2012 г. 584,33 лева главница и
533,32 лева лихва; за данък върху добавената стойност по ЗДДС: за м.12.2011 г.
- 134,21 лева главница и 93,62 лева лихви; за м.04.2012 г. – 5 651,45 лева
главница и 3 717,22 лихви; за м.09.2012 г. – 6 326 лева главница и 3884,67 лева
лихви; за м.10.2012 г. - 428,61 лева главница и 262,33 лева лихви; за м.11.2012
г. – 67 287,34 лева главница и 40 370,16 лева лихви; за м.12.2012 г. – 58 080,23
лева главница и 34228,06 лева лихви;
9. Ревизионният
акт е потвърден с Решение № 404/27.02.2019 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП в частта му, с
която са установени задължения за: 1/ корпоративен данък по ЗКПО в размер на
98,15 лева - лихва за 2011 г., 584,33 лева - главница и 533,32 лева лихви за 2012 г.; 2/ за данък върху
добавената стойност по ЗДДС: за
м.09.2012 г. – 6 326 лева главница и 3884,67 лева лихви; за м.10.2012 г. -
428,61 лева главница и 262,33 лева лихви; за м.11.2012 г. – 67 287,34 лева главница
и 40 370,16 лева лихви; за м.12.2012 г. – 58 080,23 лева главница и 34228,06
лева лихви;
Съдът
приема, че всички документи в ревизионното производство са подписани с
квалифицирани електронни подписи. Както бе посочено по –горе, това бе
установено при проверка, извършена в съдебното заседание от 15.07.2019 г. в
присъствието на страните. Заповедите, свързани с провеждането на ревизията,
ревизионния доклад и ревизионен акт са издадени от компетентни органи и са в
съответна на закона форма. Не се установиха съществени процесуални нарушения на
правилата, по които се извършва данъчна ревизия. Установените данъчни
задължения кореспондират с възложените предметни предели на ревизията.
Ревизионният акт е подробно мотивиран, посочени са всички фактически и правни
основания за определяне на публичните задължения по ЗКПО и ЗДДС. Видно от
мотивите на оспорения акт, органите по приходите са обсъдили всяко от
направените от жалбоподателя възражения. Формално ревизионният акт отговаря на
изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието. Съгласно
чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от РА.
ІV.1. По отношение установените задължения по ЗДДС
от фактическа страна:
Органите по
приходите са установили, че жалбоподателят, “ДЖИ ЕС МАЛМГРЕН ИНТЕРИЪРС“ ООД, е
регистрирано през 1996 г. като ООД „Г. и синове“ със седалище в гр.Добрич, с
двама съдружници, Г.П.Г. и Диян П.Г.,
притежаващи по 50% от дружествените дялове. Наименованието на дружеството, от
ООД „Г. и синове“ на “ДЖИ ЕС МАЛМГРЕН ИНТЕРИЪРС“ ООД, е променено на 16.04.2013
г. За целите на ДДС жалбоподателят е регистриран през 1996г. Основният предмет
на дейност на дружеството през ревизирания период е производство на мебели.
В ревизирания
период по ЗДДС от 01.12.2011 до 31.12.2012 г. “ДЖИ ЕС МАЛМГРЕН ИНТЕРИЪРС“ ООД
извършвало множество продажби на стоки, представляващи мебели - собствена продукция, на датското дружество GS
Malmgren interiors - Дания с VIN DK33244010, представлявано от управителя г-н
Клаус Малмгрен. За доставките “ДЖИ ЕС
МАЛМГРЕН ИНТЕРИЪРС“ ООД издавало на
датското дружество GS Malmgren interiors фактури
за извършени вътреобщностни доставки. Във фактурите за извършени вътреобщностни
доставки към GS Malmgren interiors - Дания жалбоподателят, производител на
стоките, не начислявал ДДС, а определял доставките като облагаеми с нулева
ставка на данъка на основание чл.53, ал.1 от ЗДДС. В подадени справки-декларации по ЗДДС
жалбоподателят декларирал тези продажби като вътреобщностни доставки по чл.7 от ЗДДС и доставки по чл.28 от ЗДДС, облагаеми с нулева ставка. Жалбоподателят
декларирал също, че по всички доставки получател е датското дружество GS
Malmgren Interiors.
Прието е,
че е налице регистрация на GS Malmgren interiors - Дания за нуждите на
облагането по ДДС в Дания с VIN DK33244010, както
изисква чл. 7, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 138, § 1 от Директива
2006/112/ЕО.
Според
представените от жалбоподателя в хода на ревизията документи – транспортни
документи ЧМР, опаковъчни листи, фактури, издадени от транспортни фирми – ревизионните
органи са направили извода, че за ревизирания период 2011-2012 г. произведените
от жалбоподателя стоки-мебели се опаковали и натоварвали в производствена база
на дружеството в гр.Добрич, след което една част от тях се доставяли на посочения
във фактурите получател GS Malmgren Interiors VIN DK33244010 в Дания, друга част – в Дания, но техен
получател не било датското дружество, а друго датско дружество, а трета група
доставки се изпращали на получатели в различни държави –членки на ЕС (Германия,
Англия, Испания, Швеция, Белгия, Австрия Финландия) на клиенти на датското
дружество, чиито адреси за доставка били посочвани на българското дружество
-жалбоподател от датското дружество
GS Malmgren
interiors.
За
изясняване на фактическата обстановка са изискани допълнителни писмени доказателства
и обяснения от ревизираното дружество. Управителят на ревизираното дружество,
г-н Г.Г., е заявил, че търговските
взаимоотношения с GS Malmgren Interiors – Дания не били уредени с писмен
договор, такъв не бил сключван и затова не
може да представи подобен документ; търговските взаимоотношения се
осъществявали на база на подадени поръчки от датското към българското
дружество; значителна част от произвежданата
от българското дружество продукция била за датското дружество GS Malmgren
Interiors и тя се превозвала на територията на други европейски страни, в
зависимост от това, къде е местонахождението на клиента на датското дружество; след
изпълнението на поръчките били издавани фактури – invoice, съпроводени с CMR при експедицията на
продукцията; плащанията между двете дружества били извършвани по банков път;
изработването на мебелите било възлагано след множество уточнявания, извършвани
между двете дружества чрез кореспонденция по имейли; следвала офертата на
българското дружество към датското дружество и одобряването на офертата от К.М.(управителя
на датското дружество); в някой случаи българското дружество изисквало извършване
на авансово плащане; условията на различните доставки - за чия сметка ще е
монтажът, транспортните разходи и другите разходи по експлоатацията - били различни и те се уговаряли по същия начин чрез
кореспонденция; след изработването на мебелите се уговаряли сроковете на доставка
и опаковки; българското дружество заявявало транспорт и експедирало продукцията
на адрес, посочен от управителя на датското дружество, Клаус Малмгрен; за целта
се издавали инвойс-фактури на GS Malmgren Interiors, в които било посочено
мястото на доставка на стоките;
За
доказване на тези твърдения жалбоподателят представил сканирани копия на
издадени фактури от „Г. и синове“ ООД ( с ново наименование „Джи Ес Малмгрен
Интериърс“ ООД) на GS Malmgren Interiors –Дания с приложени към тях съпроводителни
документи, които ревизиращите органи по приходите са групирали в групи.
В първата
група са включили фактури с посочено основание за прилагане на нулева ставка за
ДДС по чл.53, ал.1 от ЗДДС, т.е. вътреобщности доставки (ВОД). За тези доставки
били представени транспортни документи - ЧМР,
опаковъчни листи, фактури, издадени от транспортните фирми – от които било
видно, че стоките се натоварват от производствена база на дружеството в
гр.Добрич и в които като получател било посочено датското дружество GS Malmgren
Interiors – Дания. По отношение информацията за разтоварване на стоките било
посочено име на субект, различен от датското дружество-получател, както и
населено място в Дания или в други държави-членки на ЕС. По отношение
информацията при получаване на стоките, в тези документи не били налице данни
за номер на VIN на лицето, получило стоката, имало печат на фирмата получател,
който в много редки случаи бил на Malmgren Interiors. Сочело се, че транспортът е за сметка на датското
дружество, но липсвали потвърждения, че стоките са получени от GS Malmgren
Interiors – Дания.
Във втората
група са включили фактури с посочено основание за прилагане на нулева ставка за
ДДС по чл.28, т.е. за износ. За тези
доставки били представени митнически декларации и транспортни документи (ЧМР,
опаковъчни листи, фактури, издадени от транспортните фирми), доказващи, че
стоките пристигат в трети страни, извън ЕС. Същите не са предмет на настоящото
производство.
На
10.04.2018 г. била открита процедура за обмен на информация ( л.196-201, том 1
от данъчната преписка).
Отговорът от запитаната администрация, получен
на 17.04.2018 г. от Датската данъчна служба е, че през м.октомври 2015 г. бил
обявен банкрута на GS Malmgren Interiors и дружеството било окончателно
прекратено през декември 2016 г. Освен това периодът, за който било отправено
искането, попадал извън давностния срок и срокът за съхранение (на
информацията) бил изтекъл.
Отправена е
нова молба, с която е поискана информация от данъчната ДДС –система на Дания за
декларираните от датското дружество покупки и продажби през процесния
период и VIES декларациите. Според получения на 30 май 2018 г. отговор, датската данъчна
служба успяла да възстанови информация от ДДС системата и затова разполагала с
ДДС-Декларациите за 2011 и 2012 години. От тях било видно, че датското
дружество е извършило покупки за сумата от 8 475 420 датски крони, но
нямало информация за всички доставчици, поради което не можел да се направи
извод, че всички стоки за закупени от България; затова и имало разлика сравнено
с поле В12 SСАС.
С молба от
29.08.2018 г. жалбоподателят допълнително представил множество доказателства –
сканирани копия на всички фактури от извършени към датското дружество доставки,
опаковъчни листи, фактури за извършен транспорт, транспортни документи (ЧМР),
фактури, издадени от GS Malmgren Interiors на негови клиенти, застрахователни
полици, разписки за платени застрахователни премии, сканирани копия на
документи на датски език, писмо от 31.10.2014 г. за водена кореспонденция на
датското дружество с датската данъчна администрация, относно липсващи справки-
декларации на GS Malmgren Interiors за четвъртото тримесечие на 2012 г.
В
ревизионното производство е обсъдено твърдението на жалбоподателя, че за тези
доставки (по фактурите в Доказателство 20), датското дружество GS Malmgren
Interiors е начислило и декларирало ДДС пред датските данъчни власти и е
прието, че за четвъртото тримесечие на 2012 г. датското дружество действително
е начислило ДДС 25 %, но не е декларирало своето задължение за ДДС към датската
администрация и не е обложило вътрешнообщностното придобиване, в това число
продажбите на тези стоки, които са доставени от жалбоподателя в други държави.
Този извод
органите по приходите обосновават с представено от жалбоподателя и цитирано в
Ревизионния доклад ( стр.343, том 2) писмо на държавен одитор, нает от управителя на GS Malmgren
Interiors – Дания, Клаус Малмгрен, изпратено до Датската данъчна служба, с
което наетият одитор заявява пред датските данъчни власти, че ще изясни проблема
с липсващия отчет за ДДС за четвъртото
тримесечие на 2012 г. че съответните декларации ще бъдат подадени.
При анализа
на горепосочените доказателства в ревизионното производство е прието, че една
част от доставките на ревизираното дружество са вътреобщностни, а друга, които
не били превозени до територията на Дания, не са вътреобщностни, които обобщили
в справка –Доказателство № 20 ( л.301-302 от адм.пр., том 2).
·
Окончателни изводи в Ревизионния акт
По
отношение на доставките в Доказателство 20 е прието, че от представените от
жалбоподателя доказателства се установявали последващи продажби от датското
дружество GS Malmgren Interiors - VIN DK 33244010 към други датски дружества,
регистрирани за ДДС- Bang&Olufsen Operatioh A/S – VIN DK26035406, New Store
Europe Danmark A/S – VIN DK 19353443, Syncro ApS /Anpartsselskabet AF 25. Juni
2008/ - VIN DK 31575605. Част от тези доставки били транспортирани до различни
държави - членки на ЕС като GS Malmgren Interiors издавало фактури с начислен
ДДС към получателите по тях - другите датски дружества. Тези фактури обаче били
издавани преди да е започнал транспорта от българска територия. Самите стоки
били превозвани от транспортни и спедиторски фирми, ангажирани от българското
дружество, до дестинации и адреси, посочени от GS Malmgren Interiors и
получавани от различни лица с адреси в различни държави в ЕС. Транспортът бил
префактуриран от българското дружество на
GS Malmgren Interiors, което го префактурирало на следващите получатели.
Посочва се,
че в справка –Доказателство № 20 ( л.301-302 от адм.пр., том 2), са включени
само фактурите по извършения от жалбоподателя превоз на стоките по доставките
към други държави-членки на ЕС, различни от Дания. Направен е изводът, че има
две последователни доставки на едни и същи стоки, които са предмет на един
единствен вътреобщностен превоз. Понеже този превоз можел да бъде отнесен само
към едната от двете доставки, следвало да се определи коя от двете доставки ще
е освободена от ДДС по силата на член 138, §1 от Директива 2006/112/ЕО на
Съвета на ЕС от 28 ноември 2006 година.
Справката-
доказателство 20 съдържала информацията за датата на опаковъчните листи и
датата на натоварване на стоката. След сравняване на така вписаните данни от
фактурите се установявало, че датата на опаковъчния лист и датата на
натоварване на стоката в повечето случаи били след датата на фактурата, с която
датското дружество препродавало стоката на втория купувач.
За
определянето коя от двете доставки ще е освободена от ДДС е извършена преценка към кой момент е станало второто
прехвърляне на правото на разпореждане със стоката като собственик в полза на
следващия купувач и са анализирани доставките, при които транспортът е започнал
след втората доставка. Прието е, че ако второто прехвърляне, а именно втората
доставка, е станала преди извършването на вътреобщностния превоз, то последният
вече не би следвало да се отнася към първата доставка, в полза на първото
придобиващо лице.
От
представените документи (Доказателство № 20) било видно, че транспортът започвал след
втората доставка и бил за сметка на датското дружество и затова само втората
доставка следвало да се квалифицира като вътреобщностна и евентуално да се
приеме за освободена по чл.138, § 1 от Директивата за ДДС.
Като
основание за този извод в ревизионният акт и решението на директора, с което
той е потвърден частично, е цитирано Решение на Съда на ЕС от 26 юли 2017 г. по
дело С-386/2016 Toridas UAB, постановено по преюдициално запитване на Окръжен
административен съд –Вилнюс, Литва относно прилагането на чл.138, § 1 от
Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28 ноември 2006, както и други решения на
СЕС.
По тези
съображения ревизиращите органи, изготвили РА приемат, че жалбоподателят не
доказва осъществяването на вътрешнообщностни доставки, тъй като стоките били
изпращани от територията на Република България по нареждане на техния получател
в различни държави-членки на ЕС, но не в Дания (държавата на получателя).
Затова и не била изпълнена разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗДДС. В тази връзка е
прието, че доставките, извършени от жалбоподателя през процесния период, до
държави-членки на ЕС, различни от Дания, не са освободени от ДДС и не е
следвало да бъдат квалифицирани като облагаеми с нулева ставка по силата на чл.53,
ал.1 от ЗДДС. В резултат от това и на осн.чл.17, ал.2 и чл.82, ал.1 от ЗДДС с
РА на българското дружество - производител на стоките са начислени допълнителни
задължения за ДДС по фактурите, издадени на GS Malmgren Interiors – Дания,
подробно описани на стр.31 и стр.32 от Ревизионния доклад, в посочените по-горе
периоди и размери.
·
Решението на директора на Дирекция „ОДОП“
При
оспорването по административен ред директорът на Дирекция ОДОП е възприел тези
констатации и правни изводи по отношение на задълженията за ДДС с изключение на
доставките по фактури от 16.12.2011 г. и 07.04.2012 г. В мотивите на решението е прието, че за тези
две доставки няма доказателства за разпореждане със стоките от първия получател
преди датите на извършване на първите доставки. Датите на вторите фактури били
след датите на изготвяне на опаковъчните листи и на международните
товарителници. Прието е, че последващото разпореждане със стоките от датското
дружество било осъществено след изпращането и превозването на стоките. По тези
съображения РА е отменен в тази част и е
потвърден в останалата.
ІV.2. Доказателства, събрани в хода на съдебното
производство
Всички
събрани в хода на съдебното производство доказателства – гласни и допълнителни писмени
такива, касаещи начина осъществяване на доставките между българското дружество-жалбоподател
и датското дружество GS Malmgren Interiors, не установяват нещо различно от
установеното в ревизионното производство.
·
Обяснения на управителя на „Джи Ес Малмгрен Интериърс“
ООД
В съдебното заседание от 15.07.2019 г. ( л. 98
и сл. от делото) управителят на дружеството-жалбоподател, г-н Г.Г., дава
следните обяснения: Дружеството-производител
на мебели е продавало на GS Malmgren Interiors – Дания, а датското
дружество префактурирало стоките на друго датско дружество –Bang&Olufsen, в повечето случаи. Стоките се доставяли на посочено от
Bang&Olufsen на GS Malmgren Interiors
място. Българското дружество получавало информация за местоназначението на
стоката само от GS Malmgren Interiors. Транспортът бил само един и бил организиран
от българското дружеството-жалбоподател, което носело отговорност за всичко.
Обясненията,
дадени от г-н Г.Г., съответстват на писмените му обяснения в ревизионното
производство.
·
Свидетелски показания на г-н К.М.– управител на GS
Malmgren Interiors -Дания
В съдебното заседание от 15.07.2019 г. като
свидетел бе разпитан и управителят на датското дружество GS Malmgren Interiors ( прекратено към настоящия момент).
Управителят, г-н Клаус Малмгрен, ползва предишното наименование на
дружеството-жалбоподател и потвърждава твърденията на неговия управител, г-н Г.Г.,
по отношение начина за уговаряне на сделките и транспортирането на стоките до
крайните клиенти, които били клиентите на Bang&Olufsen и другите датски
дружества и се намирали на адреси в различни държави на ЕС. Според показанията
на свидетеля, произведените от „Г. и синове“ стоки се предавали за транспорт от
българското дружество, което организирало транспорта на свой риск и за своя
сметка, съобразно споразумението с транспортна компания. Местоназначението на
стоката се определяло от заявеното от клиентите на датското дружество, други
датски дружества, като г-н Малмгрен уведомявал за това българското дружество.
Всички транспортни разходи се заплащали от българското дружество, което изцяло
носело отговорност при превоза на стоките в зависимост от споразумението си с
транспортната компания. Свидетелят твърди, че винаги е плащал 25 % ДДС, защото
е продавал стоките на датски компании в Дания. Обяснява, че при издаването на
фактурата начислявал ДДС, което в Дания е 25 %. Заявява също, че всички стоки е
препродавал на датски компании и във всички фактури е включвал ДДС. Основен
негов купувач е била световно известната голяма датска компания
Bang&Olufsen. Фактурите от „Г. и синове“ получавал по имейл и веднага същия
ден съставял следващата фактура към своя клиент (датска компания), в която
начислявал ДДС и я изпращал. Твърди, че не било възможно датската данъчна
администрация да не забележи евентуален дисбаланс в счетоводството му, тъй като
сделките били наблюдавани, а също и проверявани от наета от него счетоводна
компания, одобрена да извършва дейност от датските власти ( работеща със син
печат). Свидетелят твърди, че по датското законодателство всички документи се
пазят 5 години като след този период не било възможно да се снабди с документи,
които е предоставил на данъчните власти, понеже всичко се извършвало електронно
и нямало хартиени копия.
Съдът
кредитира свидетелските показания като обективни, достоверни и дадени
добросъвестно, вкл. и в частта им, в която се твърди, че при продажбата на
стоките в Дания GS Malmgren Interiors е начислявало ДДС 25 % във фактурите,
които издава на своите клиенти. Този факт е установен и в ревизионното
производство, в което са направени констатации, че в представените фактури,
издадени от датското дружество към неговите клиенти, има начислен ДДС 25 %.
·
Съдебно-счетоводна експертиза
По делото
бе допусната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Е.Й..
Видно от заключението, не установява различен механизъм за осъществяване на
доставките.
Вещото лице
дава заключение, че по всички инвойс-фактури издател е жалбоподателя, а
получател е датското дружество GS Malmgren Interiors В т.4 от заключението вещото
лице е описало всички фактури, по втората доставка, които са издадени преди
започването на вътреобщностния транспорт. Видно е, че всички те са издавани
през периода на м.септември, октомври, ноември, декември 2012 г.
Заключението
не бе оспорено от страните и съдът го приема като обосновано.
ІV.3. Фактически изводи на съда
След
преценка и анализ на събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства
и предвид заключението на вещото лице, съдът приема за установено следното:
През
процесния период 01.09.2012 - 31.12.2012 г., дружествотожалбоподател е
продавало мебели на GS Malmgren Interiors – Дания, изработени по поръчка на
купувача-получател. GS Malmgren Interiors –
Дания е регистрирано за целите на ДДС в Дания през този период. За продажбите
жалбоподателят издавал фактури на получателя без да начислява ДДС, тъй като е
определял доставките като освободени на основание чл.53, ал.1 от ДДС. Веднага
след получаване на фактурите по имейл, управителят на датското дружество, г-н
Мламгрен, препродавал мебелите на други датски дружества, също регистрирани за
целите на ДДС в Дания. По всички доставки от GS Malmgren Interiors са били
съставени фактури на получателите на стоките – дружества в Дания
Bang&Olufsen Operatioh A/S – VIN DK26035406, New Store Europe Danmark A/S –
VIN DK 19353443, Syncro ApS /Anpartsselskabet AF 25. Juni 2008/ - VIN DK
31575605. В издадените към вторите
купувачи фактури датското дружество GS Malmgren Interiors – Дания начислявало
25 % ДДС. След получаване на фактурите датските дружества-втори купувачи
препродавали закупените от GS Malmgren Interiors – Дания мебели на други лица
на територията на различни държави от ЕС. За имената и адресите на своите
клиенти датските дружества (втори
купувачи) уведомявали първия купувач, GS Malmgren Interiors – Дания, който от
своя страна предоставял данните за крайните купувачи на дружеството-жалбоподател.
Последното било ангажирано да изпрати стоките на лица и адреси на територията
на ЕС, посочени от търговския му партньор, GS Malmgren Interiors. Така по този начин за гореописаните
доставки/продажби бил извършван един единствен вътреобщностен превоз, който
започвал от територията на РБългария - производствената база на
дружеството-жалбоподател в гр.Добрич и завършвал на мястото, посочено от GS Malmgren
Interiors – Дания. Транспортирането на стоките се организирало изцяло от
жалбоподателя, който сключвал договор с транспорта фирма, застраховал товара и
т.н. В транспортните документи жалбоподателят посочвал адресите и имената на
крайните потребители, до които следва да се доставят стоките.
Съдът приема за необосновано и недоказано
твърдението в ревизионнния акт, че датското дружество, макар и да начислявало
25 % ДДС, не декларирало ДДС пред
датските данъчни власти, тъй като липсват изрични доказателства в този смисъл.
По делото се установи, че поради изтекла давност по датското законодателство,
подобни доказателства не могат да бъдат представени. А писмото, на което се
позовават ревизионните органи, цитирано в Ревизионния доклад ( стр.343, том 2),
с което наетия от GS Malmgren Interiors – Дания държавен одитор уверява
данъчната администрация, че пропускът ще бъде изправен, доказва по-скоро, че
липсващия отчет за ДДС за четвъртото тримесечие на 2012 г. и съответните
декларации са били подадени, отколкото обратното.
ІV.4. Правни изводи на съда
Спорът е
освободени ли са от заплащане на ДДС процесните доставките на жалбоподателя към
GS Malmgren Interiors, при положение, че стоките по тях не са превозвани до GS Malmgren Interiors в Дания, а в изпълнение
на сделки по препродажбата на стоките на други датски дружества по нареждане на
GS Malmgren Interiors жалбоподателят е организирал превоза на същите стоки до
клиенти на адреси на територията на различни държави от ЕС. Могат ли тези първи
доставки да се квалифицират като вътреобщностни.
Съдът намира, че жалбоподателят правилно и
законосъобразно е квалифицирал доставките на произведените от него стоки, които
е извършил към GS Malmgren Interiors, като вътреобщности доставки, тъй като са
изпълнени условията на чл.7, ал.1 от ЗДДС, транпониран от член 138, § 1 на
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност, наричана Директивата за ДДС.
·
Може ли процесните доставки да се определят като доставки
на услуги
Съдът не споделя становището на
жалбоподателя, че въпросните доставки следвало да се третират като доставки на
услуги, тъй като самият той в издадените от него фактури към датското дружество
получател е определил, че доставя стоки, освободени от облагане по силата на
чл.53, ал.1 от ЗДДС. От уговорения между жалбоподателя и търговския му партньор
механизъм за осъществяване на доставките е видно, че водеща цел е доставката на
стоки, за да може получателят по доставката да придобие правото да се разпореди
с тези стоки като собствени.
·
Може ли процесните доставки да се определят като
тристранна операция по чл.15 от ЗДДС
Съдът намира също, че процесните
доставки не могат да се определят като тристранна операция по см. на чл.15 от ЗДДС, тъй като не покриват всички белези на тези операции. Целта на тристранната операция по см. на чл.15 от ЗДДС е
посредникът да бъде освободен от заплащане на ДДС. По делото се установи, че
при получаването на доставките (без физическото приемане на стоките) датското
дружество GS Malmgren Interiors е начислявало ДДС при своите доставки към
другите дружества. То е действало като получател
на стоки по вътрешнообщностно придобиване, а не като посредник.
·
От значение ли е за чия сметка е транспортът – спорен по
делото въпрос
Без значение за квалифицирането на доставката
като ВОД е обстоятелството за чия сметка е транспортът на стоката – за сметка
на доставчика – жалбоподател или за сметка на получателя – датско дружество,
тъй като легалната дефиниция на понятието „доставка“ по чл.7, ал.1 от ЗДДС
допуска транспортът да е от или за сметка на доставчика или на получателя.
·
Решението на СЕС
В ревизионното производство е извършено
позоваване на Решение на Съда на ЕС от 26 юли 2017 г. по дело С-386/2016 Toridas UAB, постановено по преюдициално
запитване на Окръжен административен съд –Вилнюс, Литва относно прилагането на
чл.138, § 1 от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28 ноември 2006, както и
други решения на СЕС.
В своята практика Съда на Европейския съюз
(СЕС) признава директния ефект на някои норми на Директивата за ДДС, като
същата е задължителна за националните органи и съдилища, с оглед правомощието
на Съда да дава задължително тълкуване на относимите текстове на първичното и
вторичното право на Съюза. Такава разпоредба с директен ефект е чл. 138,
параграф 1 от Директивата, в която са определени условията, на които трябва да
отговаря вътрешнообщностната доставка (ВОД), за да бъде обложена с нулева
ставка ДДС. Съдържанието на разпоредбата напълно кореспондира с това на чл. 7,
ал.1 от ЗДДС, според която (в приложимата му редакция към процесния период),
ВОД на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на
доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията
на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е
данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за
целите на ДДС в друга държава членка.
Диспозитивът
на решението по дело С-386/2016 Toridas
UAB гласи следното: “Член 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва
да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по главното производство
доставката на стоки, извършена от установено в една държава членка
данъчнозадължено лице, не е освободена от данък върху добавената стойност по
силата на тази разпоредба, когато, преди да сключи тази сделка за доставка,
купувачът, регистриран за целите на данъка върху добавената стойност във втора
държава членка, уведомява доставчика, че стоките ще бъдат незабавно
препродадени на установено в трета държава членка данъчнозадължено лице, преди
да ги изнесе от първата държава членка и да ги превози до това трето
данъчнозадължено лице, ако тази втора доставка действително е извършена и
стоките след това са превозени от първата държава членка до държавата членка на
третото данъчнозадължено лице. Регистрацията на първия купувач за целите на
данъка върху добавената стойност в държава членка, различна от тази по мястото
на първата доставка на съответните стоки или от тази по мястото, където същите
са окончателно придобити, не е критерий за квалифицирането на дадена сделка
като вътреобщностна, нито сам по себе си е достатъчно доказателство за това, че
дадена сделка е вътреобщностна.“
Даденото тълкувание на чл.138, ал.1 от
Директива за ДДС от СЕС се инкорпорира в самата норма и е задължително не само
за запитващата юрисдикция, а за всички такива на територията на ЕС, но при
условие, че обстоятелствата по конкретния казус са идентични, подобни или
сходни с тези, въз основа на които СЕС е постановил решението си по делото Toridas UAB, С-386/2016. За да се приложи даденото задължително
тълкувание, следва да се установи, дали фактите между двата казуса се припокриват.
При тази преценка настоящият състав на
съда не установява идентичност на обстоятелствата по делото Toridas UAB с тези
по настоящото дело. Единственото
сходство е, че и в двата случая има няколко последователни доставки, предмет на
един единствен вътреобщностен превоз и следва да се определи към коя доставка
да се отнесе превозът, за да се определи коя от доставките ще е освободена от
облагане, според практиката на СЕС.
·
Разлики между фактите по делото Toridas UAB и настоящото
дело
По казуса Toridas UAB също, както в
настоящия случай е установено, че в деня, в който получателят на стоките ги
придобива от доставчика ги препродава на други купувачи. Първата разликата
между двата казуса е, че при Toridas UAB другите купувачи са установени и
регистрирани за целите на ДДС в различни държави-членки на ЕС, а в настоящия
случай купувачите на получателя GS Malmgren Interiors -Дания, са установени и
регистрирани за целите на ДДС в Дания,т.е. в държавата на първия купувач и затова
за сделката между тях се начислява ДДС, тя не се счита за освободена от
облагане.
Втората разлика е, че по делото Toridas
UAB дейността по изнасяне на процесните стоки от територията на едната
държава-членка на територията на втората държава-членка се извършва от
получателя на стоките, а по настоящото дело е безспорно установено, че
дейността по опаковането и транспортирането на стоките, т.е. изнасянето се
извършва от жалбоподателя-доставчик.
Трето, в настоящия случай мястото на
натоварване на стоките е на територията на РБългария, а мястото на разтоварване
е на територията на различни-държави членки от ЕС. Докато при делото Toridas
UAB мястото на натоварване и мястото на доставяне на стоките, в което те
физически се предават на получателя, е все на територията на държавата на
доставчика.
Четвърто, по делото Toridas UAB нито доставчикът, нито първият получател са
начислявали ДДС, тъй като и двете дружества са определяли във фактурите си доставките
за вътреобщностни, освободени от облагане. По настоящото дело само първият
доставчик ( ревизираното дружество-жалбоподател) е определяло доставките като
необлагаеми като ВОД, а получателят, GS
Malmgren Interiors е начислявал ДДС, в размер на 25 % според датското
законодателство, тъй като е препродавал стоките на територията на Дания на
други датски дружества, т.е. сделките са обложени в държавата на първия
получател на стоките, като всеки следващ е начислявал ДДС.
Преценявайки тези конкретни обстоятелства
по настоящия казус съдът намира, че единственият вътреобщностен превоз следва
да се отнесе към първата доставка, тази между българското дружество и неговия
датски партньор.
·
Относно вътреобщностния характер на доставките,
извършвани от жалбоподателя
Съгласно практиката на СЕС ( т. 38 от
решение по С-245/04 EMAG Handel Eder и т. 23 от Решение С-430/09 Euro Tyre Holding BV), макар две
последователни доставки да са предмет на едно единствено движение, те трябва да
се считат за последователни във времето.
Затова становището на ревизионните
органи, че процесните доставки се извършвали едновременно, понеже прехвърлянето
се извършвало на една и съща дата, е неправилно. А евентуален отказ да бъдат освободени от облагане
първите доставки, би довел до двойно данъчно облагане на една и съща
икономическа сделка.
Съгласно
член 14, ал.1 от Директивата за ДДС „доставка на стоки“ означава прехвърлянето
на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Понятието за
доставка включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено
лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като
собственик. В тежест на лицето, което твърди, че извършва вътреобщностни
доставки е да докаже, че извършените от него доставки имат белезите на
освободени доставки.
В
хода на ревизията тези обстоятелства са доказани от ревизираното дружество с
изискуемите доказателства по чл.45 от Правилника за прилагане на ЗДДС. Представени
са изискуемите документи за доставката по т.1 и т.2 на чл.45 от ППЗДДС, към
момента на извършване на сделките. При ревизията са представени фактури (invoice), в които е посочен като
получател GS Malmgren Interiors, а също и неговият идентификационен номер по
ДДС в Дания, под който номер му е извършена и самата доставка. Представени са и
документите, доказващи изпращането и транспортирането на стоките от територията
на страната до територията на друга държава - членка по т.2 на чл.45 от ППЗДДС
– ЧМР, опаковъчни листи, застрахователни полици, установяващи по безспорен
начин факта, че след доставката към GS Malmgren Interiors индивидуализираната в
издадените фактури стока напуска територията на РБългария и се превозва на
територията на друга държава-членка на ЕС.
Според
практиката на СЕС освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо, само
когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на
приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или
транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или
транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата
членка на доставката (решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos
и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 M. G. K.) СЕС приема също, че за да е налице доставка
на стока не е необходимо лицето, на което се прехвърля стоката, да я държи
физически, да е превозена до него, физически да е получена от него. Достатъчно
е съответната сделка да даде право на получателя да се разпорежда фактически с
доставената стока.
Извършвайки преценка на конкретно
установените факти по делото, съдът приема, че първата доставка, извършена от
жалбоподателя към „Джи Ес Малмрген Интериъс“ ООД е вътреобщностната доставка,
защото тя е дала право на датското дружество да се разпореди фактически със стоката
като собственик, поради което последното е препродало стоките без да е било
необходимо физически да ги получи.
Колкото до това, че стоките не са фактически
превозени до първия получател, а до клиенти на неговите клиенти, то това е формално
обстоятелство, което не може да обоснове отказ първите доставки , тези
извършвани от жалбоподателя, да се квалифицират като освободени от облагане.
Всъщност ответникът е приел за
вътреобщностни доставки, тези по фактури № 1052/16.12.2011 и № *********/07.04.2012,
които също не са превозени физически до GS Malmgren Interiors, а до клиенти на
негови клиенти в различни държави на ЕС (стр.9 от решението на директора на
Дирекция „ОДОП“, л.12), само на формалното основание, че датите на вторите
фактури (фактурите, издадени от GS Malmgren Interiors към другите датски
дружества) били след датите, на които стоките били опаковани и транспортирани.
И понеже за останалите сделки по първите фактури, описани в Доказателство 20,
датите на вторите фактури били преди датите на опаковъчните листи и на
изпращането на стоките, не следвало доставките, извършвани от жалбоподателя, да
се приемат за вътреобщностни.
Този извод не намира опора в закона, а е
основан изцяло на решението на СЕС по преюдициалното запитване, подробно
обсъдено по-горе, без да се държи сметка, че то е постановено при друга
фактическа обстановка, напълно различна от установената по настоящото дело. В настоящия случай няма никакво основание единствения
вътреобщностен превоз да се отнесе към втората доставка, тъй като тя се
извършва на територията на Дания между две регистрирани за целите на ДДС
дружества като при доставката между тях се начислява ДДС.
Затова
съдът намира, че съображенията на административния орган да не признае,
извършваните през м. септември, октомври, ноември и декември 2012 г., доставки
на стоки от жалбоподателя за вътреобщностни и освободени от облагане, е
неправилен и несъобразен с материалния закон.
Не се установява данъчна измама, тъй
като ревизионните органи не доказват такава, нито предполагат наличие на
механизъм, от който да става ясно кое лице от веригата доставки до крайния
потребител, би се облагодетелствало. От друга страна от данните по делото
категорично опровергават евентуално съмнение, че жалбоподателят се е облагодетелствал
при този механизъм на доставки.
В
резултат от горното съдът счита, че жалбата е основателна в частта за
установените допълнителни задължения за ДДС и ревизионният акт следва да се
отмени тази част.
V. По
отношение установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО: 98,15 лева
лихва за 2011 г. и за 2012 г. 584,33 лева главница и 533,32 лева лихва
1.От
фактическа страна:
В
ревизионното производство е прието, че през ревизирания период по ЗКПО 2011 -
2012 г. “ДЖИ ЕС МАЛМГРЕН ИНТЕРИЪРС“ ООД е отчело счетоводни и данъчни
амортизации в размер на 5 843,28 лева за две еднофамилни жилищни сгради –
Сграда G 28 и Сграда G 29, закупени през 2008 г. в нарушение на чл.58, ал.1 и чл.59, ал.1 и ал.2 от ЗКПО. През отчетната 2011 г. дружеството не било начислявало и декларирало в
ГДД данъчни амортизации за процесните
сгради, а само счетоводни амортизации. Това се установявало от представения при
ревизията данъчен и счетоводен амортизационен план. През 2012 г. обаче били начислени и данъчни, и
счетоводни амортизации съответно в размер на
2941 и 2902,28 лева.
Според дадените от управителя на
дружеството писмени обяснения в ревизионното производство сградите са придобити
с нотариален акт № 119 от 18.12.2008 г., том ХІ, рег.№ 08124, дело № 1597/2008 г.
чрез покупко-продажба от „Лайтхаус Ризорт“ АД на етап „груб строеж“. Сградите
били завършени след извършване на довършителни работи, за което жалбоподателят
наел друго дружество. За извършването на довършителите работи била издадена
фактура на 17.11.2010 г. Намерението на жабоподателя било да продаде сградите, но
същото не се осъществило поради неблагоприятни икономически условия на пазара -
липса на търсене, срив на цените и т.н. По същите причини сградите не били
отдадени и под наем, затова и не били отчитани нито приходи от наем, нито
експлоатационни разходи – ел.енергия, вода.
2. Правни изводи в ревизионното производство
Ревизионните органи са приели, че за
тези две сгради не били представени доказателства, че те като активи се държат
за целите на доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем или за
административни цели. Направени са изводи, че процесните две сгради не са
въведени в експлоатация и затова не са налице предвидените в чл.58, ал.1 от ЗКПО
условия за тях да се начисляват данъчни амортизации. В представения данъчен
амортизационен план неправилно жалбоподателят въвел като дата на въвеждане в
експлоатация датата 18.12.2008 г., на която всъщност придобил сградите и която
не е свързана с тяхното въвеждане в експлоатация. Начисляването на данъчни
амортизации било и в нарушение на чл.59, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, тъй като активът
(двете сгради) не се ползвал и не носел икономическа изгода. Затова с отчетения
размер на данъчните амортизации от 5 843,28 лева неправомерно бил намален
данъчният резултат на дружеството за 2012 г.
В резултат на горното при ревизията
е признат по-малък размер на годишни данъчни амортизации за 2012 г. съответно и
по-малко намаление на финансовия резултат за 2012 г. Преизчислен е дължимият
ЗКПО за 2011 г. и 2012 г. въз основа на признатите годишни данъчни амортизации
от 75 490,66 лева и са установени допълнителните задължения по ЗКПО за
довнасяне от 98,15 лева лихва за 2011 г. и 584,33 лева главница и 533,32 лева
лихва за 2012 г.
3.
Възражения на жалбоподателя
В жалбата по административен ред и в
настоящата жалба не са посочени конкретни основания за незаконосъобразност. В
писмени бележки по делото процесуалният представител на жалбоподателя счита, че
незаконосъобразно са начислени допълнителни задължения за корпоративен данък,
понеже имало основание за отчитане на данъчни амортизации. Тези основания
обосновава с намерението на дружеството да реализира на пазар на недвижими
имоти процесните активи чрез продажба или отдаване под наем. Намеренията не
били реализирани, поради влошаване на икономическите условия.
4. Фактически и правни изводи на съда
По делото не се представят
доказателства, от които да се установи, че процесните две сгради през 2011 г. и
2012 г. са въведени в експлоатация по см. на чл.58, ал.1 от ЗКПО. Според чл. 58, ал. 1 от ЗКПО начисляването на данъчна
амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив
е въведен в експлоатация или от началото на следващия месец. Второто изречение
на тази алинея изисква датата на въвеждане в експлоатация да е документално
обоснована. Според ал. 2, когато в нормативен акт е предвиден ред за въвеждане
в експлоатация, въвеждането в експлоатация на актива не може да бъде по-рано от
установеното в нормативния акт.
Начисляването на данъчни амортизации на дълготрайни активи е свързано с
икономическата изгода от тях, какъвто е смисълът на т.1 б.”г” и т.6.2 от Национален
счетоводен стандарт /СС/ 4 „Отчитане на амортизациите”,В сила от 01.01.2005 г.,
приет с ПМС № 46 от 21.03.2005 г., обн. ДВ. бр.30 от 7 април 2005г., изм. и
доп. ДВ. бр.86 от 26 октомври 2007г.
Затова в практиката отдавна е прието, че
начисляването на разхода за амортизация започва и е свързано с момента, от
който активът започва да носи икономическа изгода. Този смисъл се влага в
чл.58, ал.1 от ЗКПО относно понятието „въвеждане в експлоатация“ ( Решение на
ВАС по адм.д. № 3258/2014 г.) Щом имотът не носи икономическа изгода, не се
ползва през съответната данъчна година, начисляването на данъчна амортизация за
него ще е неправомерно. Начислената счетоводна амортизация за недвижимия имот
не е призната за данъчни цели на
основание на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО и следователно няма да окаже никакво влияние
на данъчния резултат. За данъчни цели се признава само данъчната амортизация
(чл. 54, ал. 1 от ЗКПО).
По
тези съображения съдът намира ревизионният акт в частта му, с която са
установени допълнителни задължения за корпоративен данък за правилен и
законосъобразен, а жалбата за неоснователна.
VІ. Разноски
И двете страни претендират присъждане на
разноски.
Жалбоподателят претендира по представен в
последното съдебно заседание списък разноски за държавна такса от 50 лева,
внесена с преводно нареждане, л.21, за депозит и възнаграждение за преводач от
80 лева, на л.40, първоначален депозит за съдебна експертиза от 400 лева, л.108
и доплащане за възнаграждението на вещото лице от 1200 лева, л.176 или общо
разноски от 1730 лева. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 4650,84 лева.
Разноски на страните
се дължат съобразно резултата от оспорването, съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК. Неоснователно е искането на процесуалния представител на
ответника да се присъди пълния размер на юрисконсултското възнаграждение на основание
чл.161, ал.3 от ДОПК поради представени в съдебното производство допълнителни
писмени доказателства, непредставени в ревизионното производство. Както е
прието по-горе в пункт ІV.2 от решението, представени в хода на съдебното
производство доказателства – гласни и допълнителни писмени такива, не
установяват нещо различно от установеното в ревизионното производство
Затова
разноските на страните следва да се присъдят съобразно правилото на чл.161, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.8, ал.1,
т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
жалбоподателя се дължат разноски в размер на 1720 лева, съобразно уважената
част от жалбата, а на ответника се дължат разноски в размер на 27 лева,
съобразно отхвърлената част от жалбата.
Така
мотивиран и на основание чл. 160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК, Административен
съд Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-03000817007933-091-001/23.11.2018 г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 404/27.02.2019 г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП, в
частта му, с която са установени допълнителни задължения за ДДС за месеците
септември, октомври, ноември и декември 2012 г. в общ размер на 132 122,82 лева
главница и 78 745,22 лева лихви.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата в останалата част срещу Ревизионен акт №
Р-03000817007933-091-001/23.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с Решение № 404/27.02.2019 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП, в частта му,
с която са установени допълнителни задължения за корпоративен данък
за 2011 и 2012 г. в общ размер на 584,33 главница и 631,47 лихви.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП да
заплати на „ДЖИ ЕС МАЛМГРЕН ИНТЕРИЪРС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Добрич, ул.“Антон Стоянов“ № 2, представлявано от Г.П.Г.,
сумата от 1720 (хиляда седемстотин и двадесет) лева, представляваща разноски по
делото за държавна такса, възнаграждение за преводач и възнаграждение за вещо
лице.
ОСЪЖДА „ДЖИ
ЕС МАЛМГРЕН ИНТЕРИЪРС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, ул.“Антон Стоянов“ № 2, представлявано от Г.П.Г., да заплати на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП сумата
от 27 (двадесет и седем) лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд -
Добрич пред Върховен административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
Н.Каменска