РЕШЕНИЕ
№ 1329
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Елена Ил. Калончева
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Гражданско дело №
20215300102059 по описа за 2021 година
Производството е по реда на ЗОДОВ.
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за
обезщетение за вреди от незаконното обвинение на ищцата Т. Й. Р., ЕГН
********** в престъпление, по отношение на което е призната за невинна и
оправдана.
Цената на предявените искове е 70 000 лева-обезщетение за
неимуществени вреди и 1 000 лева-обезщетение за имуществени вреди.
Претендира се законната лихва върху посочените суми, считано от
16.04.2020г.- когато е влязла в сила оправдателната присъда, до
окончателното им изплащане.
Искът е предявен против Прокуратурата на Република България и се
основава на твърденията, че ищцата е била обвинена в престъпление по
чл.212,ал.1,във вр. с чл.26,ал.1 от НК- за това ,че в периода 12.12.2012г.-
18.01.2018г. във военно формирование *****-с. *** *******,при условията на
продължавано престъпление ,чрез използване 57 пъти на документи с невярно
съдържание е получила без правно основание чуждо движимо имущество –
1
компенсационни суми ,полагащи се на живеещите на свободен наем
военнослужещи, собственост на МО ,изплатени й по банков път на основание
заповед на ****** на ВФ в общ размер 7 480,00 лева.
Ищцата твърди,че с присъда по НОХД №88/2018г. на Военен съд
Пловдив била оправдана. Въпреки подадените протести на Прокуратурата,
присъдата влязла в сила на 16.04.2020г. Твърди се, че повдигнатото от
ответника обвинение довело до коренна промяна в начина на живот на
ищцата – спряла да участва във всички художествени и спортни мероприятия
във военното формирование, в което е работила на длъжността „****
******“/Авиобаза – с.*** *******, ограничила социалните контакти,
отслабнала, изпитвала притеснения и страх от неоснователна наказателна
репресия, не можела да спи, постоянно плачела, започнала да посещава
психиатър, който й поставил диагноза „****** *******“ и започнала лечение,
на 19.11.2020г. постъпила с оплаквания в болнично заведение с диагноза
„**** ********“. Ищцата счита, че незаконното обвинение в престъпление се
е отразило негативно на професионалното й развитие, на авторитета на
работното място.
Претърпените неимуществени вреди ищцата ги оценява на стойност
70 000,00 лева и формулира искането тази сума да й бъде присъдена, ведно
със законната лихва за периода от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда, считано от 16.04.2020г. до окончателното изплащане на цялото
задължение.Ищцата претендира и сумата в размер на 1000,00 лева
представляваща обезщетение за имуществени вреди- заплатен адвокатски
хонорар в развилото се наказателно производство, ведно със законната лихва
за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, считано от
16.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответника Прокуратурата на Република България, от чието име е постъпил
писмен отговор в законния срок. Отговорът е подписан и подаден от
прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив, за когото няма спор, че има
правомощия и да представлява ответника, освен да участва в процеса на осн.
10, ал.1 от ЗОДОВ. За това правото на отговор на исковата молба от страна на
ответника следва да се счита за надлежно упражнено.
Ответникът оспорва основателността на изложеното в исковата молба.
2
Твърди,че ангажираните от ищцата доказателства не установят действително
търпени вреди като пряк резултат от воденото срещу нея наказателно
производство, респ. повдигнатото и предявено обвинение, които са основни
елементи от фактическия състав по чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ. Посочва,че
рамките на воденото против ищцата Т. Р. наказателно производство пред три
инстанции, очертават напълно разумен срок, съобразен и с актуалната
европейска съдебна практика ,още повече,че спрямо ищцата не е прилагана
каквато и да било мярка на процесуална принуда. Искането е претенцията
като неоснователна, евентуално като недоказана по размер да бъде
отхвърлена.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните
съдът приема за установено по делото следното:
Приложени са писмени доказателства,установяващи образуването и
движението на нохд № 88 по описа на Военен съд Пловдив за 2018г.,както
следва :
-с постановление от 21.12.2017г. на зам. военно-окръжен прокурор ст.
лейтенант А. е образувано досъдебно производство № 103-Рп/2017г. по описа
на ВОП Пловдив срещу военнослужещ за престъпление по чл. 212,ал.1 пр. 1
във вр. с чл.261ал.1 от НК;
-с постановление от 06.07.2018г. ищцата в настоящото производство е
привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 212,ал.1 във вр. с чл.26
,ал.1 от НК;
- въз основа на обвинителен акт по пр. пр. № 3885/2017г. по описа на ВОП –е
образувано нохд № 88/2018г. по описа на ПВС,с което ищцата е обвинена за
това,че в периода 12.12.2012г.-18.01.2018г. във военно формирование 28000-
с. **** ******,при условията на продължавано престъпление ,чрез използване
57 пъти на документи с невярно съдържание е получила без правно основание
чуждо движимо имущество –компенсационни суми ,полагащи се на
живеещите на свободен наем военнослужещи, собственост на МО ,изплатени
й по банков път на основание заповед на ******* на ВФ в общ размер 7
480,00 лева- чл.212,ал.1,във вр. с чл.26,ал. от НК.
Пред първоинстанционният съд са насрочени седем съдебни
заседания,на които подсъдимата се е явявала лично.
-С Присъда от 18.03.2019г. подсъдимата Т. Р. е призната за невинна и е
3
оправдана по обвинението по чл.212,ал.1,във вр. с чл.26,ал.1 от НК;
-С решение № 25 постановено на 16.09.2019г. по внохд № 19–2019г. по описа
на Военно-апелативен съд присъдата на Военен съд Пловдив е потвърдена.
-въз основа на протест от полковник Б. –прокурор във Военно-апелативна
прокуратура е образувано наказателно дело № 1086/2019г. по описа на ВКС.
С решение №265 постановено на 16.04.2020г. на ВКС е оставено в сила
въззивно решение №25 от 16.09.2019г. по внохд№ 19/2019г. на Военно-
апелативен съд Пловдив.
Събрани са гласни доказателства: показанията на свидетелите А. К. и И.
Р. Свидетелят К. твърди,че воденето срещу ищцата наказателно производство
й е повлияло изключително негативно както в здравословен –
отслабнала,оплаквала се ,че не може да спи, била притеснена, не спортувала и
пр., така и в професионален план- наложило да изпълнява друга трудова
функция. Изложеното се подкрепя и от показанията на свидетеля Р.-син на
ищцата. Този свидетел има преки впечатления и предвид обстоятелството,че
те не се опровергават от останалия доказателствен материал по делото, съдът
ги цени като достоверни. Свидетелят посочи,че от момента в който на ищцата
й е повдигнато обвинение ,тя се е затворила в себе си, прекъснала е връзка с
всичките си познати, не е могла да спи, плачела, изпитвала е силна
тревожност, ходила е на психолог и психиатър, преустановила спортните си
занимания.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, прието по
делото се установява,че в периода 19.11.2020г.- 20.11.2020г. ищцата е приета
на лечение с диагноза „ ***** *******“. Вещото лице посочва,че е възможно
да има причинно-следствена връзка между обвинението на ищцата и
преживеният в резултат на това обвинение психоемоционален стрес и
настъпилия по-късно **** ******.
От заключението на съдебно-психологическата експертиза, прието по
делото се установява,че ищцата е развила психотравма. На ищцата е
установена диагноза : ***** *******, **** ********** ********. Вещо лице
доц. д-р П. Ц. посочва,че ищцата се чувства отпаднала,лабилна, плачлива с
влошен сън и апетит. Липсва й настроение и е в ситуация на социално
отдръпване,трудно се концентрира и с усилия изпълнява задълженията си.
Тъй като демонстрира висока степен на отговорност, се стреми да не допуска
4
грешки в работата си,от които зависи ремонта на военна техника и в някои
случаи и човешки животи,фиксирана е към психотравмата и многократно
повтарящи се негативни спомени. Вещото лице посочва,че са налице
множество психо-суматични симптоми: „сърцебиене, стягане в сърдечната
област, главоболие, косопад, болезнен стягане на челюстите“. Вещото лице
констатира,че ищцата е напрегната, адекватна, контактна, емоционално-
дистимно-тревожна, неустойчива,като повечето симптоми са на депресивно
разсройство. Въпреки,че не може да се констатира,че ищцата е с *********
********** *********, със сигурност вещото лице твърди,че неотработената
психотравма има водещо значение за състоянието й.
От така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав приема,че са изпълнени визираните в нормата на чл. 2, ал. 1, т.3 от
ЗОДОВ предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди
от дейността на нейни правозащитни органи и предявения против
Прокуратурата на Република България иск за обезщетяване на
неимуществени вреди е доказан по своето основание.Съгласно нормата на чл.
4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
Обезщетение се дължи за действително претърпени от ищцата вреди,
при наличието на пряка причинна връзка между тях и незаконното обвинение
за престъпления от общ характер, като размерът се определя по
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Ето защо следва да се обсъдят всички
онези допуснати доказателства, на които страните се позоват за установяване
или опровергаване /с оглед възраженията на ответника/ настъпването на
неимуществените вреди, причинната връзка с обвинението, по което лицето е
било оправдано, както и отнасящите се до интензитета и продължителността
на търпяните негативни последици от увреденото лице.
Няма съмнение, че всяко едно незаконно обвинение носи на обвиненото
лице негативни преживявания - страх от наказанието, притеснения как ще
приключи процеса и чувство за несправедливост, в случай, че е убеден, че е
обвинен без никакво доказателство или ако е бил осъден без достатъчно
доказателства или при допуснати нарушения в хода на наказателното
5
производство. Във всички случаи от момента на привличането й като
обвиняема и предявяване на обвинението на 06.07.2018г. до влизане
в сила на решението на Военен съд Пловдив- 16.04.2020г. ищцата Р. е
търпяла тези вреди, за които не необходимо да се сочат и събират нарочни
доказателства. Става дума за обичайни, предвидими и независещи от някакви
други обстоятелства или особености на психиката и личността на
пострадалия неимуществени вреди, които е логично да настъпят и съдът
приема, че са настъпили като последица от незаконното обвинение за
престъплението, за което се е водело наказателно производство. В
конкретният казус обаче от ангажираните гласни доказателства и
заключението на съдебно- психологичната експертиза се установи по
несъмнен начин ,че ищцата е преживяла болки и страдания , които са по-
големи, по-интензивни ,по- различни от обичайните, които едно лице понася,
в случаите ,когато е незаконно обвинено, и това се дължи на длъжността
,която изпълнява във Военно формирование *****. Вещо лице доц. д-р П. Ц. е
категоричен,че професии ,които изискват завишено отношение към
справедливост, чест,достойнство каквито са военните ,по често изпадат в
състояние на психично прегаряне и се нуждаят от психотерапевтична работа.
Установи се,че състоянието на ищцата се характеризира с тревожност,
волева неустойчивост, особено след като й е взето личното оръжие,
мисловният й поток е сктруктуриран правилно и е фиксиран около
психотравмата,като водещите преживявания са за безизходица,срам и вина
пред близки хора и съседи, въпреки оправдателната присъда.
Настоящият съдебен състав, приема за безспорно установено,че вследствие на
незаконното обвинение здравословното състояние на ищцата се е влошило,в
степен, която препятства ежедневието й.За настъпилите промени в
социалното й функциониране, в начина й и в качеството й на живот и
засягане на честта и достойнството й, в съответствие с критерия за
справедливост съдът намира, че дължимото обезщетение за тяхното
репариране следва да е в размер на 50 000 лева.
Решението на ВКС е влязло в законна сила на 16.04.2020г.,поради което
от следващия ден – 17.04.2020г. ответникът дължи и законната лихва върху
обезщетението, което ще следва да заплати за неимуществените вреди
поради незаконното обвинение на ищцата Т. Р..
6
По-горе бе казано, че справедливия размер на обезщетението според
настоящия състав на съда е 50 000 лева следователно за разликата до 70 000
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен по размер.
Основателен е и искът за сумата в размер на 500,00 лева- обезщетение за
имуществени вреди.Видно от договор за правна защита и съдействие от
14.06.2018г., / стр. 123 от ВДП № 70/2017г./ такива са сторени.
Доказателства,че са сторени разноски за възнаграждение за адвокат в
претендирания размер от още 500,00 лева не се ангажират,поради което
претенцията в тази й част като неоснователна следва да се отхвърли.
По претенцията за разноски:
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ ответникът следва да бъде
осъден да заплати : на ищеца сумата от 20 лева разноски за заплатена по
производството държавна такса и 2.20 лв. разноски за заплатена банкова
такса за превод, а в полза на Окръжен съд – Пловдив сумата от 600,00 лева
бюджетни разноски по допуснатата по делото съдебно психологична
експертиза.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от 2028,57 лв. разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважения иск.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор, ДА ЗАПЛАТИ обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди/
лева на ищцата Т. Й. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр********
******* ** * -адв.П.- ПАК за обвинение в престъпление, по отношение на
което е призната за невинна и оправдана с влязла в законна сила присъда
от 18.03.2019г. по нохд № 88 /2018г. по описа на Военен съд-Пловдив ,ведно
със законната лихва върху размера на присъденото обезщетение,
считано от 17.04.2020г. до окончателното му плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ против Прокуратурата
7
на Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от незаконното обвинение за разликата от 50 000 лева до 70 000 лева,
ведно със законната лихва върху тази разлика,както и искът за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение за
разликата от 500 лева до 1000 лева, ведно със законната лихва върху тази
разлика.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Т. Й. Р., ЕГН **********, със
съдебен адрес : гр.********* ******* * ** -адв.П.- ПАК съдебно-деловодни
разноски в размер на 2050,77 / две хиляди и петдесет и 0,77/ лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Окръжен съд – Пловдив сумата
от 600,00 /шест бюджетни разноски по допуснатите по делото съдебно-
психологична експертиза и съдебно-медицинска експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8