№ 77
гр. София , 29.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Частно наказателно дело
№ 20211800200291 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на К. А. – в качеството му на
Министър на финансите на РБ, с която по реда на чл.243, ал.3 НПК е
оспорено Постановление от 23.04.2021г. на ОП В. за частично прекратяване
на наказателното производство по ДП № 97 / 2012г. г. / пр. пр. № 110/ 212г.
на ОП гр. В./, образувано и водено срещу К. Е. К., за престъпление по чл.
255, ал.3, вр. ал.1,т.2 и т.7, вр.чл.26, ал.1 НК за това, че в периода 14.04.2008г.
– 14.10.2009г. в условията на продължавано престъпление в гр. Р. и гр. В., в
качеството си на собственик и представляващ „Д. к.“ АД –гр. В. избягнал
плащането на данъчни задължения в особено големи размери- като потвърдил
неистина- несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи
покупки в подадени пред ТДД- съответно –гр. Р. и гр. В. месечни справки-
декларации по ЗДДС със съответно посочени входящи номера.
В жалбата на базата на лишени от конкретика оплаквания за непълнота
на доказателствата и незаконосъобразност /неправилна преценка на
събраните доказателства и неправилно приложение на материалния закон/ се
иска отмяната на атакуваното постановление за частично прекратяване и
продължаване на действията по разследването.
Окръжен съд гр. София, като извърши цялостна проверка на
обжалваното постановление, във връзка с направените в жалбата оплаквания
и на базата на приложимите норми от материалния и процесуалния закони,
намира за установено следното :
1
Жалбата, е подадена в срок и е процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав на СОС намери жалбата за неоснователна.
Липсват основанията за нейното уважаване.
В хода на разследването са събрани доказателства за правнозначимите
факти: многобройни писмени доказателства, свидетелски показания,
експертни заключения.
Анализът на доказателствата, по отделно, в тяхната цялост и взаимна
връзка, в съответствие с чл.107,ал.5 НПК, обосновава приемане на следната
фактическа обстановка:
Търговско дружество „Д. к.” ЕООД било регистрирано в Р.нски
окръжен съд по ф,д. №3158/1991 г, С Решение №3282/29.11.95 г. дружеството
било преобразувано в „Д. к.” ЕАД с държавно имущество, С Решение
№2271/20.08,98 г. дружество „Д. к.” ЕАД било преобразувано в „Д. к.” АД,
като бил избран Съвет на директорите,
както и изпълнителен директор М. С.. Последвали множество промени
в Съвета на директорите на дружеството, като били извършвани и смени на
изпълнителните директори. С Решение №2928/15.10.2007 г. отново били
направени промени в състава на Съвета на Директорите, а именно - като
членове били заличени Д. И. И., М. Н. Д., П.к. П. - гр. П., управлявано от Д. С.
А., като били вписани нови членове Д. С. А., К. Е. К. и Н. Б. Д.. Със същото
решение като изпълнителен директор на дружеството била заличена М. Н. Д.
и били вписани Д. С. А. и К. Е. К.. Била вписана и промяна в начина на
представляване на дружеството от изпълнителните директори, а именно — от
„заедно“ на „заедно и поотделно. Основната дейност на дружеството била
производство на тъкани.
Търговско дружество „Д. к.” АД било регистрирано по ЗДДС на
01.04.1994 г.
Въз основа на Заповеди за възлагане на данъчни ревизии били
извършени такава на “Д. к.” АД представлявано от Д. С. А. и К. Е. К., които
2
обхванали периодите 01.09.2007 г. - 30.04.2008 г„01.06.2008 г. -30.04.2009
г. и 01.05.2009 г. - 31.10.2009 г.
По време на ревизиите данъчните органи установили, че търговско
дружество “Д. к.” АД ползвало данъчен кредит по некоректни доставки,
поради което не му признали правото на приспадане на данъчен кредит по
определени фактури за проверяваните данъчни периоди.
Ревизията възложена със Заповед №900452/02.06.2009 г. приключила с
издаване на РД № 900452/23.09.2009 г. и РА № *********/13.11.2009 г„ в
който били определени данъчни задължения за довнясяне в размер на 167
078,77 лв. Ревизионният акт бил връчен на 23.11.2009 г. на упълномощено
лице - С. Й.. С РА № 905659/30.11.2009 г. била извършена поправка на явна
фактическа грешка в РА № *********/13.11.2009 г. Този РА бил връчен на
упълномощено лице - С. Й. на 02.12.2009 г.
Ревизията възложена със Заповед №902729/24.11.2009 г. приключила с
издаване на РД № 902729/16.02.2010 г. и РА № *********/29.07.2010 г., в
който били определени данъчни задължения за довнясяне в размер на
59402,50 лв.
С оглед констатациите от ревизиите и извършена проверка от органите
на МВР било образувано настоящото досъдебно производство.
В хода на разследването била назначена ССчЕ, както и Допълнителна
ССчЕ, които да установят данъчните задължения по ЗДДС на “Д. к.” АД за
ревизираните периоди, а именно - 01.09.2007 г. - 30.04.2008 г„ 01.06.2008 г. -
30.04.2009 г. и 01.05.2009 г. - 31.10.2009 г. При изготвяне на заключенията
вещото лице изследвало детайлно сделките по всяка една непризната фактура
на фирмата, като
били взети под внимание всички събрани писмени доказателства и били
изследвани, както данъчните документи на фирма “Д. к.” АД, така и
документите на фирмите - контрагенти, по чиито сделки данъчните органи
отказали да признаят правото на ползване на данъчен кредит.
3
По фактура с доставчик „И.“ ЕООД с номер - № . г. не било признато
правото на данъчен кредит на “Д. к.” АД. За установяване основанието за
ползване на данъчен кредит по посочената фактура от „Д. к.“ АД на
доставчика била извършена насрещна проверка от данъчните органи, при
която на посочения адрес за кореспонденция не било открито лицето
представляващо дружеството или упълномощено от него лице. Поради това
органа по приходите не могъл да извърши проверка на оригиналните
първични счетоводни документи, за да докаже наличието на реално
извършена сделка. Данъчните органи посочили, че при проверка в
информационният масив на ТД на НАП установили, че „И.“ ЕООД няма
наети по трудов договор лица за периода на извършването на услугите и няма
данни за наети лица по граждански договор, т.е. не са налице документи
доказващи кадровата и материално-техническа обезпеченост на дружеството
за извършване на услугата посочена във фактурата. В описаната фактура за
предмет на сделката било отразено „Извозване на строителни материали на
200 км.“ на стойност 35 000.00 лева и ДДС 7 000.00 лева, като общата
стойност на фактурата възлиза на 42 000.00 лева. Експертизата установила, че
във фактурата е отразено, че плащането е извършено в брой, но не е приложен
касов бон. Установила също, че към фактурата е приложен Протокол за
установяване завършването и за заплащането на натурални видове строителни
и монтажни работи на обща стойност 42000,00 лв., като протокола е без дата
и имена на лицата, които са го подписали. Разпитан по досъдебното
производство управителят на „И. ЕООД П. В.С. заявил, че не познава Д. С. А.
и К. Е. К. - изпълнителни директори на „Д. к.“ АД и никога не е сключвал
сделки с това дружество. Свидетелят С. твърди, че учредил „И.“ ЕООД, за да
изтегли банков кредит и дружеството „Д. к.“ АД не му е познато. Заявил, че
той в качеството си на управител на „И.“ ЕООД не е сключвал сделки с „Д. к.“
АД. Вещото лице посочило, че от приложените по делото документи -
Хронологичен регистър на сметка 401 (доставчици) е видно, че фактурата е
неразплатена, но е осчетоводена. В заключението на ССчЕ е посочено, че не е
осъществено реално разплащане с доставчика „И.“ ЕООД, но задължението
не фигурира във финансовите отчети, като задължение към доставчик, а като
задължение към собственик на „Д. к.“ АД. Поради изложеното експертизата
счела, че не може да се установи наличие на реално извършена доставка по
посочената фактура и приспадането на данъчен кредит от дружеството е
4
неправомерно. Въпреки това описаната фактура била включена в СД по ЗДДС
за данъчен период — месец март 2008 г., която била подадена на
14.04.2008 г. пред ТД на НАП - Р., с което обв. К. К. - представител на
„Д. к.” АД неправомерно ползвал пълен данъчен кредит в размер на 7000,00
лева.
В хода на данъчната ревизия било установено, че „Д. к.“ АД упражнила
право на приспадане на данъчен кредит по фактури с доставчик „М. С.“
ЕООД с номера - № ., №. и № . По изброените фактури данъчните органи
не признали право на данъчен кредит на „Д. к.“ АД. За установяване
основанието за ползване на данъчен кредит по посочените фактури от „Д. к.“
АД на доставчика била извършена насрещна проверка от данъчните органи,
при която на посетения адрес, посочен като адрес за кореспонденция не било
открито лицето представляващо дружеството или упълномощено от него
лице. Поради това органа по приходите не могъл да извърши проверка на
оригиналните първични счетоводни документи, за да докаже наличието на
реално извършена сделка. След издаване на Ревизионния доклад в ТД на НАП
- Р. постъпили документи представени от „М. С.“ ЕООД, а именно копия на
фактури, СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди, договори за наем на
помещение и за изработка, Протоколи за установяване завършването и за
заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи без дати, в
които били описани СМР извършени от „М. С.“ ЕООД, както и 4 бр. фактури
за извършени СМР от предходен доставчик „Б.“ ЕООД. При извършената
проверка в информационните масиви на ТД на НАП данъчните органи
установили, че в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС на „Б.“ ЕООД за
данъчни периоди от м. март до м. ноември 2008 г. били отразени фактури с
различни данъчни основи и ДДС, по които „М. С.“ ЕООД е получател. Освен
това предходния доставчик „Б.“ ЕООД нямал наети по трудов договор лица за
периода на извършването на услугите и нямал кадровата обезпеченост за
извършване на СМР услугите префактурирани впоследствие от „М. С.“
ЕООД на „Д. к.“ АД. По фактура № . „Д. к.“ АД ползвала данъчен кредит по
ДДС за месец април 2008 г. в размер на 5500 лева. В описаната фактура за
предмет на сделката било отразено „Събаряне на стари сгради“ на стойност
5
27500 лева и ДДС 5500 лева, като общата стойност на фактурата възлиза на
33000 лева. Експертизата установила, че във фактурата е отразено, че
плащането е извършено в брой, но не бил приложен касов бон. От
счетоводните записвания не можело да се установи, как точно е осчетоводена
конкретната фактура. Освен това към нея нямало приложени никакви други
документи. По фактура №. бил ползван данъчен кредит в размер на 3000 лева.
За предмет на сделката било отразено “Събаряне на стари сгради“ на
стойност 15000 лева и ДДС 3000 лева, като общата стойност на фактурата
възлиза на 18000 лева. Отново било отразено, че плащането е извършено в
брой без да е приложен касов бон. Към фактурата бил приложен Протокол за
установяване завършването и за заплащането на натурални видове
строително и монтажни работи на обща стойност с ДДС 51000 лева, като
протокола е без дата и имена на лицата които са го подписали. По фактура №.
бил ползван данъчен кредит в размер на 2000 лева. За предмет на сделката
било отразено “Транспорт - извозване на строителни материали“ на стойност
10000 лева и ДДС 2000 лева, като общата стойност на фактурата възлиза на
12000 лева. Във фактурата било отразено, че плащането е извършено в брой,'
но не е приложен касов бон. Експертизата установила, че към фактурата бил
приложен Протокол за установяване завършването и за заплащането на
натурални видове строително монтажни работи на стойност 12000 лева и
Протокол за установяване завършването и за заплащането на натурални
видове строително монтажни работи на стойност 27600 лева, като и двата
протокола са без дата и без имена на лицата които са ги подписали. Бил
приложен и договор за изработка от 21.01.2008г., като за възложителя „Д.
к.“АД договора бил подписан от името на К. К., а за изпълнителя „М. С.“
ЕООД бил подписан от името на Я. А.. Описаните фактури били подписани
от името на К. К. - за клиента „Д. к.“ АД. Разпитан по досъдебното
производство управителя на „М. С.“ ЕООД Я. М. А. заявил, че не познава Д.
С. А. и К. Е. К. - изпълнителни директори на „Д. к.“ АД и не е имал
взаимоотношения с това дружество. Свидетелят А. твърди, че учредил
дружество, чието име не помни, за да изтегли банков кредит. Твърди, че
никога не е извършвал търговска дейност с фирмата “М. С.“ ЕООД. Поради
изложеното експертизата счела, че посочените сделки са недоказани и за тях
не следва да се приспада данъчен кредит по ДДС. Въпреки това описаните
фактури били включени в СД по ЗДДС за данъчен период - месец април
6
2008г„ която била подадена на 14.05.2008г. пред ТД на НАП - Р.. Предвид
изложеното обв. К. К. - изпълнителен директор на „Д. к.“ АД неправомерно
ползвал пълен данъчен кредит в размер на 10500 лева.
В хода на данъчната ревизия било установено, че „Д. к.“ АД упражнила
право на приспадане на данъчен кредит по фактури с доставчик „М. С.“
ЕООД с номера - № . №. № . и № . По изброените фактури данъчните
органи не признали право на данъчен кредит на „Д. к.“ ЕООД. По фактура № .
„Д. к.“ АД ползвала данъчен кредит по ДДС за месец август 2008г. в размер
на 4692 лева. В описаната фактура за предмет на сделката било отразено
„Разрушаване на стари сгради“ на стойност 23460 лева и ДДС 4692 лева, като
общата стойност на фактурата възлиза на 28152 лева. Експертизата
установила, че във фактурата е отразено, че плащането е извършено в брой,
но не бил приложен касов бон. Към фактурата не били приложени други
документи. По фактура №. бил ползван данъчен кредит в размер на 5028 лева.
За предмет на сделката било отразено “Разрушаване на стари сгради“ на
стойност 25140 лева и ДДС 5028 лева, като общата стойност на фактурата
възлиза на 30168 лева. Отново било отразено, че плащането е извършено в
брой без да е приложен касов бон. Към фактурата бил приложен Протокол за
установяване завършването и за заплащането на натурални видове строителни
и монтажни работи на обща стойност с ДДС 58320 лева, като протокола е без
дата и имена на лицата, които са го подписали. По фактура №. бил ползван
данъчен кредит в размер на 5852 лева. За предмет на сделката било отразено
“Изхвърляне на строителни отпадъци“ на стойност 29260 лева и ДДС 5852
лева, като общата стойност на фактурата възлиза на 35112 лева. Във
фактурата било отразено, че плащането е извършено в брои, но не бил
приложен касов бон. Към фактурата не били приложени други документи. По
фактура № . за предмет на сделката било отразено “Изхвърляне на строителни
отпадъци“ на стойност 21340 лева и ДДС 4268 лева, като общата стойност на
фактурата възлиза на 25608 лева. Във фактурата било отразено, че плащането
е извършено в брой, като не бил приложен касов бон. Към фактурата бил
приложен Протокол за установяване завършването и за заплащането на
натурални видове строително монтажни работи на обща стойност с ДДС
60720 лева, като протокола е без дата и без имена на лицата, които са го
подписали. Бил приложен и Договор за изработка от дата 04.08.2008г.,
7
подписан от името на К. К. за възложител и името на Я. А. за изпълнител.
Вещото лице посочило, че от приложените по делото документи -
Хронологичен регистър на сметка 401 (доставчици) е видно, че фактурите са
не разплатени. Посочено е, че не е осъществено реално разплащане по всички
описани фактури на доставчика „М. С.“ ЕООД, но задължението не фигурира
във финансовите отчети като задължение към доставчик, а като задължение
към собственик на „Д. к.“ АД. Описаните фактури били подписани за клиента
„Д. к.“АД от името на К. К.. Разпитан по досъдебното производство
управителя на „М. С.“ ЕООД Я. М. А. заявил, че не познава Д. С. А. и К. Е. К.
- изпълнителни директори на „Д. к.“ АД и не е имал взаимоотношения с това
дружество. Свидетелят А. твърди, че учредил дружество, чието име не помни,
за да изтегли банков кредит. Твърди, че никога не е извършвал търговска
дейност с фирмата“М. С.“ ЕООД. Поради изложеното експертизата счела, че
посочените сделки са недоказани и за тях не следва да се приспада данъчен
кредит по ДДС. Въпреки това описаните фактури били включени в СД по
ЗДДС за данъчен период - месец август 2008г., която била подадена на
11,09.2008г. пред ТД на НАП - Р.. Предвид изложеното обв. К. К. -
изпълнителен директор на „Д. к.“ АД неправомерно ползвал пълен данъчен
кредит в размер на 19840 лева.
В хода на данъчната ревизия било установено, че „Д. к.“ АД упражнила
право на приспадане на данъчен кредит по фактури с доставчик „С.“ ЕООД с
номера - № . и №. По изброените фактури данъчните органи не признали
право на данъчен кредит на „Д. к.“ АД. За установяване основанието за
ползване на данъчен кредит по посочените фактури от „Д. к.“ АД на
доставчика била извършена насрещна проверка от данъчните органи, при
която на посетения адрес, посочен като адрес за кореспонденция не било
открито лицето представляващо дружеството или упълномощено от него
лице. Поради това органа по приходите не могъл да извърши проверка на
оригиналните първични счетоводни документи, за да докаже наличието на
реално извършена сделка. След издаване на Ревизионния доклад в ТД на НАП
- Р. постъпили документи представени от „С.“ ЕООД без подпис на управител
или упълномощено лице, а именно копия на фактури, СД по ЗДДС за данъчен
период м.08.2008 г., Дневници за продажби за данъчен период м.08.2008 г.,
договор за наем от 05.01.2007 г., договор за извършване на СМР от 14.07.2008
8
г, Протоколи за установяване завършването и за заплащането на натурални
видове строителни и монтажни работи без дати, в които били описани СМР
извършени от „С.“ ЕООД и „М. С.“ ЕООД и справки по хронология за сметки
703 и 4532 за м.08.2008 г. Не били представени документи доказващи
кадровата и материално-техническа обезпеченост на „С.“ ЕООД да извърши
СМР услугите посочени в сключения договор с „Д. к.“ АД- По фактура № .
„Д. к.“ АД ползвала данъчен кредит по ДДС за месец август 2008г. в размер
на 6102,50 лева. В описаната фактура предмет на сделката било отразено
„СМР“ на стойност 30512,50 лева и ДДС 6102,50 лева, като общата стойност
на фактурата възлиза на 36615 лева. Експертизата установила, че във
фактурата е отразено, че плащането е извършено в брой, но не бил приложен
касов бон. По фактура №. бил ползван данъчен кредит в размер на 5067,50
лева. За предмет на сделката било отразено “СМР“ на стойност 25337,50 лева
и ДДС 5067,50 лева, като общата стойност на фактурата възлиза на 30405
лева. Отново било отразено, че плащането е извършено в брой без да е
приложен касов бон. Към фактурата бил приложен Протокол за установяване
завършването и за заплащането на натурални видове строително и монтажни
работи на обща стойност с ДДС 67020 лева, като протокола е без дата и имена
на лицата, които са го подписали. Бил приложен и договор за СМР от
14.07.2008г., като за възложител договора бил подписан от името на К. К., а за
изпълнителя „С.“ ЕООД бил подписан от името на В. М.. В експертното
заключение вещото лице отбелязало, че описаните два броя фактури били
неразплатени видно от Хронологичният регистър сметка №401 (доставчици).
От заключението е видно, че не било осъществено реално разплащане със
доставчика „С.“ ЕООД, но задължението не фигурира във финансовите
отчети, като задължение към доставчик, а като задължение към собственик на
„Д. к.“АД. Към описаните фактури били приложени копия на документи без
подписи, поради което вещото лице не ги е взело предвид при изготвяне на
заключението. Разпитан по досъдебното производство управителя на „С.“
ЕООД В. А. М. заявил, че закупил дружеството „С.“ ЕООД от С. Г., но реално
не е работил с него. Заявил, че не познава Д. С. А. и К. Е. К. - изпълнителни
директори на „Д. к.“ АД и не е имал взаимоотношения с това дружество.
Свидетелят М. твърди, че дружеството „Д. к.“ АД не му е известно и никога
не е сключвал сделки с него. По делото в качеството на свидетел е разпитана
и С.Д. Г., която заявила, че реално тя не е работила с фирмата „С.“ ЕООД.
9
Поради изложеното експертизата счела, че посочените сделки са не доказани
и за тях не следва да се приспада данъчен кредит по ДДС. Въпреки това
описаните фактури били включени в СД по ЗДДС за данъчен период - месец
август 2008г., която била подадена на 11.09.2008г. пред ТД на НАП - Р..
Предвид изложеното обв. К. К. - изпълнителен директор на „Д. к.“ АД
неправомерно ползвал пълен данъчен кредит в размер на 11170 лева.
В хода на данъчната ревизия било установено, че „Д. к.“ АД упражнила
право на приспадане на данъчен кредит по фактури с доставчик „С. М.“
ЕООД с номера - № . и №. По посочените фактури данъчните органи не
признали право на данъчен кредит на „Д. к.“ АД. За установяване
основанието за ползване на данъчен кредит по тези фактури от „Д. к.“ АД на
доставчика била извършена насрещна проверка от данъчните органи, при
която на посетения адрес, посочен като адрес за кореспонденция не било
открито лицето представляващо дружеството или упълномощено от него
лице. Поради това органа по приходите не могъл да извърши проверка на
оригиналните първични счетоводни документи, за да докаже наличието на
реално извършена сделка. При проверка в информационния масив на ТД на
НАП данъчните органи установили, че дружеството няма наети по трудов
договор лица за периода на извършването на услугите и няма данни за лица
наети по граждански договор, т.е. няма документи доказващи кадровата и
материално-техническа обезпеченост на „С. М.“ ЕООД за извършване на
услугите посочени в сключените договори с „Д. к.“ АД. По фактура № . “Д.
к.“ АД ползвала данъчен кредит по ДДС за месец август 2008г. в размер на
4352,50 лева. В описаната фактура за предмет на сделката било отразено
„Транспорт“ на стойност 21762 лева и ДДС 4352 лева, като общата стойност
на фактурата възлиза на 26115 лева. Експертизата установила, че във
фактурата било отразено, че плащането е извършено в брой, но не бил
приложен касов бон. По фактура №. бил ползван данъчен кредит в размер на
4637,50 лева. За предмет на сделката било отразено “Транспорт“ на стойност
23187,50 лева и ДДС 4637,50 лева, като общата стойност на фактурата
възлиза на 27825 лева. Отново било отразено, че плащането е извършено в
брой без да е приложен касов бон. Към фактурата бил приложен Договор за
транспортна услуга от 01.08.2008г., като за възложителя договора бил
подписан от името на К. К., а за изпълнителя „С. М.“ ЕООД, бил подписан от
10
името на Е. А. М.. В експертното заключение вещото лице отбелязало, че
описаните два броя фактури били неразплатени видно от Хронологичният
регистър сметка №401 (доставчици). От заключението на ССчЕ е видно, че не
било осъществено реално разплащане с доставчика „С. М.“ ЕООД но
задължението не фигурирало във финансовите отчети като задължение към
доставчик, а като задължение към собственик на „Д. к.“ АД Разпитана по
досъдебното производство Е. А. М. - управител на „С.-М.“ЕООД заявила, че
учредила „С. М.“ ЕООД по инициатива на неин познат на име В. и тя не е
работила с тази фирма. Твърди, че отново със съдействието на В. успяла да
продаде фирмата на непознато за нея лице на име П., който бил от ромски
произход. По делото в качеството на свидетел бил разпитан и П. Р. М., който
също заявил, че не е извършвал дейност с фирмата, както и, че не познава
лицата Д. С. А. и К. Е. К. - изпълнителни директори на „Д. к.“ АД и не знае
нищо за това дружество. Поради изложеното експертизата счела, че
посочените сделки са недоказани и за тях не следва да се приспада данъчен
кредит по ДДС. Въпреки това описаните фактури били включени в СД по
ЗДДС за данъчен период - месец август 2008г„ която била подадена на
11.09.2008г. пред ТД на НАП - Р.. Предвид изложеното обв. К. К. -
изпълнителен директор на „Д. к.“ АД неправомерно ползвал пълен данъчен
кредит в размер на 8990 лева.
В хода на данъчната ревизия било установено, че „Д. к.“ АД упражнила
право на приспадане на данъчен кредит по фактури с доставчик „В. Т.“ ЕООД
с номера - № . и №. По посочените фактури данъчните органи не признали
право на данъчен кредит на „Д. к.“ АД. За установяване основанието за
ползване на данъчен кредит по тези фактури от „Д. к.“ АД на доставчика била
извършена насрещна проверка от данъчните органи, при която бил посетен
декларирания от дружеството адрес за кореспонденция не било открито
лицето представляващо „В. Т.“ ЕООД или упълномощено от него лице.
Поради това органа по приходите не могъл да извърши проверка на
оригиналните първични счетоводни документи, за да докаже наличието на
реално извършена сделка. При проверка в информационния масив на ТД на
НАП данъчните органи установили, че фактурите били отразени в
дневниците за продажби и СД по ЗДДС на „В. Т.“ ЕООД за съответния
данъчен период, но дружеството нямало наети по трудов договор лица за
11
периода на извършването на услугите и нямало данни за лица наети по
граждански договор, т.е. не са налице документи доказващи кадровата и
материално-техническа обезпеченост на „С. М.“ ЕООД за извършване на
услугите посочени в сключения договор с „Д. к.“ АД. По фактура № . “Д. к.“
АД ползвала данъчен кредит по ДДС за месец октомври 2008г. в размер на
4900,00 лева. В описаната фактура за предмет, на сделката било отразено
„Демонтаж и монтаж на дограма“ на стойност 24500 лева и ДДС 4900 лева,
като общата стойност на фактурата възлиза на 29400 лева. Експертизата
установила, че във фактурата било отразено, че плащането е извършено в
брой, но не бил приложен касов бон. По фактура №. бил ползван данъчен
кредит в размер на 3100,00 лева. За предмет на сделката било отразено
“Демонтаж и монтаж на дограма“ на стойност 15500,00 лева и ДДС 3100,00
лева, като общата стойност на фактурата възлиза на 18600 лева. Отново било
отразено, че плащането е извършено в брой без да е приложен касов бон. Към
фактурата бил приложен Протокол за установяване завършването и за
заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи, като
протокола е без дата и имена на лицата, които са го подписали. Бил приложен
и Договор за изработка от 01.10.2008г., като за възложителя „Д. к.“ АД
договорът бил подписан от името на К. К., а за изпълнителя „В. Т.“ ЕООД,
бил подписан от името на В. С. Й.. В експертното заключение вещото лице
отбелязало, че описаните два броя фактури били неразплатени видно от
Хронологичният регистър сметка №401(доставчици). От заключението на
ССчЕ е видно, че не било осъществено реално разплащане с доставчика „В.
Т.“ ЕООД, но задължението не фигурирало във финансовите отчети като
задължение към доставчик, а като задължение към собственик на „Д. к.“ АД.
Разпитана по досъдебното производство В. С. Й. - управител на „В. Т.“ ЕООД
заявила, че учредила дружеството, тъй като лице на име В. обещал да й плати
за това, а тя била наркозависима. Твърди, че направила пълномощно на В., но
след като започнали да я викат в полицията с негово съдействието я продала
на непознато лице от ромски произход. По делото в качеството на свидетел
бил разпитан и О. А. А. - управител на „В. Т.“ ЕООД след св. Й., който също
заявил, че закупил фирмата, тъй като му било платено за това. И двамата
свидетели твърдят, че не познават лицата Д. С. А. и К. Е. К. - изпълнителни
директори на „Д. к.“ АД и не знаят нищо за това дружество. Поради
изложеното експертизата счела, че посочените сделки са недоказани и за тях
12
не следва да се приспада данъчен кредит по ДДС. Въпреки това описаните
фактури били включени в СД по ЗДДС за данъчен период - месец октомври
2008г., която била подадена на 14.11 -2008г. пред ТД на НАП - Р.. Предвид
изложеното обв. К. К. - изпълнителен директор на „Д. к.“ АД неправомерно
ползвал пълен данъчен кредит в размер на 8000 лева.
В хода на данъчната ревизия било установено, че „Д. к.“ АД упражнила
право на приспадане на данъчен кредит по фактури с доставчик „Г еопан - 08“
ЕООД с номера - № . и №, По посочените фактури данъчните органи не
признали право на данъчен кредит на „Д. к.“ АД. За установяване
основанието за ползване на данъчен кредит по тези фактури от „Д. к.“ АД на
доставчика била извършена насрещна проверка от данъчните органи. По
пощата с обратна разписка било изпратено писмо до адреса за
кореспонденция на „Г.“ ЕООД, с което били изискани необходимите
документи. Обратната разписка била върната в ТД на НАП подписана с дата
на връчване на пратката 01.07.2009 г. Въпреки това не били представени
изисканите от дружеството документи. Поради това органа по приходите не
могъл да извърши проверка на оригиналните първични счетоводни
документи, за да докаже наличието на реално извършена сделка. При
проверка в информационния масив на ТД на НАП данъчните органи
установили, че дружеството няма наети по трудов договор лица за периода на
извършването на услугите и няма данни за лица наети по граждански договор.
По фактура № . “Д. к.“ АД ползвала данъчен кредит по ДДС за месец
октомври 2008г. в размер на 3400 лева. В описаната фактура за предмет на
сделката било отразено „Разрушаване на стари сгради“ на стойност 17000
лева и ДДС 3400 лева, като общата стойност на фактурата възлиза на 20400
лева. Експертизата установила, че във фактурата било отразено, че плащането
е извършено в брой, но не бил приложен касов бон. По фактура №, бил
ползван данъчен кредит в размер на 4600 лева. За предмет на сделката било
отразено “Разрушаване на стари сгради“ на стойност 23000 лева и ДДС 4600
лева, като общата стойност на фактурата възлиза на 27600 лева. Отново било
отразено, че плащането е извършено в брой без да е приложен касов бон. Към
фактурата бил приложен Протокол за установяване завършването и за
заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи, като
протокола е без дата и имена на лицата, които са го подписали. Бил приложен
13
и Договор за извършване на строително-ремонтни работи от 11.09.2008г.,
като за възложителя „Д. к.“ АД договора бил подписан от името на К. К., а за
изпълнителя „Г.“ ЕООД, бил подписан от името на Г. П. П.. И двете фактури
били подписани от името на К. К. за „Д. к.“ АД, а за доставчика били
подписани от Г. П. П.. В експертното заключение вещото лице отбелязало, че
описаните два броя фактури били неразплатени видно от Хронологичният
регистър сметка №401 (доставчици). От заключението на ССчЕ е видно, че не
било осъществено реално разплащане с доставчика „Г.“ ЕООД, но
задължението не фигурирало във финансовите отчети като задължение към
доставчик, а като задължение към собственик на „Д. к.“ АД. Разпитан по
досъдебното производство Г. П. П. - управител на „Г.“ ЕООД заявил, че
учредил дружеството по инициатива на негов съсед на име В., който обещал
да му дава процент от печалбата. Св. П. твърди, че не получил никакви пари,
а започнали да го търсят от НАП. Той опитал да се свърже с В., но не успял
да го намери и по съвет на адвокат сменил името на дружеството на „П.“
ЕООД. Твърди, че не е развивал дейност и не познава лицата Д. С. А. и К. Е.
К. - изпълнителни директори на „Д. к.“ АД. Поради изложеното експертизата
счела, че посочените сделки са недоказани и за тях не следва да се приспада
данъчен кредит по ДДС. Въпреки това описаните фактури били включени в
СД по ЗДДС за данъчен период - месец октомври 2008г„ която била подадена
на 14.11.2008г. пред ТД на НАП - Р.. Предвид изложеното обв. К. К. -
изпълнителен директор на „Д. к.“ АД неправомерно ползвал пълен данъчен
кредит в размер на 8000 лева.
По фактура с доставчик „С.“ ЕООД с номер - № **********/19.11.2008
г. не било признато правото на данъчен кредит на “Д. к.” АД. За установяване
основанието за ползване на данъчен кредит по посочената фактура от „Д. к.“
АД на доставчика била извършена насрещна проверка от данъчните органи.
Към момента на проверката дружеството „С.“ ЕООД било в процес на
приключване на ревизионно производство, като ревизията приключила с
издаване на РА №. с установени задължения в особено големи размери. ПО
време на ревизията били изискани множество документи, като
упълномощеното лице Б. М.а заявила, че не може да представи исканите
документи. Данъчните органи установили, че фактурата била отразена в
Дневника за продажби на „С.“ ЕООД за м. ноември и с СД по ЗДДС, но други
14
документи във връзка с фактурата не били представени. Дружеството не
притежавало недвижими имоти, превозни средства, машини и др. стопански
инвентар. При проверка в информационният масив на ТД на НАП било
установено, че „С.“ ЕООД няма наети по трудов договор лица за периода на
извършването на услугите и няма данни за наети лица по граждански договор,
т.е. не са налице документи доказващи кадровата и материално-техническа
обезпеченост на дружеството за извършване на услугата посочена във
фактурата. В описаната фактура за предмет на сделката било отразено „СМР“
на стойност 25000 лева и ДДС 5000 лева, като общата стойност на фактурата
възлиза на 30000 лева. Експертизата установила, че във фактурата било
отразено, че плащането е извършено в брой, но не бил приложен касов бон. За
клиента „Д. к.“ АД фактурата била подписана от името на К. К., а за
доставчика от името на С.Д. Г.. Разпитана по досъдебното производство С.Д.
Г. - управителят на „С.“ ЕООД заявила, че не може да каже, какви фактури са
издавани, но тя не била разписвала фактури. Твърди, че с фирмата е работил
съпругът й Б. Р., но последният не е намерен за разпит. Вещото лице
установило, че в периода м.11 - м.12.2008 г. дружеството е имало назначени
по трудов договор лица, но нямало дълготрайни материални активи.
Експертизата счела, че не може да се установи наличие на реално извършена
доставка по посочената фактура и приспадането на данъчен кредит от
дружеството е неправомерно. Въпреки това описаната фактура била включена
в СД по ЗДДС за данъчен период - месец ноември 2008 г., която била
подадена на 15.12.2008 г. пред ТД на НАП - Р., с което обв. К. К. -
изпълнителен директор на „Д. к.” АД неправомерно ползвал пълен данъчен
кредит в размер на 5000 лева.
По фактура с доставчик „С.“ ЕООД с номер - № . не било признато
правото на данъчен кредит на “Д. к.” АД. За установяване основанието за
ползване на данъчен кредит по посочената фактура от „Д. к.“ АД на
доставчика била извършена насрещна проверка от данъчните органи. Към
момента на проверката дружеството „С.“ ЕООД било в процес на
приключване на ревизионно производство, като ревизията приключила с
издаване на РА №. с установени задължения в особено големи размери. По
време на ревизията били изискани множество документи, като
упълномощеното лице Б. М.а заявила, че не може да представи исканите
15
документи. Данъчните органи установили, че фактурата била отразена в
Дневника за продажби на „С.“ ЕООД за м. ноември и в СД по ЗДДС, но други
документи във връзка с фактурата не били представени. Дружеството не
притежавало недвижими имоти, превозни средства, машини и др. стопански
инвентар. В описаната фактура за предмет на сделката било отразено „СМР“
на стойност 25000 лева и ДДС 5000 лева, като общата стойност на фактурата
възлиза на 30000 лева. Експертизата установила, че във фактурата било
отразено, че плащането е извършено в брой, но не бил приложен касов бон. За
клиента „Д. к.“ АД фактурата била подписана от името на К. К., а за
доставчика от името на С.Д. Г.. Разпитана по досъдебното производство С.Д.
Г. - управителят на „С.“ ЕООД заявила, че не може да каже, какви фактури са
издавани, но тя не била разписвала фактури. Твърди, че с фирмата е работил
съпругът й Б. Р., но последният не е намерен за разпит. Вещото лице
посочило, че от приложените по делото документи - Хронологичен регистър
на сметка 401 (доставчици) е видно, че и двете фактури издадени от „С.“
ЕООД са неразплатена, но са осчетоводена. В заключението на ССчЕ е
посочено, че не е осъществено реално разплащане с доставчика „С.“ ЕООД,
но задължението не фигурира във финансовите отчети, като задължение към
доставчик, а като задължение към собственик на „Д. к.“ АД. Вещото лице
установило, че в периода м. 11 - м. 12.2008 г. дружеството е имало назначени
по трудов договор лица, но нямало дълготрайни материални активи.
Експертизата счела, че не може да се установи наличие на реално извършена
доставка по посочената фактура и приспадането на данъчен кредит от
дружеството е неправомерно. Въпреки това описаната фактура била включена
в СД по ЗДДС за данъчен период - месец декември 2008 г., която била
подадена на 14.01.2009 г. пред ТД на НАП: - Р., с което обв. К. К. -
изпълнителен директор на „Д. к.” АД неправомерно ползвал пълен данъчен
кредит в размер на 5000 лева.
В хода на данъчната ревизия било установено, че „Д. к.“ АД упражнила
право на приспадане на данъчен кредит по фактури с доставчик „Т. Е. В. к.“
ЕООД с номера - № . № . № . № . По изброените фактури данъчните
органи не признали право на данъчен кредит на „Д. к.“ АД. За установяване
основанието за ползване на данъчен кредит по посочените фактури от „Д. к.“
АД на доставчика била извършена насрещна проверка от данъчните органи.
16
По пощата с обратна разписка било изпратено писмо до адреса за
кореспонденция на „Т. Е. В. к.“ ЕООД, с което били изискани необходимите
документи. Обратната разписка била върната в ТД на НАП подписана с дата
на връчване на пратката 29.06.2009 г. Въпреки това не били представени
изисканите от дружеството документи. Поради това органа по приходите не
могъл да извърши проверка на оригиналните първични счетоводни
документи, за да докаже наличието на реално извършена сделка. По фактура
№ . „Д. к.“ АД ползвала данъчен кредит по ДДС за месец март 2008 г. в
размер на 3180 лева. В описаната фактура за предмет на сделката било
отразено „СМР по протоколи образец 19“ на стойност 15900 лева и ДДС 3180
лева, като общата стойност на фактурата възлиза на 19080 лева. Експертизата
установила, че във фактурата било отразено, че плащането е извършено в
брой, но не бил приложен касов бон. По фактура №. бил ползван данъчен
кредит в размер на 2970 лева. За предмет на сделката било отразено “СМР по
договор и образец 19“ на стойност 14850 лева и ДДС 2970 лева, като общата
стойност на фактурата възлиза на 17820 лева. Отново било отразено, че
плащането е извършено в брой без да е приложен касов бон. По фактура №.
бил ползван данъчен кредит в размер на 2995 лева. За предмет на сделката
било отразено “СМР по договор и образец 19“ на стойност 14975 лева и ДДС
2995 лева, като общата стойност на фактурата възлиза на 17970 лева. Във
фактурата било отразено, че плащането е извършено в брой, но не бил
приложен касов бон. По фактура №. бил ползван данъчен кредит в размер на
2855 лева. За предмет на сделката било отразено “СМР по договор и образец
19“ на стойност 14275 лева и ДДС 2855 лева, като общата стойност на
фактурата възлиза на 17130 лева. Във фактурата било отразено, че плащането
е извършено в брой, но не бил приложен касов бон. Всички фактури били
съставени, подписани и подпечатана за доставчик „Т. Е. В. к.“ ЕООД от
името на Ц. Й. К., а за клиента „Д. к.“ било вписано името на К. К., но без да е
положен подпис. Експертизата установила, че към фактурата бил приложен
Протокол за установяване завършването и за заплащането на натурални
видове строително монтажни работи на стойност 72000 лева, като били
вписани имената на представителите на двете дружества - К. К. и Цветан
Киров. Протоколът бил подписан и подпечатан и от двете страни. Бил
приложен и договор за извършване на строително-ремонтни работи от
25.02.2009г., като за възложителя „Д. к.“АД договора бил подписан от името
17
на К. К., а за изпълнителя „М. С.“ ЕООД бил подписан от името на Цветан
Киров. Разпитан по досъдебното производство управителя на „Т. Е. В. к.“
ЕООД Ц. Й. К. заявил, че регистрирал дружеството и работил с него, но не е
чувал за лица с имена Д. С. А. и К. Е. К. - изпълнителни директори на „Д. к.“
АД. Твърди, че нищо не знае за „Д. к.“ АД и не е имал търговски
взаимоотношения с това дружество. Поради изложеното експертизата счела,
че посочените сделки са недоказани и за тях не следва да се приспада данъчен
кредит по ДДС. Въпреки това описаните фактури били включени в СД по
ЗДДС за данъчен период - месец март 2009г., която била подадена на
14.04.2009г. пред ТД на НАП - Р.. Предвид изложеното обв. К. К. —
изпълнителен директор на „Д. к.” АД неправомерно ползвал пълен данъчен
кредит в размер на 12000 лева.
В хода на данъчната ревизия било установено, че „Д. к.“ АД упражнила
право на приспадане на данъчен кредит по фактури с доставчик „Е. Е. Д.“
ЕООД с номера - № . и № . По посочените фактури данъчните органи не
признали право на данъчен кредит на „Д. к.“ АД. За установяване
основанието за ползване на данъчен кредит по посочените фактури от „Д. к.“
АД на доставчика била извършена насрещна проверка от данъчните органи.
По пощата с обратна разписка било изпратено писмо до адреса за
кореспонденция на „Е. Е. Д.“ ЕООД, с което били изискани необходимите
документи. С писмо в ТД на НАП били входирани документи от дружеството
— доставчик, а именно копия на двете фактури, договор за извършване на
СМР, дневници за продажби и СД по ЗДДС, хронологични ведомости и
копия на граждански договори сключени с 4 лица. След проверка данъчните
органи установили, че освен приложените граждански договори няма други
документи удостоверяващи реално извършвана дейност от лицата
(командировъчни заповеди, транспортни разходи и др.) По фактура № . „Д.
к.“ АД ползвала данъчен кредит по ДДС за месец април 2009 г. в размер на
5520 лева. В описаната фактура за предмет на сделката било отразено „СМР
по протоколи образец 19“ на стойност 27600 лева и ДДС 5520 лева, като
общата стойност на фактурата възлиза на 33120 лева. Експертизата
установила, че във фактурата било отразено, че плащането е извършено в
брой, но не бил приложен касов бон. По фактура №. бил ползван данъчен
кредит в размер на 3480 лева. За предмет на сделката било отразено “СМР по
18
договор и образец 19“ на стойност 17400 лева и ДДС 3480 лева, като общата
стойност на фактурата възлиза на 20880 лева. Отново било отразено, че
плащането е извършено в брой без да е приложен касов бон. И двете фактури
били съставени, подписани и подпечатана за доставчик „Е. Е. Д.“ ЕООД от
името на М. Н. Г. а за клиента „Д. к.“ било вписано името на К. К., но без да е
положен подпис. Експертизата установила, че към фактурата бил приложен
Протокол за установяване завършването и за заплащането на натурални
видове строителни и ремонтни работи на стойност 54000 лева, като били
вписани имената на представителите на двете дружества — К. К. и М. Г..
Протоколът бил подписан и подпечатан и от двете страни. Бил приложен и
договор за извършване на строително- ремонтни работи от 01.04.2009г., като
за възложителя „Д. к.“АД договора бил подписан от името на К. К., а за
изпълнителя „Е. Е. Д.“ ЕООД бил подписан от името на М. Г.. Управителят на
„Е. Е. Д.“ ЕООД М. Н. Г. не е разпитан по досъдебното производство, тъй
като не бил установен. Същият бе обявен за ОДИ, но въпреки това не бе
намерен и разпитан по производството. В заключението на ССчЕ е посочено,
че не е осъществено реално разплащане с доставчика „Е. Е. Д.“ ЕООД, но
задължението не фигурира във финансовите отчети, като задължение към
доставчик, а като задължение към собственик на „Д. к.“ АД. Поради
изложеното експертизата счела, че посочените сделки са недоказани и за тях
не следва да се приспада данъчен кредит по ДДС. Въпреки това описаните
фактури били включени в СД по ЗДДС за данъчен период - месец април
2009г., която била подадена на 14.05.2009г. пред ТД на НАП - Р.. Предвид
изложеното обв. К. К. - изпълнителен директор на „Д. к.” АД неправомерно
ползвал пълен данъчен кредит в размер на 9000 лева.
В хода на данъчната ревизия било установено, че „Д. к.“ АД упражнила
право на приспадане на данъчен кредит по фактури с доставчик „Е. Е. Д.“
ЕООД с номера - № . № . и № . По посочените фактури данъчните органи
не признали право на данъчен кредит на „Д. к.“ АД. За установяване
основанието за ползване на данъчен кредит по посочените фактури от „Д. к.“
АД на доставчика била извършена насрещна проверка от данъчните органи,
при която на посочения адрес за кореспонденция не било открито лицето
представляващо дружеството или упълномощено от него лице. Поради това
органа по приходите не могъл да извърши проверка на оригиналните
19
първични счетоводни документи, за да докаже наличието на реално
извършена сделка. От дружеството не били представени никакви документи.
По фактура № . „Д. к.“ АД ползвала данъчен кредит по ДДС за месец май
2009 г. в размер на 4926 лева. В описаната фактура за предмет на сделката
било отразено „СМР по протоколи образец 19“ на стойност 24630 лева и ДДС
4926 лева, като общата стойност на фактурата възлиза на 29556 лева.
Експертизата установила, че във фактурата било отразено, че плащането е
извършено в брой, и на гърба било приложено копие на касов бон. По
фактура №00., бил ползван данъчен кредит в размер на 2339 лева. За предмет
на сделката било отразено “СМР по договор и образец 19“ на стойност 11695
лева и ДДС 2339 лева, като общата стойност на фактурата възлиза на 14034
лева. Отново било отразено, че плащането е извършено в брой и на гърба
било приложено копие на касов бон. По фактура №., бил ползван данъчен
кредит в размер на 3735 лева. За предмет на сделката било отразено “СМР по
договор и образец 19“ на стойност 18675 лева и ДДС 3735 лева, като общата
стойност на фактурата възлиза на 22410 лева. Отново било отразено, че
плащането е извършено в брой и на гърба било приложено копие на касов
бон. И трите фактури били съставени, подписани и подпечатана за доставчик
„Е. Е. Д.“ ЕООД от името на М. Н. Г. а за клиента „Д. к.“ било вписано името
на К. К., но без да е положен подпис. Експертизата установила, че към
фактурите бил приложен Протокол за установяване завършването и за
заплащането на натурални видове строителни и ремонтни работи на стойност
66000 лева, като били вписани имената на представителите на двете
дружества - К. К. и М. Г.. Протоколът бил подписан и подпечатан и от двете
страни. Бил приложен и договор за извършване на строително-ремонтни
работи от 01.04.2009г., като за възложителя „Д. к.“АД договора бил подписан
от името на К. К., а за изпълнителя „Е. Е. Д.“ ЕООД бил подписан от името на
М. Г.. Управителят на „Е. Е. Д.“ ЕООД М. Н. Г. не е разпитан по досъдебното
производство, тъй като не бил установен. Същият бе обявен за ОДИ, но
въпреки това не бе намерен и разпитан по производството. Поради
изложеното експертизата счела, че посочените сделки са недоказани и за тях
не следва да се приспада данъчен кредит по ДДС. Въпреки това описаните
фактури били включени в СД по ЗДДС за данъчен период - месец май 2009г.,
която била подадена на 15.06.2009г. пред ТД на НАП - Р.. Предвид
изложеното обв. К. К. - изпълнителен директор на „Д. к.1’ АД неправомерно
20
ползвал пълен данъчен кредит в размер на 11000 лева.
„Д. к.“ АД упражнила право на приспадане на данъчен кредит по
фактури с доставчик „Е. Е. Д.“ ЕООД с номера - № . № . № . и № .
По посочените фактури данъчните органи не признали право на данъчен
кредит на „Д. к.“ АД. За установяване основанието за ползване на данъчен
кредит по посочените фактури от „Д. к.“ АД на доставчика била извършена
насрещна проверка от данъчните органи, при която на посочения адрес за
кореспонденция не било открито лицето представляващо дружеството или
упълномощено от него лице. Поради това органа по приходите не могъл да
извърши проверка на оригиналните първични счетоводни документи, за да
докаже наличието на реално извършена сделка. От дружеството не били
представени никакви документи. По фактура № . „Д. к.“ АД ползвала данъчен
кредит по ДДС за месец юни 2009 г, в размер на 2180 лева. В описаната
фактура за предмет на сделката било отразено „СМР по протоколи образец
19“ на стойност 10900 лева и ДДС 2180 лева, като общата стойност на
фактурата възлиза на 13080 лева. Експертизата установила, че във фактурата
било отразено, че плащането е извършено в брой, и на гърба било приложено
копие на касов бон. По фактура №. бил ползван данъчен кредит в размер на
3040 лева. За предмет на сделката било отразено “СМР по договор и образец
19“ на стойност 15200 лева и ДДС 3040 лева, като общата стойност на
фактурата възлиза на 18240 лева. Отново било отразено, че плащането е
извършено в брой и на гърба било приложено копие на касов бон. По фактура
№., бил ползван данъчен кредит в размер на 2200 лева. За предмет на
сделката било отразено “СМР по договор и образец 19“ на стойност 11000
лева и ДДС 2200 лева, като общата стойност на фактурата възлиза на 13200
лева. Отново било отразено, че плащането е извършено в брой и на гърба
било приложено копие на касов бон. По фактура №. бил ползван данъчен
кредит в размер на 2120 лева. За предмет на сделката било отразено “СМР по
договор и образец 19“ на стойност 10600 лева и ДДС 2120 лева, като общата
стойност на фактурата възлиза на 12720 лева. Отново било отразено, че
плащането е извършено в брой и на гърба било приложено копие на касов
бон. И четирите фактури били съставени, подписани и подпечатана за
доставчик „Е. Е. Д.“ ЕООД от името на М. Н. Г. а за клиента „Д. к.“ било
вписано името на К. К., но без да е положен подпис. Управителят на „Е. Е. Д.“
21
ЕООД М. Н. Г. не е установен и разпитан по досъдебното производство.
Поради изложеното експертизата счела, че посочените сделки са недоказани и
за тях не следва да се приспада данъчен кредит по ДДС. Въпреки това
описаните фактури били включени в СД по ЗДДС за данъчен период - месец
юни 2009г., която била подадена на 14.07.2009г. пред ТД на НАП - Р..
Предвид изложеното обв. К. К. - изпълнителен директор на „Д. к.” АД
неправомерно ползвал пълен данъчен кредит в размер на 9540 лева.
„Д. к.“ АД упражнила право на приспадане на данъчен кредит по
фактури с доставчик „Е. Е. Д.“ ЕООД с номера - № . № . и № . По
посочените фактури данъчните органи не признали право на данъчен кредит
на „Д. к.“ АД. За установяване основанието за ползване на данъчен кредит по
посочените фактури от „Д. к.“ АД на доставчика била извършена насрещна
проверка от данъчните органи, при която на посочения адрес за
кореспонденция не било открито лицето представляващо дружеството или
упълномощено от него лице. Поради това органа по приходите не могъл да
извърши проверка на оригиналните първични счетоводни документи, за да
докаже наличието на реално извършена сделка. От дружеството не били
представени никакви документи. По фактура № . „Д. к.“ АД ползвала данъчен
кредит по ДДС за месец юли 2009 г. в размер на 1060 лева. Фактурата не е
намерена и не е приложена в материалите по делото. От дневника за покупки
на „Д. к.“ АД вещото лице е установило, че предметът на сделката по тази
фактура бил „СМР по протоколи образец 19“ на стойност 5300 лева и ДДС
1060 лева, като общата стойност на фактурата възлиза на 6360 лева.
Експертизата установила, че задължението към доставчика било прехвърлено
като задължение към собственик на „Д. к.“ АД. По фактура №., бил ползван
данъчен кредит в размер на 3976 лева. За предмет на сделката било отразено
“СМР по договор и образец 19“ на стойност 19880 лева и ДДС 3976 лева, като
общата стойност на фактурата възлиза на 23856 лева. Било отразено, че
плащането е извършено в брой и на гърба било приложено копие на касов
бон. По фактура №., бил ползван данъчен кредит в размер на 4024 лева. За
предмет на сделката било отразено “СМР по договор и образец 19“ на
стойност 20120 лева и ДДС 4024 лева, като общата стойност на фактурата
възлиза на 24144 лева. Отново било отразено, че плащането е извършено в
брой и на гърба било приложено копие на касов бон. задължението към
22
доставчика било прехвърлено като задължение към собственик на „Д. к.“ АД.
Към фактурите нямало приложени документи, поради което вещото лице е
заключило, че не може да се установи, какво точно е „СМР по протоколи
образец 19“ записано като основание на вида сделка. Управителят на „Е. Е.
Д.“ ЕООД М. Н. Г. не е установен и разпитан по досъдебното производство.
Поради изложеното експертизата счела, че посочените сделки са недоказани и
за тях не следва да се приспада данъчен кредит по ДДС. Въпреки това
описаните фактури били включени в СД по ЗДДС за данъчен период - месец
юли 2009г., която била подадена на 14.08.2009г. пред ТД на НАП - Р..
Предвид изложеното обв. К. К. - изпълнителен директор на „Д. к.11 АД
неправомерно ползвал пълен данъчен кредит в размер на 9060 лева.
В хода на данъчната ревизия било установено, че „Д. к.“ АД упражнила
право на приспадане на данъчен кредит по фактури с доставчик „М. С.“ ООД
с номера - № . и № . По изброените фактури данъчните органи не признали
право на данъчен кредит на «Д. к.“ АД. За установяване основанието за
ползване на данъчен кредит по посочените фактури от „Д. к.“ АД на
доставчика била извършена насрещна проверка от данъчните органи. На
декларирания адрес за кореспонденция на доставчика не е установен
управителя или упълномощено от него лице. Поради това органа по
приходите не могъл да извърши проверка на оригиналните първични
счетоводни документи, за да докаже наличието на реално извършена сделка.
Не били представени документи от доставчика. По фактура № . „Д. к.“ АД
ползвала данъчен кредит по ДДС за месец август 2009 г. в размер на 5510
лева. В описаната фактура за предмет на сделката било отразено „Стоки по
опис“ на стойност 27550 лева и ДДС 5510 лева, като общата стойност на
фактурата възлиза на 33060 лева. Експертизата установила, че във фактурата
бил отразен начин на плащане - нареждане. Вещото лице е проследило
счетоводните справки и установило, че задължението към доставчик е
прехвърлено като задължение към фирма „Д — Ф.“, като бил приложен и
протокол за прихващане на насрещни вземания. По фактура №. бил ползван
данъчен кредит в размер на 4508 лева. За предмет на сделката било отразено
“Стоки по опис“ на стойност 22540 лева и ДДС 4508 лева, като общата
стойност на фактурата възлиза на 27048 лева. Експертизата установила, че
във фактурата бил отразен начин на плащане - нареждане. Вещото лице е
23
проследило счетоводните справки и установило, че задължението към
доставчик е прехвърлено като задължение към фирма „Д - Ф.“, като бил
приложен и протокол за прихващане на насрещни вземания. В заключението
на ССчЕ е посочено, че двете фактури са издадени в нарушение на чл. 114, ал.
1, т. 9 от ЗДДС, като количеството и вида на стоката не били посочени, а
освен това липсвал опис на стоките. Фактурите били съставени, подписани и
подпечатана за доставчик „М. С.“ ЕООД от името на С. С., а за клиента „Д.
к.“ било вписано името на К. К., но без да е положен подпис. Разпитан по
досъдебното производство управителя на „М. С.“ ЕООД С. М. С. заявил, че
регистрирал дружеството по искане на Д. А.. Твърди, че не е имал търговски
взаимоотношения с „Д. к.“ АД. Поради изложеното експертизата счела, че
посочените сделки са недоказани и за тях не следва да се приспада данъчен
кредит по ДДС. Въпреки това описаните фактури били включени в СД по
ЗДДС за данъчен период - месец август 2009г., която била подадена на
14.09.2009г. пред ТД на НАП “ Р.. Предвид изложеното обв. К. К. -
изпълнителен директор на „Д. к.” АД неправомерно ползвал пълен данъчен
кредит в размер на 10018 лева.
По фактура с доставчик „В.“ ЕООД с номер - № . не било признато
правото на данъчен кредит на “Д. к.” АД. За установяване основанието за
ползване на данъчен кредит по посочената фактура била изпратена покана от
данъчните органи чрез Български пощи до адреса за кореспонденция на „В.“
ЕООД, но пратката не била потърсена от получателя. В описаната фактура за
предмет на сделката било отразено „СМР по договор“ на стойност 50850,67
лева и ДДС 10170,13 лева, като общата стойност на фактурата възлиза на
61020,80 лева. Експертизата установила, че във фактурата бил отразен начин
на плащане - по сметка, като били приложени копия на 4 броя фискални
бонове на обща стойност равна на стойността на фактурата с ДДС. Видно от
експертното заключение задължението към доставчика „В.“ ЕООД било
прехвърлено като задължение към фирма „Д Ф. Д.А“. За „Д. к.“ АД фактурата
била подписана от името на К. К. и подпечатана с печата на дружеството, а за
доставчика „В.“ ЕООД бил положен печат и подпис без да е изписано име,
поради което документа не съответства на изискванията на чл. 7„ ал. 1, т. 5 от
ЗСч. Към фактурата бил приложен Протокол за завършването и за
заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи от
24
31.07.2009 г. със стойност равна на стойността на фактурата с ДДС.
Протокола бил без имена на лицата, които са го подписали. Приложен бил и
Акт образец 19 с дата 31.07.2009 г„ който бил без имена на съставителя.
Издаването на фактурата 60 дни по- късно е нарушение на чл. 113, ал. 4 от
ЗДДС. Приложен бил и договор за строителство, който бил подписан от К. Е.
К. за възложителя „Д. к.“ АД, а за изпълнителя бил подписан от името на В.
К.. Поради изложените мотиви експертизата счела, че не може да се установи
наличие на реално извършена доставка по посочената фактура и приспадането
на данъчен кредит от дружеството е неправомерно. Въпреки това описаната
фактура била включена в СД по ЗДДС за данъчен период - месец септември
2009 г., която била подадена на 14.10.2009 г. пред ТД на НАП - Р., с което обв.
К. К. - представител на „Д. к.” АД неправомерно ползвал пълен данъчен
кредит в размер на 10170,13 лева.
За следващия данъчен период, а именно - месец октомври 2009 г.
търговско дружество „Д. к.” АД неправомерно ползвало пълен данъчен
кредит в размер на 10048,53 лева въз основа на нереална сделка с доставчик
„В.“ ЕООД. Във фактура с доставчик „В.“ ЕООД с номер - № . за предмет на
сделката било отразено „СМР - анекс към договор от дата 16.09.2009 г.“ на
стойност 50242,64 лева и ДДС 10048,53 лева, като общата стойност на
фактурата възлиза на 61291,17 лева. Видно от заключението на назначената в
хода на разследването Съдебно-счетоводна експертиза във фактурата бил
отразен начин на плащане - по сметка, като били приложени копия на 2 броя
фискални бонове на обща стойност 25250 лева и остава неразплатена част от
фактурата на стойност 35041,17. Видно от експертното заключение
задължението към доставчика „В.“ ЕООД на стойност 25250 лева било
прехвърлено като задължение към други кредитори. За „Д. к.“ АД фактурата
била подписана от името на К. К. и подпечатана с печата на дружеството, а за
доставчика „В.“ ЕООД бил положен печат и подпис без да е изписано име,
поради което документа не съответства на изискванията на чл. 7„ ал. 1, т. 5 от
ЗСч. Към фактурата бил приложен Протокол за завършването и за
заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи от
30.10.2009 г. със стойност 60291,17 лв. Протокола бил без имена на лицата,
които са го подписали. Приложен бил и Акт образец 19 с дата 30.10.2009 г.,
който бил без имена на съставителя. Приложен бил и Анекс към договор от
25
дата 01.06.2009 г., който бил подписан от името на К. К. за възложителя „Д.
к.“ АД, а за изпълнителя бил подписан от името на В. К.. Поради изложените
мотиви експертизата счела, че не може да се установи наличие на реално
извършена доставка по посочената фактура и приспадането на данъчен
кредит от дружеството е неправомерно. Описаната фактура била включена в
СД по ЗДДС за данъчен период - месец октомври 2009 г., която била подадена
на 16.11.2009 г. пред ТД на НАП - В.. От заключението на назначената
Съдебно - почеркова експертиза е видно, че подписите срещу изпълнителен
директор в СД с вх. № 0300-1304270 - 16.11.2009 г. за данъчен период - м.
октомври 2009 г., както и в дневниците за покупки и продажби за същия
период са изпълнени от Д. С. А.. Поради това, че инкриминирания документ -
справка-декларация е подписан от Д. А., данъчният период - м.октомври 2009
г. не е включен в обвинението на К. К..
От заключението на назначената по досъдебното производство ССчЕ е
видно, че дружество „Д. к.” АД не е представило пълна счетоводна
документация. Експертизата установила, че разглежданите фактури са
включени с дневниците по продажби и СД по ЗДДС на доставчиците.
Съгласно изчисленията на ССчЕ неправомерно ползвания данъчен кредит от
„Д. к.” АД за доставките по фактурите, по които е констатирано, че не са
налице реални сделки е в размер на 193 036,66 лв.
В хода на разследването с оглед установяване на обективната истина
била назначена Допълнителна ССЕ, чието заключение да бъде съобразено с
допълнително събраните доказателства. В допълнително заключение
експертизата подробно разгледала и обсъдила всички доказателства по
делото, но не е установила такива, които да внасят промени в първоначалното
заключение. Отново било посочено, че данъчните задължения по ЗДДС на „Д.
к.” АД са в размер на 193 036.66 лв., като задължението е разбито по месеци в
Приложение 1 и 2 към експертизата.
От разпитите на лицата представляващи и управляващи подробно
изброените в настоящото постановление доставчици на „Д. к.” АД е видно, че
почти всички не познават К. Е. К. и не са сключвали сделки с „Д. к.“ АД.
В хода на разследването е възникнала необходимост от назначаване на
Съдебно-почеркова експертиза, която да даде отговор кое лице е подписало,
26
Справките - декларации по ЗДДС, в които били включени фактури по
непризнати сделки. Видно от заключението на вещото лице - подписите
срещу изпълнителен директор в следните СД по ЗДДС - СД с вх. № 1800-
0938447 - 07.11.2007 г. за данъчен период — м. октомври 2007 г, СД с вх. №
1800-0965307 - 14.04.2008 г. за данъчен период - м. март 2008 г., СД с вх.
№ 1800-0970044 ~ 14.05.2008 г. за данъчен период — м. април 2008 г., СД с
вх. № 1800-0974547 — 16.06.2008 г. за данъчен период - м. май 2008 г., СД с
вх. № 1800-0979332 — 14.07.2008 г. за данъчен период - м. юни 2008 г., СД с
вх. № 1800-0984151 - 14.08.2008 г. за данъчен период - м. юли 2008 г„ СД с
вх. № 1800-0987370 - 11.09.2008 г. за данъчен период - м. август 2008 г., СД с
вх. № 1800-0994469 - 14.10.2008 г. за данъчен период - м. септември 2008 г.,
СД с вх. № 1800-0999713 - 14.11.2008 г. за данъчен период - м. октомври 2008
г., СД с вх. № 1800- 1004763 - 15.12.2008 г. за данъчен период - м. ноември
2008 г., СД с вх. № 1800-1009963 - 14.01.2009 г. за данъчен период - м.
декември 2008 г., СД с вх. № 1800-1015320 - 16.02.2009 г. за данъчен период -
м. януари 2009 г., СД с вх. № 1800-1020831 - 14.03.2009 г. за данъчен период -
м. февруари 2009 г., СД с вх. № 1800-1026346 - 14.04.2009 г. за данъчен
период — м. март 2009 г., СД с вх. № 1800-1031842 - 14.05.2009 г. за данъчен
период - м. април 2009 г. СД с вх. № 1800-1037180 ~ 15.06.2009 г. за данъчен
период - м. май 2009 г., СД с вх. № 1800- 1042842 - 14.07.2009 г. за данъчен
период - м. юни 2009 г., СД с вх. № 1800-1048492 - 14.08.2009 г. за данъчен
период — м. юли 2009 г., СД с вх. № 1800-1054002 — 14.09,2009 г. за
данъчен период — м. август 2009 г. и СД с вх. № 1800-1059724 — 14.10.2009
г. за данъчен период - м. септември 2009 г., както и в дневниците за покупки
и продажби за тези периоди, са изпълнени от К. Е. К.. Единствено за данъчен
период - м. октомври 2009 г. подписите срещу изпълнителен директор в СД с
вх. № 0300-1304270 - 16.11.2009 г.и в дневниците за покупки и продажби за
същия период за са изпълнени от Д. С. А..
На тази доказателствена и фактическа основа в цялостно съответствие с
доказателствата и закона е формиран правният извод на прокуратурата за
липса на извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1. НК, през
инкриминираните периоди, а именно:
27
1. месец май 2008г. и съответно СД с вх. № 1800-0974547 /16.06.2008
г. за данъчен период - месец май 2008 г.
2. месец юни 2008г. и съответно- СД с вх. № 1800-0979332/14.07.2008
г. за данъчен период — месец юни 2008 г.
3. месец юли 2008г. и съответно-СД с вх. № 1800-0984151/14.08.2008
г. за данъчен период - м. юли 2008 г.
4. месец септември 2008г. и съответно със СД с вх. № 1800-
094469/14.10.2008 г, за данъчен период - м. септември 2008 г.
5. месец януари 2009г. и съответно- СД с вх. № 1800-
1015320/16.02.2009 г. за данъчен период — м. януари 2009 г.
6.месец февруари 2009г. и съответно-с СД с вх. № 1800-
1020831/14.03.2009 г. за данъчен период - м. февруари 2009 г.
Допълнителни аргументи, в подкрепа на прекратяването на
наказателното производство са следните:
Съставът на престъплението по чл.255 НК от обективна страна описва
два самостоятелни резултата- избягване на установяване и на заплащане на
дължими към бюджета данъчни задължения, които са осъществими под
формата на няколко самостоятелни и конкретни форми на изпълнително
деяние, подробно упоменати в ал.1 на чл.255 НК от т.1 до т.7, всяко от
които е самостоятелно като форма на проявление. По този начин смесването
на: потвърждаване на неистина по т.2 с приспадане на несъществуващ
данъчен кредит – по т.7, не само създава затруднение за разбиране на
обвинението от гледна точка на фундамента на правото на защита на
привлеченото лице, но и описва несъставомерно деяние- при смесването на
двете форми на изпълнителни деяния, които са съвсем различни по своята
същност и не могат да съществуват едновременно.
На следващо място- както правилно е отбелязал състав на СОС при
провеждане на разпоредително заседание по делото, по НОХД № 501/2020г.,
престъплението представлява конкретно деяние, инкриминирано от закона
като противоправно и обществено опасно- човешко действие или бездействие
28
които се отличава с индивидуални характеристики, в конкретния случай при
повдигане на обвинението не е ясно кои лични действия на привлеченото
лице му се вменяват в отговорност. Единственото, което се установява от
така изложената по-горе фактическа обстановка – че съответните първични
документи и съставените на тяхна основа месечни справки декларации носят
подписа на обв. К.. Но това далеч не е достатъчно за прецизиране на
обвинението, нито пък описва по какъв начин същият е потвърдил неистина
или пък е приспаднал данъчен кредит. След като, видно от формулираното
обвинение деянието се изразява в потвърждаване на неистина – следва да се
конкретизира – досежно кое конкретно обстоятелство, в какъв документ или
декларация, по какъв начин, време и място на извършване на това
изпълнително деяние. Същото се отнася в случай, че твърдението на
обвинението е за изпълнително деяние под формата на неправомерно
приспадане данъчен кредит – с какви лични свои действия и по какъв начин е
осъществено.
Липсата на който и да е от признаците на състава, води до
несъставомерност на деянието, достатъчна, за да бъдем изправени пред
хипотезата на чл.243,ал.1 т.1 НПК.
Макар и така изложените допълнителни съображения да касаят
цялостното обвинение, повдигнато срещу обв. К. К., останалата част / извън
постановеното прекратяване/ е извън обхвата на настоящата проверка по
чл.243,ал.5 НПК.
Що се касае до частта от обвинението по отношение на която ОП – В.
е постановила частично прекратяване допълнителните съображения,
изложени по- горе обсновават верен и законосъобразен в пълна степен извод
на прокуратурата по чл.243, ал.1 т.1 НК, вр чл.24,ал.1 т.1 НК.
Така отсъствието на обективните и субективните признаци на състава
на чл.255,ал.1 НК определят правния извод, изведен в обжалваното
постановление, като единствено правилен и законосъобразен - в съответствие
с доказателствата и приетите на тяхната основа факти-за несъставомерност на
деяние по чл.255, ал.1 НК /основен текст/ за всеки един от инкриминираните
периоди-части от общото обвинение, както и процесуалното действие,
контролирано от настоящия съд- като единственото правилно и
29
законосъобразно процедиране от страна на решаващия прокурор от ОП В.– в
съответствие с нормата на чл.243,ал.1, т.1 НПК – да прекрати наказателното
производство.
Предвид изложеното на основание чл. 243, ал.5 т.1 вр.ал.4 НПК
атакуваното постановление на ОП В. следва да бъде потвърдено, а подадената
жалба- оставена без уважение, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 23.04.2021г. на ОП В. за
частично прекратяване на наказателното по ДП № 97 / 2012г. г. / пр. пр. №
110/ 212г. на ОП гр. В. ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба и
протестиране с частен протест пред САС в седмодневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
30