Определение по дело №264/2015 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 372
Дата: 27 април 2015 г. (в сила от 13 май 2019 г.)
Съдия: Диана Георгиева Дякова
Дело: 20153200500264
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

      372                              27.04.2015 год.                                    гр.Добрич

Добричкият окръжен съд                                       гражданско отделение

На двадесет и седми април                                                               2015 год.

В закрито заседание в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ТАНЯ АНГЕЛОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:                           ДИАНА ДЯКОВА

                                                                                                ГЕОРГИ   ПАВЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия Дякова в.ч.гр.д.№ 264/2015 год. за да се произнесе съобрази следното:

            Производството по делото е образувано по жалба на ”име”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в с.В.,общ.Г.Т.,ул.”В.” № 2 срещу определение № 73/13.03.2015  год. по гр.д.№ 10/2015 год. на Районен съд гр.Г.Т. ,с което производството по делото е било прекратено и частният жалбоподател осъден да заплати на всеки един от ищците К.Д.К. и Д.Д.Т. сума в размер от по 595.99 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски.

         В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е нищожно,недопустимо и неправилно   поради съществуването на основание за отвод на съда,липса на мотиви в обжалваното определение,постановяването му по нередовна искова молба,нередовен отговор  и в отклонение от правилото на чл. 78 ал.4 от ГПК.

Ответниците  по частната жалба считат същата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,като  заявяват искане за присъждане на разноските и за настоящото частно производство. Обжалваното определение било законосъобразно постановено,разноските присъдени в съответствие с правилата на  чл.78 ал.1 и 2 от ГПК и съдебна практика,постановявана от въззивния съд по идентични дела със страна  частният жалбоподател

         Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима,но разгледана по същество е неоснователна.

Определението на ГТРС е валиден правен акт, постановен от първоинстанционен съд, действащ в  надлежен състав  по член 78 от Закона за съдебната власт. Състав, включващ съдия, за който има основание да се отстрани  е законен състав,като нарушенията,свързани с участието на такъв съдия,не правят определението нищожно.

Въпросите относно нередовността на исковата молба,респективно на подаден отговор са неотносими по въпросите за прекратяване на производството и отговорността за разноските.

Производството по делото е прекратено  по реда на чл. 232 ал.1 от ГПК по искане на ищците,направено до приключване на първото по делото съдебно заседание. За разрешаване на въпроса, коя страна дължи заплащане на разноските по прекратено на основание член 232 от ГПК или член 233 от ГПК производство значение има само какво е извънпроцесуалното поведение на ответника -  дал ли е повод за образуване на делото, защото отрича вземането срещу себе си или  без да го отрича не извършва плащане по него.

Предявените  искове са осъдителни, за парично вземане ,като исковата молба е депозирана на  дата 16.01.2015  год.В случая плащането на вземането е извършено със заверяване на банковата сметка на ищците след подаването на исковата молба на дата 26.01.2015 год. Този факт, а не съдържанието на отговора има значение за преценката дали ответникът е дал повод за образуване на делото. В случай ,че ответникът е дал повод за предявяването на иска и този повод отпадне в хода на исковия процес, ищецът има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на иска или отказ от иска -така постановените от ВКС определения №№ № 277 / 14.05.2014 год. по ч.гр.д.№ 2432/ 2014 год. на І г.о. ; 518 / 15.06.2012 год. по ч.т.д.№ 156/ 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС; 1176 от 28.12.2012 год. по ч.т.д.№ 560/ 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС) .          Горното води до извод,че прекратяването на производството е законосъобразно постановено и съответно на  поведението на страните е разрешен и въпроса за отговорността за разноските.Заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото  и е почти в минимално посочения размер по чл. 7 ал.2 т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,т.е. неоснователно е възражението по чл.78 ал.5 от ГПК.

По изложените съображения,определението следва да бъде потвърдено ,а на ответниците по частната жалба да бъдат присъдени сторените  разноски в производството пред ДОС ,направени в минималните размери по чл.11 от посочената наредба.

Водим от  горното,съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРДЖАВА определение  № 73/13.03.2015  год. по гр.д.№ 10/2015 год. на Районен съд гр.Г.Т..

ОСЪЖДА ”име”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в с.В.,общ.Г.Т.,ул.”В.” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на  К.Д.К.,ЕГН ********** сумата от 200 лв.,сторени съдебно деловодни разноски по в.ч.гр.д.№ 264/2015 год.

ОСЪЖДА ”име”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в с.В.,общ.Г.Т.,ул.”В.” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на  Д.Д.Т.,ЕГН ********** сумата от 200 лв.,сторени съдебно деловодни разноски по в.ч.гр.д.№ 264/2015 год.

 

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                            2.