Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........., град
Шумен, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното заседание на двадесети март две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
при секретаря Св. Атанасова
и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП
като разгледа докладваното от административния съдия Р.
Цветкова КАНД №42 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по жалба на Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, чрез пълномощник ст.
юрисконсулт Д. В. при Д „ИТ“-Шумен, срещу Решение №113/30.12.2022 г. на Районен
съд град Велики Преслав, постановено по АНД №379/2022 г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност
на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Жалбоподателят аргументира становището за безспорната установеност на
приписаното на дружеството нарушение, като релевира и доводи, че АНО
законосъобразно е определил санкционния размер, съобразявайки спецификите на
конкретното нарушение, както и се изразява несъгласие за приложение на чл.415в
ал.1 от КТ. В тази връзка отправя искане за отмяна на съдебния акт и за
потвърждаване на наказателното постановление, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В депозираната молба на 16.03.2023 г. касаторът
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната
страна.
Ответната страна „К.Д.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление ***, редовно призовано не изпраща представител, но е
представено писмено становище от процесуален представител адвокат И.К.при САК,
редовно упълномощена, с което се иска да бъде оставено в сила Решението на РС
град Велики Преслав като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция в размер на
450.00 лв., представляващи договорено и изплатено възнаграждение за един
адвокат.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК,
в преклузивния срок по чл.211 ал.1
от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212
и чл.231 от АПК,
поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:
На първо место
следва да се посочи, че няма спор между страните по отношение на установената
фактическа обстановка. Спорът е по приложение на чл.415в ал.1 от КТ в настоящия
случай.
С процесното решение съдът е изменил Наказателно
постановление №27-2200127/09.09.2022 г., издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” град София, с което на основание чл.416 ал.5
във вр. с чл.413 ал.2 от Кодекса на труда КТ/ на ответната страна е наложена
имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. за нарушение на чл.52 ал.1 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд и чл.2 ал.1 от Наредбата за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риск „трудова
злополука“, като съдът е приложил разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ и е намалил
размера на санкцията на 300.00 лв. Наказателното постановление е издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение №27-2200127/25.07.2022
г. от длъжностно лице при Д „ИТ“ град Шумен за това, че дружеството, в
качеството му на работодател по смисъла на пар.1 т.1 от ДР на КТ, не е
изпълнило задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, като е допуснал монтажника комбинирани/сложни изделия Л.А., на 07.07.2022
г., до извършване на СМР в строеж, без да го е застраховал за риск „трудова
злополука“. Нарушението е извършено на 07.07.2022 г. в землището на град Велики
Преслав, област Шумен.
Безспорно е установено в хода на съдебното
производство и че след констатиране на нарушението, на 12.07.2022 г. ответното
дружество, в качеството му на работодател, е сключил групова застраховка с „Б.В.Г.И.“
ЗАД, в сила от 00.00 ч. на 12.07.2022 г., като съгласно приложената полица
№36072204000000082, в същата е вписано и лицето Л.А..
При така установената фактическа обстановка решаващият
съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения на процедурата по ангажиране на
отговорността на дружеството. Районният съд достигнал и до решаващия извод за
безспорната установеност на вмененото на юридическото лице правонарушение,
съобразявайки приобщения доказателствен материал и относимата правна уредба. Съдът
обаче е приел, че в случая са налице основания за приложение на чл.415в ал.1 от КТ – маловажно нарушение, поради което и прилагайки тази норма е наложил на
дружеството имуществена санкция в размер на 300.00 лв., като при определяне на
размерът и съдът е изложил подробни аргументи, доколкото е към максимума,
посочен в цитираната норма.
Настоящият съдебен касационен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи. По категоричен и непротиворечив начин са
установени правнозначимите факти, установяващи съставомерните признаци на
нарушението, извършването на което не се оспорва и от санкционирания субект. Налице
в случая са и предпоставките по приложението на привилегирования състав на
чл.415в от КТ, в какъвто смисъл са и съображенията на съда. Цитираната
санкционна разпоредба разписва санкционен размер на имуществената санкция между
100.00 и 300.00 лв. за нарушение, отстранено веднага след установяването му по
реда, предвиден в кодекса, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители. Конкретното нарушение покрива тези условия, доколкото в
рамките на четири дни след констатиране на нарушението, същото е било
отстранено от работодателя чрез сключената групова застраховка на 12.07.2022 г.
и конкретно лицето е застраховано за риск „трудова злополука“. Следователно
нарушението е отстранено веднага след установяването му, при което от
допускането на това нарушение не са настъпили вредни последици за работника.
В
касационната жалба не се съдържа възражение, че разпоредбата на чл.415в от КТ е
неприложима за този вид нарушения, а са формулирани общи изводи с оглед
защитата правата на работниците и покриване на риска от трудова злополука. В
нормата на чл.415в от КТ законодателят изрично е предвидил определени
предпоставки, при наличието на които „работодателят се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.“, а предпоставките са две: 1.Нарушението
да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и 2.От това нарушение да не са произтекли вредни последици за работници
и служители. Следователно приложението на чл.415в ал.1 от КТ не е ограничено, с
изключение на нарушенията изчерпателно изброени в ал.2 от същата, дали е могло
да възникне някакъв риск за работника или служителя или с оглед регулираните
отношения. Предпоставките са конкретно посочени в нормата, които наказващият
орган е бил длъжен да обсъди и при наличието им съответно да приложи
разпоредбата за маловажно нарушение.
Абсолютно неоснователно е възражението в
касационната жалба, че фактът на отстраняване на нарушението бил относим при
определяне размера на санкцията. Този извод изцяло противоречи на нормата на
чл.415в ал.1 от КТ, тъй като непосредственото отстраняване на нарушението е
една от предпоставките за прилагане на института на „маловажно нарушение“, а не
за размера на санкцията.
Действително, обществените отношения,
свързани с отдаването на работната сила от страна на работниците/служителите и
с кореспондиращото им задължение от страна на работодателите по осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд са особено значими, но това
обстоятелство само по себе си не освобождава санкциониращият орган да анализира
конкретните факти преди да пристъпи към ангажирането на отговорността на
нарушителите, като изложи и съответните мотиви, в които да разгледа и въпроса
за наличие на основанията за приложение на чл.415в ал.1 от КТ.
По тези съображения настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон
и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не
са налице твърдените от касатора основания за отмяната му. С оглед на това
касационната жалба се явява неоснователна, а Решението на РС град Велики
Преслав, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и направеното
своевременно искане от ответната страна за присъждане на направените по делото
разноски пред настоящата инстанция, съдът намира, че такива се дължат за сумата
в размер на 450.00 лв., представляваща договорено и изплатено възнаграждение за
един адвокат. Неоснователно се явява направеното възражение от касатора за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, тъй като е
около минимума, предвиден в чл.7 ал.2 т.1 във вр. с чл.18 ал.2 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въз основа
на това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” град София следва да
бъде осъдена да заплати на „К.Д.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя Г.Г., направените по делото
разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 450.00 лв.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№113/30.12.2022 г. на Районен съд град Велики Преслав, постановено по АНД №379/2022
г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” град София да заплати на „К.Д.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя Г.Г., направените по делото разноски за настоящата касационна
инстанция в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет лева/ лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 24.03.20223г.