Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, ……………...2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К. Георгиева, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 4329 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
от И.П.Д. против Г. Ф.иск
с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ.
Ищецът твърди, че на 05.01.2017г. в 10.15 ч. в гр.София пострадал като
пешеходец при пътно-транспортно
произшествие, причинено от водача на л.а „Нисан Патрол” с рег.№ ********– Т. Т..
Отговорността на водача не била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност”. При пътно-транспортното произшествие на ищеца били причинени
телесни повреди, от които претърпял болки и страдания. Стойността на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди ищецът определя на 50 000 лв. Д.
предявил извънсъдебна претенция пред Гаранционния Ф.за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, но ответникът отказал да уважи претенцията. Поради
изложените доводи, моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
имуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.
Ответникът оспорва иска, като прави следните възражения: оспорва
твърденията, че поведението на водача е противоправно и виновно; оспорва
механизма на настъпване на произшествието; оспорва твърденията, че поведението
на водача е в причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца вреди; оспорва
размера на иска, като прекомерен; твърди, че от обезщетението следва да се
приспадне полученото от ищеца обезщетение за трудова злополука. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач Т. Т. Т. се присъединява към възраженията на
ответника.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ:
За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния Ф.по чл.
чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортното
произшествие, трябва да са налице следните предпоставки: да е
осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ
кумулативно следните елементи – деяние(действие
или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда,
причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, вина
на дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да е извършено на
територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, чиито водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно чл. 558, ал.5 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда, ако Гаранционният Ф.не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се
прилага и чл. 380.
Видно от молба вх. № 24-01-56/18.01.2017г. ищецът е предявил пред ответника
застрахователна претенция, по която Гаранционният Ф.с писмо изх.№
24.01.56/10.04.2017г. е отказал да изплати обезщетение.
Видно от одобрено от съда споразумение по наказателено дело № 9028/2017г.
на СРС, НО, 19 състав, Т.Т.Т. се е признал за виновен в това, че на
05.01.2017г., около 10.15 ч. в гр.София, по паркинга на складова база на фирма”
Комета-3”, находящ се в ж.к. „Младост-3”, на ул. „*********, е управлявал
товарен автомобил „Нисан Патрол“ с рег.№ ********и срещу складовото помещение
на фирма „Комета-3“ е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.2,
т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП, в
резултат на което е реализирал пътно-транспортно произшествие с пешеходците Й.Х.Т.и
И.П.Д. и е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Д., изразяваща
се в счупване на латералния/външен/ кондил на лявата голямопищялна кост, довело
до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-голям от
30 дни, като деецът е шофирал без да има необходимата правоспособност -
престъпление по чл.343, ал.3, пр.2 и пр.4, б.„А“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3
от НК. За извършеното деяние на ищеца е определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, като на основание чл.66 л.1 от НК, наказанието е
отложено за срок от три години.
Одобреното от наказателния съд споразумение има значението на влязла в сила
присъда, съгласно чл.383, ал. 1 НПК, поради което и на основание чл.300 ГПК е
задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на горецитираното споразумение, настоящият състав приема, че поведението на водача Т.Т.Т. е виновно и противоправно и е в причинно-следствена връзка с
причинената на ищеца средна телесна
повреда, описана в споразумението, тъй като този вредоносен резултат е съставомерен,
послужил е за определяне на правната квалификация на престъплението.
Със задължителна сила споразумението установява, че Т. е нарушил правилата
за движение по пътищата: чл.5, ал.2, т.1
от ЗДвП, който задължава водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и
предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни превозни средства; чл.20, ал.1, който задължава водачите да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват; чл.20, ал.2, който задължава водачите на пътни превозни средства
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие; водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението; чл.150 от ЗДвП, който изисква водачите на пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да са
правоспособни.
От представена по делото справка за публикувана на сайта на Гаранционния Ф.информация,
се установява, че за процесния автомобил с рег.№ ********,
управляван от Т.Т.Т., няма данни към датата и часа на произшествието – 05.01.2017г.
от 10.15ч., да е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, което обстоятелство не се оспорва от ответника. На
05.12.2017г. е сключена застраховка ”Гражданска отговорност” за процесния
автомобил, но това е станало в 11.48 часа с начало на покритие на застраховката
от 12.00 часа, т.е след часа на настъпване на катастрофата./л.113 от приложено
гр.д. № 28986/2017г. на СРС/.
От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се
установява, че при процесното пътно-транспортно произшествие ищецът е получил
телесната повреда, която е описана и в одобреното от наказателния съд
споразумение: счупване на латералния/външен/ кондил на лявата голямопищялна
кост и вътрешната еминенция на лявата голямопищялна кост. След консултация с
кардиолог и анестизиолог е извършено оперативно лечение, изразяващо се във
фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза – плака и винтове. Проведено е
консервативно лечение с вливане на инфузионни разтвори, атнтибиотик,
антикоагулантни мекикаменти и обезболяващи. Телесните повреди са в пряка
причинно-следствена връзка с произшествието. При нормално протичане на лечебния
процес, без усложнения, възстановителният период е 6-7 месеца. При извършения
преглед на ищеца експертът е установил ограничени движения на лявата колянна
става от 90 градуса при норма 150 градуса. През периода на лечение ищецът е
търпял болки страдания, като през първия месец болките са били с по-голям
интензитет. Възможно е за в бъдеще да търпи болки в лявата колянна става при
влошаване на времето и при физическо натоварване.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че най-вероятно ищецът завинаги ще
остане с ограничени движения в лявата колянна става. Пострадалият има нормална
походка, но не може да кляка по начина, по който клякат здравите хора. Като
последица от това счупване ще настъпи промяна в хрущяла на крака и пострадалият
ще изпитва болки при натоварване на коляното. Това ще доведе до износване на
ставата. След време металната остеосинтеза подлежи на изваждане. Към момента
няма данни за отстраняване на металната остеосинтеза.
От показанията на св. Т. – съпруга на ищеца, се установява, че непосредствено след катастрофата го посетила в
болницата. Съпругът й изпитвал „страшни болки”, тъй като кракът му бил счупен
под коляното. След операцията една седмица останал в болницата. След
изписването тя се грижела за него – около 32 дни не можел да стъпва на крака си.
Свидетелката ставала през нощта, за да му дава вода и храна. След катастрофата
ищецът не се чувствал добре психически, страхувал се и имал болки. Все още куцал.
Когато се залежавал в къщи, бил много изнервен. Не можел нито да стане, нито да
си сгъне крака си и постоянно търсел помощ от свидетелката.
Така събраните и обсъдени доказателства установяват настъпването на всеки
един от фактите от състава на чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ, поради което съдът приема иска за доказан по основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищеца към датата на
пътно-транспортното произшествие - 49 г., вида на телесната повреда – средна
телесна повреда, изразила се в счупване на латералния/външен/ кондил на лявата
голямопищялна кост и вътрешната еминенция на лявата голямопищялна кост; вида на
проведеното лечение - оперативно лечение, чрез фиксиране на фрагментите с
метална остеосинтеза – плака и винтове; продължителността на лечебния и
възстановителен период – 7 месеца; обстоятелството, че ищецът е бил безпомощен
през периода на възстановяване и е зависел от грижите на съпругата си; силните
болки и страдания, които е преживял при пътно-транспортното произшествие и по
време на възстановителния период, най-интензивни през първия месец от
лечението. Наред с това съдът отчете обстоятелството, че за ищеца са останали трайни последици от
травмата - ограничени са движенията на лявата колянна става от 90 градуса при
норма от 150 градуса, пострадалият има нормална походка, но не може да кляка
нормално. Съществен фактор при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са и социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2017г., като при определяне размера на
обезщетението целта е да бъдат репарирани вредите от неправомерното поведение,
а не да се постигне неоснователно
обогатяване.
Като съобрази всички тези обстоятелства, на основание чл.52 от ЗЗД, съдът
определи размера на застрахователното обезщетение, по справедливост, от 40 000
лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 50 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 3388.80 лв., съобразно
уважената част от иска.
При определяне на размера на разноските, дължими на ищеца, съдът уважи
възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и намали
неговия размер до минимума от 2030лв., което с ДДС възлиза на 2436лв., тъй като
делото не представлява фактическа и правна сложност.
Ищецът следва да бъдат осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 20 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК, на третото лице-помагач не се дължат разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на
СГС, държавна такса в размер на 400 лв. върху частта от уважения иск, за която
не е внесена такса по делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф.със седалище и адрес на управление:***
да заплати на И.П.Д., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, на основание чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ, сумата от 40 000лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в
болки и страдания от средна телесна повреда: счупване на
латералния/външен/ кондил и вътрешната еминенция на лявата голямопищялна кост, причинени при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 05.01.2017г., по вина на водача Т.Т.Т., при управление на лек автомобил „Нисан
Патрол“ с рег.№ ********, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2017г. до
окончателното изплащане, като иска, в останалата част, до пълния предявен
размер от 50 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г. Ф.да заплати на И.П.Д. на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 3388.80 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.П.Д. да заплати на Г. Ф., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 20 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА Г. Ф.да заплати по сметка на СГС, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна
такса в размер на 400 лв. върху частта
от уважения иск, за която не е внесена държавна такса по делото.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ответника Г. Ф.– Т.Т. Т., ЕГН **********,***.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: