№ 15482
гр. София, 02.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110157671 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба на Д. Г. П., подадена чрез адв. Д. М., срещу „Фератум
България“ ЕООД, с която са предявени при условията на евентуално съединяване главен
установителен иск за прогласяване в отношенията между страните, че сключеният между тях
договор за потребителски кредит № 623861 от 14.05.2018 г. е нищожен и евентуален в
случай, че главният бъде отхвърлен, да се прогласи, че клаузата на чл. 5 от договор за
потребителски кредит № 623861 от 14.05.2018 г. за заплащане на неустойка е нищожна.
В исковата молба се твърди, че на 14.05.2018г. между Д. Г. П. и „Фератум България“
ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № 623861, по силата на който ответникът
предоставил на ищеца заем в размер на 2 300 лв., като по договора бил посочен годишен
процент на разходите /ГПР/ - 49, 66 %., а в чл. 5 от договора било предвидено, че кредитът
се обезпечава с поръчителство, предоставено от “Ferratum Bank”, същевременно при
сключването на договора никъде не било посочено, че на поръчителя ще се дължи
възнаграждение. След като усвоил заемната сума ищецът установил че освен нея са му
начислили и такса за обезпечение за поръчителство – услуга, предоставена от партньор на
ответника в размер на 1 100 лв. Според ищеца договорът за кредит е недействителен, тъй
като дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в него, нито пък в
Общите условия е посочено, че сключването на договор за гаранция е задължително условие
за предоставяне на кредит. Твърди, че договорът за кредит не е подписан, поради което и
липсва съгласие от страна на кредитополучателя, а също и че не е спазена предвидената от
закона форма. Сочи още, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не е посочено
как е изчисляван ГПР и същият не е посочен точно, тъй като дължимата сума към
поръчителя не е посочена като разход към кредита. Същото представлявало подвеждаща
търговска практика, защото създавало пречки на потребителя да прецени действителните
икономически последици на сключения договор. По отношение на клаузата,с която се
1
предвижда обезпечение – чл. 5 твърди, че същата е нищожна, още, че е неравноправна по
смисъла на закона за защита на потребителите и нарушава изискванията на Закона за
потребителския кредит. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Моли на основание чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи всички
налични документи, свързани със сключения договор между страните, както и да бъде
изслушана ССчЕ по поставен въпрос и да бъде издадено съдебно удостоверение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Фератум
България“ ЕООД, подаден чрез редовно упълномощен процесуален представител
юрисконсулт Гардения Г.а, в който се поддържа, че исковете са неоснователни. Твърди, че
ищецът е разполага с избор как да обезпечи задълженията си към кредитора, а договорът за
гаранция е сключен със самостоятелно юридическо лице, по което ответникът не е страна.
Счита, че ищецът не е бил въвеждан в заблуждение относно избора на поръчител. Сочи, че
договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът по нея не се включва в
ГПР, тъй като тази услуга не е задължителна. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са евентуално съединени главен установителен иск с правно основание
чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10 и чл. 11 ЗПКр, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 19,
ал. 4 вр. чл. 33, ал. 1 ЗПКр и чл. 143, ал. 3, т. 5 ЗЗП за прогласяване за нищожен на
сключения между страните договор и евентуален установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата, предвиждаща
заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя.
В доказателствена тежест на ищеца по установителните искове е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за
потребителски заем, с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не
са налице визираните пороци.
Страните не спорят, че между тях е сключен договор за потребителски кредит №
623861, както и че възнаграждението за поръчителя по чл. 5 от сключения договор не е
включено в ГПР.
Следва да се посочи, че в отговора на исковата молба ответникът навежда
възражение срещу искове, които не са предявени /за прогласяване на нищожност за договор
за поръчителство/, както и твърдения във връзка с дружество, за което ищецът не твърди да
е поръчител /Мултитюдбанк/.
Съдът указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител.
Съдът намира искането на ищеца за задължаване на ответника да представи
посочените в исковата молба документи за допустимо и относимо, предвид което следва да
бъде уважено. Прилагането на разпоредбата на чл. 190 ГПК е обусловено от твърдение на
едната от страните в процеса, че определен документ съществува, относим е към спора и се
2
намира у противната страна, а също и от изрично искане към съда да задължи противната
страна да представи документа, като само при условията на чл. 161 ГПК, съдът ще приеме за
доказани неизгодни за страната факти, за които същата страна е създала пречки за събиране
на допуснатите от съда доказателства.
По искането за издаване на съдебно удостоверение следва да бъдат дадени указания
на ищеца да аргументира какви относими обстоятелства ще се установяват по този начин.
Искането за назначаване на ССчЕ не следва да бъде уважавано, доколкото по делото
не се спори, че възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР и съответно искането
е ненеобходимо.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.05.2025 г. от 15:45 часа, за когато да се
призоват страните, като им указва, че най- късно до първото по делото заседание могат да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да представи заверен препис
от потребителски кредит № 623861 от 14.05.2018 г. и всички относими документи към него.
УКАЗВА на ищеца да уточни искането си за издаване на съдебно удостоверение
съгласно изложените мотиви.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4