Решение по дело №732/2011 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 671
Дата: 16 ноември 2012 г. (в сила от 3 декември 2015 г.)
Съдия: Николинка Георгиева Чокоева-Милева
Дело: 20114500100732
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

671

гр. Р., 16.11.2012 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Р.нски окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание на 22 октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

 

при секретаря С.П. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 732 описа за 2011 г., за се произнесе, съобрази:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 52 във вр. с чл. 45 от ЗЗД от П.М.Ц. с ЕГН ********** против А.И.К. с ЕГН ********** за заплащане на сумата 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди за периода от 18.08.2008 г. до 31.12.2011 г., заедно със законната лихва от датата на увреждането в размер на 250 лв.; сумата 4 618 лв. претърпени имуществени вреди за периода от 04.08.2008 г. до 31.12.2011 г., както следва: разходи за ***ства в размер на 1 820 лв., разходи за изследвания и лечение на *** в размер на 1 700 лв., разходи за направените три вида *** в размер на 40 лв., разходи за изследвания на два вида *** в размер на 34 лв., разходи за *** в размер на 30 лв., разходи за изследване на *** в размер на 20 лв., разходи за изследване на *** в размер на 252 лв., разходи за частни прегледи при проф. А.М.Б. в размер на 140 лв., разходи за преглед при д-р С. в размер на 120 лв., разходи за транспорт в размер на 462 лв.; сумата 21 680 лв. обезщетение за имуществена загуба, изразяваща се в невъзможност да започне работа поради влошено здравословно състояние и да получава трудово възнаграждение за периода от 01.08.2008 г. до 31.12.2011 г., вследствие на непозволеното увреждане, както и всички разноски по делото. В съдебно заседание е изменена исковата претенция по отношение на имуществената загуба, изразяваща се в невъзможност ищцата да започне работа поради влошено здравословно състояние и да получава трудово възнаграждение за периода от 01.08.2008 г. до 31.12.2011 г. на база средна месечна работна заплата, чрез увеличаването й общо за целия период от 21 680 лв. на 25 834 лв.

В исковата молба ищцата твърди, че през 1996 г. в О.Б.-С. й е поставена диагноза *****, която след няколко месечно лечение отшумяла. През 2001 г. била приета във ***** *****. През периода 2002 г. – 2006 г. пребивавала в И., където приемала само ***ства за…………………………………………………………………………………………………………………….. За целия престой системно й били правени пълни изследвания за функционирането на *** винаги били в норма, с изключение на ……………………………. След като се прибрала в България през 2006 г. посетила д-р К. и й показала с какво е лекувана в И., както и направените изследвания. Уверила я, че се чувства добре, *** били в норма, но ответницата й обяснила, че без ***** лечение болестта ще се задълбочи с годините, ще засегне ***, а може да се изроди и в *****. При периодично извършваните ***** били в норма.

През юли 2008 г. ищцата отново посетила д-р К., за да провери развитието на болестта, а също така и да й представи заключението по СМЕ, изготвено по гр. д. № 148/2007 г. на ПлОС. Назначеният експерт от К.Л. към УМБАЛ П. дал заключение, че не се установяват данни за прекарана *****. Ответницата й обяснила, че е нормално експертизата да е изготвена в този вид, за да не получи обезщетение, и че няма съмнение относно поставената диагноза. Настояла да не губи време, а да се *****, тъй като проблемът започва да търпи развитие и може да стане късно предвид оплакванията на ищцата за обилно *****. Направила си всички назначени *****, включително ***** /УЗД/ и ответницата й препоръчала д-р С.Г. за извършване на *****, с когото уточнила и датата за това - 18.08.2008 г. На тази дата била *****на лично от д-р Г***** преминала нормално, без усложнения и на 20.08.2008 г. била изписана, като здрава. На 04.09.2008 г. отишла при д-р К., тъй като се чувствала по-зле от преди *****, но тя й обяснила, че било рано за заместваща терапия, назначила й изследване на *** и казала, че ще отсъства няколко дни, през които считала, че няма да има проблеми. Ищцата ставала все по-зле, ***** били лоши, *****. Това наложило да посети личния си ***, който незабавно й дал направление за друг *****. Посетила д-р К. която я прегледала и по спешност я изпратила в МБАЛ Р., ІІ ТО. На петия ден от престоя си в отделението, след визитацията била изписана от д-р С., без да са извършвани изследвания по клинична пътека, като й било обяснено, че не може да се направи УЗД, поради скорошната ***** но в епикризата били вписани изследвания, които изобщо не били правени, включително и УЗД и същите били в норма. След сигнализиране на МБАЛ Р. и РЗОК Р. епикризата била коригирана. Отразената в епикризата диагноза била различна от тази, за която дала съгласие за ***** лечение. Оказало се, че заболяването, от което страда било „*****”, за което твърди, че е противопоказно *****то лечение. Грешно поставената и поддържана от ответницата диагноза довела до отстраняване на *****, без съгласието й. След ***** здравословното й състояние продължавало да се влошава, появило се ***** и това било само малка част от причинените й пряко вреди. Допуснатата от д-р К. персонална ***ска грешка, изразяваща се в грешна диагноза била в противоречие с установените правила, норми, закони и наредби, задължителни за РБ. Налице била съвкупност от грешна диагноза, грешен ход на ***** причинени лично от ответницата, поради което отговорността за причинените материални и нематериални вреди носела изцяло тя. Неспазването на утвърдените медицински стандарти по *****ия довело до поставяне на грешна диагноза, вследствие на което ***** е отстранена ***** на ищцата и то без нейно съгласие. Счита, че влошеното здравословно състояние е в причинна връзка с погрешно поставената диагноза и последващата *****. Последвали прегледи от различни ***и, които изразявали становище, че не е било необходимо отстраняване на *****. Издадените многобройни амбулаторни листи и решения на ТЕЛК доказвали *****.

Ответникът А.И.К. – В. счита предявените искове за неоснователни, тъй като не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД. Твърди, че не е поставила грешна диагноза, поставената от нея диагноза била *****/, представляваща ***** на ***, водещи до ***** и може да се дължи на различни причини, включително и на *****, както и на *****, съгласно Препоръките за добра практика по ***** на българското дружество по *****ия 2005 г. При поставяне на диагнозата били съобразени историята на заболяването и всички извършени на ищцата изследвания, като били направени и нови – ***** и УЗД. От представеното от ищцата *****, направено в И., безспорно се установявало наличието на ***** на *****. И ***** представлявали такива *****, поради което не се налагало провеждане на ново *****. Историята на заболяването от 1996 г. е с *****, проведеното ***** се оказало с ниска ефективност и това наложило втория възможен метод на лечение на *****. Ответницата твърди, че за резултатите от проведеното лечение в МБАЛ Р. не би могла да носи отговорност и за ищцата не са възникнали вреди от нейно деяние, включително и от извършено ***** лечение, в което не е участвала. След ***** ищцата провеждала лечение на ***** с напълно безвредни ***ствени средства, за разлика от ***ствата за компенсиране на ***** преди *****то лечение, които имали много повече вредни последици и били без траен резултат при пациентката. Липсата на увреждания в резултат на *****то лечение се установявала и от експертното решение на НЕЛК № 522 от 10.06.2011 г., в което по отношение на вътрешните болести е установено: нула процента трайна намалена работоспособност. Това състояние не налагало пътувания на ищцата до други градове и прегледи при специалисти извън Р.. Признатият процент трайно намалена работоспособност е резултат единствено и само на заболявания, които са били налице и преди *****. Всичко това води до извода, че липсва причинно-следствена връзка между поставената от ответницата диагноза и влошеното здравословно състояние на ищцата.

Третото лице – помагач на страната на ответницата ЗАД „Б.И.Г.” гр. С. не взема становище по предявените искове.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

През 1996 г. било установено, че ищцата П.М. Ц. страда от М.Б., *****/. През 2001 г. с *****. През периода от 05.10.2001 г.  до 12.10.2001 г. ищцата е била на лечение в МБАЛ-Р., ІІ ТО с диагноза: М.Б. - *****. По време на стационарния престой отново е започнало преустановеното *****, който бил понесен добре от нея, без усложнения и странични реакции. През м. август 2008 г., след извършен преглед от ОПЛ и издадено направление, П.Ц. била прегледана от специалист ***** - д-р А.К.. За прегледа бил издаден амбулаторен лист от 04.08.2008 г., в който като основна диагноза е вписано *****/, МКБ ***. Въз основа на анамнезата за датиращо от 1996 г. заболяване и провежданото медикаментозно лечение, както и въз основа на извършените изследвания, д-р К. препоръчала ***** лечение. П.Ц. посетила частния кабинет на д-р С.Г. с медицинските изследвания, установяващи ***** ***** като същият при прегледа установил, че страда от *****. Ищцата посетила д-р Г. с желанието да бъде *****на от него и за периода от 18.08.2008 г. до 20.08.2008 г. е била на лечение в отделение „П.” на МБАЛ-Р. като на 18.08.2008 г. е *****на под обща *****. Преди ***** е била запозната с необходимостта от нейното извършване и лично е подписала информирано съгласие за това /л. 211/. Преди извършване на ***** са били направени всички необходими изследвания за правилно поставяне на диагнозата, посочена преди ***** като *****. *****та обединява няколко заболявания, които се характеризират с повишено ниво на *****. Към тази група заболявания се причислявали *****, като разграничаването на двете заболявания само по клинична картина, *****, образни методи и имунологични изследвания е почти невъзможно, а най-точният критерий бил *****. Такова било направено на ищцата по време на самата *****, в резултат на което диагнозата била прецизирана като *****. При извършване на ***** били спазени препоръките за добра практика по ***** на Българското дружество по *****ия. ***** на ищцата не е било противопоказно, а наложително поради наличието на данни за ***** на *****та.

На 10.09.2008 г. П.Ц. била приета по спешност в МБАЛ-Р., *****. Направени били съответните изследвания и на 15.09.2008 г. била изписана със започнало заместително лечение след проведено функционално изследване на ***** след*****. За престоя й в болничното заведение била издадена епикриза, която след жалба от ищцата и намесата на РЗОК-Р. била коригирана и коректно издадена.

Поставената преди ***** диагноза била правилна, правилно било проведено лечението, вкл. и невключването на заместително лечение в периода непосредствено след ***** и в резултат на същото не са настъпили нови заболявания. 

Ищцата страдала от *****, сочещи на увредено общо състояние, за което на същата е била призната и съответна степен на трайно намалена работоспособност, равна на 48 %, видно от ЕР на НЕЛК от 10.06.2011 г. /л. 118-120/, като заболяванията не са във връзка с проведеното ***** лечение и не са налице медицински данни, сочещи на влошаване на здравословното състояние и ***** като пряка последица от ***** на *****.

Изложените факти съдът приема за установени въз основа на събраните по делото писмени доказателства – многобройни медицински документи, показанията на св. С. В. Г., както и съобразно приетите по делото съдебно-медицинска и съдебно-икономическа експертизи. Съдът кредитира показанията на посочения свидетел, тъй като същите са логични и последователни, свидетелят сочи непосредствено възприети от него факти, показанията му се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на приетата по делото медицинска експертиза и данните от вещите лица, изнесени в съдебно заседание. Съдът кредитира изцяло и приетата съдебно-медицинска експертиза предвид специалните знания на вещите лица, а също и като компетентна, обективна, изчерпателна и кореспондираща с писмените доказателства.

От показанията на св. А. Ш. и св. М.Т. се установява, че след ***** ищцата често се оплаквала от болки, била …………………………………... За увреденото общо състояние на ищцата сочат многобройните писмени доказателства- издадени амбулаторни листове от различни ***и, сочещи осъществени от нея прегледи и изследвания, за провеждани медикаментозни лечения, както и от издадените експертни решения за определяне на степента на трайно намалената й работоспособност.

Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Производството по делото е образувано по искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл. 52, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементите от който са: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, която съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД се предполага. Непозволеното увреждане се основава на нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат субективни права, имущества и телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл. 45 от ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер, като на възмездяване подлежат всички вреди, както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като неимуществените се определят от съда по справедливост. 

Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата, изразена посредством накърняване и унищожаване на блага, представляващи имущество, права, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние на човека. Деянието, което трябва да е противоправно, е конкретната човешка постъпка, причинила увреждането, а причинната връзка е обединяващият елемент на фактическия състав. Тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане следва да се установят в процеса, за да бъде ангажирана обезщетителната отговорност на ответника за имуществени и неимуществени вреди, както и да не е оборена законоустановената презумпция за виновност.

В настоящия случай ищцата не е релевирала доказателства, които да сочат, че е претърпяла твърдяните от нея имуществени и неимуществени вреди, като последица от противоправно деяние, виновно извършено от ответницата.

В исковата молба и уточняващата такава ищцата е посочила, че вследствие на поставената от д-р К. грешна диагноза, неправилно проведено ***** лечение, при което е  ***** и невключването на заместителна терапия веднага след *****, претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в …………………………………………………………………………………………………………………от което търпяла имуществени загуби. Със своето безотговорното отношение и неспазване на медицинските стандарти ответницата й поставила грешна диагноза, довела до отстраняване на ***** и последващо влошаване на здравословното състояние на ищцата, поради което била налице причинна връзка между вредата и поведението на д-р К..

От събраните в производството множество писмени доказателства – медицинска документация и експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК е установено по категоричен начин, че ищцата е страдала и продължава да страда от множество заболявания – ………………………..*** и др. , по причина на които с периодични експертни решения й е определян съответен процент на намалена работоспособност. Посочените заболявания безспорно са свързани с изпитването на болки и страдание, неудобства, поради необходимостта от периодични прегледи и лечение и съответно - с негативни преживявания от невъзможността да работи пълноценно. Увреденото общо здравословно състояние на ищцата и свързаните с това негативни преживявания съставляват за нея вреди с неимуществен характер.

С приетата по делото съдебно медицинска експертиза обаче се установи, че посочените от ищцата страдания, довели до изпитването на постоянни болки, страдания и инвалидизацията й, не са във връзка с поставената й от ответницата диагноза *****/ и проведеното в тази връзка на 18.08.2008 г. ***** лечение, в резултат на което не са настъпили нови заболявания, както и че няма медицински данни по делото, които да сочат, че влошеното здравословно състояние е пряко следствие от поставената диагноза и последвалата ***** на *****. С оглед на това следва да се приеме, че неимуществените вреди не са в пряка причинна връзка с твърдяните от ищцата действия на д-р К., от което следва извода, че липсва основен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящ неоснователност на иска.

На следващо място, по делото не се установи и сочената от ищцата противоправност на действията на д-р К.. От показанията на св. Г., както и от приетата по делото СМЕ се установи по категоричен начин, че през м. август 2008 г., след извършен преглед от ОПЛ и издадено направление, Ц. е била прегледана от специалист-***** д-р А.К.. За прегледа е издаден амбулаторен лист от 04.08.2008 г. с основна диагноза: *****/, МКБ ***. Въз основа на снетата анамнеза за датиращо от 1996 г. заболяване и провеждано медикаментозно лечение, както и въз основа на извършени изследвания, д-р К. препоръчала ***** лечение, като средство за втори избор за лечение на *****та и това решение се основавало на дългогодишния хронично *****иращ ход на заболяването на ищцата и напълно съответства на Препоръките за добра практика по ***** на Българското дружество по *****ия 2005 г. След прегледа при д-р К. ищцата посетила частния кабинет на д-р С.Г. с медицински изследвания, показващи ***** *****, като същият при прегледа установил, че страдала от *****. За периода от 18.08.2008 г. до 20.08.2008 г. ищцата била на лечение в отделение „П.” на МБАЛ-Р. като по време на престоя й на 18.08.2008 г. била *****на под обща ***** с извършена *****. Преди ***** пациентката е запозната с необходимостта от нейното извършване и лично е подписала информирано съгласие за това. От показанията на св. Г., извършил *****, се установява, че преди ***** са направени всички необходими изследвания с цел правилно поставяне на диагнозата, която преди ***** правилно е посочена като *****. *****та е понятие, обединяващо няколко заболявания, които се характеризират с повишено ниво на *** . Към тази група спадат *****, като разграничаването на двете заболявания само по клинична картина, ***** невъзможно, а най-точният критерий е *****. Поставената от д-р К. и потвърдена от д-р Г. диагноза и последвалото лечение са правилни. На ищцата било направено ……………по време на самата ***** в резултат на което диагнозата била прецизирана и определена окончателно като *****. ………………………в случая била наложителна, предвид характеристиката на заболяването и неговия хронично *****иращ ход, а …………………………. показал причината за *****та.

С оглед на тези факти, установени по категоричен начин по делото, съдът приема, че действията на д-р К. не са противоправни, съответстват на нормативните актове, касаещи *****ията и …………………………….. и на Препоръките за добра практика по ***** на Българското дружество по *****ия 2005 г., спазен е в пълен обем диагностично - лечебният алгоритъм по съответната клинична пътека, поради което доводите на ищцата за противоправност на действията на ответницата при поставяне на диагноза на заболяването и последвалото ***** лечение, са изцяло неоснователни.

Видно от представеното от ищцата с вх. № 9661/10.09.2012 г. експертно решение на НЕЛК № 0557 от 18.07.2012 г. /л. 511-513/, липсват увреждания в следствие на *****то лечение на *****. Изявилият се ………………………….. е с постигнат добър ефект в последствие, като е стабилизиран *****ят статус и няма данни за усложнения, поради което не се определя процент трайно намалена работоспособност. Това състояние на ищцата не налага пътувания до други градове за прегледи при специалисти, в това число и такива, които не работят с НЗОК, поради което не се доказват претендираните от нея имуществени вреди. Определеният краен процент трайно намалена работоспособност не е свързан по никакъв начин с поставената от д-р К. диагноза и проведеното като следствие от тази диагноза ***** лечение, а се дължи на наличието на други заболявания, предшестващи *****то лечение и които не са в причинна връзка с него. Това обстоятелство се потвърждава и от СМЕ, в която вещото лице изнася данни за липсата на новопоявили се заболявания, като резултат от *****то лечение, които да водят до трайна ***** както и за липсата на причинно-следствена връзка между ……………………………………………….. и останалите заболявания на ищцата. С оглед изложеното, съдът приема, че ищцата не доказа да е претърпяла и имуществени загуби в следствие невъзможността да упражнява трудова дейност.

Предвид липсата на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, визирано в чл. 45 от ЗЗД, предявените искове за обезщетяване на претърпени неимуществени и имуществени вреди се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

Съгласно чл. 78 от ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят направените от нея съдебни разноски, съгласно представения списък в размер на 2 980 лв. Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и от разноски за производството, но същата на общо основание дължи разноските, направени от другата страна по повод неоснователно възбудения правен спор.

Мотивиран от изложеното, Р.нският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  : 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.М.Ц., ЕГН ********** *** против А.И.К. – В., ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл. 52 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сума в размер на 30 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в поставяне на  грешна диагноза, грешен ход на лечение и инвалидност, причинени от ответницата в качеството й на ***, за периода от 18.08.2008 г. до 31.12.2011 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, сумата 4 618 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане за периода от 04.08.2008 г. до 31.12.2011 г., както и сумата 25 834 лв. обезщетение за имуществена загуба, изразяваща се в невъзможност да започне работа поради влошено здравословно състояние и да получава трудово възнаграждение за периода от 01.08.2008 г. до 31.12.2011 г., вследствие на непозволеното увреждане.

ОСЪЖДА П.М.Ц. ЕГН ********** ***  да заплати на А.И.К. – В., ЕГН ********** сума в размер на 2 980 лв. разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗАД „Б.И.Г.” гр. С. с ЕИК ***, на страната на ответницата - А.И.К. – В..

 

Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: