Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1885 26.11.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС,
първи състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Д. Гальов
Секретар: К. Линова
Прокурор: Д. Христов
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 925 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203
от АПК, вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от Д.А.А., с ЕГН **********, лишен от свобода,
изтърпяващ наказание в Затвора – Бургас (ЗОЗТ – Дебелт), против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието.
След окончателното
прецизиране на исковата претенция (протокол от съдебно
заседание 29.09.21г.), въз основа на писменото
уточнение на исковата молба направено от назначения служебен адвокат на ищеца –
вх.6476 от 16.06.2021г.- приложено по адм. дело № 1430 от 2021г. /погрешно
образувано по така направеното уточнение на вече предявен иск, а впоследствие и
съединено с производството по настоящото дело /Определение № 1401 от 1.07.2021 по второто дело/, предмет на
настоящото исково производство е осъдителен иск срещу ответната страна- ГДИН за
заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени вреди, от датата на настаняването му в ЗОЗТ Дебелт към
Затвора-Бургас, т.е. от 05.01.2021 г. до подаването на исковата молба -
21.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата.
В първоначалната
искова молба и в нейното писмено уточнение, неразделна част от ИМ се сочи, че неимуществените
вреди се изразяват в породено чувство на страх, незащитеност или малоценност. Сочи се, че са били породени от
незаконосъобразни действия или бездействия на служители на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, изразяващи се в поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, лоша храна и облекло, недостатъчно отопление,
осветление, проветрение, лошо медицинско обслужване, липса на условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и др. подобни действия или бездействия
на ответника. Сочи се, че въпреки, че ищецът следвало да изтърпява наказанието
си при общ режим в ЗОЗТ Дебелт, а на практика бил поставен в условията на строг
режим – осигурявало му се по един час на ден престой на открито (от 12,30 до 13,30
ч.); извършвали му се по четири проверки на ден; токът в общежитието спирал
след 22,00 ч. в дните от понеделник до четвъртък и в неделя, а в петък и събота
се спирал в 0,00 ч.; не му бил осигурен постоянен достъп до топла вода, а само
два пъти на ден за около час и половина – в периода от 10,50 ч. до 12,30 ч.
преди обяд и от 16,30 ч. до 18,00 ч. следобед, което било крайно недостатъчно
за поддържане на елементарна хигиена и задоволяване на естествени физиологични
нужди, особено в извънредната епидемична обстановка; спалните помещения в
общежитието не се обезпаразитявали, поради което имало хлебарки и дървеници и ищецът
не можел да се отпусне и да спи спокойно или да си почине; настанен бил в
спално помещение с размер под минималния — на един лишен от свобода се падали
не повече от 2 кв.м. площ; бил лишен от необходимата за всеки човек дневна
светлина и чист въздух, тъй като помещението, в което пребивавал имало само
един малък прозорец с решетки; не му позволявали да държи пари в брой; храната,
която му се предоставяла била недостатъчно и с много лошо качество; конвоите, с
които се осигурявало придвижването му, не били снабдени с колани или седалки и
това застрашавало живота му.
В съдебно заседание, ищецът лично
и чрез служебно назначения процесуален представител – адв.П.Г. от БАК, поддържа
исковата молба, ангажира гласни доказателства.
Ответникът – ГД „Изпълнение на
наказанията“ при МП, редовно призован, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Милен Г., депозира писмен отговор, в който счита, че исковата молба
е допустима, но неоснователна по
изложени съображения.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на предявената искова
претенция и формулира искане за отхвърляне на исковата молба.
Бургаският административен съд,
след като се обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и въз основа разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Ищецът Д.А. *** на 14.05.2008 г. (л.47). С начало
17.04.2009 г. започнал да изтърпява общо наказание в размер на 16г. лишаване от
свобода, при първоначално определен „усилено строг режим“, изменен на „строг“ през
2009 г. съгласно промените в ЗИНЗС. Настанен бил в корпуса на затвора Бургас. На
19.10.2016 г. на комисия по чл.73 от ЗИНЗС (отм.) изменила режима от „строг“ на
„общ“.
От 14.06.2017 г. до
03.08.2017 г. А. е бил настанен временно на територията на ЗО „Дебелт“. От
03.05.2018 г. бил настанен в ЗО „Строител“ към Затвора Бургас.
Относим към предмета на настоящото исково
производство е само престоят на ищеца, за времето от 05.01.2021 г.,
когато е преместен от ЗО „Строител“ в ЗО „Дебелт –1“, където е бил до подаване
на исковата молба- 21.04.2021г., обективираща предявената процесна претенция
срещу ГДИН.
Сочи се, че
по
време на изтърпяване на наложеното наказание е бил награждаван многократно, но
и многократно е наказван.
Съгласно справка от
инспектор СДВР в Затвора Бургас (л.48) през процесния период лишеният от
свобода е настанен в спално помещение № 267 в затворническото общежитие. Сочи
се, че спалните помещения в общежитието са с размери от 19,38 кв. м. до 21,02
кв. м., като в тях се настанявали до четирима или до петима лишени от свобода,
в зависимост от конкретната квадратура и съобразно изискването за минимум 4 кв.
м. жилищна площ на човек. Помещенията са били обзаведени с метални легла и
шкафове, съответстващи на броя настанени лишени от свобода, маса и столове.
Прозорците са с размери: ширина 1,60 м. х височина 1,40 м., с поставени
решетки, които не възпрепятстват достъпа на естествена светлина. Отоплението на
спалните помещения се извършва чрез централно парно като във всички спални
помещения били монтирани радиатори. През зимния сезон количеството топлина се
подавало в зависимост от моментните климатични условия и температура. Помещенията
се проветрявали по естествен начин – чрез отваряне на врати и прозорци. По
желание лишените от свобода, обитаващи спалните помещения, оставяли прозорците
постоянно отворени, за да се повишава естествената вентилация. Дрехите на
лишените от свобода се изпирали и изсушавали в отделно обособено перално
помещение. Съобразно утвърден от началника на общежитието график, в процесния период
лишените от свобода от ЗООТ „Дебелт-1“ са имали възможност да дават дрехите си
за изпиране и изсушаване всяка събота.
В справката се
уточнява още, че във всяко спално помещение имало обособен санитарен възел –
душ, тоалетна и умивалня, които са на разположение на лишените от свобода
денонощно. Непрекъснато се подава течаща вода, а топла – два пъти дневно по
утвърден график.
На основание чл.27б от ПП ЗИНЗС е утвърден график за
разпределение на времето на лишените от свобода (л.51). За процесния период било
предвидено престоят на открито да е с продължителност час и половина и да се
провежда два пъти дневно. На мястото за престой на открито имало изградени
спортни уреди, позволяващи на лишените от свобода тренировки на открито. Отделно
било предвидено време за спорт с продължителност половин час, както и един час
за тренировки в специално оборудвана фитнес зала (л.52).
В процесният период
затворническата лавка се ползвала по време на престоя на открито – два пъти
дневно. Закупуването на стоките се извършвало по банков път или в брой. През
този период не е имало оплаквания от лишени от свобода във връзка с
възможностите за пазаруване и достъпа до затворническата лавка.
Храненето на лишените
от свобода е било организирано съгласно чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС – лишените от
свобода получавали безплатна храна, достатъчна по калориен и химически състав,
съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с
министъра на здравеопазването и министъра на финансите (л.80-87). В
затворническата кухня на ЗО „Дебелт-1“ храната се приготвя по „Сборник рецепти
за заведенията за обществено хранене“ в съответствие с „Таблица № 1 за състава
на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода
- възрастен“. Таблица № 1 била сведена за изпълнение с писмо на главния
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“. Изхранването се извършва три пъти
дневно, по утвърдено меню. Съгласно предпочитанията на лишените от свобода и
медицинските показания се предлагали четири вида хранително меню – общо,
вегетарианско, мюсюлманско и диетично.
В процесния период,
на лишения от свобода А. са извършвани обиски, съгласно чл.92, ал.1, т.1 от ЗИНЗС – при влизане и излизане от мястото за лишаване от свобода. На основание чл.95,
ал.3 от ЗИНЗС, обискът се отразявал в специален дневник, като не се съставял
протокол за обиск, освен ако се откриели вещи, чието притежание, ползване или
държане не било разрешено.
Претърсване на
помещенията, които обитавали лишените от свобода се извършвало съобразно чл.95,
ал.1 от ЗИНЗС и чл.86 от ППЗИНЗС. На 01.02.2021 г. в 20,40 ч., било извършено планово
претърсване на спалното помещение, в което бил настанен ищецът А.. При
претърсването бил открит и иззет с протокол за иззети вещи телевизор без
документ за собственост, със заличени марка и модел и преправен кабел. На
15.04.2021 г. било извършено планово претърсване на спалното помещение, в което
е бил настанен А., но неразрешени вещи и предмети не били открити.
Относно конвоиращите
автомобили, в справката се сочи, че са регистрирани и сертифицирани съгласно
изискванията на КАТ. В талоните им било отбелязано, че са специални автомобили.
В посочения период, ищецът бил конвоиран два пъти с такива автомобили:
- на 06.01.2021 г. до
Затвора Бургас за следствени действия;
- на 21.01,2021 г. -
на дело до гр. Бургас.
Относно обезпаразитяването в ЗО „Дебелт“ през
процесния период, по делото са представени договор за възлагане на обществена
поръчка за услуги, с който ГД „ИН“ възлага на търговско дружество извършване на
дезинсекция и дератизация в сградите на ГД „ИН“ и териториалните служби,
посочени в нарочна техническа спецификация към договора (л.53-79). От
протоколи-инспекционен лист за извършена ДДД обработка се установява, че за
процесния период 05.01.2021 г. – 21.04.2021 г. в ЗО „Дебелт“ са извършени две
обработки, както следва: 27.01.2021 г. и 12.03.2021 г. (л.77-78).
По делото, в качеството на свидетели, са
разпитани В.К.П. и Н.П.П..
От показанията на
свидетеля П. се установява, че познава ищеца от преди настаняването ни ЗО „Дебелт“. Майката на свидетеля е от Камено,
а ищецът живее близо до баба му. В ЗО „Дебелт“ били в една килия от 15.07.2021 г.
до около месец преди заседанието. Килията била № 267 и се намирала на втория
етаж. Отдолу имало стационар с лекарски кабинет. Ищецът вече бил там, когато
свидетелят бил настанен на 15.07.2021 г. Килията била около 15-16 кв.м., с един
прозорец. Вътре имало тоалетна, която трудно се ползвала, тъй като нямала
пластмасова седалка за сядане. Имало един кран за душ, без смесител, каквато
вода се пусне, това тече. Топла вода имало сутрин и вечер, понякога за
по-дълго, понякога за кратко, например в деня преди заседанието нямало топла
вода. След работа топла вода имало 50:50. Тъй като душът нямал смесител, когато
се пуснела вряла вода, тече вряла, ако се пуснела студена, тече студена. Това
била водата, която се пускала централно, нямало избор каква вода да се ползва. Имало
много мухъл. Всички стени били влажни. Над килия № 267 нямало друга килия и капело.
Свидетелят не знае причината – дали например от спускани тръби. Прозорецът бил един.
Лишените от свобода при строг режим разполагали с два прозореца, а тези с общ с
един. Свидетелят сравнява прозорецът в килията с този в съдебната зала (сочи
едното крило на прозорец в съдебната зала). Лишените от свобода на общ режим
имали каре, което било много малко, около 10 метра дълго и 4 метра широко. Не било
възможно 80 човека да се съберат на 10 метра. Нямало нито щанги, нито лостове
нито лавка. Имало една малка масичка с 3-4 стола. Второто излизане било само на
обяд – понеделник и вторник, четвъртък и петък. Това било карето, където е
лавката. Само в понеделник и вторник, четвъртък и петък от 12.30 часа до 13.30
часа. През останалото време – не. Който не успеел да пазари, оставял за
следващия път. Било разрешение еднократно пазаруване. В рамките на часа навън, пазариш
веднъж. В сряда лавката не работела, защото зарежда, в събота и неделя въобще
не работела. Нямало параклис, който да работи. Ако някой имал желание да се
срещне с духовник, не било възможно. Имало свещеник, който посещавал корпуса, в
централния затвор. В Дебелт нямало. Относно фитнеса се прави списък и не всеки
може да отиде. Ползването на фитнеса
било по график, като дори след заявка, свидетелят нямал възможност да го
ползва. На лавката не можело да се плаща в брой, а с карти срещу касова
бележка. Пари в брой имали само лишените от свобода, които работели и имали
заплата. Сочи, че ищецът е работил много малко време доброволен труд и не
получавал заплата. Лишените от свобода нямали право на колетни пратки, а само
на свиждания. Месечно имали право на една пратка от общо 10 кг., например 5 кг.
колбаси и 5 кг. зеленчук и плод. Нямали възможността за съхранение. Ако
например пратката била само един килограм от което и да е, се приемало, че
пратката за месеца е приключила.
Свидетелят П. описва, че в спалното имало хлебарки и
дървеници. В спалния дюшек имало дървеници. На няколко месеца минавали да
пръскат, но нямало ефект. Когато се пръскало, лишените от свобода оставали в помещенията.
П. свидетелства, че ако някой имал нужда от лекар, такъв
се осигурявал, но зъболекар – не. Достъпът бил труден, тъй като нямало такъв
конвой. Ако нуждата от зъболекар била належаща, трябвало да се стигне до крайна
ситуация, за да бъде отведен затворника до зъболекар. Обобщава, че ЗО „Дебелт“
не било общежитие открит тип. Условията не били такива, които били изискуеми за
такъв тип заведение. В една сграда се помещавали със строгия режим, но без
досег с тях. Свидетелят и ищецът били в открит тип, но нямало нищо открито. Сочи,
че били по-зле от закрития тип. Реално осъдените на строг режим били три пъти
на карето и до лавката, а общият режим само веднъж.
Наблюденията на П. по отношение на ЗО „Дебелт“ са от
15 юли тази година насам. Карето се отваряло сутрин в 8,30 ч. до 12 ч., а след
това от 13,30 ч. 17,00 ч. В тези часове можело да се излиза по желание. Свещеникът
Димов не посещавал общежитието, нямало определено място за свещеника. Спалните били
отключени, когато се извършвала дезинсекция. С лишените от свобода с различен
режим общували през прозореца.
Свидетелят П. сочи, че познава ищеца А. от преди 3-4
месеца, считано от датата на заседанието /изслушан
в о.з. на 27.10.2021г./ С него е в една килия от около месец. Килията е 4 м.
дълга на 3,50 м. висока. Включвала баня и тоалетна вътре. Обитателите били 4-5
човека. Когато били с А. са били 4 души. Килията била в сградата на открит тип
заведение Д-1 в Дебелт. Не си спомня номера на килията. В помещението имало 4
шкафчета, две по две, 4 вишки, 4 шкафа общо за четиримата и баня и тоалетна.
Празното пространство било около метър между леглата/вишките. Имало две
единични и една двойка едно върху друго – вишката. Прозорецът бил 50-60 см
широк и 1,20 м. висок, с едно крило. Препарати за тоалетната раздавали много
малко за цял месец (посочва с пръсти около 3 см.). Имало един душ, но нямало
как да се регулира температурата на водата. Каквато вода пускали централно,
такава се ползвала. Имало случаи, когато водата била вряла и било невъзможно
лишените от свобода да се изкъпят. Когато била студена, пак не можели. Имало
случаи, в които се налагало водата да се топли с бързовар, за да се изкъпят.
Батерията на душа е с едно кранче.
В помещенията имало хлебарки и дървеници. Вечер, след
спиране на осветлението стените ставали черни от насекоми. Имало и дървеници в
дюшеците на леглата. Насекомите причинявали страдания на обитателите. В
помещението имало и много мухъл. Електричество имало от 6,30 ч. сутринта до 22
ч. вечерта. П. описва, че имало дни, в които изобщо нямало електричество. Липсата
на електричество водело до невъзможност да ползват лавката. Излизането на каре
било по веднъж на ден от 12 до 12,30 ч.
Сочи, че след приключване на сметката, на лишения от свобода не било позволено да
пазари отново същия ден, а чак на следващия ден. В събота и неделя лавката не
работела. Описва, че карето било като зайчарник, широко 5-6 метра, дълго 10
метра, с 4 столчета за 82 души. Лишените от свобода ползвали карето на смени,
тъй като ако били всички заедно, не било възможно да се съберат. Според
свидетеля лишените от свобода на общ режим, като този на ищеца, имали право на
два пъти дневно излизане на каре. Имало затворник, който съставял списък с
излизащите на карето, но той записвал едни и същи хора, поради което ставали
конфликти. По този начин, на тези, които не били в списъка, се отнемала
възможността да спортуват. В карето имало един лост, успоредки, има и една
тенис маса. Това било голямото каре от 12 ч. до 12,30 ч., където е лафката и
там били тези уреди. През останалото време това каре се ползвало от лишените от
свобода на строг режим. Лекарско обслужване имало веднъж седмично – в петък. Според
свидетеля, при по-сериозни случаи се давали три парацетамола и три аспирина. П.
четвърта седмица се записвал за зъболекар, но го връщали. Зъболекар имало само
в корпуса на затвора и там евентуално можело да бъде заведен затворника. В
случай на тежък случай не можело да се помогне. Свижданията били през събота и
неделя. Затворниците имали право на пратка веднъж месечно – 5 кг. месни
продукти и 5 кг. плодове и зеленчуци. Нямало къде да се съхраняват продуктите.
Трябвало да се изядат до втория ден, иначе се разваляли. Нямало религиозно
обслужване. Свидетелят не е виждал свещеник в общежитието. Транспортирането на
лишените от свобода се извършвало с един голям автобус Ивеко. Вътре, от двете
страни, имало по една желязна пейка, на които били завързвани по 20 души. Нямало
колани. Според свидетеля пейките били за максимум 4-5 души. Повече можело само
ако са сгъстени един до друг. Уточнява, че последния път, когато той пътувал с
този бус, били толкова хора, евентуално да са били 15 човека от затвора Бургас
до Дебелт. Описва, че дължината на буса – кабината била около 3,5 м.,
пътническият сектор е дълъг 2 м. и нещо до 3 м. с 2 пейки от двете страни. Имало
решетка, която разделяла пространството за охраната и затворниците.
Предвид така описаната фактическа
обстановка и като съобрази събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав намира исковата претенция за
частично основателна и доказана, а за да достигне до този
извод, настоящият съдебен състав, съобрази от ПРАВНА СТРАНА следното:
Искът е насочен срещу надлежен ответник –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице към Министъра на
правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода.
Съгласно чл.10,
ал.1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието
осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на
наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл.12,
ал.3 от ЗИНЗС. В ал.2 на същата правна норма е
определено, че министърът на правосъдието провежда държавната политика в
наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на работодател
съгласно Закона
за Министерството на вътрешните работи за
държавните служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и
териториалните й служби. Твърдените незаконосъобразни действия и бездействия са
административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни
лица дейност им е възложена от нормите на чл.12 от ЗИНЗС.
Исковата молба е подадена от лице с правен
интерес и е насочена срещу пасивно легитимирания ответник по чл.205
от АПК, във връзка с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Искът е допустим за разглеждане в производство по реда на
чл.203
и сл. от АПК и е подсъден на Административен съд
– Бургас, съгласно чл.285,
ал.2 от ЗИНЗС, поради твърдяното от ищеца място
на увреждане – поделение на Затвора Бургас – ЗО „Дебелт“.
Правното основание на иска е чл.284 вр. с чл.3 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, а на акцесорната
претенция за присъждане на лихви за забава е чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл.3,
ал.1 от ЗИНЗС въвежда забраната, осъдените и задържаните
под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. В ал.2 на чл.3 е дадено и определение, съгласно което, за
нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Анализът на така цитираните норми
обосновават извод, че за да бъде ангажирана имуществената отговорност на
държавата по чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва да е заявено твърдение за допуснати от
затворническата администрация нарушения от категорията на описаните такива в
чл.3, ал.2. В този смисъл, следва да се има предвид и текста на чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС, съгласно който, в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното,
т. е. ответника носи доказателствената тежест за оборване на заявените в
исковата молба твърдения.
Според чл.3 от
КЗПЧОС никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В качеството на
договаряща страна по конвенцията, българската държава е длъжна да осигури на
лишения от свобода условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на
зачитането на човешкото достойнство, така, че начинът на изпълнение на мярката
да не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по
интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по
отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното
и душевно състояние на лишения от свобода са гарантирани.
При преценка основателността на исковата
претенция съдът на първо място съобрази продължителността на периода, през
който ищецът твърди, че е пребивавал в неблагоприятните условия в спалното
помещение в ЗО „Дебелт“ от 05.01.2021 г. – 21.04.2021 г. Съгласно чл.284,
ал.2 от ЗИНЗС, продължителността на лишаването от свобода е едно от съществените
обстоятелства, които съдът следва да прецени при формираните на изводите си
относно спорното право на обезщетение. В процесния случай продължителността е
106 /сто и шест/ дни, но предвид кумулативното въздействие на останалите
условия в които е изтърпявано наказанието съдът намира, че исковата претенция е
основателна и доказана само досежно заявените обстоятелства относно
осигуряването на топла вода и постоянно течаща вода. Вярно е, че ответната
страна е ангажирала писмени доказателства за осигуряването на тези условия в
битов аспект, но неопровергани остават показанията и на двамата изслушани
свидетели относно обстоятелството, че батерията няма смесител и лишените от
свобода са в невъзможност да регулират температурата на подадената вода. Както
сочат в това отношение свидетелите П. и П., често пъти водата е толкова гореща,
че практически не може да се полза поради риск от изгаряне, а в други случаи
студената вода не може да се смеси с топла и отново поставя лишените от свобода
в това помещение в неблагоприятни условия, поради което практически нарушава
възможността за поддържане на лична хигиена. В този аспект, бездействието на
затворната администрация да обезпечи нормално циркулиране на водоснабдяването,
вкл. с топла вода, като бъде осигурена възможност за смесване на двата потока
/топла и студена/ вода действително съставлява нарушение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, за което ответната страна не ангажира доказателства оборващи
ангажираните от ищеца гласни доказателства. Вярно е, че периодите на изтърпяване
на наказанието в цитираното от свидетелите помещение на затворническото
общежитие се отличават от заявения с исковата молба период, но липсват данни за
промяна в битовите условия относно наличието на възможност за смесване на
топлата и студена вода, която да е била налице за времето от 05.01.2021г. до
21.04.2021г., поради което за съда не са налице съмнения в достоверността и
обективността на така изслушаните показания и с оглед съдържащата се в закона
презумпция по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, която остана неопровергана в този аспект,
доказването на тези неблагоприятни условия по отношение личната сфера на ищеца
е налице.
По отношение твърдението за наличие на
насекоми:
Действително в конкретния случай, от
показанията на свидетелите, се установява, че в помещението, където пребивавал
лишеният от свобода А. е имало дървеници и хлебарки. Следва да се отбележи
обаче, че е налице сключен договор № 650, относно дезинсекция и дератизация на
сградите на ГД „ИН“, на 20.01.2021г. (л.53). Наличието на договор за извършване
на тези дейности и протоколи (л.77-79), от които е видно, че две от
обезпаразитяванията са извършени именно в рамките на процесния период, водят до
извод за липса на бездействие от страна на затворническата администрация за осигуряване
на нормална жизнена среда. Това, че въпреки предприетите от служителите на ГД „ИН“
действия по подобряване хигиената и здравословните условия на спалните
помещения е имало наличието на хлебарки и дървеници, не може да обоснове
извода, че тяхната поява е в резултат, респ. в пряка причинна връзка от
незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация, а по-скоро
въпреки предприетите от нея мерки в обратна посока. По изложените съображения
претенцията в тази част се явява неоснователна.
На следващо място, от представената
справка от инспектор СДВР се установява, че ищецът бил настанен в спално
помещение № 267, като не се уточнява площта на конкретното помещение, но се
сочи, че същите са с площ между 19,38 кв.м. и 21,02 кв.м. От показанията на
свидетелите се установява, че в процесния период в това спално помещение са
били настанени 4 души. В този смисъл дори да се приеме, че помещението е с
най-малката посочена площ от 19,38 кв.м. то предвид броя на обитателите съдът
намира, че в исковия период, ищецът А. е разполагал с повече от минималната
жилищна площ от 4 кв.м., а именно – 4,85 кв.м. Предвид това, претенцията и в
тази част е неоснователна.
Относно останалите описани лоши битови
условия:
В справката, ответникът подробно описва
битовите условия, налични в конкретното спално помещение. Предвид данните от
справката съдът намира, че твърденията за нечовешки условия в помещението в
другите аспекти описани в исковата молба и нейното уточнение са недоказани /с изключение на казаното по-горе относно начина
на водоподаването и конкретно възможността за смесване на топла и студена вода/.
Според становището на ответника, спалното помещение е оборудвано със собствена
тоалетна и постоянно течаща вода. Това не се отрича от ищеца, който и в
уточнението на исковата молба потвърждава наличието на самостоятелен санитарен
възел и уточнява, че топла вода се подава по два пъти на ден от 10,00 ч. до
12,30 ч. и от 16,30 ч. до 18 ч., което съдът преценява като достатъчно /по
време/ за поддържане на нормална лична хигиена, като за задоволяването
естествените физиологични нужди не се спори, че била налична постоянно течаща
вода. В този смисъл, часовият диапазон в който е осигурена възможността за
ползване на топла вода сам по себе си не съставлява нарушение по смисъла на чл.3
от ЗИНЗС. От показанията на свидетелите се установява, че в спалното били налични
легла, оборудвани с дюшеци и шкафчета за всички обитатели. Установява се още и
възможност за проветряване и наличие на чист въздух, чрез наличния в
помещението прозорец, който по данни от представената справка от ответника бил
с размер 1,60 м. на 1,40 м. и по решение на обитателите на спалното помещение
можело да бъдат постоянно отворени. Т.е. налице е осветеност и проветреност на
помещението. Колкото до описаното от свидетелите състояние на помещението,
обилно количество влага и мухъл, то подобни оплаквания не са заявени нито в
исковата молба, нито в нейното уточнение, поради което и не са част от предмета
на настоящото дело.
Относно оплакванията за извършване на постоянни
проверки в справката на ответника е посочено, че на А. били извършвани
обиски съгласно чл.92, ал.1, т.1 от ЗИНЗС – при влизане и излизане от мястото
за лишаване от свобода, а претърсване на помещенията, които обитавали лишените
от свобода се извършвало съобразно чл.95, ал.1 от ЗИНЗС и чл.86 от ППЗИНЗС.
Уточнено е, че на 01.02.2021 г. в 20,40 ч., било извършено планово претърсване
на спалното помещение, в което бил настанен ищецът А.. При претърсването бил открит
и иззет с протокол за иззети вещи телевизор без документ за собственост, със
заличени марка и модел и преправен кабел. На 15.04.2021 г. било извършено планово
претърсване на спалното помещение, в което е бил настанен А., но неразрешени вещи
и предмети не били открити. Съдът намира, че тези действия са законосъобразни и не
съставляват неправомерни действия на длъжностни лица на администрацията на
затвора. Същите са предприемани и извършвани на указано в специалния закон
правно основание. Т.е. касае се за правомерни действия на затворническата
администрация. Извън представените официални документи не са ангажирани други
доказателства, които да сочат на неотразяване на обиски, претърсвания и
изземвания по отношение на ищеца. Поради изложеното, исковата претенция е
неоснователна и в тази част.
От страна на ответника е доказано и
количеството и качеството на предлаганата на лишените от свобода безплатна
храна. Същата е в количество и състав, съгласно одобрени от ресорния министър
нарочни разкладки и документи. В показанията си свидетелите твърдят
недостатъчно количество и качество на храната, но не сочат конкретно в какво се
изразява недостигът или лошото качество, поради което за съда остава невъзможно
да извърши преценка относно основателността на претенцията.
Съдът намира за неоснователна претенцията
и в частта относно придвижването с конвои, които не били снабдени с колани или
седалки и това застрашавало живота му. От представената, от ответника справка
се установява, че конвоиращите автомобили са регистрирани и сертифицирани
според нормативните изисквания. От друга страна, за процесния период (в
началото), ищецът е бил конвоиран само 2 пъти, като по делото няма данни и не
се твърди за настъпили конкретни произшествия, които да са поставили живота и
здравето му в пряка опасност.
Престоят на открито на лишените от свобода
в ЗО „Дебелт“ се осъществявал по 2 пъти дневно. Отделно било предвидено и време
за спорт с продължителност половин част, както и време за тренировки в
специално оборудвана фитнес зала. Това не се отрича нито от ищеца, нито от
свидетелите. Същите единствено сочат, че друг лишен от свобода изготвял списък
за ползването на фитнеса и поради вътрешни (между лишените от свобода)
противоречия понякога не успявали да стигнат до помещението. Тук следва да бъде
изяснено, че се касае се за организация по преценка на самите лишени от свобода
и твърдяната причина, която препятствала ищеца да ползва фитнеса изобщо не може
да бъде вменена като бездействие на администрацията на затвора.
Неоснователна се явява претенцията и в
частта относно спирането на електричеството (осветлението) в часовете след
22,00 ч. от понеделник до четвъртък, а в петък и събота в 0,00 ч. Очевидно се
касае за нощните часове, в които лишените от свобода следва да почиват, поради
което не може обосновано да се приеме, че за ищеца са настъпили твърдяните
неимуществени вреди, поради липса на осветление.
Съдът приема, че процесният период относно
престоя на А. в помещението на затворническото общежитие е 106 дни, а след
цялостно обсъждане на оплакванията на ищеца, както и всички изложени по-горе
данни относно битовите условия, с оглед частично основателната и доказана
претенция в упоменатия по-горе аспект, при съблюдаване принципа на чл.52 от ЗЗД
за справедливото им обезщетяване, следва да бъде присъден обезщетение на ищеца за
причинени неимуществени вреди, доколкото същите са били с достатъчен
интензитет, който предполага тяхното обезщетяване, а именно със сумата в размер
на 318 лева /триста и осемнадесет/ лева.
Показанията на свидетелите, които се
отнасят до факти /относно липса на възможност за срещи със свещеник и др./, за
които в исковата молба не са изложени твърдения, оплаквания и претенции, са
извън предмета на настоящото дело, поради което съдът не следва да ги обсъжда и
кредитира.
По изложените съображения, исковата
претенция се явява основателна и доказана до посочения размер от 318 лева,
респективно неоснователна в останалата част до пълния предявен размер от
15 000 лева. и следва да бъде уважена за сумата от 318 лева, респективно отхвърлена
за разликата до 15 000 лева. Сумата следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва за забава, считано
от 21.04.2021г. до окончателното плащане на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
Разноски не се дължат на ищеца, който е
освободен от държавна такса и се представлява от служебен адвокат.
Въпреки своевременно направеното искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от пълномощника на ответната страна
и предвид изхода от спора, разноски в полза на ГДИН не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Административен съд –гр.Бургас
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието- гр.София да заплати на Д.А.А., ЕГН **********, сумата от 318.00
/триста и осемнадесет/ лева, съставляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени вследствие незаконосъобразни бездействия на
служители на ответника, изразяващи се в поставяне на ищеца в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, с оглед изложеното в
обстоятелствената част на настоящия съдебен акт, които вреди са причинени в
периода от 05.01.2021г. – 21.04.2021г., през който ищецът е бил настанен за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Дебелт“ към
Затвора-Бургас, ведно със законната лихва от 21.04.2021г. /подаване на исковата
молба/ до окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковата
молба на Д.А.А., ЕГН **********, подадена против ГДИН, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в същия посочен период, за разликата от 318
лева до пълния предявен размер на исковата претенция за сумата от 15 000
/петнадесет хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, в посочената част.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва и/или протестира пред тричленен състав на Административен съд–гр.Бургас,
в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: