РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Кубрат, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20243320100591 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по искове с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. второ
от ГПК, предявени по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, общ. Оборище, ул. „Московска“ № 19 представлявана
от Ю. Б. Г. и А. Р. Ж. Л. – изпълнителни директори чрез пълномощник
юрисконсулт С. П. със служебен адрес *** твърди, че на 21.02.2020 г. между
банката и Р. М. Р. е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер
на 1000 лева, който бил усвоен чрез теглене от АТМ. На 21.02.2023 г. кредитът
бил обявен за предсрочно изискуем поради настъпване на краен падеж.
Кредитополучателят и след края на срока останал задължен, поради
което на 13.06.2023 г. „Банка ДСК“ АД подала до РС – Кубрат заявление за
издаване па заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл. 417 от ГПК, образувано в ЧГД № 392/2023 г. Издадената по цитираното
дело Заповед № 209/14.06.2023 г. е била връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В изпълнение указанията на
съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото дружество предявява
1
настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да
установи със сила на пресъдено нещо по отношение на Р. М. Р., ЕГН
********** съществуването на вземания на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, за които са издадени Заповед за незабавно изпълнение и
Изпълнителен лист от 14.06.2023г. по ч.гр.д. № 392/2023г. по описа на РС –
Кубрат, произтичащи от неизпълнение на Договор за издаване и обслужване
на кредитна карта от 21.02.2020 г. и включващи: 931.26 лева – главница, ведно
със законната лихва от 13.06.2023 г. до окончателното изплащане; 566.28 лева
– договорна лихва за периода от 10.08.2020 г. до 20.02.2023 г.; 28.04 лева –
обезщетение за забава за периода от 21.02.2023 г. до 25.05.2023 г.; 75.00 лева –
дължими заемни такси. Предвид разрешението, дадено в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, претендират да им бъдат присъдени разноските, направени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 392/2023 г. по описа на РС – Кубрат в
размер на 182.01 лева, представляващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Претендират и разноски в настоящото производство.
За насроченото открито съдебно заседание процесуалният представител
на „Банка ДСК“ АД депозира писмено становище, с което прави искане в
случай, че особеният представител на ответника признае исковете и това
признание е одобрено от съда на основание чл. 29, ал. 5 от ГПК, съдът да
прекрати съдебното дирене и постанови решение при признание на иска на
основание чл. 237 ГПК.
Ответникът Р. М. Р., ЕГН ********** с рег. пост./наст. адреси в ***, чрез
особен представител адв. С. С. от АК – Разград, депозира отговор, че така
предявените искове са допустими, а въз основа на приложените по делото
доказателства заявява, че същите са и основателни.
В съдебно заседание особеният представител на ответника адв. С. С. от
АК – Разград прави признание на исковете по чл. 237 ГПК, което е одобрено
от съда на основание чл. 29, ал. 5 от ГПК.
При така установеното по делото и като взе предвид, че ищецът прави
искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание на иска, съдът
направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК предвижда възможността, когато
ответникът е признал иска, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното
2
дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното
твърдение на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното
правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни. От процесуална гледна точка признанието на иска
от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене
и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане
за това (чл. 237, ал. 1 от ГПК). В този случай съдът е длъжен да се произнесе с
решение съобразно признанието, без да обсъжда в мотивите си
доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява решение си
само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК.
Както се посочи по-горе, особеният представител на ответника е
направил изрично изявление за признание на процесните искове, което
признание е одобрено от съда съобразно чл. 29, ал. 5 от ГПК и това признание
е неоттегляемо по аргумент от чл. 237, ал. 4 от ГПК. Спазени са и
изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че са основателни
и доказани процесните искове – за установяване по отношение на Р. М. Р.,
ЕГН ********** съществуването на вземания на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, за които са издадени Заповед за незабавно изпълнение и
Изпълнителен лист от 14.06.2023г. по ч.гр.д. № 392/2023г. по описа на РС –
Кубрат, произтичащи от неизпълнение на Договор за издаване и обслужване
на кредитна карта от 21.02.2020 г. и включващи: 931.26 лева – главница, ведно
със законната лихва от 13.06.2023 г. до окончателното изплащане; 566.28 лева
– договорна лихва за периода от 10.08.2020 г. до 20.02.2023 г.; 28.04 лева –
обезщетение за забава за периода от 21.02.2023 г. до 25.05.2023 г.; 75.00 лева –
дължими заемни такси.
По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение
при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не излага
мотиви за това.
3
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи заплащането на направените от ищеца съдебни разноски, тъй като не
е осъществена една от двете кумулативни предпоставки на ал. 2 от посочената
разпоредба, за да се изключи неговата отговорност за тези разноски. Това е
така, защото ответникът е признал иска, но въпреки това е станал причина за
завеждане на делото и затова следва да поеме тежестта за направените от
ищеца съдебни разноски както в заповедното, така и в исковото производство.
В настоящото производство ищецът е направил разноски в общ размер
от 567.99 лв., включващи платена държавна такса от 167.99 лв. и 400 лв.
депозит за особен представител.
Ищецът е представляван от юрисконсулт в настоящето производство. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.
26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе
предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на
делото, съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150.00 лв. Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да
осъди ответника да заплати на ищеца общо сумата от 717.99 лева
представляваща направени по настоящото дело разноски.
Сторените по заповедното производство разноски са в общ размер на
182.01 лева, от които 32.01 лв. платена държавна такса и 150.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, които също следва да се възложат в тежест
на ответника.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. М. Р., ЕГН
********** с рег. пост./наст. адреси в ***, че в полза на „Банка ДСК“ АД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, общ.
Оборище, ул. „Московска“ № 19 представлявана от Ю. Б. Г. и А. Р. Ж. Л. –
изпълнителни директори чрез пълномощник юрисконсулт С. П. със служебен
4
адрес *** съществуват вземания, за които са издадени Заповед №
209/14.06.2023 г. за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист от
14.06.2023г. по ч. гр. д. № 392/2023г. по описа на РС – Кубрат, произтичащи от
неизпълнение на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от
21.02.2020 г. и включващи: 931.26 лева – главница, ведно със законната лихва
от 13.06.2023 г. до окончателното изплащане; 566.28 лева – договорна лихва за
периода от 10.08.2020 г. до 20.02.2023 г.; 28.04 лева – обезщетение за забава за
периода от 21.02.2023 г. до 25.05.2023 г.; 75.00 лева – дължими заемни такси.
ОСЪЖДА Р. М. Р., ЕГН ********** с рег. пост./наст. адреси в *** ДА
ЗАПЛАТИ на Банка ДСК“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, общ. Оборище, ул. „Московска“ № 19 представлявана
от Ю. Б. Г. и А. Р. Ж. Л. – изпълнителни директори чрез пълномощник
юрисконсулт С. П. със служебен адрес *** сумите 717.99 лева (седемстотин и
седемнадесет лева, деветдесет и девет ст.) – направени разноски по исковото
производство и 182.01 лева (сто осемдесет и два лева, една ст.) – разноски по
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Разградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
5